Искам да кажа ... (121)_08.05-14.05

Привет. Не съм се наспала, а детето и на обяд спа само час. Карам го да излизаме, искал вкъщи да играем, редихме пъзели,  играхме,  а аз искам да спя. Дано произлезнем да се разсъня.

Лято, не знам как стана, та се научи това дете да кара колело. Имаше по- малко колело(с преден собственик сестра му) направо го мързеше да върти педалите. И така 2 години. Баща му му купи ВМХ втора ръка. Сложи нови гуми, и разни екстри, боядиса го за да му хареса- не и не. Никакъв интерес и желание. Миналата година Сандо ни прати ролери от неговата щерка. Веднага се научи. Взехме нова тротинетка- кара я из целия град. Но колелото- нееее. Обаче почна да му прави впечатление, че много малки деца карат колела. Каза ни, че тези почивни дни трябва да се научи. И днес за минути стана. Ей, така от нищото.

Аз пък се чудя как да науча синът ми да кара ролери. Колело още от миналата година кара без помощни,  обаче ролерите са голяма мъка.

Светкавица, давам рецептата:
Пипереница: 6-7 тънкоципести зелени чушки, тип сиврия, (тези вносните, които в момента се продават по веригите, са много подходящи, защото са крехки и почти без люспа), 2 бурканчета от детски храни консервирани белени домати или два-три големи домата, 1 голяма глава стар лук и една връзка пресен, половин връзка магданоз, 1 люта чушка по желание.
Лукът, нарязан на ситно, се задушава в зехтин или олио (хубаво е да е мазничко), добавят се чушките, нарязани на тънки лентички, задушава се още, като се бърка често, прибавят се доматите, лютата чушка на дребно нарязана, около чаена лъжичка сол и продължава да се готви и бърка, докато почти изври доматения сок. Наръсва се после с брашно около супена лъжица, рзбъркв се бързо, да не стане брашното на топчици. Трябва да остане на мазнина. Отстранява се от огъня и му се ръсва половин китка магданоз, разбърква се и готово. И топло е вкусно, и студено. Аз не обичам преварени зеленчуци и оставям чушките леко хрупкави, но може да се готви до омекване на чушките. Ако ви остане, може на другия ден да добавите малко мазнина и яйца и да получите вкусен мишмаш.

Моите хора токущо си тръгнаха. Каквото остана от храната им го сложих в торбички, аз нали съм сама, почти не ми се яде и си оставих само една купичка печен боб и едно кремкарамелче. Подстригах майка и си тръгна много щастлива, много се хареса.

Разходката, която си бях обещала, ще ми се размине - при нас се смръчка времето и вече не ми се излиза. Ама пък имам съдове за миене един куп, та няма да скучая Обаче сега съм си дала малко почивка с комп. и с чаша лимонада.

Снощи, тъкмо бях приготвила всичко (почти) за днес, изчистих, изкъпах се и си мечтаех как като се изсуша и ще седна да си гледам филм. Обаче ядец - няма интернет. Двама съседи преди това ги видях, че режат купищата стари кабели, опасали блока и се пошегуваха, че може и да са ми отрязали кабела за телевизията, ама вече е свирено, хаха. Аз не се трогнах, щото телевизора го пускам само като радио последните дни, откакто съм сама, да ме отвлича музиката от лошите мисли. Та сядам аз изсушена и блажена пред компа и филм - йок. Ей такава гадна изненадка, чак ми се стопли главата, викам си, ще взема да вдигна кръвно сега от едното нищо. Качих се горе при съседа - не може, вика, ние само коаксиални кабели сме рязали. Чак такова съвпадение, казвам, дали? Дойде той у нас, проследи кабела и той се вижда отвън на фасадата , виси нещастно отрязан. Съседът се притесни, ама какво да направи? Свирено, както казахме. Качи си се у тях, аз останах да се саможалявам заради лошия си късмет. След малко той звъни, измислил го: даде ми интернет от неговия. Ама междувременно стана 22.30, закъде вече филм да гледам...Днес се обаждам на Булсатком, обяснявам - така и така, нямам кабел, отрязан и т.н. До 72 часа, госпожо, ще се свържем с вас. Аха, викам си, от умрял писмо чакай. Ама нали съм се уредила със съседския уай-фай, не се трогнах. След има-няма половин час излизам за нещо на балкона - гледам две момчета отворили шахтата с кабелите, ровичкат и говорят по телефоните с "централата". Ха, казвам, вие да не би за моя интернет  да сте дошли, а? Толкова бързо? Страхотни сте - не си сдържах възторга. -  А аз като чух 72 часа, умря ми конят, казвам. - Не се радвайте много, госпожо, може и да отнеме 72 часа, казва едното момче, нищо, че веднага сме дошли. - 72 часа?- изумявам се аз. - За да свържете ей това кабелче? Кое кабелче, госпожо? - на момчето му става досадно от мен. - Ами ей това, казвам дето виси ей туканка, до водосточната тръба. - А вие откъде знаете, че е това? (с насмешка) Ами, казвам, аз ей сега ще го дръпна от вътрешната стана и ще видите как ще се мръдне, да се уверите.
Та ей така свършихме работата бързо-бързо. Върнахме си интернета и малката сладкишка можА да гледа Машака (Маша и Мечока).

