Правото да познаваш биологичния си произход

Според мен, минимумът е да знае здравния статус на биологичните си родители, за да знае за какво да внимава.

За осиновяването рано или късно се разбира. Следователно и за детето, и за осиновителите няма тайна. В тайна остават само биологичните родители.
Е, ми не е честно тайната да е само в тяхна полза. Хем са грешни, хем закона ги пази.
Практиката показва, че когато детето научи тайно или явно започва да търси биологичните си родители. Защото иска да знае, иска да попита защо са решили така...
Медицинските причини са отделно.
Та по тази логика тайна на осиновяването не трябва да има.
Това е моето мнение.
Има още аргументи в това да няма тайна, но ще стане дълго.

Според мен да родиш и оставиш дете за осиновяване е изключително трудно и тежко изживяване. Ако съответната биологична майка е решила да прекъсне тази връзка то е редно нейното решение да бъде уважено. Както и обратното - ако осиновеното дете не заяви, че иска среща с биологичната си майка то да няма право да бъде безпокоено.

Смятам, че страхът, че тайната им нявгаш ще излезе наяве може да причини сериозни последици за неродените и вече родените и нежелани бебета. Осиновяването е специален и възвишен акт и трябва да бъде в основен приоритет на всеки закон касаещ го.

За това смятам, че е редно да има изказана доброволна воля от двете страни за среща. Което на практика означава, че трябва да има организация "буфер", която да координира тези желания.

Здравния статус никога не е известен - в 99.99 %. Това е само един предлог да се търсят био създателите, замазване очите на околните.  

Ако съм осиновена, държа това да ми бъде казано от моите родители/осиновители. Често се случва някой да се изпусне или зложелатели умишлено да поднесат тази информация по изключително грозен и неподходящ начин, Вярвам, че рано или късно истината винаги излиза на яве.
Бих желала да имам възможност да се срещна поне веднъж с биогичните си родители очи в очи и да задам
някои от въпросите които ме вълнуват. Държа да знам за семейни заболявания както и дали имам други братя и/или сестри.

Като осиновител на две деца смятам, че децата ми имат право да знаят от къде произхождат, да се срещнат, при интерес от тяхна страна, с БМ и да зададат въпросите си, които ги вълнуват. Както и право на отговор. Смятам, че БМ, създавайки ги им дължи това. Т.е "за" съм всеки осиновен да има право на една среща и отговор на въпросите, които го вълнуват. Също така считам, че осиновителите и осиновените трябва да имат право на информация за съществуващи братя и сестри, с които биха могли да възникнат кръвосмесителни връзки - България не е толкова голяма, човек с човека се среща. достъп до информацията за биологичния си произход осиновеният трябва да получава при навършване на пълнолетие или на 14 години

Мама Ру, темата не е за дискусии, но тъй като си една от виртуалните ми приятелки тук си позволявам да повдигна дискусия по поста ти, като подчертавам не оспорвам мнението ти - просто бих искала именно с човек, който е дълбоко в проблематиката да поговорим.

Според мен твоето мнение е изцяло едностранно - от страната и правата на децата. Опитвам се да си представя какво изживява тази жена, която трябва да остави дете за осиновяване. Считам, че това е изключително трудно и вероятно тези жения нямат никакъв друг избор. Предполагам, че подобни решения са продиктувани от силен страничен натиск /семейство, пари, общество/. Как после се живее с мисълта и страха как изградения и нов живот рухва при появата на това дете, което си търси правата? Убедена съм, че единици от биологичните майки са разказали на новите си семейства, че са изоставили дете. Защо майката да няма право тази тайна да си остане в миналото? Защо раждането и оставянето на дете да е доживотно дагмосване и разбиване живота на биологичната майка? Вярваш ли, че детето ще посети биологичната си майа - ще задеде въпроси като интервю за час и край? Въобще не ми се вярва така да се получи! Отговорите създават нови въпроси и т.н.

Няма ли да се получи така, че ако децата имат право един ден да се появят в новия живот на билогичните си майки ще има много тайни раждания и изоставяне на бебета, за да запазят анонимността си? Както и по-сериозни опити "да се оттърват от проблема". Защо приемаш, че след 18 години това нежелано дете ще бъде прието по какъвто и да е начин от биологичната майка и нейните близки - конфронтацията може да бъде грандиозна.

Относно кръвосмесителните връзки ... нима имаме право да знаем с кого родителите ни са имали връзки, защото реално никой няма гаранция кой точно са родителите му /по-конкретно баща му/?

