"Привързано родителство" и детска градина?

dkmd много хубаво си описала градината. Изглежда е спокойно и приветливо място.
Хубаво е да се вслушваме в мненията на хора с опит, но детето си го познават най-добре родителите и те най-добре могат да предценят кое е най-подходящото за тяхното дете.

Ходенето и започването на ясла/градина не трябва задължително да е придружено с рев, подкупвания сутрин и т.н. стресове за детето и за родителя. Напротив трябва да е плавно, бавно и спокойно. Самото дете трябва да иска и да ходи там с желание. Когато това не е така значи има нещо което там го притеснява.
Явно твоето детенце се чувства добре в тази градина, но това незначи че това ще е така и общовалидно за всички дечица. Уравниловката беше и трябва да си остане за комунизма.   

  dkmd,нормите,които си описала,обаче,са дълъг процес на овладяване...,камо ли за тригодишните да са "правила"на групата...и още повече"неспазващите"ги да са тайм аут..

dkmd, радвам се, че се включваш в темата  . Ти вероятно имаш повече опит и наблюдения, на нас ни се събират общо 5 дни на градина... Макар че аз пък познавам много деца, които са минали от там - все пак квартална ни е. Съгласна съм, че не е "казарма" там - може би съм малко афектирана и преувеличавам заради невъзможността да я вземам на обед. И в началото казах, че учителките са мили, харесвам ги, грижовни са. Не съм ги чула да се карат на децата (за наказанията не знаех - не са ни наказвали още мисля), усмихнати са, казват и по някоя дума на родителите при изпращане на децата - така е. Ако погледнеш отново първия ми пост, ще видиш, че и аз поставям въпроса дали да се доверя на техния опит или на своята интуиция и на реакцията на детето си. И с помощта на отговорите тук (както и на наблюденията си върху Ирина и опита си на родител досега) стигнах до извода, че от една страна, плавното свикване с градината е нормална практика, позволена на много други места у нас, която дава добри резултати и ако за тях е проблем, то явно има сериозни разминавания във вижданията ни (които ще се проявят и в други аспекти предполагам). А от друга страна си дадох сметка, че не бива да пренебрегвам реакциите на детето си, и по-точно не плачът рано сутрин, а плачът нощем, ритането насън, други такива сигнали за стрес, които ми подсказват, че за нея това рязко потапяне в напълно нова среда е проблемно. Мисля, че имам право като родител да преценя доколко да подлагам детето си на това и ме притеснява категоричният отказ и невъзможността за диалог по въпрос, който явно е сериозен за мен и детето ми в този момент. Моето разбиране съвпада с написаното от GI:


И ми е мъчно, че Ирина беше толкова позитивно настроена към детската в началото, а сега  се преобърнаха нещата. Бих добавила, че покрай бременността аз също вероятно съм по-чувствителна, освен това умирам от страх от болестите, които Ирина ще ми носи в къщи през следващите месеци, а освен това и ще имам възможност да си я гледам у дома покрай бебето, така че за мен не е необходимост да я давам някъде за 8 часа на ден. По-скоро ми се иска да има място за социални контакти и натрупване на социални умения, поради което полудневният модел много повече ме устройва.

dkmd, поздрави на Захари и кажи как се адаптира той - плаче ли, мрънка ли, като го оставяш? В колко го водиш? Може пък и да се засечем в понеделник сутрин  . 

Никой не очаква децата безприкословно да им се подчиняват. Прави им се забележка, говори се с тях, но като започне тръшкането - тайм аут е най-добрият вариант. И да правила на групата са - както вие у дома си имате вашите правила, така и те - техните. Нормално е...

Здравей и от мен!

Аз имах много горчив опит зимата, когато по спешност се наложи Захари да тръгне на градина. В тази градина се толерираше плавното тръгване. Първите дни даже баща му беше по малко ос него и после си тръгваше. Постепенно детето оставаше до по-късно и по-късно. Истината е, че аз виждах, че това го объркваше - не знаеше какво ще се случи в програмата му, кога ще го вземем и т.н. Резултатът - детето беше много стресирано, както ти описваш не спеше спокойно, риташе, изпадаше в нетипични за него състояния. В първия възможен миг го спрях оттам!

Сега - по-голям е, но тъй като прекарах почти цялото лято заедно с него е още по- привързан към мен. Но някак си успя да свикне - не мога да си обясня дали е само заради възарстта, дали защото там му харесва или нещо друго. Как разбирам, че е свикнал - спи СПОКОЙНО (за първи път от както беше на 4 месеца спи по цяла нощ), сам започва разговор за градината и т.н. Първите дни плачеше - и аз с него. Първият ден - оставихме го ревящ, но се върнахме след буквално 2 мин да оставим документи - в стаята музика, децата усмихнати....Постепенно свикна и сега, дори не смея да го кажа, не мрънка. Е, ако може да си остане у дома няма да откаже:-)))).

Та за себе си - не знам дали свикването с градината зависи от плавното привикване или дали другият метод е по-добър. Може би зависи от детето, от обстановката или от комбинация от двете.... Не знам - така и не разбрах.

