
Алечка, искам клипчета. Аз на младини много се занимавах с йога и каланетика, харесвам спокойни и плавни движения, не обичам да "бъхтам" и да се обливам в пот. Опитвала съм да спортувам във фитнес - ми лудост ме хваща от безкрайните повторения и еднообразието.
Карах-варах - докарах го до кафе, да не съм капо - сега пък ми е 90/60 кръвното.
Да ви кажа, много ми е странно да съм вкъщи сама. Не помня да съм била така сама за дълго време.
С никого не ми се говори - всички близки се обаждат да питат как е, аз повтарям едно и също, дъвчем по цял ден темата от всички страни, всеки път се разстойвам отново на моменти и така, докато си легна вечерта да спя. Понякога ми идва да изключа всички телефони, обаче пък нали и те страдат и се притесняват, не мога да постъпя толкова жестоко и се старая да не ми личи колко не ми се говори. (Интересно, че писането действа по друг начин, макар пак да е вид говорене.) Тягостно е да си сам и понеже и телевизор съм отвикнала да гледам, не го и пускам, та вкъщи е странно тихо. Обаче ще си пусна музика, ей сега ми хрумна.
Мен е затрупват с фурни, понеже отворих линка На Жаки да видя що е то фурна за 3 бона, че не бях виждала.