"Привързано родителство" и детска градина?

Ако проблемът е само в мнението на учителките, а не в някакво законово положение, и не е в ущърб на нормалното функциониране на детската градина, и ти имаш възможност да си с нея, защо пък да не е само до обяд? Факт е, че аз не свикнах например със следобедния сън в детската градина. Малкият ми син (на 4 г. и нещо) ходи 2 дена седмично на градина, и там спи. Не ги карат насила, наричат го "тихо време", могат да не спят, а да си гледат книжка, например, само да не пречат на останалите. Но като взема вечер бележката за това как му е минал денят, все е отбелязано, че е спал добре. Явно покрай другите деца се заразява. На мен обаче ми е трудно след това с вечерното приспиване, може би наистина физиологично е надмогнал следобедният сън.

Аз мисля, че ще е добре да поработиш върху самостоятелното заспиване. Предлагам ти да й пускаш на касетофон приказки, песнички. Може и филмчета на видео или DVD, ако имате. Пускаш и излизаш от стаята. В началото може и да те вика и да търси внимание, но при моята щерка имаше ефект. Също и да заспива с любима играчка. Не мисля, че трябва да се отказваш толкова лесно, все пак навлиза във възрастта, когато седенето у дома, още повече, че идва зима, а и лиспата на деца на нейната възраст ще й се отразят изнервящо. Пробвай нови техники в приспиването вечер, аз съм сигурна, че ще свикне скоро и в градината.

Струва ми се, че няма никакъв проблем да я взимаш на обяд, поне докато свикне да заспива сама. Позицията на госпожите ми изглежда неубедителна. Само си направи сметка дали ще издържиш на този режим и след раждането.

Ането не заспива сама вкъщи (заспиваше, но после пак се развали хубавата работа, тъй като нямахме свободна стая известно време).
В детската градина спи, вкъщи пак отказва.  Там обаче не ядеше дълго време.

Няма какво да се лъжем - привързаното родителство не предполага детска градина. Общо взето тезата май е да стоиш вкъщи и да гледаш до училище, че и по-нататък.
Аз обаче наистина много го харесвам като метод за първите две-три години, но не мога да приема такова продължение.
Според мен не е проблем да не спи, стига да не пречи на другите. Какво би могла да прави в леглото?

Аз не спях в детската градина, не спях и в първи клас (бяхме целодневно), но поради глупостта и строгостта на реда се бях научила да се преструвам. Не съм спала въобще следобяд откак се помня и винаги съм го намирала за голяма досада.

По твоята дилема - ако можех, бих я водила до обяд. Василиса например така процедира. Аз я оставям следобяд главно защото там спи следобед, а аз - обратно - нещо не мога да я убедя или нямам нервите да си загубя един час, за да спечеля още един спокойна работа.

Аз мисля, че е е по- добре да не я вземаш на обяд. И моята дъщеря не заспива самз в къщи. От миналата седмица е на градина- там спи. Нали все някога трябва да свикне

Благодаря на всички за отговорите. Аз се надявах, че като тръгне там, ще се научи да заспива сама, но в момента точно явно това я стресира и отказва дори да опита. А в къщи спи по 2-3 часа; ако стои будна през това време в градината, ще ги губи, а и ще пречи (тя е активна, спалното помещение не е отделено от залата за игра, а 2 часа в креватчето й, без да прави нищо, ми се виждат прекалено много, особено всеки ден).

Днес я питах иска ли да ходи утре на градина - твърдо не. А ако я взема на обяд и да спи у дома? Да. Това много ме обнадежди, защото искам да запазя желанието й за градина, не да превръщам ходенето в наказание. Аз самата ходех с огромно нежелание, дотолкова, че в 4та група най-накрая се преборих и убедих майка си да ме остави у дома. Яденето и спането ми бяха мъка.

Сега остава да убедя учителките, че това е добро решение. Може би ако аз съм категорична и не се колебая, ще го приемат по-лесно? А и откъм боледуване е много по-добре, надявам се, ако ходи на половин ден, да носи по-малко вируси у дома, което ми е огромно притеснение заради бременността - даже мислех да я спра тотално през зимните месеци, след като се роди бебето, защото колкото и да ми е трудно с двете, ще ми е по-трудно, ако и тримата сме перманентно болни.

Спри я следобед тогава, аз принципно не намирам, че решението да ходи до обед е лошо, стига майката да може да си го позволи. А и щом спи вкъщи, значи не печелиш особено много време от нейното стоене там.

Еmem, мисля, че си взела правилното решение. Просто приеми, съответно сподели с учителките, че на този етап детето ти не е готово да бъде по цял ден на градина и да заспива сама следобед там. Да, може би ще свикне по-бързо, ако пренебрегнеш всички онези знаци, които детето ти дава, че изживява силен стрес, и я оставяш по цял ден. Но не мисля, че това е по-доброто решение. Предполагам колко самотна се чувства там в моментите преди сън и колко страшно и се струва да бъде сама в момент, в който е свикнала мама да е наблизо. Не бързай. С малки стъпки ще стигнеш по-далеч. И най-важното - с по-малко стрес за детето ти.