Водя към 8-8:10. Ще ми бъде много приятно да се засечем!

Ходенето и започването на ясла/градина не трябва задължително да е придружено с рев, подкупвания сутрин и т.н. стресове за детето и за родителя. Напротив трябва да е плавно, бавно и спокойно. Самото дете трябва да иска и да ходи там с желание. Когато това не е така значи има нещо което там го притеснява.
Явно твоето детенце се чувства добре в тази градина, но това незначи че това ще е така и общовалидно за всички дечица. Уравниловката беше и трябва да си остане за комунизма.   
[/quote]

GI, не съм казала, че щом нещо е валидно за моето дете, ще е така и за другите - децата са красиви, защото са различни. Изказах мнение в защита на градината - защото имам база за сравнение и защото учителките наистина заслужават адмирации за усилията си.

И да - във всяка градина децата на около 3 се притесняват - говоря за болшинството, не се опитвам да ги уеднаквя    - нова среда, нови правила, нов тип храна и миризми ако щеш, толкова много деца - разбирай и конкуренти- на едно място, по-малко внимание към детето... и т.н. Синът ми е свикнал да бъде много често прегръщан, никога никой не му е повишавал тон, не е удрян - и е безкрайно чувствителен... Работата на учителките, заедно с родителите е да намерят правилния път към всяко едно дете - но е нужно време - време, което е хубаво да си дадем взаимно. Та затова, се опитвам да се вслушвам в учителките му, конкретно в този случай, давам шанс да видя дали са прави и ако не - действам с рогата напред по моя си начин! Понякога обаче са прави...

 Имаше няколко теми за детските градини и приспособяването на децата. Много малко майки казаха, че децата им не са плакали в началото и са свикнали от първия път, напротив , болшинството обясняваха всички тези реакции, на сутрешен или ве4ерен рев, дори нощен, на уговорки и пазарлъци, на подкупи и други.. Моя опит е с 2 деца, страшно различни като темперамент и 2те първия месец ревяха и се пазаряха,  сина ми рева в продължение на 6 месеца всяка сутрин, според мен не му се нравеше дисциплината, след това пък ревеше че е събота и не е на градина! Дъщеря ми рева около 1 месец за малко всяка сутрин, когато я взимах я намирах да играе с някое дете, видимо доволна.  Мисълта ми е, че е нормално първоначално да има такива реакции, по-притеснително би било, ако детето е ходило с желание и изведнъж откаже да ходи. Тогава бих търсила причината.

 Re: "Привързано родителство" и детска градина?
« #25 сряда, 27 септември 2006, 01:58 »   

--------------------------------------------------------------------------------

Привързано родителство?!  Направо се чудите какво да измислите, за да ви е по-трудно. То са психологии и размисли, и страсти.
Ако ще пускате детето си по 1-2-3 часа на градина, какъв е смисъла от това изобщо? Тъкмо се приберете в къщи и е станало време да ходите да го вземете. То тъкмо се поогледа и свикне с обстановката и е дошло време да си ходи.
emem, мисля че малко повече се вживяваш. Всички или почти всички сме минали през детските градини, през непознатите първолашки години и смяната на класове, дори и училища. Било ни е тежко първия месец, след това непознатите стават познати и те приемат, както и ти тях.
Ако се обръщаше чак такова задълбочено внимание на плача сутрин в яслите и детските градини /който трае най-много месец/, нямаше да има деца в детските заведения, а майките нямаше да могат да работят цял живот... или поне до навършване на една по-прилична възрост на отрочето им.
Сигнал за какво  е плача сутрин? Стреснато е от новата обстановка, не знае, какво го чака вътре и най-вече да е залепено до МАМА... това изразява плача. Едва ли би могъл да изразява нещо повече. Когато свикнат с обстановката и разберат, че вътре не ги чака нищо лошо, спират да плачат, даже подтичват навътре без да ти кажат ЧАО...
Госпожите би трябвало да намерят подход към дъщеря ти, за да не се притеснява и да поспи следобяд. Но дали тя ще свикне в ДГ зависи и от теб, дали го искаш наистина или предпочиташ да си я гледаш в къщи.
Пожелавам успешно разрешаване на дилемата .
________________________________________________________________________________
 
Оставете децата да се научат на самостоятелност в противен случай цял живот няма да могат да направят нищо без Вас! Те много добре се приспособяват и справят с трудностите. Много пъти дори ни изненадват!
Аз съм против подобна привързаност.

П.С. С казанто, в никакъв случай не желая да обидя когото и да било. Просто въпрос на виждане.

Децата са такива, каквито са, независимо как са гледани, всяко си има характер и той не се влияе от Привързаното родителство, моето дете е гледано почти като това на emem, но е самостоятелно, даже повече, отколкото ми се иска 
Смятам, че всеки родител трябва да приеме детето си такова, каквото е и да се съобразява с нуждите му 

dkmd, аз не искам темата ми да излезе като нападка към градината (нарочно не споменавам коя е), нито конкретно към учителките. Но именно  защото, както казваш, всяко дете е различно - различни неща имат ефект. Ето че при вас плавното не е сработило (може пък просто градината или персоналът да не са били подходящи за твоето дете).


