Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 окт. 2018, 15:55 ч.

Правото да познаваш биологичния си произход

  • 3 940
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 184
Пускам тази тема с цел да разбера какво мислите по въпросите свързани с биологичния произход на осиновения човек, а именно:
1. Смятате ли, че всеки осиновен човек трябва да има правото да познава биологичния си произход, независимо от мотивите му? В момента в чл. 105 от СК е записано, че съда преценява и се разрешава, ако "важни обстоятелства налагат това", но не е пояснено какво се има в предвид под "важни обстоятелства". Така според зависи къде се гледа делото, едно и също обстоятелство може да се прецени за важно от един съдия и не важно от друг. Всичко това прави процедурата за достигане до биологичния произход по чл. 105 от СК, неефективна.
2. Ако смятате, че всеки човек, би следвало да има това право, до каква информация би следвало да му се разреши достъпа, че да бъдат защитени правата на всички - осиновен, родител-осиновител, биологичен родител?
3. Ако смятате, че не би следвало да има това право, защо смятате така?

Темата е свързана с фокуса по време на тазгодишната информационна кампания за осиновяването на БАОО и цели да събере възможно най-много мнения на всички страни свързани с осиновяването - осиновен, родител-осиновител и БР, както и на хора които нямат пряка връзка с осиновяването, но имат мнение по въпроса.

# 1
  • Мнения: 649
Според мен, минимумът е да знае здравния статус на биологичните си родители, за да знае за какво да внимава.

# 2
  • Мнения: X
За осиновяването рано или късно се разбира. Следователно и за детето, и за осиновителите няма тайна. В тайна остават само биологичните родители.
Е, ми не е честно тайната да е само в тяхна полза. Хем са грешни, хем закона ги пази.
Практиката показва, че когато детето научи тайно или явно започва да търси биологичните си родители. Защото иска да знае, иска да попита защо са решили така...
Медицинските причини са отделно.
Та по тази логика тайна на осиновяването не трябва да има.
Това е моето мнение.
Има още аргументи в това да няма тайна, но ще стане дълго.

# 3
  • Мнения: 7 079
Според мен да родиш и оставиш дете за осиновяване е изключително трудно и тежко изживяване. Ако съответната биологична майка е решила да прекъсне тази връзка то е редно нейното решение да бъде уважено. Както и обратното - ако осиновеното дете не заяви, че иска среща с биологичната си майка то да няма право да бъде безпокоено.

Смятам, че страхът, че тайната им нявгаш ще излезе наяве може да причини сериозни последици за неродените и вече родените и нежелани бебета. Осиновяването е специален и възвишен акт и трябва да бъде в основен приоритет на всеки закон касаещ го.

За това смятам, че е редно да има изказана доброволна воля от двете страни за среща. Което на практика означава, че трябва да има организация "буфер", която да координира тези желания.

# 4
  • Мнения: 434
Според мен, минимумът е да знае здравния статус на биологичните си родители, за да знае за какво да внимава.

Здравния статус никога не е известен - в 99.99 %. Това е само един предлог да се търсят био създателите, замазване очите на околните.  

Последна редакция: пн, 01 окт 2018, 21:57 от Пипи Мипи

# 5
  • София
  • Мнения: 99
Ако съм осиновена, държа това да ми бъде казано от моите родители/осиновители. Често се случва някой да се изпусне или зложелатели умишлено да поднесат тази информация по изключително грозен и неподходящ начин, Вярвам, че рано или късно истината винаги излиза на яве.
Бих желала да имам възможност да се срещна поне веднъж с биогичните си родители очи в очи и да задам
някои от въпросите които ме вълнуват. Държа да знам за семейни заболявания както и дали имам други братя и/или сестри.

# 6
  • Мнения: 3 135
Като осиновител на две деца смятам, че децата ми имат право да знаят от къде произхождат, да се срещнат, при интерес от тяхна страна, с БМ и да зададат въпросите си, които ги вълнуват. Както и право на отговор. Смятам, че БМ, създавайки ги им дължи това. Т.е "за" съм всеки осиновен да има право на една среща и отговор на въпросите, които го вълнуват. Също така считам, че осиновителите и осиновените трябва да имат право на информация за съществуващи братя и сестри, с които биха могли да възникнат кръвосмесителни връзки - България не е толкова голяма, човек с човека се среща. достъп до информацията за биологичния си произход осиновеният трябва да получава при навършване на пълнолетие или на 14 години

# 7
  • Мнения: 7 079
Мама Ру, темата не е за дискусии, но тъй като си една от виртуалните ми приятелки тук си позволявам да повдигна дискусия по поста ти, като подчертавам не оспорвам мнението ти - просто бих искала именно с човек, който е дълбоко в проблематиката да поговорим.

Според мен твоето мнение е изцяло едностранно - от страната и правата на децата. Опитвам се да си представя какво изживява тази жена, която трябва да остави дете за осиновяване. Считам, че това е изключително трудно и вероятно тези жения нямат никакъв друг избор. Предполагам, че подобни решения са продиктувани от силен страничен натиск /семейство, пари, общество/. Как после се живее с мисълта и страха как изградения и нов живот рухва при появата на това дете, което си търси правата? Убедена съм, че единици от биологичните майки са разказали на новите си семейства, че са изоставили дете. Защо майката да няма право тази тайна да си остане в миналото? Защо раждането и оставянето на дете да е доживотно дагмосване и разбиване живота на биологичната майка? Вярваш ли, че детето ще посети биологичната си майа - ще задеде въпроси като интервю за час и край? Въобще не ми се вярва така да се получи! Отговорите създават нови въпроси и т.н.