Аз не виждам приспиването на дете като две крайности - с кърмене или с оставяне да реве. Винаги съм смятала, че дете, което се остави да реве, заспива много трудно или въобще не заспива.

Аз никога не съм процедирала по този начин - ще пореве, ще пореве, ще заспи. Аз просто оставям детето в леглото му, и той заспива, гушнал един плюшен мечо. 

Приспиване с кърмене на две-годишно дете ми се вижда друга крайност. Така или иначе детето трябва да се научи да заспива по-далеч от теб. Подобни крайности във възпитанието задължително водят до някакви проблеми.  За градината наистина не знам какъв съвет да ти дам, но като детенцето си е вкъщи, не я приспивай по никакъв начин, защото няма как да го забрави този начин на заспиване.

Мисля, че привързаното родителство не противоречи с детската градина. За мен то е по-скоро метод на възпитание и състояние на духа, нежели кой кога и къде да спи.

Защо не пробваш преди да я спреш след обяд (ако приемем, че това е крайна мярка) да направиш нова договорка с учителките. Да не я слагат да спи - изобщо. Да й свалят пантофките и да я оставят да стои в леглото (ако не иска - в стаята за игра) и да се занимава, но съвсем тихо и съвсем сама. Така ще прави нещо приятно, без да се чувства насилена и отблъсната от градината.

Мая заспива сама в градината, както и ако е оставена на обяд с баба си (в този случай с разказана приказка), но ако е с мен - още не заспива сама. След малко моля, ам обикновено казва 'лека нощ' (около двайсетина пъти ) и със занесените в леглото играчки постепенно отнася плувката, но аз съм в стаята на моето легло и чета тихо, както и контролирам да не стане да се разиграе, вместо да спи.

емем - децата са много хитри и паметливи.
Да спомена до какво доведе дългото взимане на обяд на детето на кумата ми.
Значи той беше разбрал, че щом се наяде, мама идва и го взима. Итака бързо се е хранел до един ден, в който обявил - аз ако не ям, мама по-бързо ще дойде да ме вземе... И започнал да отказва да обядва. Та има резон в думите на г-жите. Естествено, добре е да се води детето по 1/2 ден в началото, но за не повече от 7-10дни.

И друга подсказка - нека я води друг, а не ти. Заради привързаното родителство, тя страда още повече сутрин за теб. Пробвай да я води татко й или някоя баба, защо не и дядо (ко имат възможност), а ти да си я прибираш. Моделът е изпитан и има положителни резултати.
Успех.

П.П: самостоятелното спане ще си го тренирате, а с появата на новото човече, нещата в таз посока коренно ще се променят, убедена съм.

Понеже патешката ми мисъл тече бързо и се изпарява, преди да успея да я запиша, допълвам я.
Да я оставят да си играе кротичко и тихичко в леглото (без да я подканят да спи!), ако заспи, макар и за малко - добре; ако не - не, с времето и това ще стане.

Шани, появата на малкото човече може коренно да промени нещата, но в друга посока от тази, която имаш предвид. Когато се роди Виктор, Дани, който не само спеше в самостоятелно легло, но и в негова си стая, реши, че не може да спи сам, че непременно трябва някой да е до него или в краен случай някой да го приспи, защото не може да заспи сам. При това той е "неприлично" голям, за да не спи сам
Все още понякога се убеждаваме вечер, че просто трябва да заспива и никакви молби, упорства и други маймунджълъци/боже, колко сложна дума - честно си признавам, че не знам как се пише / няма да помогнат все пак някой да легне при него...

Първо наистина трябва да решиш дали за постоянно детето ще стои целодневно, или винаги ще я взимаш на обяд.

У дома Ида заспива с мен, понякога бързо, понякога - не. Все пак аз я слагам, не я чакам да окапе...
В яслата досега спеше, в градината - сутрин тъврди, че няма да спи, но спи.

Ако на детето е нужен сън, то спи. Лично за себе си аз не виждам смисъл да взема на обяд едно уморено от игри и нуждаещо се от сън нервно дете, да го влача до вкъщи, за да го приспя "по-лесно". Винаги, когато мога, обаче, мога да я взема по-рано и да прекараме заедно целия следобед.

Детето обаче трябва да е наясно отначало - ще спи ли там, или не. Дори когато тръгна на ясла (беше малка - 1г 4м.) я оставях да спи там от самото начало. Вярно е, че се бях подсигурила да има близък човек до нея там, но Ида беше наясно с правилата отначало. Може би е в характера и, може би темперамента и е такъв, че приема правилата.

Ако ти прецениш, че е добре за детето да остава там цял ден и да поиграе и следобеда с други деца, може би трябва да промениш нещо в режима, така че, когато стане време за лягане в градината, на нея наистина да и се спи.

