Искам деца и брак

Аз малко като латерна, ама ...ако за 2 месеца човека вече си е "показал рогата"

най-вероятно след
 ...2 години няма да са заедно.
Освен ако авторката не е някаква супер мазохистка, която иска точно тоя, на всяка цена.
Моят съвет е ТЯ да бяга, защото той няма да става все по-добър във времето.Тенденцията е лошото отношение да става по-лошо с времето.

Имам пред очите си пример на жена, принудила мъж, който не иска деца, да и направи такива, после го е принудила и да се ожени за нея. Ами.... успяла е да го излъже за кратко, но много за кратко. Той пак я е изоставил с 2 бебета. Още го мрази за това, което мисли, че той и е причинил, но реално тя сама си е причинила, защото унесена да постига собствените си цели и мечти е пропуснала да се спре и да се замисли "Ама той не иска деца и семейство. Какво правя ако утре ме остави сама с малки деца"
Тия насилствените неща почти винаги са временни и ти създават проблеми в последствие.
Не насилвай никой за нищо. Изчакай сам да го пожелае. Разбира се това не значи, да чакаш цял живот. Сега си млада и можеш да си позволиш да почакаш някоя и друга годинка. Ако беше на 30 нямаше да имаш тоя шанс, а щеше да се наложи да търсиш друг ако тоя се помайва.

Франсоаз,
 Според мен си малко крайна, често хората трябва да се нагодят според възгледите си... В моята връзка в началото имаше неща, които не ми харесваха, дали са чисто битови или просто черта от характера на половинката ми, както и при него спрямо мен. Но след разговори и свикване един с друг нещата се промениха.
 Вярно е, има, както каза една съфорумка,  червени лампи, които още от самото начало светват, но не винаги това е случая, никой не е перфектен и си има трески за дялане, това не прави винаги човека изрод, манипулатор, изневеряващ или т.н.

Не съм крайна, обективна съм.   
Вярно е, че все пак нямам идея на кое точно авторката казва "той не се държи винаги перфектно" (може да има предвид съвсем елементарното "Ами, не ми отваря вратата на колата винаги!"  ), но когато още на втория месец почваш да се чувстваш недостатъчно добре до другия, това не е добър сигнал.
Естествено, че няма как нещата между две личности да вървят 100% прекрасно, все пак става дума за напасване на два характера.Обаче, в добрите, хармонични връзки, това става без чувството и усещането "...той не се държи добре с мен/гадно ми е, че се държи зле...!".Просто, всеки усеща, че другия не приема нещо в него, поне за момента, и сам се нагажда.
Не знам вие от колко време сте заедно, но човек не се променя.Дори за момента да е "скрил" тези си недостатъци, срещу които си роптала, като "улегне" връзката, те пак си излизат на светло.
Затова наблегнах на червената лампа (според мен) "...той невинаги се държи перфектно с мен!".Т.е., ако нещо отсега не й харесва и я дразни, с времето все повече няма да й харесва и все повече ще я дразни.

Именно, в израза "не се държи перфектно" може да значи " не е с мен 24/7, защото аз искам" или както каза "не ми отваря вратата".... обаче ти пишеш да бяга. Не знаеш какво е положението, това си е крайно заключение... не обективно! Както казват, перфектни хора няма, дали ти си ОК с нечия неперфектност е личен избор.
Не всеки е насилник, диктатор и тн., и... един 40 годишен човек не се променя, но.... 20 годишни... извинявай, тепърва се изграждат като личности. Моите приятели нямат НИЩО общо с хората, които са били на 20! Аз нямам нищо общо с това, което съм била тогава...Променят се и то много .
 Да, ако си психично болен, вманиачен, ревнив и там другите кофти качества, рядко успяваш да се пребориш с тях... да не кажа и никога. Но в случая няма такава констатация, съответно е твърде крайно да се каже бягай
Имаше и друг коментар за момчето, който гласеше нещо от сорта, че е незрял и нежелаещ, от къде сте сигурни какъв е този неин партньор.... все едно го познавате.
За мен девойката е незряла, не младежа! Да бързаш да създаваш семейство с почти непознат човек е доста безотговорно. Без да имаш спокойствието, че дори нещата да се развият в посока на раздяла/ развод, да можеш да отгледаш и осигуриш материално и емоционално спокойствие на детето си е несериозно.

Съгласна съм с E. T.. Това си е абсолютна прищявка, моментна и незряла. Да има бракове , сключени след месец-два от съжителство и познанство, които са издържали във времето, но те са по-скоро изключение отколкото правило. И да налага се да свикваме и да се съобразяваме с някои дребни несъвършенства в половинките си, то и ние не сме перфектни, колкото и да ни се иска и със сигурност им лазим по нервите с нещо. Ноо както казват връзката е низ от компромиси. А относно за "червената лампа" при младежа аз си представям госпожицата, искаща и тропаща с краче, а господина отказвайки някоя нейна дребна прищявка. Това разбира се е в сферата на фантазиите ми, просто такова впечатление оставя в мен.