Светалчо  . добре си се справила с младежите, а и с гостите.

Останах без цигари и изрових едни от Бали. Сладки са в буквалния смисъл на думата  . Миришат на кардамон и лепнат направо. Ако и след това не спра пушенето, никога няма да го направя.

Записвам си рецептата.

Аз колело така и не се научих да карам. Не ми е било цел никога. Като дете имах с помощни колела едно и няколко пъти се качвах на него. После загубих интерес. А е едно доста добро упражнение, бих казала.

Аз карах като луда и за това ми беше драма, че детето не можеше. Явно аз съм го стресирала, защото с приятелката ми прокара за нула време.

Тя само ме избута и ми каза да го оставя на мира и след половин час той караше.

Аз нали съм гадна майка мъчих детето с колело от 3годишен. Като се научи да кара с помощни, махнах едното помощно, то кривене, то чудо. Тази година купихме голямо колело.....ама щото е страхлив, голямо бягане след това колело. Докато един ден не тръгна, чак и скорости сменя. Аз с тротонетката след него (след като пробягвах две пресечки)....ама пак не го стигам. Дойде си баща му, залепи гумата на моето колело, и сега вечер караме по 5 мили. Сега ме врънка да ходел с баща си (тук има групи карат от един град до друг). Обещах му наесен да го пусна. За да го пробвам, другата седмица с тати ще карат 30 мили.

Вчера цял ден по улиците, после турнамент, басейн. Това дете умора няма.

Пипереница и аз првея, но без брашно. И слагам прясна чубрица. Скоро чушките ми ще са на ниво да се пълнят със сирене. Колегите ми са убедени, че това е национално ястие.

Аз на тази манджа слагам яйца и става миш маш .

От 18 месечни на колела без педали. От 3 годишни на колелета с педали. Помощните гуми повече пречат, отколкото да помагат .
Aз без колелото си не мога. Децата също. Основен начин на придвижване ни е, съвсем нормално за тук.

Честно казано замисляла съм се дали да не се науча да карам. Но трябва да купувам, няма и с кой, трябва сама. Отделно, че само в парка ще мога а той не е съвсем близо. А да карам сама ми се вижда скучно..

И да се оплача, че пак изпаднах в книжна дупка. Не ми се чете нищо, а имам интересни книги. Чета бавно, което е нетипично за мен. Дано периода е кратък, че никак не обичам да зарязвам започната книга. Освен ако е крайно безинтересна.

Направихме си една разходка с приятелката ми,с малкия и с детето,в парка.
Имах нужда да разпусна малко.
Пихме по една биричка и си побъбрихме.
Обаче ми се раздразни алергията. Забравих да пия хапчетата вече някоко дни,сега ще кихам и подсмърчам като луда 

Цвети, ти си вторият човек, който "познавам", който не може да кара колело.
Въпрос на баланс е и ако се отпуснеш ще ти е получи.

Със сигурност, Даун. Пък и не вярвам да е чак толкова трудно, както каза въпрос на баланс.
Като се замисля, от познатите и приятелите ми всички могат да карат колело. Поне тези, за които се сещам. Като дете обичах повече да скачам на ластик, на дама, на криеница да играя. На ластик бях много добра. Това от игрите навън пред блока. Иначе обожавах да играя на не се сърди човече и с куклите в стаята ми. Хубаво детство имах, не мога да се оплача.

Цвети, не е драма, че не караш. Аз просто наистина за втори път "срещам" човек, който не може. Другата като теб ми е много близка приятелка, имала инцидент с колело. По-голямият и брат е бил замесен, както и наклон и вада  . Разбирам защо не и се е приискало да се пробва пак.