В момента чета ... 68

  • 41 209
  • 741
  •   1
Отговори
# 720
  • София
  • Мнения: 2 009
Без да искам съм му сменила пола на Мишел Бюси Grin Сега го гугълнах и видях колко продуктивен е всъщност. За да се запозная с някой автор често първо чета книга, а после му гледам биографията. Не ми се иска да изпусна някоя хубава книга, защото авторът не ми е приятен.
Да си призная, че съм си купила и още една за ВСВ -"Последна спирка Аушвиц". Направо ще ме е страх да я започна след несполучливите ми попадения напоследък.

# 721
  • Мнения: 1 731
Прочетох с голямо удоволствие "Американа" на Чимаманда Нгози Адичи Много ми хареса.

След това подхванах с голям трепет "Герои" на Стивън Фрай, разказваща за най-известните герои от древногръцката митология (моя голяма слабост). Но не останах очарована. Като за първа среща с тази тема може би е подходяща, има хумор и известна ирония, които мен ме подразниха, но не съм попадала на негативно мнение, така че явно се харесват.
А някои бележки под линия на автора определено бяха неприемливи за мен.

Сега мисля, че ще си оправя вкуса с "Клара и слънцето" на Ишигуро. Днес я започнах, усещам лекота и спокойствие, без да е повърхностна. Мисля, че много ще ми допадне. 😊

# 722
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 512
И аз си взех "Двама братя" и "Известен и мъртъв" - Бен Елтън от промоцията на Сиела, но засега ми отлежават.

Прочетох "Хана сама в къщи" хареса ми, но края сякаш е претупан, останаха едни недоразказани отношения, дали има продължение? Недовършена е според мен. Искаше ми се повече.

Започвам "Снежно цвете и тайното ветрило" - Лиза Сий. 🤗

# 723
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 187
Взех от последната прмоция на Сиела Ковчегът на Керъл на Джош Малерман. Взех я, заради автора, Кутия за птици и Малори много ми харесаха. Тази книга обаче ми върви едва-едва. Много, много скучна. Ще се пробвам този уикенд да й дам още един шан, ако не - ще я скрия от себе си, за да не се дразня, че я взех изобщо.

# 724
  • Мнения: 5 977
Прочетох "Синът" на Несбьо. Не знам какво да кажа-хем е интересна, чете се леко, но е една такава "измислена". Невероятни и едва ли не невъзможни ситуации.

# 725
  • Бургас
  • Мнения: 1 989
Прочетох "Трети шанс" на Валентина Мизийска. Току-що. Впечатлена съм.
 Книга за предателството в семейството и огромното желание и трудния път на героинята да се справи с това. За "нещата от живота" За онези дребните, незабележимите, почти несъществуващите, които нагло се опитват да "обърнат каруцата".
Скрит текст:
За онези нещица, за които пишем по форумите в "Социални отношения", споделяме, питаме, търсим помощ и сипем съвети и мъдрости на килограм, често съвсем с разбиране и съпричастно, а понякога размахваме пръст, бъркаме в раната и дърпаме надолу. Кой както може и както иска.
Хареса ми :
1.Написана е от първо лице и звучи убедително.
2. Конструкцията. Разказът върви и в него са вмъкнати разговорите със семейния терапевт, които дискретно допълват картинката.Тези пасажи са удебелени , и няма неясноти "кой, кога, какво каза и направи".
3. Много хубав език. Обичам интелигентно написани книги.
4. Финалът ме накара да се усмихна и да си помисля "Браво, момиче! Евала !"
С интерес посягам към българска книга, с още по-голям интерес към бургасти автор, защото Антония Апостолова, Големият Недялко са част от морската душа.

# 726
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 512
Момичетата от хотел Барбизон на Фиона Дейвис приключих в Сторител. Сладникава и блудкава, ама не съм имала и големи очаквания. Много харесвам успоредното разказване на истории в миналото и настоящето, чиито герои по някакъв начин се откриват. Тук ми липсваха ярки образи, въпреки заявката за такива. Останаха някак щриховани до края. Образът на еманципираната жена не успя да ме впечатли, нито тази от миналото, нито от настоящето.
Започнах да слушам Да оцелееш като родител на момичетата от Майко мила и не мога да спра да се смея. За момента определено ми закова вниманието с прекрасно чувство за хумор и поставянето на наболели теми, свързани с бременност и раждане.

# 727
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 8 771
Свърших "За да живея". Интересна ми беше, без да е нещо уау. Simple Smile Сега се чудя с какво да продължа.
И да се похваля. Намерих си на хартия отдавна търсена "Слепота" на Жосе Сарамаго. Отзиви? Изумена съм как в цялата книга няма дори редче пряка реч. Тежка май се очертава да е.

# 728
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 512
Приумиците на смъртта съм чела само на Сарамаго. Изключително тежка за четене книга, абсурдна и досадна. Но пък няма как да не я дочетеш. Стилът му е неподражаем! Уморява те още на първата страница. "Криптиран" литературен език, казват.

# 729
  • Мнения: 8
Чела съм и "Слепота",,  и продължението "Проглеждане". Първата е по-добра.  Сарамагo е труден автор, но никога не ми е бил досаден, а и винаги има какво да ми каже.

Последна редакция: ср, 17 мар 2021, 22:47 от *midori*

# 730
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 8 771
Благодаря за отзивите.

# 731
  • Мнения: 77
"Слепота" на Сарамаго е гениална за мен. Ужасно трудна за четене и заради тематиката, и заради оформлението, но въпреки това - гениална.

# 732
  • Мнения: 960
Започвам "Снежно цвете и тайното ветрило" - Лиза Сий. 🤗
Доста книги разчистих, но тази запазих.

Прочетох А планините ехтяха.
Силно начало, добър край, но средата е безобразно ощетена .
Вплитането на други истории и персонажи си е останало като кръпка.
Епизодът във Франция на Пари и майка й ми бяха скучни.
Преминаването от едно действие към друго подхождаше по-скоро на сцена от филм.
Пише си авторанещо и хоп.....сменя темата и Иди се чуди за кого става реч. Схваща се, но ако е сценарии .

# 733
  • Мнения: 3 654
Започнах Бьорнстад и не мога да я оставя. Вълнуваща е за мен и дори ми предизвиква адреналин.

Чета успоредно и Баба праща поздрави и се извинява, но без ентусиазъм.

# 734
  • Мнения: 10 717
Много добри отзиви четох за "Бьорнстад". Тя си е самостоятелна книга, нали? Не е свързана с Уве и Бабите?

Аз прочетох "Ако има кръв".
Четири чудесни новели от Стивън Кинг . Най-много ми харесаха "Телефонът на господин Хариган" и "Плъх". В тях усетих този Кинг, който харесвам и обичам. ("Плъх" много ми напомни за "Тъмната половина").
Историите му със съществата, които се трансформират и се хранят от страданията и негативните емоции на хората, не са ми много по вкуса...
И все пак не мога да кажа, че не се наслаждавах на сборника от първата до последната страница!
Кинг си е и ще бъде винаги Кинг Simple Smile
Оценката ми е 4*/5*

Започнах "Минута до полунощ". Отдавна не съм чела Балдачи Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт