Взаимопомощ

Здравейте милички,

последното ми напомня за моя случай. Аз не казах на никого, че съм забременяла след трагедията. Ама като казвам на никой, значи на никой. Майка ми и баща ми не знаеха дори. Абсолютно никой. И когато  малката се роди беше неделя, в понеделника се чухме с майка по телефона и ме попита как ви мина уикенда-  аз и отговорих само "Ами ...много динамично". И тогава започнах да разказвам всичко. Беше шокиращо радостно. Така че ви разбирам напълно за НЕказването после.
Иначе и с 4-те си бременности съм повръщала ужасно много, абе всеки ден, и съм била на легло почти 2 месеца. После се оправях, нищо ми нямаше. Напълнявала съм еднакво по 15 кг с всяка една бременност, но никога не съм имала стрии. Може би си е до кожа. Ама то това не е важно.

И понеже темата е Взаимопомощ искам да ви предложа моята, а тя е: оставете вече гнева след себе си! Той няма да ви помогне! Гледайте на другите бебета в количките с радост и усмивка! Казвайте си, че и на мен ще ми се случи съвсем скоро, оптимизма ще ви излекува раната в душите! Ще си кажете сега тя така говори, защото има дете. Да, може би, но в края на краищата и аз бях една от вас, и съм изпитвала същите чувства като вас и съм се молела за същото като вас. Ден, след ден, месец след месец желанието за нова бременност се усилва, започва да се появява усмивка на лицето ви, споделяте, общувате...
Ще стане, просто вярвайте, че ще стане!
Прегръдки много  далечни от мен!

a_tita трябва да го преглътнем със сигурност,но някак си аз поне не искам,защото това ще се случи и на други заради лекари като нашите,жалкото е,че дори да се борим срещу корупцията системата ни не работи в наша полза и тези престъпници остават безнаказани и точно за това е трудно да продължиш,да знаеш,че е нямало какво да направят и да го приемеш,но като знаеш,че е имало какво да се направи и те просто са си казали е какво пък толко нищо няма да стане ти е по-трудно да забравиш и да продължиш.
dol_phine мой съвет да си слушаш лекаря,но пробвай и да си изчислиш овулацията без тестовете и да бебеправите 2 дни преди нея и в деня на овулацията и със съветите от лекаря ще е още по-голям шанса.А можеш и да пробваш и с мерене на БТ така можеш е да разбереш най-бързо дали си забременяла.
А за криенето все някой ще разбере,но колкото по-малко, толко по-добре,аз също трябва да кажа на майка ми и брат ми,за да ми помага брат ми за грижите за майка ми,но на друг ще се опитвам да не казвам ,само те да не ми направят същия номер,че ще им изнеса една хууубава лекция с висок тон.

Благодаря ти за подкрепата, честно казано момичета аз започвам да се чувствам така вече. Наистина желанието ми за бебе расте с всеки ден и след успокоенията на лекаря от вчера, просто ми се приповдигна настроението и си визуализирам вече хубави неща. С никой от обкръжението ми вече не говорим за бебето, е къщи също не говорим, казвала съм ви. Малката продължава да си крои планове за сестричката, но след вчера започвам и аз да ги кроя също
Днес едно детенце от градината дойде днес и ме пита дали бебето е още в корема ми и кога ще се роди? Обаче за пръв път това не ме разстрои, защото знам и вярвам, че бебе скоро ще има ...

Супер караш ме да се чувствам по-добре и по-спокойна,за нас с didcheto_ има още около 2 месеца и ние идваме на тая вълна,ако всичко е наред скоро ще обсъждаме нови бебоци и само щастие занапред и да преминем този период и да го превъзмогнем.

a_tita - Благодаря ти за хубавите думи и включването, което направи. Може би просто тук наистина можем да си кажем всичко,, изказваме си гнева. За това, че искаме бебе... оооо да, това е мисълта, която всеки ден е в съзнанието ми. Наистина го искам повече от всякога. Много ти благодаря за подкрепата.
borislavabgmamma - Нямам търпение да започнем опити. Даже не знам дали ще изчакаме и два месеца, много ми се виждат, но да по - хубаво да сме сигурни.. е до колкото можем.
Мили момичета, чакам с нетърпение да започнем с хубавите новини. Искам да ви кажа, че ви чувствам страшно близки макар и от разстояние. Знам, че всичко ще се нареди.