Няма ли да се получи така, че ако децата имат право един ден да се появят в новия живот на билогичните си майки ще има много тайни раждания и изоставяне на бебета, за да запазят анонимността си? Както и по-сериозни опити "да се оттърват от проблема". Защо приемаш, че след 18 години това нежелано дете ще бъде прието по какъвто и да е начин от биологичната майка и нейните близки - конфронтацията може да бъде грандиозна.

Относно кръвосмесителните връзки ... нима имаме право да знаем с кого родителите ни са имали връзки, защото реално никой няма гаранция кой точно са родителите му /по-конкретно баща му/?

# 8
  • Мнения: X
Дори, Вие сте оставили дете за осиновяване ли? И затова така упорито държите биологичните родители да останат в тайна?
Вече не сме в 19 или началото на 20 век. Живота е друг, медицината и технологиите са други, обществените разбирания са други.
Родителите винаги трябва да имат отговорност към децата си. Грозно е да се скрият като мишки. Ако са нямали избор и това е било единствено възможно решение, то децата им ще ги разберат. Във всички останали случаи родителите са грешни.
Затова трябва да се изхожда от интересите и желанията на децата.
Истината е най-доброто решение.

# 9
  • Мнения: X
Майка ми е осиновена. Сестра й също. Но още от малки са познавали другите си сестри и брат си, биологичния си баща. Майка им е била починала.
И не съжаляват че са знаели.
Майка ми счита биологичния си баща само като такъв, иначе счита осиновителите си за майка и баща. Сега, когато я водя на гробищата, я водя на гроба на осиновителите, и никога не е искала на гроба на баща й. Само на погребението му беше.

# 10
  • Мнения: 7 079
Ето заради това заклеймяване и определения като "Грешни" съм напълно убедена, че решението дали да се срещнат трябва да бъде взаимно и ако единия реши да остане в тайна - така и да бъде.

Обществените мнения и нагласи относно хората оставящи деца за осиновяване ВЪОБЩЕ не са се променили и Вие mitko_kost сте доказателство. След като може да направи аборт - да е направила, това ли казва поста ви? А дали сте наясно с всички аспекти на проблема?

 Починала майка е едно, жена оставила дете друго за хора склонни да съдят!

С какво осиновените деца имат повече права от биологичните им родители? Кой закон точно задължава към отговорност и защо този закон касае само оставилите за осиновяване, а не безхаберните родители дали име и зарязали нейде по роднини дете?

# 11
  • Мнения: X
Аз знам едно: Родителя винаги трябва да носи отговорност към децата си, винаги! Всяко бягане от отговорност е грешно и лошо.
Второ: Живот в истина винаги е по-добре, по-правилно и по-лесно от живот в лъжа.
Трето: законите са отражение на обществените отношения и морални норми. Ако те се променят, и законите се променят.
Между другото - това е една от идеите на темата, в смисъл да се изясни каква промяна в законодателството да се направи. Ако правилно съм разбрал.
Вие оставили ли сте дете за осиновяване? Ама честно? Все пак тук сме анонимни.

# 12
  • Мнения: X
И с какво право биологичните родители трябва да имат повече права от децата си? И с какво право имат права да отнемат права на децата си?
Ако забелязвате говоря за биологични родители, не само за биологична майка.

# 13
  • Мнения: 7 079
Кои са правата, които биологичните родители имат повече от децата?
Правото да познаваш/непознаваш биологичните си родители е равносилно на правото да познаваш/непознаваш биологичните си деца. Чие право ще има повече тежест?

Биологичен родител може да си на не само оставено за осиновяване дете. Как ще стои въпросът с донорските яйцеклетки? Как ще стои въпросът с неприпознатите деца? Биологични родители на деца родени в брак с друг и нисещи неговото име?

Какво значение има дали съм оставяла за осиновяване/ осиновявала съм/или съм мислеща по темата?

# 14
  • Мнения: X
Не отговаряй на въпроса. Не е нужно.
Значението е, че всеки гледа от своята камбанария.
Относно правото на родителя дали да познава децата си - това е негово лично решение, взето съвсем съзнателно.
Правото на детето да познава родителите си обаче не е негово решение, следователно му е отнето право ако не му е разрешено да ги познава.
Относно яйцеклетките - нова технология, но не е предмет на темата. Темата е само за осиновените деца.
Относно моето мнение или мнението на обществото - нямат особено значение в частния случай. Значение има например ако биологичната майка и баща застанат очи в очи с детето си и дали ще имат разумно обяснение за решението си. И дали детето им ще ги оправдае за решението им.
Според мен в повечето случаи детето им няма да ги оправдае, те го знаят и затова не искат да са известни.
Но въпреки това, вече мое мнение - детето им трябва да знае истината. Това е неговия живот, неговата радост и неговата мъка.
Ти би ли застанала с отговори пред детето си?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт