Въпреки откровено момчешките дрехи и моят син често го мислят за момиче, но това никога не ме е обиждало. Все пак са много малки за да бъдат супер мъжествени 
- Публикувана: 12 авг. 2006, 17:19 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2006, 14:11 ч.
"Момиченце е, нали?"
- Синът ми доскоро беше дългокос (както се вижда от снимката) и при нас подобни коментари бяха ежедневие. Не се ядосвах, по-скоро се опитвах да приемам нещата от забавната им страна (в поведението му няма нищо женско, да не говорим за панталоните, цвета на дрехите и "белезите" от юнашки падания). Когато някой в парка ми кажеше "Я, какво палаво момиченце!" 
), спокойно обяснявах, че "тя" всъщност е момче. ) Най-забавно беше на плажа. Дечко се разхождаше по памперс между чадърите и всички казваха "Дай на момиченцето да си поиграе!" Накрая, когато решихме да го преоблечем, изненадата от "момиченцето" беше пълна. Сега, когато го подстригах, заблудените са много по-малко, но преди два дни беше с шапка и една девойка до нас дори се беше хванала на бас дали детето е все пак момченце. ) Синът ми е ...миловиден, да речем. Явно наистина прилича на момиче. Освен това му купихме чудесна червена шапка. Всеки ден поне един човек навън ни пита:"Момиченце е, нали?"
А после смутено казва:"Ъъъъ...ми то заради розовата шапка се обърках".
Като оставим настрани, че червеното не е розово, на вас случва ли ви се? А дразните ли се? На мен ми омръзна да отговорям нормално и все по-често на въпроса "момиченце или момченце е?" ми се иска да отговоря" Каквото дойде"
или "Все тая"
предложете ми по-оригинални отговори защото дори сините дрешки не помагат на заблуждаващите се
А после смутено казва:"Ъъъъ...ми то заради розовата шапка се обърках".
Като оставим настрани, че червеното не е розово, на вас случва ли ви се? А дразните ли се? На мен ми омръзна да отговорям нормално и все по-често на въпроса "момиченце или момченце е?" ми се иска да отговоря" Каквото дойде"
или "Все тая"
предложете ми по-оригинални отговори
защото дори сините дрешки не помагат на заблуждаващите се Нищо странно не виждам - и аз съм бъркала момченца за момиченца - но има толкова нежни и красиви, че приличат точно на кукли
Не говоря за облеклото - там не виждам нищо общо с пола - някой мами обличат момиченцата си в синьо, както има и момченца, облечени в нежни цветове 
При все, че Гери е с дълга руса коса, със сини очи - точно като кукличка и се е случвало веднъж- два пъти да я бъркат за момче Не им забелязвам въобще - ако ще се разделим бързичко дори не обяснявам, а ако ще говорим с този, който я е объркал - тогава казвам, че е ТЯ 
Случвало се е и когато съм вързала две опашки на дъщеря ми, пак да питат момченце ли е, въпреки че от 100 км й личи, че е момиче. Отговарям с да. Една изкуфяла, но мила баба от съседния вход почти всеки ден ми задава въпроса. Често ми е идвало да й кажа, че продължава да бъде момиче, но засега се сдържам.
Моите деца постоянно ги бъркат. Имам момче и момиче. Дори и не се опитвам да отговарям. Това, което наистина ме дразни обаче, (понеже те са с 1 год и 2 мес разлика) е когато някой ме попита - еее близнаци ли са 
Е какви близнаци бе - баткото е с 15 см по-висок... 
Е какви близнаци бе - баткото е с 15 см по-висок... Това с близнаците е спомен и от моето детство
Със сестра ми имаме разлика 1 год. и 10 дена. Аз обаче от малка вървя доста по едричка от нея. И в лицата никаква прилика почти нямаме, но редовно беше да ни питат "Вие момиченца сте близначета, нали?"
А сега да ни питат като тя е 50 кила, а аз 70
Тя чернокоса, а аз червенокоса.
На моите деца никога не са бъркали пола.Калина още в родилното си беше малка женка,а Ицо беше толкова едър и така сериозно гледаше ,че няма как да мине за момиче.Аз обаче често не мога да определя пола на децата до към 10 месечна възраст.Затова казвам "Какво хубаво детенце!Как се казва?".Така хем разбирам пола,хем не изпадам в неловка ситуация 