Ами нормално е момчето да не иска брак и деца, след като са едва от два месеца заедно.Това е много кратко врема ,за да вземе такова важно решение.

Повечето жени искат брак и деца (наблягам на последователността) на даден етап в живота си.
Въпросът обаче е дали са готови за това. В случая не виждам готовност, само детски инат и тропкане с краче: “Искам пък! Сега и веднага!“.
Да, ама нито съпругът, нито децата са кукли, които, като се тръшнеш в магазина, някой да ти ги купи.

Абсолютно съм съгласна с Как'Сийка. Преди няколко страници попитах авторката каква готовност има за брак и деца освен "искам пък". Все още няма отговор.

Представих си обява в OLX - "Продавам съпруг, втора употреба - работи, готви - когато се налага, свикнал е да спи отвит и пита преди да излезе с приятели.
 Дефекти - козметичен (хърка)"

Перфектни хора няма, да.
Но, пак, хората НЕ се променят.
1.ако я лъже сега и тя е разбрала, няма на 40 да спре да я лъже
2.ако сега обича да яде пред тв с крака на масичката, почти 100% и на 40 ще обича същото
3.ако обича риболова и сега ходи всяка неделя, и на 40 също ще ходи
4.ако обича 3 пъти седмично да пие с аверите, и на 40 ще го прави
и т.н., и т.н., за всяко евентуално нещо, което тя причислява към "...понякога не се държи добре с мен".
Ако е много хлътнал, вероятно ще пробва да се "промени" заради нея (главно за да няма мрънкане и скандали), но, пак, "улегне" ли връзката, старанието му ще отиде по дяволите и въпросния недостатък пак ще я дразни.

Може и да свикне и да не я дразни толкова. Като изключим бой, лъжи и изневери де.
Някои дребни неща като трохи на дивана сякаш бих изтърпяла и не ми се струват толкова пагубни за чувствата ми.

Тя пише "...отношението му невинаги е перфектно", предполагам, има предвид отношение КЪМ нея.Не битовизми.
Зависи от вида отношение.
Но често, човек си мисли, че е приел/свикнал с даден недостатък на другия, обаче:недоволството продължава да "тлее" някъде дълбоко и избива в съвсем необичайни "скнадали и мрънканици".И се стига до "....не стига, че N на брой години ти търпя мурафета (въпросния недостатък), ами и сега претенции имаш за ....!".
Т.е., ако нещо в другия те дразни сега, когато сте на "върха на любовта", гаранция, че ще те дразни още повече, като отлетят "пеперудите".Дори да си мислиш, че си свикнала...

То това ясна работа, но нали за това сме общество и се учим да живеем заедно с някой друг, чийто дразнещи навици и отношение да преглътнем, стига да не накърняват нашите човешки права и разбирания. Така го казваш, че все едно при всяко нещо, което не ни кефи, да теглим шута на половинката ни. Лееекинко се обричаме на цял живот гледане на котки - минимум 10.
Аз разбирам защо го казваш това и си права! Но си маалко крайна, това е

Каква половинка за два месеца връзка...?   
Имаше цяла тема за червените фенери/лампи/прожектори/светофари.....именно за да не се стига до "Писна ми да търпя на моя ....нещото си, не издържам вече, а имаме две деца, как да ги оставя без баща?!".
Ако човек поне мааалко се замисляше и отчиташе негативите, които му бодат очите от ден първи, ама той от "любов" си затваря очите, наивно очаквайки те просто да се изпарят и другия да стане перфектно удобен на очакванията ни, нямаше да има толкова недоволни и разведени, щото не могат да търпят вече "чорапите на Милото из цялата къща!"-примерът е обобщен, не се хващайте за израза.
И не, не е задължително да търпим и да преглъщаме неприемливи навици или отношение с години.Достатъчно е да си отваряме очите навреме и да влизаме във връзка само с хора, които ни пасват.А не ни дразнят още отначало...
А може и да звуча крайно, не знам....но аз предпочитам да споделям удоволствието да живея с някого, а не да се уча цял живот да търпя дразнещите ме отношение и  недостатъци и да мълча.
Животът е прекалено кратък, лично аз не желая да го "подарявам" на човек, който има кофти отношение към мен, не виждам смисъл да го пропилявам в опити или да променям някого, или да променям себе си в опит да свикна с недостатъците му.
За себе си предпочитам друг начин на живот.
Намекнах/натвърдих, че недобро отношение още от началото на връзката, за Мен е червена лампа за бъдещи проблеми.А как ще го "прочете" авторката и как ще постъпва, си е изцяло нейно право.