Здравейте
Доста време избягвам да пиша точно в този ужасен подфорум пълен с толкова мъка... сякаш не искам да си призная, че това ми се случи...
Но тази тема (макар, че не я изчетох до края, но ще се върна да я изчета ме провокира)
borislavabgmamma помя поста ти за това, което ти се е случило в темата "Кюретаж  и забременяване след това". Следях темата защото първата ми бременност 2016 завърши в 10г.с. с К. Бях бременна за втори път, когато прочетох там историята ти и наистна ме разтрой много - признавам си след нея изключих известията за тази тема - неисках да се натоварвам - бременността ми вървеше много добре.
Така до 12.02.2018 - първия ден от 8 месец от бремеността, когато след като не усетих от сутринта до обяд бебчо и отидох на преглед чух най-жестоката присъда на света - бебето няма сърдечна дейност.
Тъй като само 2 дни преди това ми беше последната ФМ и всичко беше повече от перфектно ми казаха, че искат задължително да направим аутопсия защото за моята АГ нямаше никава причина за случилото се - нямаше и данни за вътреутробно страдание - водите не бяха зелени всичко ОК . Единственно като причина виждаха 2 пъти увита пъпна връв - която я нямаше на 4Д два дни преди това. Аутопсията потвърди това - имахме съмнения, че като съм с тромбофилия може тя да е причина (макар, че бях с терапия), но не - нямаше тромби - задушило се е буквално за секунди
И аз четох много по темата - че задушаване става обикновенно при раждането, но явно сме от "големите късметлии" при които засуканата пъна връв се стяга и фатално се спира притокът на кислород.
Просто съм съсипана... не мога да се съвзема - от една страна се радвам, че всико след терапиите вървеше добре и знам, че АГ се справи с моите хиляди проблеми и не това е причината от друга се ужасявам, че нямам власт да повлияя на лошата случайност.
Първата ми мисъл като ми казаха най-лошото беше : "Боже ние ли сме най-лошите хора на света?"
Не съм вярвала, че човек е способен да понесе толкова болка и да остане жив...
Поради други проблеми се наложи секцио - в онзи момент бях благодарна - не намерих сили да видя бебето си - не знам дали няма горчиво да съжалявам за това решение, но наистина нямах сили...
Не знам за добро или лошо, но то така и не пожела на нито едно 4Д на които ходих да си покаже лицето (все се криеше)...
Съжалвам поста ми стана много дълъг, но имах нужда да поговоря за това - след ужаса все още не излизам от вкъщи - освен със семейството ми нямам сили да говоря с никой... не знам как ще го преживея...

Миличка много съжалявам за това,което ти се е случило,явно така е трябвало,а защо все още не знам,когато трябва ще получим този отговор.Това,което казваш се случи с мен,обвинявах бог,че ми я е отнел,а сега като се замисля може би ми е дал знак,но не съм го разбрала правилно.Когато се случи с мен бях.чела за друго момиче преди това на което се беше случило същото,сега и на теб след моя пост.Или е някакъв проклет пост или е искал да ни даде знак,но как да разберем...По силна си от колкото мислиш ще продължиш,заради бъдещите ти радости,стисни зъби и изчакай да мине времето,общо взето като се случи най-лошото не ти остава нищо друго освен да чакаш и да се надяваш.Ние сме на среща и сме тук да те изслушаме без значение дали ще е дълъг поста ти или кратък.Както се чувстваш по-добре,ще преминеш през много емоции и колкото по-бързо осъзнаеш какво се случва,толко по-бързо ще минават дните,а те ще минават бавно за мен някои все още се сливат с нощта.Горе главата,следващия път ще намериш щастието.

Аз се следах и родих там - само едно мога да кажа - благодаря на АГ и целия екип, които в този ужасен момент ми указаха невероятна подкрепа!!! Имам вече 2 неуспешни бремености, но и за миг не мога да кажа, че са по вина на АГ - напротив и за миг не съм мислила за друг лекар въпреки мъката да се връщам на мястото на което съм била и най-щастлива и най-тъжна в живота си!

borislavabgmamma благодаря
И аз заспивам много трудно вечер, а сутрин спя до късно, после трудно намирам смисъл да стана от леглото...
Не намирам все още сили да се върна на работа... не знам изобщо дали ще намеря сили за това - работя в голяма фирма с много хора и не знам дали мога да понеса въпросите и погледите на всички.
На мен ми казаха, че след 6 месеца ако се възтановявам както тряба мога да опитам отново, но аз от 2016 съм в този омагьосън кръг :
След аборта 2016 ми казаха 2 месеца - е да ама не... Започна се :
от назначените изследвания - хашимото и тромбофилия, след това махам полип, след това правих корекция на матката ( все още е двурога, но направихме износването по-възможно), после кисти, после тсх ми скочи на 26 трябваше да го боря (слава Богу бързо успях) и така минаха не 2, а 9 месеца. Трябваше да следим и О защото дясната ми половина на матката не е подходяща да износи бременост, та дебнехме левия яйчник и всичко прекрасно :
точно на Илинден по нов стил още на първата фоликуметрия прекрасна яйцеклетка от ляво пред спукване- забременях веднага
на Илинден по стар стил - положителен тест - каза си това е знак, че всичко този път ще е наред.
Термина ми беше на 17.04.2018, но знаех, че ще е секцио и си кавах ето точно по Великден и това ако не е знак...
Е само хубави знаци и накрая - мъка и пак мъка...
Първият ми аборт беше ден след РД на ММ, а "мъртвото ми раждане" ден след РД на брат му... каква е тази съдба не знам!