Майка ми е осиновена. Сестра й също. Но още от малки са познавали другите си сестри и брат си, биологичния си баща. Майка им е била починала.
И не съжаляват че са знаели.
Майка ми счита биологичния си баща само като такъв, иначе счита осиновителите си за майка и баща. Сега, когато я водя на гробищата, я водя на гроба на осиновителите, и никога не е искала на гроба на баща й. Само на погребението му беше.

Ето заради това заклеймяване и определения като "Грешни" съм напълно убедена, че решението дали да се срещнат трябва да бъде взаимно и ако единия реши да остане в тайна - така и да бъде.

Обществените мнения и нагласи относно хората оставящи деца за осиновяване ВЪОБЩЕ не са се променили и Вие mitko_kost сте доказателство. След като може да направи аборт - да е направила, това ли казва поста ви? А дали сте наясно с всички аспекти на проблема?

 Починала майка е едно, жена оставила дете друго за хора склонни да съдят!

С какво осиновените деца имат повече права от биологичните им родители? Кой закон точно задължава към отговорност и защо този закон касае само оставилите за осиновяване, а не безхаберните родители дали име и зарязали нейде по роднини дете?

И с какво право биологичните родители трябва да имат повече права от децата си? И с какво право имат права да отнемат права на децата си?
Ако забелязвате говоря за биологични родители, не само за биологична майка.

Кои са правата, които биологичните родители имат повече от децата?
Правото да познаваш/непознаваш биологичните си родители е равносилно на правото да познаваш/непознаваш биологичните си деца. Чие право ще има повече тежест?

Биологичен родител може да си на не само оставено за осиновяване дете. Как ще стои въпросът с донорските яйцеклетки? Как ще стои въпросът с неприпознатите деца? Биологични родители на деца родени в брак с друг и нисещи неговото име?

Какво значение има дали съм оставяла за осиновяване/ осиновявала съм/или съм мислеща по темата?

Не отговаряй на въпроса. Не е нужно.
Значението е, че всеки гледа от своята камбанария.
Относно правото на родителя дали да познава децата си - това е негово лично решение, взето съвсем съзнателно.
Правото на детето да познава родителите си обаче не е негово решение, следователно му е отнето право ако не му е разрешено да ги познава.
Относно яйцеклетките - нова технология, но не е предмет на темата. Темата е само за осиновените деца.
Относно моето мнение или мнението на обществото - нямат особено значение в частния случай. Значение има например ако биологичната майка и баща застанат очи в очи с детето си и дали ще имат разумно обяснение за решението си. И дали детето им ще ги оправдае за решението им.
Според мен в повечето случаи детето им няма да ги оправдае, те го знаят и затова не искат да са известни.
Но въпреки това, вече мое мнение - детето им трябва да знае истината. Това е неговия живот, неговата радост и неговата мъка.
Ти би ли застанала с отговори пред детето си?

Именно, че когато човек е пристрастен дърпа натам чергата - а закона трябва да е неемоционален и безпристрастен.

Да се откажеш от детето си е решение взето поради някаква причина в даден момент /обикновено в младостта/. В последствие тази майка/родител може да промени решението си и тук се намесва закона - вземе ли решение няма какво да се появява в живота на осиновеното дете. Тя не познава детето, която е родила, тя е видяла само едно бебе и толкова. Ако погледнеш в групите "Търсим се", където осиновени и оставили децата си търсят връзка един към друг ще видиш колко мъка изпитват тези жени и въобще не ми е и хрумвало да ги съдя или намирам за грешници.

Донорските яйцеклетки са си тъкмо по темата. Нали тук се споменаваше за семейни заболявания и встъпване в брак с роднини? Значи въпросът си е точно на място.

Казваш "Това е неговия живот, неговата радост и неговата мъка.", но пак си крайно пристрастен - нали от другата страна също имаш човек и това също е неговия живот, радост и мъка.

Смяташ, че е редно закона да е в полза на осиновените деца и едва ли не наказателен за биологичните изоставители. Но ако те бъдат поставени "натясно" просто няма да има такива. А смятам, че е много по-важно от това осиновените да познават родителите си, жените, които биха взели решение да оствят дете да са спокойни и уверени, че това няма да провали целият им живот. Да не правят отчаяни опити да прекъсват бремеността, да не увреждат децата, да не раждат тайно и да не убиват или изхвърлят тайно децата. По-добре е според мен да оставят за осиновяване ЗДРАВИ деца, които да запълнят живота на бездетни семейства! Опитвайки се да гледам безпристрастно точно там се фокусирам - каква ще е цената ако биологичната майка знае, че няма да има защита на тайната си.

По различни филми съм гледала, че в чужбина самата биологична майка взема решение на кого да даде детето си! За мен и това е шокиращо! Защото в осиновяването имаме 3 страни - осиновен, осиновител, биологичен родител. Смятам, че триъгълника е равностранен и няма как да наделеят правата на която и да е от тях. 

Дорис, повтарям: Говоря за биологични родители което означава майка и баща, не само
 майка. Биологичния баща също трябва да поеме своята отговорност. Аз поне така смятам. Защо забравяте бащата?
Относно мъката, аз казах по-горе: много по-лесно се живее в  истина отколкото в лъжа. Мъката идва от лъжата.
Както и да е, продължавам да считам, че да се лиши детето от правото да познава биологичните си родители е жестоко. Още повече че в повечето случаи не оправдавам такива родители, и техните родители дето им дават идеята за изоставянето.

Всъщност законът винаги ще защитава правото на едната страна за сметка правото на другата. Правото но БМ да остане анонимна нарушава правото на роденото от нея дете да научи за произхода си и от първо лице за причините да бъде изоставено. Нека не забравяме, че не всяко изоставено дете намира дом и семейство. Защо да поставяме правото на БМ пред правото на детето? Защото това дете не се е появило на този свят по своя воля и не е избрало до бъде изоставено/ неглижирано/ малтретирано... Някой друг е взел решението вместо него и този някой в повечето случаи е бил пълнолетен, т.е направил е своя избор, поставил е себе си пред детето, което е създал и за което е отговорен. Запазвайки правото си на анонимност БР се отрича/ изоставя за втори път детето си. Отново неговото добруване е поставено пред това на детето. Чела съм истории, в които жени се разкайват и търсят децата си, но съм чела и колко болезнено е за изоставеното дете отказът от среща, от отговори, тази празнота... Проблемът е сложен, но ако перефразирам "Малкият принц" човек е отговорен към този, който е създал.

Коментарите ви са изключително полезни и предвид това, че всеки споделя според личното си мнение или "камбанария", то промяната на какъвто и да било закон би следвало да е съобразен с всички гледни точки и без да се в ущърб на никой. 
Правото да познаваш биологичния си произход може да бъде упражнено без да бъде нарушено правото на БР да останат "анонимни", като на осиновения човек се предостави информация за това къде и кога е роден, наследствени обременености, причини за изоставяне, има ли биологични братя и сестри и други подобни без да се предоставят лични данни (имена, адреси и т.н.). Това обаче би било възможно, ако се събират подобни данни още когато се изготвя досието на детето. А личната среща между осиновения човек и биологичните му роднини, да се осъществява само тогава, когато и двете страни го искат, без да е задължение на нито една от тях.

Аз не бих подкрепил закон който защитава лъжата.
Нека да разсъждаваме: Младо момиче ражда и под влиянието на родителите си оставя детето за осиновяване. Истината се скрива. След това момичето си има свое семейство и деца, но и една тайна която само тя я знае и която може много да тежи, или да не й пука от нея.  Има и едно дете израснало при осиновители, разбрало след време че е осиновено и търси отговори. Но не ги намира. Отхвърлено дете? Осакатена душа?
Това е тайната на осиновяването. Живот в лъжа.
Втори вариант: Младо момиче ражда. Детето остава при майка си, биологичния баща плаща издръжка. След време момичето си има свое семейство, мъж, други деца. Всички знаят всичко още от самото начало. Има ли мъка, болка и осакатени души? Живот в истина.
Всички знаем, че жена с едно дете пак се омъжва, във форума примери предостатъчно.
Следователно по-добрия вариант е да не се оставя дете за осиновяване.
Но ако се остави, моето мнение е, че детето трябва да има право на лична среща с биологичните си родители.
Докато майката по своя инициатива да няма това право. Последното защитава детето ако не иска среща или не знае.
При това положение майката още преди изоставянето ще знае, че някога, след години ще бъде посетена от детето си и ще трябва да му отговаря на въпросите. И бащата също. Такава среща според мен е почти сигурна. И при тези обстоятелства да решават дали да го изоставят.
Пак според мен - едно дете винаги е добре дошло и никога не би трябвало да е пречка в живота. Напротив, детето е радост в живота. Какво? Млада майка заедно с родителите си не могат да отгледат едно дете ли? Естествено че могат. Друг въпрос е, че искат да създадат фалшива фасада на момичето с всички последствия след това. За бебето естествено се мисли най-малко защото го считат за нежелано.
Ето затова ги считам за грешни и давам малък, много малък приоритет на изоставеното дете.
---
Между другото - мисля че не съм пристрастен. Аз съм дете на разведени родители.