Съгласна съм тук. И аз им дадох време в началото. Още на родителската през юни питах дали може в началото до обяд, като казаха не - добре. Като почна да плаче и не успяваше да заспи, а будеше и другите, пак питах да я взема ли на обяд - казаха по-добре не - съгласих се. Но като видях, че почва вече много да се стресира в края на първата седмица и се разболя - пуснах темата именно да видя аз ли преувеличавам с реакцията или може би те бъркат някъде. И съм склонна да мисля, че прилагат правилата си към всички деца наравно, без да се съобразят с индивидуалните особености, както и с нагласите на родителите.

Но - както казах - ще пробвам пак следващата седмица да я водя, ще я оставям до 3:30, ще изчакам няколко дена и ще й дам още един шанс да свикне. Ще опитам обаче и да поговоря още веднъж с тях за възможността до обяд, защото за нас двете това определено е по-доброто.

[Но - както казах - ще пробвам пак следващата седмица да я водя, ще я оставям до 3:30, ще изчакам няколко дена и ще й дам още един шанс да свикне. Ще опитам обаче и да поговоря още веднъж с тях за възможността до обяд, защото за нас двете това определено е по-доброто.
[/quote]

Емем, няма да са достатъчни няколко дена, просто изключено да свикне за 1 седмица! Дай им малко певече, а с нея говори , разказвай и случки от твоето детство, ако си ходила на градина, ако не си можеш да си измислиш малко! Сигурна съм, че ако и дадеш време всичко ще е ОК!
Късмет!

Ох, много късно виждам темата май, но все пак да се изкажа

Някои майки вече са го казали. И според мен, проблемът е най-вече в учителките... Всъщност не познавам лично ситуацията, просто така си мисля от прочетеното и от това, което по принцип знам за българските градини, включително и от моя личен опит.

Искам да разкажа как са нещата тук, където живея сега. Вярно е, както една мама е писала вече, че и тук градините си имат недостатъци, като това, че играят, хранят се и спят в една и съща стая, а от горе на всичкото и ходят с едни и същи обувки навън и вътре, с изключение на зимата, когато просто няма как... Но пък от друга страна, учителките страшно много се занимават с тях, измислят им невероятни забавления и игри. Имат си също така и режим - в еди колко си часа се яде, после всички лягат да спят и после следобедна закуска и т.н. Специално за заспиването, учителките се заемат да приспат децата и ако някое има пробрем, те клякат да него с го галят, докато заспи. Казвам клякат, защото спят на едни дюшечета не повече от 5-6см от земята.

Конкретно за моята дъщеря. Тя също е гледана по метода на привързаното родителство. Трябва да отбележа, че тя все още спи при нас и заспива само на гърда, когато аз съм вкъщи, а вече ходи на градина от 8 месеца. От първият ден, тя е на градина целодневно. И аз се притеснявах и исках постепенно да станат нещата и първият ден казах на учителките, че като за първи ден ще я взема на обяд, те обаче ме посъветваха да я оставя за цял ден и така си и продължи. Никога досега не е имала проблем със заспиването. Специално съм питала учителките за това, защото се притеснявах, че няма да може да заспива и т.н. - нищо подобно, даже си спомням, че по едно време беше отбелязано в дневника й, че заспива без никакви проблеми и винаги е спала и макс брой часове. И за яденето - изобщо не ги насилват да ядат, колкото толкова. Ако изядат малко добре, ако искат допълнително - пак добре. После отбелязват в дневника колко са яли. Вики е страшно трудна с яденето - е, в дестаката градина винаги е яла като "прасе" (те си имат животни, с които определят колко е яло детето и картинка с прасе и за най-много яло). И досега не мога да си обясня как става това...

Ами, има си различни деца определено. Не, че тук няма деца, които плачат и които не могат да свикнат, но те са много по-малко, отколкото в БГ. Като цяло, тук детската градина се обича от децата, а в БГ, откакто се помним както се казва, децата мразят да ходят на детска градина. И аз си мисля, че разликата е в отношението на учителките. Много пъти например, като отидем да я вземем, сме я виждали в скута на учителката, която я е прегърнала и я гали - еми, това има ли го в БГ градините? Лично съм ги виждала на обяд как ги приспиват - галят ги по гръбчетата. Та, всички тия плюсове ме карат да забравя минусите, защото виждам, че дъщеря ми е доволна. За протокола само, искам също да отбележа, че преживяхме вече и смяна на детската градина и нещата се развиха отново положително и без никакви ревове.

Май много дълго стана, но с всичко това исках да кажа, че привързаното родителство е абсолютно съвместимо с детската градина и не си пречат изобщо.

Дано съм успяла да бъда полезна...

   Да,мненията ни се разминават относно регулиране на неовладяното поведение...

Възпитавам детето си малко по различно от теб, но съм на принципа.
"Каквото и да четеш, каквото и да ти съветват, слушай сърцето си"
Това е моят съвет "Слушай сърцето си"

Няма да повярваш, че точно това си написах в дневника снощи по повод дилемата. Благодаря ти.