- Публикувана: 27 окт. 2014, 16:55 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2014, 18:55 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 38
Мара подробната да съм първа 
Ох
колко прозаично 
И аз съм на мнение, че трябва да се говорят важните неща преди да се съберат двама души за съвместно жителство. Като се запознахме с ММ той живееше с родителите си в къща, а имаха апартамент, който стоеше необитаем от години.Още при споменаването да се съберем заедно му казах, че не искам да живеем в къщата, а да сме в апартамента. Той се съгласи и казал на родителите си, които с две ръце подкрепили нашето решение.И въпреки че къщата е много голяма и с всички удобства, ние живяхме няколко месеца в апартамента, който не беше в много добро състояние. С течение на времето направихме ремонт, махнахме старите мебели и вещи и сега всичко е избрано от нас.
За мен всяка домакиня да си знае кухнята.
За мен всяка домакиня да си знае кухнята.
Ох
колко прозаично 
Popule обаче не пада по гръб. Все ги върти и суче нещата и се измъква с любимото си "четете с разбиране", "вадиш думите извън контекста". Факт е, че на няколко места си противоречи.
Иначе съм съгласна с нея, че малко или много любимата ни и перфектна половинка, си носи качествата и недостатъците на родителите си. Кръвта вода не става. Може едно нещо да е, но определено си има прилики. Мъжът ми например в много отношения прилича на майка си, а брат му е досущ като баща му. И аз имам прилики с родителите си, дори такива, които не желая, но факт - имам си ги.
Sta_di, дори и в този случай не бих желала да живея в апартамента на свекърите. Дори и самостоятелно, този апартамент не е твой и дава "вратички" за вмешателство. Единствения плюс е, че не живеете заедно, но това не означава, че свекърите пак няма да ти висят като маймуни на клон в апартамента. Все пак си е техен. Не можеш и да правиш ремонти, защото имота не е твой и утре може да решат да те пуснат по пързалката, т.е да те изгонят. Аз съм за чистите отношения. Ако ще ми дават наистина апартамент или го даряват /на детето си, разбира се/ или ми го продават.
Благодаря за новата тема
Иначе съм съгласна с нея, че малко или много любимата ни и перфектна половинка, си носи качествата и недостатъците на родителите си. Кръвта вода не става. Може едно нещо да е, но определено си има прилики. Мъжът ми например в много отношения прилича на майка си, а брат му е досущ като баща му. И аз имам прилики с родителите си, дори такива, които не желая, но факт - имам си ги.
Sta_di, дори и в този случай не бих желала да живея в апартамента на свекърите. Дори и самостоятелно, този апартамент не е твой и дава "вратички" за вмешателство. Единствения плюс е, че не живеете заедно, но това не означава, че свекърите пак няма да ти висят като маймуни на клон в апартамента. Все пак си е техен. Не можеш и да правиш ремонти, защото имота не е твой и утре може да решат да те пуснат по пързалката, т.е да те изгонят. Аз съм за чистите отношения. Ако ще ми дават наистина апартамент или го даряват /на детето си, разбира се/ или ми го продават.
Благодаря за новата тема
Това тема, нов късмет. 
С първата ми свекърва бяхме в добри отношения. Тя не ме харесваше, защото смяташе, че моето семейство е на по-ниско социално стъпало от нейното - така и не разбрах защо така си мислеше, но това е факт - свекъра беше партийно величие. НО, аз още тогава имах собствен апартамент и заедно с мъжа ми, живеехме сами в него. Детето кръстихме на свекъра (мъжът й). Те много държаха на това, в това число и мъжът ми, а аз го обичах и се съгласих. На гости не идваха често, но ние ходехме по тяхна покана и ни посрещаха много добре. Като се роди детето, тя дойде за няколко дена да ми помогне, въпреки, че живееше в съседен квартал на София, а аз бях много млада и съм й благодарна за помощта. Не се натрапваха, не досаждаха, но и не помагаха с нищо друго, освен споменатата от мен помощ за детето в началото. Винаги съм смятала, че това е така, защото не ме харесваше. Беше доста високомерна жена, Бог да я прости. Тежки времена бяха, демокрацията беше избухнала наскоро...купони, режими на тоци, води и пр. Но...оцеляхме.
Popule, би ли споделила в какви отношения беше с първата си свекърва? Заедно ли живеехте, тя имаше ли претенции към вашето семейство - имена на внуци, къде да живеете, как да си гостувате и т.н. Много бих искала да прочета как сте се държали една с друга в началото на брака ти, а не след 5-6 години, когато отношенията улягат.
Интересна ми е гледната ти точка по темата от позицията на снаха. Разбира се, ако имаш желание да споделяш подобни неща.
Интересна ми е гледната ти точка по темата от позицията на снаха. Разбира се, ако имаш желание да споделяш подобни неща.
С първата ми свекърва бяхме в добри отношения. Тя не ме харесваше, защото смяташе, че моето семейство е на по-ниско социално стъпало от нейното - така и не разбрах защо така си мислеше, но това е факт - свекъра беше партийно величие. НО, аз още тогава имах собствен апартамент и заедно с мъжа ми, живеехме сами в него. Детето кръстихме на свекъра (мъжът й). Те много държаха на това, в това число и мъжът ми, а аз го обичах и се съгласих. На гости не идваха често, но ние ходехме по тяхна покана и ни посрещаха много добре. Като се роди детето, тя дойде за няколко дена да ми помогне, въпреки, че живееше в съседен квартал на София, а аз бях много млада и съм й благодарна за помощта. Не се натрапваха, не досаждаха, но и не помагаха с нищо друго, освен споменатата от мен помощ за детето в началото. Винаги съм смятала, че това е така, защото не ме харесваше. Беше доста високомерна жена, Бог да я прости. Тежки времена бяха, демокрацията беше избухнала наскоро...купони, режими на тоци, води и пр. Но...оцеляхме.