Разсмяхте ме 
Твърде млад ли сте mitko_kost?

През цялото време говорите за "биологичния баща" и неговата отговорност. Интересно ми е дали в 1% от актовете за раждане на осиновените деца фигурира име на баща.

Дорис, няма неизвестен баща за майката.
Или греша?

Ето затова е важно този среща с БМ за осиновеното дете, което търси произхода си, защото само БМ знае и може да посочи кой е ББ, в случаите когато детето не е от брак, а това вероятно са 90% от децата. Но има и още една категория деца - тези, което не са осиновени. БМ си остава майка за неосиновеното дете, дори и да е дала съгласие за осиновяване. Ако то не бъде осиновено след навършване на 18г остава само на улицата или се връща при БМ (ако го приеме). Какви са правата на децата дадени за осиновяване, което обаче по някаква причина са останали не осиновени? В техния ащт за раждане пише името и ЕГН на БМ. Ще имат ли те право на адрес на БМ? Има ли тя някакво задължение към детето?
Колкото до това, че осиновеното дете с появата се може да обърка живота на БМ като разкрие тайната й пред новото й семейство това не е ли неин проблем, защото тя е тази, която е взела решение да изостави детето си и пак тя е тази, която е взела решение да скрие това от съпруга си е другите си деца. Хипотетично осиновеният ми син един ден може да се срещне с природен брат/ сестра и тайната да изскочи наяве. В реалния живот вече срещнахме дете родено в същия ден и в същата болница с него! И не става въпрос за София. Колкото до срещата тя може да се случва с медиатор/ посредник, така че БМ да запази тайната си пред новото семейство, ако обаче осиновеният издирва (например чрез частен детектив) и открие БМ кой ще й гарантира, че семейството й няма да разбере за съществуването на това дете? Но ви се струва, че в днешно време тези жени не са толкова много, по-скоро са единици непълнолетните момичета и студентките, които крият бременността и оставят детето, просто защото социалните преди да впишат детето в регистъра проучват възможността за превенция на изоставянето и настаняване при близки и роднини, което май не оставя много възможности за скриване на нежеланата бременност.

Няма такова понятие като "биологична майка". Това е биологична създателка.  Майка е тази, която стои до леглото ти когато си болен, целува ожуленото ти пръстче с вълшебната си целувка, милва нощем главичката ти и пази съня ти и още други цял куп неща.


Грешиш. Да кажа ли защо?

Да

От години осиновяването и последиците от него за 3-те страни са един експеримент. Каквито и закони да изковете сега само ще настъпи по-голяма бъркотия. Давайте смело. Само, че не вие ще се справяте с последиците от тази бъркотия. В момента управляващите само симулират дейност, а не мислят за никой.

Тако е Пипи Мипи. В стремежа си да уредят нещо мислено-недомислуно разбутват друго. Относно осиновяването грубо се намесиха в семействата на осиновените деца. Това си е и дискриминационно, тъй като е само в семействата на осиновителите, но не и на останалите. Но и обществото ни не е готово за тази тема. Тя сякаш си остава табу, нещо което се шепне от ухо на ухо. А е толкова естествено, колкото и раждането. Но за съжаление предизвиква нездраво любопитство.
Но за geni_stil и БАОО не грешиш ли? Не съм следила отблизо дейността им, но там членовете са осиновители или осиновени.

Добре.
А вие бихте ли казали на детето си че е осиновено? И ако решите да кажете, кога бихте го направили?
Питам просто.

Митко, ако въпросът е към мен - и двамата знаят. Голямото дете беше на 3,4г и до последно допускаха БМ на посещения. Малкото - бебе на 4м. Никога не съм крила от тях, водила съм ги в поддържаща група, говорили сме за причините да бъдат дадени за осиновяване. Никога не съм се измъквала от въпрос на тази тема и не съм клинчела в отговорите, нито съм драматизирала, че питат. Наскоро дъщеря ми започна разговор като попита каква е процедурата, след което каза, че като порасне иска да осинови, но трябвало аз да я заведа, защото тя не знаела къде да отиде. След което попита има ли и други осиновени освен нея и брат й. Той пък се изненада, сякаш за пръв път го чуваше. У нас тези разговори са обичайни, както коментираме изминалия ден или времето. Не е постоянна тема на разговор, но не е и тема табу.

