Безнадеждно

Fussii, мисля, че голяма част от жените в този форум споделят виждането ти относно незаконния начин за сдобиване с дете. За това спор няма!

Но виждам и усещам болката ти дори през монитора и знам колко малко могат да ти помогнат утешителните или напътстващи думи.
И все пак...възможно е съвсем скоро да станеш майка! Кой знае?! Помисли за детето си, ако не за себе си. На него ще му трябва силна, усмихната и отпочинала мама.

По-горе ти писах - няма възраст, раса или пол за болката! И миличка, не се засягай, но често повтаряш "млада съм". Ми млада си, спор няма, но не чак толкова, че да "натриваш" носа на жени с по 5-6 години по-зряли. Недей. И тях все още някъде, дори и тайно ги боли.

Иначе, аз лично за първи път бях подела действия за осиновяване на 25 години.
И знаеш ли защо не ги доведох докрай? Не заради надеждата да имам свои деца, не. Мен лично винаги са ме притеснявали други фактори. Финансовата сигурност, емоционалната, семейния ми статус...не, че сега съм "цъфнала", но сега имам зрелостта  и убедеността си, че ще се справя с всичко в името не детето си!
Ето това са част от нещата, които някои от нас изчакват. Мозъка трябва да порастне, а той не винаги върви в крак с годините.

Потвърждавам казаното от Сарлита. В чужбина изчакват даже повечко. И не само за осиновяването, а дори и за собствени, биологични деца. Така, че за културата в България ще спорим с теб

Мога само да пожеля успех на всички, които са започнали процедурата по осиновяване, без значение дали е по официалния начин или по втория. Важно е желанието и надеждата, че скоро малките, пухкави ръчички ще гушнат мама. Не губете надежда, не вгорчавайте живота си, бъдете много щастливи и се гответе за най-хубавото. Весели празници.

 И аз бих пожелала същото на всички,оставете грижите ,страха и притесненията на заден план,отдайте се на Коледната атмосфера и празничните дни,постарайте се да донесета радост на по-вече хора,купете плодове и занесете в някой дом/по това време са заляти със сладки лакомства, а плодовете им са кът-носете и касовата бележка,просто за да докажете ако поискат от къде са  / така ще зарадвате много сирачета и ще сте още по-щастливи!Кой напред,кой по-назад-всички ще намерите един ден своето детенце,то ви чака някъде но ...явно не е дошъл момента да се срещнете и имате още изпитания през които да минете  Усмихвайте се ....и очаквайте Коледните чудеса

ot vsi4ko koeto 4eta , momi4eta, se ot4aivam vse pove4e 4e edin den i az ste osinovia dete

Diva1978 Изобщо не се отчайвай! За един такъв съдбовен момент е нужен силен, упорит и безкрайно търпелив човек. Когато здравословното състояние и обстоятелствата са срещу нас - ние трябва да се борим докрай!!Ние стъпихме на този път и няма назад!!!Чакаме с нетърпение да ни се обадят за детенце.
Размисли и действай!
Успех!
Всички момичета от форума ще те подкрепим и помогнем с каквото можем.

Подкрепям горната препоръка с лека корекция: НЕ спирай да четеш и действай! Не избирай теми с негативно послание (те не са твоята тема) и често търпят динамични развития  (виж:"Колко ще чакаме?"; "Много тъжна"; "Вече много радостна") те очертават пътят на всеки от нас в градация: от лутане, през разнообразни страхове и непредвидими затруднения до щастието да бъдеш родител!

Успех по този път и за теб!
Най-важното е не да бързаш към една желана цел, а да НЕспираш по пътя към нея!

diva1978   няма лесни неща мила,трудности и болка,страх и очакване има при износването на бременноста и при раждането-същите чувства са и при очакването на обаждането за така желаната среща с вашето дете!Важното е да вярваш!Всичко с времето си-някъде по-бързо ,някъде по-бавно  но става!

И аз ще добавя нещичко за diva1978.Мило момиче няма място за отчаяние.Ние стартирахме процедурата за кандидатсване октомвири средата,а вече сме подали молба за осиновяване на малко сладко момиченце.След малко отиваме на свиждане, за да видим малката кукла.За нейната сладка усмивка съм готова още един път да мина всички несгоди в живота си.Гледай позитивно на всичко и повярвай ми нещата сами се подреждат.Горе главата 

Честита Новата 2007г. С пожелания за детски усмивки и щастие във всеки Български дом.

Отново изчетох всичко. Иска ми се в един постинг да отговоря на всички неща, които се коментират. Дано успея, защото са много.