НО, аз още тогава имах собствен апартамент и заедно с мъжа ми, живеехме сами в него.
От родителите , собствен
С такава гордост се упоменават такива неща , че все едно сам си го избачкал
miss july
Ако мъжът ми беше настоял да живеем при техните, просто нямаше да се омъжа за него.
И аз. Или ако беше настоявал за имената на дори незаченатите ни деца, или за някаква друга, несъвместима с моя светоглед традиция. Най-добре да се стиковат нещата и традиционалисти да си се събират с традиционалисти и обратно.
НО, аз още тогава имах собствен апартамент и заедно с мъжа ми, живеехме сами в него.
От родителите , собствен
С такава гордост се упоменават такива неща , че все едно сам си го избачкал
miss july
Не, родителите ми си живееха отделно. Апартаментът наследих от баба си, с която живеех и която гледах лично аз до смъртта й. Така че да, избачках си го.
НО, аз още тогава имах собствен апартамент и заедно с мъжа ми, живеехме сами в него.
От родителите , собствен
С такава гордост се упоменават такива неща , че все едно сам си го избачкал
miss july
Не, родителите ми си живееха отделно. Апартаментът наследих от баба си, с която живеех и която гледах лично аз до смъртта й. Така че да, избачках си го.
Все тая
не си единствената която е гладала баба си на старини
НО, аз още тогава имах собствен апартамент и заедно с мъжа ми, живеехме сами в него.
От родителите , собствен
С такава гордост се упоменават такива неща , че все едно сам си го избачкал
miss july
Не, родителите ми си живееха отделно. Апартаментът наследих от баба си, с която живеех и която гледах лично аз до смъртта й. Така че да, избачках си го.
Все тая
не си единствената която е гладала баба си на старини
Че как да е все тая? Ти знаеш ли как се гледа стар човек?
Хората гледат срещу жилище дори в наши дни. Само който не се е грижил за стар човек, не знае какво е. А тогава имаше точно два старчески дома в София и нали разбираш, че обикновените хора нямаха достъп до тях - те бяха за "от лъв, нагоре". Дори в наши дни е трудно да се уреди човек в държавен старчески дом. А на другите цените са високи. На никого не пожелавам, но ако ви се наложи, ще видите какво е да гледате стар човек, по-трудно е отколкото да гледаш дете. И трае години. Дано да можете да си позволите да плащате за старчески дом.
Цитат
Така че да, избачках си го
Цитат
Дано да можете да си позволите да плащате за старчески дом.
Popule, не бих приела гледането на баба си като "избачкване" на апартамент, извинявай. Тежко е да гледаш болен, възрастен човек, но е най-вече тежко, защото виждаш как някой близък гасне. А в старчески дом, колкото и пари да имам не бих пратила роднините си. А пари не ни липсват...
Popule, не бих приела гледането на баба си като "избачкване" на апартамент, извинявай. Тежко е да гледаш болен, възрастен човек, но е най-вече тежко, защото виждаш как някой близък гасне. А в старчески дом, колкото и пари да имам не бих пратила роднините си. А пари не ни липсват...
Въпрос на възможности. Предполагам знаеш, че гледането на възрастен човек понякога е 24/7 работа. Ако можеш да си го позволиш, добре. Аз лично смятам, че съм си заслужила апартамента, защото наистина положих много усилия и изтърпях доста лишения откъм социален живот, докато я гледах.
П.С. Ще те препратя към темата за гледане на възрастни. Само да я намеря.
Наследяване/получаване на имот срещу гледане си е възмездна сделка, т.е. "избчакване". По закон.
Да, различно е от купуване. Може да е по-изгодно или по-неизгодно от "пазарната цена" - зависи от съдбата.
Да, различно е от купуване. Може да е по-изгодно или по-неизгодно от "пазарната цена" - зависи от съдбата.
Скрит текст:
Лично за мене е нездраво любопитство да надничам в чужда паничка при подобни ситуации и да давам непоискано мнение и оценка. Щом хората (роднините) са се разбрали, всичко е ОК. Ако има недоволни - има си законови начини за уреждане на спора и пак не е моя работа
НО, аз още тогава имах собствен апартамент и заедно с мъжа ми, живеехме сами в него.
От родителите , собствен
С такава гордост се упоменават такива неща , че все едно сам си го избачкал
miss july
Не, родителите ми си живееха отделно. Апартаментът наследих от баба си, с която живеех и която гледах лично аз до смъртта й. Така че да, избачках си го.
Все тая
не си единствената която е гладала баба си на старини
Че как да е все тая? Ти знаеш ли как се гледа стар човек?
Хората гледат срещу жилище дори в наши дни. Само който не се е грижил за стар човек, не знае какво е.
Знам , знам до някое време е ок , но ако е обездвижен трява да спреш/откажеш от работа и да се Грижиш , ДА
Ако си се лишила от работата си и си се грижила за нея , разбирам