Митко, и от 10 см и от 10 км ти личи, че си осиновен. Не го казвам, за да те обидя.  Ти си човек като всички останали хора, които се движат по улиците. Вие осиновените много често не го разбирате  това и страшно много драматизирате живота си. Ако сега някой ми каже, че съм осиновена няма да направя нищо, защото нищо няма да трепне в сърцето ми. Аз имам родители, живи и здрави да са ми, сега имам и дете и виждам, че лоши или добри, те са били и ще бъдат моя свят за добро или за зло.
Един съвет ако искаш да приемеш разбира се - живей си живота, не се обръщай назад. Всеки ден се радвай на това, което имаш и си.

Не съм осиновен, грешиш. По-горе казах.
Питам просто.

Това, че си го казал, не значи, че е истина. Мъжете много много не се интересуват от осиновяването като нас жените. Щом не си осиновен защо се интересуваш на колко години ще бъде казано на детето, че е осиновено? Не трябва ли подхода и годините да са повлияни и от други обстоятелства?

Пипи,
Ще ми отговорите ли на въпроса?
Питам просто
-----
Благодаря Mama Ru

Вече ти отговорих на лични! Няма да се повтарям. Даже и пример ти дадох с изповедта на една жена.

Ти Митко, ако осиновиш дете кога би му казал?

Едно е да гледаш от страни, друго е да си вътре в нещата.
Ако аз осиновя, този въпрос бих го обсъдил със съпругата си. И заедно да вземем решението.
Моето лично мнение:
Ако не му кажа, това означава, че се надявам, че в бъдещето няма да разбере и така ще е по-добре за него. Обаче много рискувам, защото все ще се намери някоя доброжелателка да му каже. И ако е в тинейджърска възраст - може да стане голям проблем.
Другия вариант е да му се каже. Спестява се горното. Според мен най-добре ще е още преди да навърши три години, т.е. детето да започне съзнателното си израстване с този факт. При това положение не би имало драми. Mama Ru потвърждава това ми мислене. Пък и моята майка, която както казах е била осиновена.
Така мисля, може и да не съм прав?

Абсолютно си прав.

Има нещо много важно, което изпускаш. Ако осиновиш бебе може и да скриеш факта осиновяване, но ако осиновиш дете на 3-4 или повече годинки може детето да има спомени и да не възможно това. Така, че да фиксираш възраст, ден, дата или час в който да кажеш на детето си ми се струва нереално.  И другото ... как точно ще му го кажеш -заставаш срещу него и казваш: "Ние сме твои осиновители." Мислиш ли, че дете на 3 годинки ще разбере какво значи това?

Ако искаш когато стане при теб това факт ела пак да си поговорим. Ще се радвам да обменим опит.

Пипи Мипи, няма фиксирана възраст кога да стане, но се препоръчва да е преди детето да тръгне на училище. Използва се удобен момент, някой въпрос на детето, под формата на приказка... При Лъчи разговорите бяха на 4г, когато осиновявах брат й. Но и преди това, защото тя помнеше БМ и доста дълго след осиновяването заявяваше "Аз имам друга майка" или "Искам си другата майка". При Емо първият разговор беше на 2г, когато ме попита защо имам гърди.

Мама Ру, на мен нещата са ми доста ясни. Опитвам се да го обясня на Митко. 

Привет Пили,

трудно е да се говори с хора, на които всичко им е ясно, които знаят всичко.

Агресията, което прилагаш по темата по скоро бих я свързал със страха ти, че детето ти всъщност има 2 комплекта родители и хипотетично би могло да избере другата двойка.

Ако се провалиш.

Истината е, че всички родители се проваляме по един или друг начин. Но това не е задължително да убива децата ни. Може да си влачат емоционални травми с много години като мен, но са живи.

По темата. Според мен децата трябва да знаят, че са осиновени още преди да знаят значението на думата осиновяване. Това е за мен 2-3 годишна възраст.

Разбира се ако застанеш пред твоето дете и му кажеш непозната дума, но ти си заредена с толкова напрежение, страх (това децата го разбират) то ще свърже думата с твоите емоции и това зна4ение ще остане в него.

Ако обаче просто го споделиш като факт и внимаваш за детската реакция, може би ще разбереш , че даже не му е интересно и много много не го интересува. Което си е нормално на тази възраст.

Но ще си посяла семенце. И някой ден ще ти дойде въпрос или въпроси.
Тогава е хубаво да отговориш искренно и без негативния заряд, който ти влагаш в осиновяването.

Ако се справиш добре, ще получаваш още въпроси през годините от време на време.

По-вероятно обаче, ще му комуникираш стигмата, която изпитваш и темата ще стане табу.