Ако искаш и можеш да си позволиш да я взимаш на обяд, защо не....

Но иначе не смятам, че заспиването в градината е особена ситуация за разрешаване. По-скоро е необходим fine tunning отколкото disk formating... така да се каже.

Както и да е, желая ВИ успех в приспосябавенето. Ще има доста неща, които ще променят досегашните ти нагласи....  , някои от тях ще са за добро....

 
  emem,бих се доверила на интуицията си.Още повече,че детето индикира неготовността си.А и госпожите,струва ми се,изхождат от поведението,а не от чувствата.Да,с опит са,но поглеждат общо.
 Можеш  да говориш с тях,че вече си взела решение-така ще си спестиш "нови техники на убеждаване"
Успех в избора

Аз съм привърженик на градината до обед, ако имаш възможност. Така хем детето е на градина, общува с деца, обучава се и свиква на самостоятелност, хем си е вкъщи и под грижата на мама.

Eмем, не знам. Може би е етап, може би ти си прекалено чувствителна.
Примерно за мен си Спасчо свикна бързо с яслите, въпреки че първите три седмици отказваше да се храни изобщо...
Оставих го по цял ден на 15-ия ден, но в моята глава си е, че бързо е свикнал.
Още мрънка сутрин като го водим - вече трети месец, но аз не се притеснявам.
На твое място бих я оставила цял ден, но аз съм такава - диктатор тип, а ти си чувствителна, а кой каквото иска да ми говори, но майката предава огромно количество от своите емоции и мисли на детето съвсем несъзнателно.
Успокой се и каквото и да направиш, ще е правилното.

Според мен, повечето деца не са готови за целодневна ДГ на този етап, но не им се обръща внимание на сигналите - ревът се приема за нещо естествено и част от ритуала. Затова и поставих проблема с "привързаното родителство" - идеята, че плачът на детето е сигнал, че нещо не е наред, и необходимостта да се реагира, а не нормална реакция, която подминаваме и пренебрегваме. Сещам се отново за родилния дом и кърменето, където предоверяването на персонала не винаги е правилното решение - по-важно е да следваш интуицията си и сигналите на детето.

И на мен ми харесва вариантът половин ден (като си помисля, че 8 часа е отделно от мен, а аз съм си в къщи, ми е малко тъпо). Дано да не влиза в разрез с техните принципи и правила, и да не пречи на нещо (мисля си примерно как ще се чувстват другите деца, ако някое го взимат на обед - може да е проблем, а и се прави прецедент).

Още веднъж благодаря за мненията, много са ми полезни  .

По цял свят децата спят и играят в една стая, дори ако бг майките видите сгъваемите им кушетки на 10 см от земята и одеалцата за еднократна употреба, ще се възмутите съвсем.
И много ми е странно като кажете - не се проветрява, ами честно нарочно заради приказките гледам проветряват ли или не, ами винаги има отворен прозорец, въпреки климатика.

Мммм, не знам. Мое мнение - остави си я да спи там. Рискуваш да не свикне и да те тормози с рев при всяко водене, ще има пазарлъзи, чудеса....страшно хитри са......а като се появи другото бебе и тя не е вече центъра на вниманието ще стане още по-трудно. Нормално е да имаш притеснения, но от личен опит ти казвам - покажеш ли на детето, че има някакъв начин, колкото и минимален да е той, да те накара да го вземеш по-рано или изобщо да не го пратиш или да те склони с някакъв пазарлък - край, това е ходенето на градина. Ще има уговорка след уговорка и мрънкане до безкрай. Аз си бях поставила за це да стисна зъби и да не се "размеквам" и благодарение на това нямам грижи - е, не и е любимото място и едва ли би ходила ако зависеше от нея, но го е приела, че мама и тати ходят на работа, а децата на детска градина и толкоз.

А относно проветряването - в спалнята на малката прозорецът е винаги отворен, понякога се чудя не им ли става много студено.

Аз казах на госпожите да не я карат да спи, а да си стои в леглото, но тихо, защото другите деца са уморени и им се спи... При нас привързаността е към баща й. Когато тръгна на детска той все още беше в командировка - дъългаа. Всичко беше чудно, тя отиваше с кеф и не искаше да си тръгва. Когато той се върна започна да разправя още от отварянето на очите "Няма да ходя на детскааа, не искаааам" и не спираше дори след 100кратното обясняване, че сега са почивни дни.... Та защо го пиша това... След седмица опяване от нейна страна и съответно разболяване й дадох есенции на Бах(такива, които отварят човека към промени и облекчават раздялата с любими хора и неща)... на другия ден - работен, тя обаче още със сополи си остана вкъщи... и цял ден опяваше "Мамо, кога ще ходя на детска градинка?"    (Трябва да отбележа обаче, че тя по-принцип е много общителна... )

Ем, когато Габи плачеше като новородено без капка съмнение се втурвах - приспиване на гърда, на ръце, на люлка, носене на ръце и бутане на количката - ОК. Малкото ми съкровище можеше да изрази нуждите си само с плач...Сега я познавам много по-добре, а и тя може да ми обясни от какво има нужда с прости думи. Обмислям исканията й и съответно отказвам (заменям с друго, отвличам внимание) или приемам...

Ако Ирина плаче, според мен, тя не се чувства изоставена. Най-важното, е, че тя знае, че ти я обичаш и всеки има работа, но в края на деня ще сте заедно. Има стрес от промяната, както и при големите хора. Идват правила и хора с които да се съобразява...Няма да й е по-лесно в първи клас, ако сега я "спасиш" - даже напротив. 

Не мога да разбера, обаче, защо адаптацията й да не стане постепенно. Първо взимах Габи след един час, постепенно стигнахме до 4 часа (за 20 дни), обядва там, после е много изморена и мисля, че като види, че всички деца спят и гушне любимото мече... Ако не й се спи - ще си играе. Все още плаче сутрин като се разделяме, но след това е весела и сякъш е приела, че в живота й се появяват нови хора... Остава и аз да го приема.

emem мисля че може да съм ти полезна с мнение. Аз също практикувам "привързано родителство" с Филип, които е на възрастта на твоито дете. Филип още спи с нас, въпреки че има негова стая, която гордо показва на гости  .  Кърмех го и така си заспивахме, никога не съм го оставяла да се приспива с плач и т.н.
За мен дете, което така е гледано, е още малко да ходи на целодневна градина, с всички режими и условности там. Още повече че ти си в къщи и можеш да си я взимаш да си спи при теб на обяд . Аз бих си я взимала, като бих обяснила на учителките че това е добре за МОЕТО дете. Не мисля че трябва толкова да им обясняваш .

Филип ходи на градина сутрин и на обяд го взима детегледачката да си спи, играе в домашна среда следобяд докато аз го взема. Много добре се чувства така. 

Привързано родителство?! Направо се чудите какво да измислите, за да ви е по-трудно. То са психологии и размисли, и страсти.
Ако ще пускате детето си по 1-2-3 часа на градина, какъв е смисъла от това изобщо? Тъкмо се приберете в къщи и е станало време да ходите да го вземете. То тъкмо се поогледа и свикне с обстановката и е дошло време да си ходи.
emem, мисля че малко повече се вживяваш. Всички или почти всички сме минали през детските градини, през непознатите първолашки години и смяната на класове, дори и училища. Било ни е тежко първия месец, след това непознатите стават познати и те приемат, както и ти тях.
Ако се обръщаше чак такова задълбочено внимание на плача сутрин в яслите и детските градини /който трае най-много месец/, нямаше да има деца в детските заведения, а майките нямаше да могат да работят цял живот... или поне до навършване на една по-прилична възрост на отрочето им.
Сигнал за какво  е плача сутрин? Стреснато е от новата обстановка, не знае, какво го чака вътре и най-вече да е залепено до МАМА... това изразява плача. Едва ли би могъл да изразява нещо повече. Когато свикнат с обстановката и разберат, че вътре не ги чака нищо лошо, спират да плачат, даже подтичват навътре без да ти кажат ЧАО...
Госпожите би трябвало да намерят подход към дъщеря ти, за да не се притеснява и да поспи следобяд. Но дали тя ще свикне в ДГ зависи и от теб, дали го искаш наистина или предпочиташ да си я гледаш в къщи.
Пожелавам успешно разрешаване на дилемата .

 
Чета, чета и си мисля, че все още й е много рано на Иринката да свикне - казваш, че ходи на градинката едва от седмица.
Аз бих й дала малко повече време да свикне с промяната и бих говорила с госпожите да не я карат да спи, ако не иска - винаги може да си "чете" тихичко книжка в леглото (от което най-често се заспива ).  Има и вариант "любима плюшка за заспиване в градината". 
Просто й дай шанс... а ако продължава да не става, няма да е много трудно да убедиш госпожите/директорката, че е най-добре да си я взимаш на обяд.
 
Оообаче, важно е да установите "твърд режим" преди да се роди бебчето... Знам, че знаеш, но да си кажа  
Прегръдки на приятелката!

Познавам деца, които посещават масови детски градини на половин ден. Включително и моята племенница ходеше така на градина, защото много боледуваше и сестра ми реши, че така е по-добре за детето, което също не спеше на обед, а само се излежава гола по пижама и незавита.
Аз си мисля, че всяко дете е различно и реагира различно в дадена ситуация. Ако ти мислиш, че Ирина не се чувства там добре, не виждам причина да се мъчите взаимно - ти от съмнения и притеснения, тя от стрес и смяна на правилата и обстановката.
Особено след като имаш алтернатива взимане следобед. Не виждам какво печели едно дете в детската градина от следобедния си престой там, освен ако извън учебните занятия (танци, английски) не са тогава.