За отчаянието - защо??? Защо има отчаяние? Защото има препятствия ли? Ами те са за да бъдат преодолявани. Поставили сме си цел. Искаме да я постигнем.  И какво правим? Борим ли се за нея или се отчайваме и спираме по средатата? Ще използувам примерче:

   Вървим по пътя. Стигаме до един голям камък. Какво правим? Продължаваме или се връщаме? Да! можем да се върнем и да приказваме до края на живота си, какво би било, ако не беше този камък. Или друго - да намерим начин да продължим пътя.
1. Ако камъка е голям и не можем сами да го преместим търсим лост или друг човек да ни помогне. Но само ако е много голям и не можем сами. Това е изключително рядък случай. Е тук за нашия казус може да се прибегне и до връзки.
2. Какво става всъщност. Камъка не е голям и можем да преодолеем препяствието и сами. Само, че ще трябва да положим усилия и да проявим търпение и воля. Трябва да се потрудим. Да си намерим инструменти, да подхванем от тук, от там, да направим така, че да го катурнем. И ето тук се сгафват нещата. Понеже ни мързи, понеже намаме воля и достатъчно умения или знания ние не си вършим работата, а търсим друг да премести камъка. Т.е. търсим ВРЪЗКИ. И плащаме много пари.  Ако си дадем сметка и си изясним положението, спирайки и сядайки за малко пред камъка, ако направим печеливша стратегия и потърсим подходящите лостове, ще си гътнем камъка сами. Разбира се ще спрем да бъхтим за малко, ща обмислим и ще продължим тогава. Като време е по-малко от търсенето на други, за да ни свършат работа или копаенето на халост.
3. Камъка е малък, но се подхлъзваме и падаме от недоглеждане. Защото не сме си отворили очите, защото сме гледали встрани или прекалено сме бързали. Ако обмислим стъпките си, ако следим пътя и сме целеустремени, ако сме внимателни и преценяваме ситуациите, няма да се подхлъзнем на камъче. 

  Та така момичета. Никакво отчаяние. Никакви крачки назад за тези, които са наясно със себе си и твърдо отстояват и се борят за щастието си. Ако наистина имаме чувството в сърцето си и желанието ни не е скрита поза, ще намерим сили, надежда и вяра да продължим напред. Може би като първо си помислим и си дадем сметка пред самите нас, пред Душите си, какво искаме. Да сме като другите семейства и да не ни сочат с пръст или да дадем топлина и обич на някой друг и на себе си.
    Ако е първото - ще търсим българче, защото няма да се различаваме.
    Ако е второто - няма да правим разлика. И куче да вземем, пак ще дарим топлина и ще го обичаме. Ще ни е по-трудно, защото ще трябва да изучим особеностите на вида и да се съобразяваме с тях. Но ние сме готови за това предварително. Защото сме си дали сметка и знаем какво искаме. И ще отстояваме позицията си достойно пред близките си, приятелите си, обществото и пред злите клюкари. Ще сме в състояние да дадем защита и спокойствие и на малкото същество, което обичаме от сърце. Ще го научим да прави това, което правим ние и да не обръща внимание на разликите. Да се държи толкова достойно с околните, че да затвори устите завинаги на критикарите. Да бъде част от нашето семейство и да се бори за него.

  Времето не изтича за никой. Просто детето идва тогава, когато ние сме готови. Аналог на поговорката "Учителя ще се появи, когато ученика е готов." Децата ни искат да ги научим да се борят и да побеждават и ако ние не го умеем, как ще го направим?
Не ми се сърдете, но да стигнеш до една идея не е достатъчно. Необходимо условие, но недостатъчно. Учили сме го по математика едно време. За да се реши задачата, трябва да я докажеш с това, което имаш като даденост. Това търсят или поне това трябва да търсят и социалните работници. Да докажеш, че детето ще е добре при теб и в твоето семейство. Защото те трябва да защитават неговия интерес, а не твоя.

  И едно съветче - обаждайте се регулярно, на строго определени от вас периоди в социалните служби. С просто въпросче - "Какво става? Има ли движение по нашия въпрос?" Кутия бонботи по различни поводи не са излишни. Не е подкуп, а внимание. Това означава, че вие не сте се отказали и живо се интересувате. Най-малкото прави добро впечатление. Най-много, досаждате и за да се отърват от вас ви решават проблема.

  Подкрепям изцяло Дидка. Не сме тук за да се критикуваме, а за да си помагаме. Както да намерим по-бързо и лесно себе си, така и да отгледаме и възпитаме достойно децата си.  И по-голямичките деца също имат нужда от обич и топлина. Нека не забравяме, че тях също ги има и че може би ни очакват.

Dino, мога да кажа само БРАВО! 
Споделям напълно написаното от теб
Дефи

Честита Нова Година и от мен, момичета!
Пожелавам Ви сбъднати мечти, здраве и много слънчеви усмивки по пътя!!!