И тогава детето ти ще се мъчи да се справя само. Не е задължително да е лошо между другото. Срещнах толкова много осиновители, които не успяват да свалят стигмата от себе си (бездетие)  и я хвърлят с лекота на децата си. В тези случаи смятам, че даже и малки деца се справят по-добре от възрастни.

И няма да те заболи много ако наречеш жената родила детето ти - майка.

Бих посъветвал всички осиновители да положат много усилия да преживеят загубите и болките си, до ниво в което могат да говорят за осиновяването и другия комплект родители като за пърдене. Всички пърдим. И често мирише.

Магьосник, ако говориш за мен да ти кажа няколко неща.

Първо, не съм агресивна, а мислещата по темата жена. Не знам всичко, а се уча всеки ден.
Второ, нямам никакви страхове.
И трето, за да коментираш каквото и да е за мен трябва да познаваш много добре моя случай.

Абсолютно смятам, че е право на всяко дете да познава биологичния си произход. За разлика от причините довели до изоставянето, все пак родителите рядко са лишени от избор, а детето е. Това му е било наложено. Какви са чувствата на биологичната майка и конкретният й социален и семеен статус към момента слабо ме интересуват. Тя някога е направила този избор и това е променило нечия съдба завинаги и необратимо... При това съдбата на едно напълно невинно същество. Затова нейните права в конкретния казус не са важни, а само нейните задължения.

Здравейте,осиновител съм.За, съм,детето да знае за произхода си!Страх ме е и ми е мъчно за детето,за това,което би разбрала.Винаги ще съм зад нея,обаче!Ще й помогна да разбере,ако тя самата го иска.Смятам,обаче,че бих позволила това да стане на една възраст,когато може би ще може да разбира някои неща-да кажем на 18,когато ще може да моси отговорност за постъпките си.Не бих крила ,че е осиновена.Сега е на почти 4г,пробвах с разни приказки-никакъв интерес.Ще го мисля в движение!

Препоръчва се това да стане преди детето да тръгне на училище. Повод ще се намери.

Кандидат осиновител съм и смятам, че всяко дете има право да знае произхода си,но /тук според мен следва едно изключително голямо НО/... Изключително добре трябва да се обмисли механизмът на срещи с биологичните създатели и биологичното семейство. И го казвам, не защото бих пазила "тайната на осиновяването", казвам го заради правата и психиката на осиновените деца! За мен няма драма, че произхода на децата подлежащи  на пълно осиновяване е основно ромски/или смесен с ромският етнос/. Детето е дете и неговата усмивка няма цвят и  цвят няма блясъка в очите му! Детските ръце не прегръщат с цвят, а прегръщат с обич! И се питам, чисто теоритично какво би станало ако моят син Исус /впоследствие наречен Христо/ разбере, когато е 9г. да речем/, че майка му Зюмбюла има още амнайсе деца живеещи в кашон от хладилник, а той спи в легло и има храна на масата си всеки ден. Питам как ще се чувства?Да речем, че и аз подкрепя Исус-Христо в тази невинна възраст да се среща с биологичното си семейство какво би станало? Какво би спряло Зюмбюла след ден, два или месец да цъфне на оградата на училището на  моя Христо и да му каже, че тя и амнайсетте му братя и сестри гладуват? Как моят Христо ще разбере дали това е вярно и защо трябва да и даде 3-те си лева джобни предвидени от мен за неговата закуска? А той ще и ги даде, защото и е благодарен ,че го е създала и понеже така е възпитан-да дава на нямащите. И колко разпознаваеми вече за Зюмбюла децата, от които тя се е отказала и тя може да обиколи дневно за да осигури рИкията и цигарите собствени и на Асан? Смятам, че си играем на шикалки с детската психика и кое е най-добро за децата решават родителите им. Осиновителите не са не-родители / въпреки дискриминационните текстове в СК/. Осиновителите са пълноправни родители и ги боли еднакво с останалите за техните деца.

Такива срещи не бива да се случват преди осиновеното дете да е навършило пълнолетие. Нито биологичните родители да имат достъп до информация къде и от кого е осиновено детето. Точно, за да се предпазят децата. Но пълнолетните осиновен, ако иска информация и среща с биологичното семейство трябва да има право да я получи тази информация. А какво ще прави с нея той/тя ще си реши. Но наистина това трябва да се случва в една по-зряла възраст, когато и човекът е по-устойчив психически.