Ех, какви вълшебни есенции - карат те да поискаш да тръгнеш на градина!  Наистина ме развесели това. Ще се ослушам къде у нас се продават такива работи - май бях срещала някъде. И Ирина е много общителна и с радост тръгна в началото, и сега й харесва, но й идва в повече явно. Няма развитие, освен че трети ден ще си остане у дома заради хрема. Утре ще видим как ще се справим и ще пиша. 

Поговори с нея......кажи и , че там ще спи сама, като другите дечица.........предполагам, че си говорила, но все пак.........Кажи , че вече е голяма и затова ходи на градина.........тате ходи на работа, детето на градина.........че там децата спят и тя да се опита да заспи.......дай и една плюшка и се опитвай да заместиш ръката си с нея..........нещо такова

И аз мисля така. Сашо никога не е заспивал сам в стаята си, но на градината ляга и спи. Идеята дяа заместите ръката слюбима играчка е супер!!! Успех!!!

Нещата при нас се развиха по следния начин: миналата седмица Ирина си остана у дома заради една невинна хрема. Тъкмо да я пратя отново, тя ревна и категорично отказа да ходи, след хиляди убеждения, накарах се накрая, но не мога да я насиля, облека и замъкна в градината, ако не иска - така че си остана. И добре, че така стана - вечерта вдигна Т 38.5 - на следващия ден 39, и едва се оправихме без антибиотик.

Днес за първи път след 10 дневната "почивка" я водя (плаче, не иска - говоря, изчаквам, накрая я оставям ревяща, измъквам се по терлици и ги оставям да се оправят някак). По-късно се връщам (без тя да ме види) и казвам, че ще си я взема на обед, за да я следя - все пак е била болна до скоро, страх ме е да не повтори. Трябвало обаче да питам директорката. Питам директорката (става дума само за днес, не по принцип) - категорично не.  Днес по изключение, ама да не се повтаря. И така, след като не може на половин ден, с подкрепата на педката реших да я оставя у дома до края на седмицата (все още леко подсмърча).

Но ми е много тъпо, защото това с половината ден ми се струваше много разумен и мек вариант, за който бих я понатиснала малко, за да не отвиква от градината; и за нея е разнообразие, а и за мен е глътка въздух. Определено не съм доволна, че градината се разглежда като казарма - влизаш, стискаш зъби, бършеш сълзи и сополи и толкова. А можеше, иначе можеше да стоят нещата....

Цитат от dalala от една кърмаческа тема:

Знам, че ще чуеш много обвинения по повод на привързаното родителство, но знай, че причината не е в него! Познавам много деца, които ходят на ясла от бебета, които са гледани по другата схема и не се отделят от полите на майките си. Моето диване е гледано горе долу като твоето, гледаме я сами с мъжа ми, но ако има как да се отскубне, няма да ни потърси въобще 
Децата са различни и всяко си има своите особености 



Смени градината! Помни, че ти си клиент, ти определяш условията и ти си плащаш за извършването на услугата! Ако не си доволна- махай се от там. Никой не може да ти забрани да си взимаш детето на обяд!

Каква е тази политика на детските градини?Аз след 1-2 седмици,ще я водя за 3 часа,3 пъти седмично(аз реших така) и първите дни ще сме по 1 час заедно.Смени градината,детето е над всичко.Стискам палци

Е, в SW16 е така... 

Мдаммм в Бг не съм се сблъсквала с детски градини,и като чета е кофти.Ама и тук си има недостатъци де

То така ако можело да се сменят градини... Няма места от сега за догодина за набор 2004.

Ухх простете за невежеството Сега ми идва на ум,дай и нещо твое,можеш да и кажеш че я гледаш от прозореца по цяяял ден...Знам ли нещо от този род.И аз май трябва да мисля,че и мен ме чака скоро.Моята кокона до WCто да ида и реве та квартала вдига   