Съвпадения колко щеш,моето трябваше да се роди на игнажден...но вместо това 5 дни преди това...Опитвай се да не се затваряш в себе си и излизай поне вечер,ако те дразнят хората,а те ще те дразнят,въпросите им ще са гадни и ще искаш да ги цапардосаш докато те разпитват,моите познати направо ми казваха да ги съм черпела и то такива познати,които си виждала 2 пъти в живота си,ще разбереш колко всъщност са прости хората.А щом си успяла веднъж ще успееш пак,но този път дано е още по-бързо забременяването,а накрая да гушкаш живо и здраво бебче,постави си някакви цели да мислиш върху други неща,някакви дребни неща,които да те мотивират,когато ти се плаче си го излей само намирай сили да спреш,защото понякога съм заспивала от умора докато плача,а това не води до нищо хубаво.За смисъла да станеш от леглото и аз не съм го намерила все още,но се опитвам,защото започна да ми става лошо от лежане.Трябва да си държиш главата над водата и не се предава на мъката ние сме по-силни от нея.

Съжелявам за загубата ти Polqrna zvezda. Изпитанията не можем да избираме. За жалост, както казва borislavabgmama просто трябва да ги понесем ...
Вчера беше Благовещение, и в знак на позитивизъм искам да пратя на всички ви светия кръст от Кръстова гора.
Ние се качихме до там вчера и се помолихме скоро да получим блага вест!
Господ да даде на всички ни благословението да бъдем майки на живи и здрави дечица! Прегръщам Ви!

То май всички сме се молили за тази вест.Дано се сбъднат молитвите ни поне веднъж.И както сме изгубили малките си съкровища,така една по една да прегръщаме по един нов член в семействата ни,а ако може и повече, няма да върнем никой.

Polqrna zvezda, много съжалявам за това, което ти се е случило. Животът ни поднася ужасни неща, но по някскъв начин трябва да намерим сили и да се борим за хубавите новини. Минала си през много трудности, безспорно.... но най - важното е да вярваш, че всичко ще се оправи. Относно работата..  и аз се чудех дали да се върна на работа или да си взема отпуск или друг болничен. Е, аз реших да се върна, да ти кажа да ще има и гадни въпрос, но не си длъжна на никой и може да не ги остояваш с отговор. Ще има и сълзи и хора, които ще те успокояват. Единственото хубаво нещо е, че времето минава по - бързо в някой дни и че мозъкът ти няма да е зает само с една мисъл. Имаш подкрепа от нас и винаги може да споделиш всички свои мисли, притеснения и идеи, ние ще те разберем и не бихме те упрекнали.

dol_phine много хубаво, че сте се качили там и благодарим за снимката. Дано се отговори на нашите молитви, мили момичета.

didche_  Благодаря за подкрепата
Честно казано след първия А се съвзех много бързо, дори и последвалия втори К и хистероскопия и лоши изследвания не ме притесниха - знаех, че щом знам проблема ще го овладея.
Но това последното ме съсипа...
Бях се привързала към това бебе повече от всичко друго на света. Бях му се посветила изцяло - целия ми свят се въртеше само около него...И след всичко това осъзнах, че нищо не зависи от мен и колкото и усилия да положа ако не ми е писано няма да стане (а аз положих всики усилия - от терапии и лекарства до това 7 месеца да не си позволя нито веднъж да отида на работа, на заведение или нещо, което може да обърка нещата)
И като имаш две последователни загуби става най-лошото - почвам да губя вяра в щастливия финал... и това ме досъсипва.
Иска ми се да заспя и да се събудя след 6 месеца, когато евентуално ще ни разрешат нови опити, а в същото време се притеснявам, че родих секцио и не знам какво да очаквам да се случи. Все още не ми е дошъл първия цикъл и това ме притеснява - вече минаха 44 дни и мисля да отида скоро на лекар да видя какво става...

Миличка много трудно минава времето за чакане ... И аз това казвах на мъжа ми вчера, че искам да заспя и да се събудя след 9 месеца, с роденото бебе вече.
Аз също съм след секцио, дори второ. Казват след 6 месеца е ОК, въпроса е че психически чакането повече съсипва. Аз съм 8 месеца след загубата (секциото) и ще започваме опити от другия месец.
Моят цикъл дойде към 60-тия ден. Беше брутално кървене, което ме закара при лекар веднага ... но казаха че е нормално, за 3 месеца се нормализира горе-долу при мен.