Няма такива универсални правила. В определени ситуации би било добре да се срещнат и по рано от пълнолетие. Ако има потребност по-добре е да бъде задоволена според мен

Браво, Жива! Най-после на някой да му светне, че профилът на родителя, който по една или друга причина е лишен (се е самолишил) от родителски права( и задължения) над детето си и то е попаднало в социалната система за осиновяване в наши дни съвсем не е - младичка девойка от село, на която и е отказано съдействието на близкото обкръжение, любимия и т.н., нормално образована и възпитана, цял живот страдаща за това, че е изоставила детето си..... Нищо подобно!
Да, детето трябва да знае, че е осиновено, но само  в името на истината помежду ни! Далеч не винаги е добре да се среща и да се сближава(пази боже, в повечето случаи) с биологичните си "творци"! Голяма част от децата се отнемат поради неглижиране, например! Ами тези които да били подложени на системен тормоз и посегателства?! А когато години, години са посветени на това да се преодолеят дефицитите, детето да развие заложбите си, да расте спокойно, щастливо, облечено, нахранено и възпитано, със самочувствие и цел в живота и закона позволява (задължава или каквото и да е) да установи контакт с биологичното семейство... Кой може да предположи как ще се отрази на един тинейджър (14 -19години) тази "среща"???
И като попита майката, която го е оставяла мръсно и гладно, за да пиянства или проституира, и тя като му обясни защо го е изоставила, дали на дете ви ще му стане по-добре?! Едва ли! Или защото милите му родители са били наркомани и не са и разбрали как са го създали и се е родило със зависимост, от която да го лекуват от първия му дъх... И това спасено дете, което е намерило дом, семейство, мама, любов да узнае биологичния си произход, да се опознае с "родителите" си в името на какво, че на мене не ми е ясно!
Кога и как да научи детето, че е осиновено е вътрешно семеен въпрос. Тази истина е толкова важна, колкото и всяка друга между членовете на едно семейство. Дали, кога и докъде да се разкриват подробностите за биологичните родители, поне до 18 годишна възраст е решение на родителите -осиновители, както и всички останали решения за детето им. Това е отговорност, която са поели осъзнато, юридически и емоционално! Тяхно право и задължение е да пазят детето си от каквото и както преценят!

Не разбирам защо всички биологични родители са видяни само по начина описан по-горе.
Говорим за хора. Като нас. С проблеми всякакви.
Това, което вие не разбирате е, че същото това послание предавате на децата си.

Някой от вас да се е срещал с биологичните родители на децата ви?

Лепите гнусни етикети с такава лекота на хора, важни за децата ви.

Не мисля,че това им помага. Може би помага на вас,но на тях вреди.

Работете ако можете да премахнете този негативизъм към другите родители.

Усмихнат ден!

Не държа изобщо да я срещна, а още по-малко искам да се срещне с детето ми. Не ви ли минава през ум, че съм запозната с биографията и, особено в частта със родителската реализация? Този изключително важен за детето ми човек, не е положил нито миг грижа за него, както и за останалите деца, които е родила! Ей, богу, благодарна съм и! Не ми се мисли как би живяло с нея! Имам страхотно дете, мило, добро, чувствително, талантливо, както и другото, което родих аз! Често напомням на детето си(малкото), че не се роди от коремчето ми, но се роди в сърцата ни и остана там! Не чувствам детето си "немое". Не, не и дължа нищо! Нито уважение, дори! Но благодарността ми е съвсем искрена! И с удоволствие ще я споделя е детето си, когато му дойде времето! Не крием, просто фактът на осиновяването, изобщо не я впечатли! Между две хапки сладолед ми каза:
- Ами, добре! Ти нали ме обичаш!
- Разбира се, че те обичам!
 - Добре!
 "ти нали ме обичаш" - не беше въпрос, а констатация! И много, ама много държа да продължи да се чувства така за цял живот!
Не съм залепила етикет на никого персонално. Говорим за фактология. Изобщо не изпитвам негативизъм, нито пък бих го внушила на детето си. От любов към детето, разбира се, не от криворазбрано съчувствие към някой друг! Но и ще го науча какви хора да уважава.... Другите между другото не са "родители".... Да зарежеш детето не е родителско, дори не е човешко... И великодушното самарянско отношение е много похвално, ама обикновено е принципно, не лично. Ами ако съвсем лично на вас ви се случи да убеждавате вашето си дете, че има и друга "майка" и да го запознаете с нея - не и лепите етикет, тя си е такава.... ами късмет с разговорите и господ да пази психиката на Вашето осиновено дете.
Всички сме хора, и имаме проблеми, но далеч не всички зарязваме децата си, за да се отървем от проблемите! Нали мога да не се разтопя от съчувствие и да ги каня на кафе в неделя в името на 'биологичната" връзка.
Убедена съм, че има и други случаи, но те имат и други решения. Има и деца, които помнят майка си и след като са били осиновени и осиновителите поддържат у детето уважение към нея и това, че не е имала възможност да продължи да се грижи и т.н. Познавам такова семейство. Но това са единични случаи.