Емем, преди няколко дни тъкмо се канех да ти отговоря и видях, че ти вече си взела решението, та се отказах, Сега обаче забелязвам, че отново си на кръстопът и ще си кажа какво мисля. Деничка все още я кърмя (нощното го махнахме преди 2-3 месеца с вашето горчиво мляко) и до преди две седмици не бяхме се разделяли за повече от 4-5 часа. С други суми по един и същи път вървим. Сега обаче аз се връщам на работа, няма кой да я гледа и нямам никакъв избор - налага се да тръгне на градина. Първоначално мислех и аз да я водя само по половин ден, докато свикне, а после вече по цял. Но забелязах, че тя свиква не с градината, а с това че ще е там само по половин ден. Веднъж баща й като отишъл да я взима от градината влязъл вътре и поседял 10-15 минути (тъй като познаваме персонала), но на следващата сутрин тя опищя орталъка поне единия от двама ни да влезе вътре.
Нали знаеш, децата се чувстват по сигурни, когато имат ясни правила. Тръгването на градина коренно променя всички познати правила и според мен именно това ги травмира. Ако я водиш само по половин ден в началото тя пак ще изживява стреса от раздялата с теб и тъкмо ще свикне с новите правила, те пак ще се променят - ще трябва да преодолява нов стрес, че вече трябва и да спи там. Мисля, че това е причината директорката да не се съгласява с идеята за половин ден. А и другите деца се разстройват като виждат, че на Ирка майка й идва да я взима по обяд, а тях никой не ги взима. Аз веднъж по настояване на свекърва ми отидох да взема Дени в 15:30 - 16:00 часа, още докато стават от сън и ми стана много гузно като видях, че разплакахме едно дете. 
При нас поне, а и до колкото знам при повечето деца, проблемът е сутрин. Веднъж отишла на градина Деничка се заиграва с децата и приема много добре престоя си там. Следобедното спане също беше проблем в началото, но малко по малко и него го преодоляваме. (току-що мъжа ми се обади, че тази сутрин сме отишли на градинка без плач!  )
Не казвам, че ще е лесно. Но ако искаш тя да тръгне на градина мисля, че е по-добре от раз да започне по цял ден.

Еми, не мисля, че проблемът е в Ирина, или в привързаното родителство. От това, което чета, изобщо не ми харесва отношението на учителките и директорката. Струва ми се, че те не могат да налучкат правилния подход към нея, а и сякаш не се стараят да го намерят. Сякаш търсят най-лесния за тях начин, а не най-добрия за детето.
Мислила ли си и имаш ли възможност за смяна на градината?

ПП Темата на Анда за Ането отново навежда на такива мисли. С точните хора ходенето на градина от задължение може да стане удоволствие и забавление.

Щях да кажа това, което е написала Тинкърбел 
Успех с търсенето на решение. Не им се давай. Ако трябва попитай в общината дали може да посещавате градината на половин ден, сякаш на някой му пука кой знае колко, особено като плащате и цяла такса 

Давам идея: разпитай в читалищата във вашия квартал, дали нямат полудневно забавачки. На много места има такива. Обучението е като в детска градина, но яденето си го осигуряваш ти и е по половин ден по регламент.

Най-безболезнения вариант за майката и детето в случая изглежда като че ли е да си взема детето на обяд и да си спи в къщи. Обаче може би ще е по-полезно да се опита мамата да го научи да заспива само. На нейната възраст комбинацията обяснения и твърдост би трябвало да свърши работа. Примерно като си легне детенце мамата измисля някакво обяснение, защо детенце да заспива само, цунка го и излиза от стаята. Ако плаче примерно до 5 минути отива при него, пак го успокоява, пак му обяснява и така може да се наложи няколко пъти и няколко дни. Но мисля, или по-точно се надявам да подейства. Но не трябва да се предава и като и писне от ревове да го приспи с ръка. Трябва да е твърда и детето ще разбере. Но и не бива да го оставя да се дере от рев дълго време. Така си мисля аз. Така съм правела с моя син, който много ревеше. Сега когато му се спи сам си заспива. Ако не му се спи реве докато не го взема. Ако е преуморен пак може да реве и тогава ме поразиграва малко. Лошото е, че спи различно и никога не съм сигурна спи ли му се или не така че не знам как да постъпя. Опитах се да изградя режим, но не става 

Каква е тази детска градина  Естествено че би трябвало да можеш да си вземаш детето когато поискаш...да не си го дала там на заточение и само в определен час (и то определен от директорката , на която то заплащаш за да посещава детето заведението) да го взимаш

Не би трябвало тръгването на ясла, стоенето там и т.н. да са стресиращи за детото и да си чудим как да го залъгваме 
Недей да робуваш на остаряли подходи и масови очаквания.
Разбирам колко ти е трудно сега и  от мен.

Няма ли възможност да смените градината или просто си взимай детето пообяд. Както отидеш да си го прибереш какво ще те върнат ли 

Наистина, сега се сетих, че тия дни в пощата ми имаше брошура, че в нашето читалище направили група забавачка. От 8:30 до 12:00, само че е за деца от 4 до 6 годишна възраст. С изучаване на английски език и изобразително изкуство . Такса: 40 лв.

Първо искам да благодаря на всички за отговорите и подкрепата. Давате ми страхотен ориентир кое е нормално и кое не - явно на други места е ОК да си вземеш детето когато пискаш. А най-вече, страхотно е да поговориш с майки, които са на твоята вълна. На тези, които не са привърженици на привързаното родителство, също благодаря. Все пак е нужен и контрапункт, за да не се минава в крайности.

Значи за заспиването. Това не ми е основният проблем. Знам, че за няколко дни бих могла да я науча да заспива сама - това беше и една от причините да искам да я вземам няколко дена, смятах да я тренирам. Няколко пъти успяваме без проблем - снощи даже си говорих с татко й тихичко, а тя си заспа и не мрънка за ръка или внимание. Но: през нощта ня три пъти плака на сън. Явно сънуваше нещо. Не мога да съм сигурна, но не ми беше трудно да се сетя какво я тревожи.

Нито пък вземането на обяд ми е основният проблем. За мен е някакво временно решение,  преходен вариант, който се надявам да й помогне да се адаптира по-добре; къде по-лесно ми е да си спи там, ако се справя добре и не я измъчва.

В момента основният проблем ми е, че тотално игнорират мнението ми на родител и една невинна молба да си я взема по-рано, защото до предния ден е била болна и искам да я наблюдавам (очаквах да не се навият лесно да го правя по принцип и затова питах за конкретния ден само). Все пак не е нещо, което да ги затруднява особено, напротив - за учителките ще е по-леко. Не мога да приема, че кой знае колко ще пострадат останалите деца (това ми бе изтъкнато като аргумент) - и аз си го мислех, но на практика учителката може да изведе Ирина до вратата, без да я видят останалите. И после да има повече време за тях. Иска ми се родители и учители да са партньори в отглеждането на децата, да има диалог някакъв, а не - такъв е редът и толкова, няма да го променяме заради вас. Когато аз бях малка (ходех в същата градина, апропо), ме тормозеха да си изяждам всичко в чинията. Майка ми специално говори с директорката, че не мога всичко, да ми сипват по-малко, да не ме насилват - не, имало си порцион и за всички поравно. Комунизъм. Сега директорката е друга, времената са други, с яденето няма проблем (специално питах на родителската за това), но ето че за други неща се действа по същия начин.

Оплаках се, сега по предложенията за смяна на градината. Освен, че е почти невъзможно по това време на годината да се намери друга сносна такава, тази градина има ред страхотни преимущества. Първо, точно до блока ни е и е страшно удобно. Има страхотен голям двор с дървета, игрушки, поддържат го добре. Материалната база е добра; миналия месец смениха дограмата, пребоядисаха; родителите също са активни, още през лятото събираха пари за обновяване на мебелите, изобщо - условията са повече от добри за държавно заведение. Макар че собствените ми спомени не са блестящи, си я харесвам, чувствам я своя, Ирина също (отдавна казва "моята градина"). И макар че не иска да ходи там, в същото време казва, че й харесва. И аз се чувствам по подобен начин. Но ще проверя какви са възможностите за забавачка в квартала. Много ми се иска Ирина да е сред други деца, да не я затварям у дома.  Тя е общителна и й харесва да е сред деца; всъщност съвсем не е прилепчива към мен и лесно се адаптира. Първите впечатления на учителката в края на първия ден бяха, че е била много адекватна и зряла, всичко си е правила сама (даже е заспала лесно). И изведнъж - проблем след проблем...

Утре (4. 10) Ирина става на 3 и ще прекараме деня заедно. Имах големи планове да носим торта в градината, но някак не се връзва с настоящата ситуация. А след това ще му мислим как да я караме нататък и ще пиша пак. Още веднъж, благодаря за разбирането, подкрепата и съветите, много са ми полезни!

Ню, за кое читалище става дума!?

 

Емем, честита рожденичка! Да ви е жива и здрава, весела и усмихната и все така справяща се!
         за тебе!

А по темата -  съгласна съм с Кенга, че
.... тя свиква не с градината, а с това че ще е там само по половин ден. ... Нали знаеш, децата се чувстват по сигурни, когато имат ясни правила. Тръгването на градина коренно променя всички познати правила и според мен именно това ги травмира. Ако я водиш само по половин ден в началото тя пак ще изживява стреса от раздялата с теб и тъкмо ще свикне с новите правила, те пак ще се променят - ще трябва да преодолява нов стрес, че вече трябва и да спи там. Мисля, че това е причината директорката да не се съгласява с идеята за половин ден.

Напълно разбирам и подкрепям желанието ти за партньорство с градината.  В моя опит учителките са по-склонни да подхождат индивидуално от директорките.
Добре е да има известна гъвкавост и от двете страни, иначе процесът на адаптация става борба за надмощие.

  за тебе и рожденичката!
 

Честит празник 

За мен не е нормално персоналът на градината да се държи по този начин. Още повече, че по въпроса за взимането по обедно време самите учителки нямат единно мнение - някои смятат, че е по-добре отведнъж да свикне детето, други - постепенно. Всички са единодушни обаче, че спането (а донякъде и самият обяд) е преломен момент за детето - моментът, в който детето се сеща за мама и почва да плаче. Това е на база разговори с десетина учителки и директорки на частни и държавни градини. В градината, където ги записах, директорката е привърженик на оставането по цял ден от първия ден. Но беше категорична - децата са си ваши и вие си решавате - ако искате да си ги взимате, нямам право да ви кажа "не може". Те още не са тръгнали (влачат си едни измислени болести последните седмици), но мисля поне няколко дни да стоят по 2-3 часа и да ги взимам. Ако след това продължават да плачат и да са неспокойни заради обедния сън, може и по-дълго време да остане варианта с ходенето до обяд, стига да намеря кой да ги взима...
С две думи - определено бих настоявала да си взимам детето на обед толкова дни, колкото е необходимо, дори с риск да се поскараме с директорката. Последствията от скарването надали ще са по-лоши от настройването на детето срещу детската градина като цяло.