Всеки си минава по неговия път ако не му се бъркат много.

Исках да кажа,че даже и вашия случай да е тежък не всички са такива..
Не разбирам как си разбрала какъв човек имаш насреща без да се видиш с нея?
Не мисля, че имаш потребност да я разбереш. По скоро имаш потребност да я хейтиш.

Не разбирам как всички ние, които се мотаем тук, най вече защото не можем да имаме деца и разбира се сме носили тежкия етикет на бездетници, толкова лесно слагаме гнусни етикети.

Защото сигурно и вас са ви сочили с пръст, и са обяснявали как след Н-тия аборт не можете да забременеете, или пък че дрогирането от рано си има цена, и още хиляда глупави етикета вървящи с бездетие.
Може и да сте забравили, но някои помнят.
Помогна ли ви това да забременеете?

И колко от етикетите,които отнесохте бяха валидни за Вас?

Не е необходимо да измисляте грозна история и да я поддържате жива с години.

НЕ ЗНАМ.

Стига като отговор.

Всичко останало може да бъде разпонато като лъжа от децата ви.

Не всички бездетници са кретени. Има и готини. Верно са малко, но има.

Не всеки който се е отказал от детето си е кретен. Има и готини. Вероятно са малко, но има.

Мисля, че се измести фокусът. Няма значение какво мислите Вие като осиновители, нито пък мнението на БР, важното е, че всяко дете има правото да знае. Как ще интерпретира акта на изоставяне (или отнемане), както и самите РД или БМ си е негов избор. Вие можете да сте до него и да му помогнете - това е ваш избор.

Специално в моето семейство има два случая - един на осиновяване и един на изоставяне. Това се е случило още в далечната 1980 и някоя си. И за двата случая знам, че майките цял живот страдат и носят тежкия товар на избора си. Жената, която е изоставила (принудена от родителите си на 18 години) няма други деца, защото не е могла. Казвала е на баща ми, че никога няма да забрави очите на момиченцето си. В другият случай майката се е върнала да търси детето си след два месеца(!), но вече е бил даден. Ходила е всеки ден да иска информация в продължение на месеци, но са й отказвали. Накрая само са й казали, че е осиновен на 20 дена от много хубаво семейство. Това не ми звучи като да съвпада с горното описание на изпаднала майка...

Snowche въобще не се е изместил фокусът. 1980 +10/- 100 г. поради факта, че според комунистическият морал извънбрачни деца и самотни майки са недопустими историите на  биологичните създатели на децата оставени за осиновяване са коренно различни от днешните истории.

Магьосника от Оз не лепя етикети и не си съставям грешни преценки. Не ми е нужно да виждам човек, който е родил на неизвестна дата и на неизвестно място в Гърция и поради средно тежък кардиологичен проблем на детето продажбата не се случва и се връща у нас. Когато детето е на 4м. прави пневмония, приемат го в болница и тя отказва да си го вземе от там /това дете е 4-тата бременност на тази жена; две от децата бяха в приемни семейства а две се отглеждаха от роднини/. Ето ти още една действителна история. Дете с анамнеза за ЦДП / още не беше преминало през ТЕЛК поради ниската си възраст/.Осма поред бременност на майката живееща с биологичният им баща и само 2 от най-големите деца. Всички останали са в приемни семейства. Етносът няма смисъл да коментирам.

Не ме разбирайте погрешно - не демонизирам тези биологични създатели. Но нищо не може да ме накара и да им симпатизирам за делата!

Аз също не симпатизирам и не мога да оправдая. За себе си, това е непростим грях, който ще преследва душите на тези хора завинаги. Но все пак едно дете (когато стане пълнолетно) има правото да разбере и да прецени как самото то да се отнесе към конкретния случай. Разбира се, че родители са и винаги ще бъдат само осиновителите, но БР са част от неговата история и за да продължи напред, вероятно, всяко осиновено дете иска да разбере истината за своето начало.

П.П. Извинявам се на Магьосника от Оз, че се обръщах към него по-горе в женски род. Върнах се да прочета някои по-стари постове и разбрах,че е мъж.

Съжалявам, че съм те наранил.

Не съм искал. Не беше за теб.

Аз малко странно се изразявам.

Прощавам и се усмихни!