пп Ако искаш, погледни и тази анкета - не че много хора са гласували, но поне за мен беше някакъв ориентир.

честит празник!

дали пък тортата в детската градина днес нямаше да е още една стъпка към доброто адаптиране на ирина?

Ами питах я... не иска. А и след порция рев не мисля, че една торта ще я зарадва особено.

Честита рожденичка! Да ти е жива и здрава и само да те радва!
Нищо адекватно не се сещам по темата. Хлапето още не ходи на ДГ. Но ако бях на твое място, бих го приканила към откровен разговор - какво точно го притеснява там, има ли проблем с някое от децата, как се чувства. В друга тема четох, че е важно и с какви думи се разделяме на вратата. Да обясним, че не ОСТАВЯМЕ детето, защото това звучи страшно и може да задълбочи стреса, а че го ВОДИМ, за да се забавлява с другите деца.
Успех!

В Модерно предградие. Води се на бул. Европа, малко след Орион, но не знам, кой номер е. Но ако те интересува, мога да проверя и да ти дам номер и телефони.

Честит Рожден Ден на Ирина! Да е жива и здрава!

Честит рожден ден на малкото момиченце! Да е жива и здрава!

Искам само да те подкрепя в решението ти да отстояваш правото си на родител да избираш до колко часа детето да стои в градината. И не става дума за заспиването, просто твое право е да си я взимаш в колкото искаш. Имам чувството, че лелите/директорката едва ли не го удрят на чест - един вид ти им казваш "вие не се справяте със следобедния и сън и затова си я взимам". Мисля, че така го разбират. Пробвай да смениш тактиката, измисли някоя история, не знам. Но ми се струва, че времето на задължителните неща отмина, така че...действай.

Честита Трета Годинка на милата ми Ирина! Нека расте все така умна и красива и безкрайно щастлива!

Еми пожелавам ви скоро да решите проблема с градината, така както ще е най удачно за двете ви. Следя с интерес темата тъй като и аз се замислям вече за ясла а и Ива си я гледам по метода Привързано родителство, та се подготвям какво ме чака.
Прегръщам ви! 

Честит рожден ден на Ирина!!!   

Стигнах до извода, че привързаното родителство не е непременно в конфликт с детската - но си зависи от детската и нейната философия. От написаното от вас разбрах, че има доста градини, където е ок да си вземеш детето на обед, където тръгването е постепенно и се толерира плавната адаптация. Нашата просто не е от тях. И не мисля, че мога много да променя - дори и да се преборя за вземане на обед (има впрочем клауза в Правилника, че детето може да се взема по различно време след предварителна уговорка), различията във философията ще се проявяват на всяко друго ниво и казарменият ред и дисциплина ще се прилагат и в други ситуации. Късмет - а ни е толкова близка и удобна, жалко просто.

Разходих се из квартала обаче и се оказа, че и тук има читалищна забавачка, но се почва от 4 години. Групата е сборна (4 - 6 години), 20-тина деца в стаята са, до 12:30 на обяд. Храна не предлагат, детето си носи закуска за в 10 ч. Родителите, с които говорих отвън, са доволни (имаше едно "избягало" от нашата градина детенце). Цената е 45 лв за месец. Останах с впечатление, че тази програма действа в много читалища в момента, така че ако някой се интересува - просто питайте в читалищата около вас. Има и други форми на занимания с деца наоколо, срещнах обява за полудневна ДГ, която набира деца на 5 и 6 г. - така че страхът ми, че ако не тръгне непременно сега, ще си загуби възможността да тръгне изобщо на градина по-късно, се успокоиха.

В заключение: прекарах една чудесна слънчева седмица, излизахме доста с Ирина, прекарахме прекрасно рождения й ден, мислих доста как да продължим. Вече е напълно здрава. Ще я напъна още малко следващата седмица да походи на градина и ще й още дам един шанс да свикне с нея. Ще пусна молба и за полудневен престой. Ако не стане нито едното, нито другото - видях, че имам и други опции, остава да получа подкрепата и на татко й да не я напъвам и стресирам повече.

Мисля, че си взела чудесно решение. Така стресът ще е по-малко и за двете ви и може все пак да се получат нещата с вашата си ДГ. Успех 

Емем, ако не се получи с градината - защо не се пробваш в читалището? Вярно, че е по-мъничка, ама сигурно ще се навият

И моето дете ходи с същата градина, че са и в една група с Ирина:-). Синът ми е чувствително дете, с всички + и - страни на това. Всеки ден аз го водя и взимам от градината и имам  достатъчно близки наблюдения за учителките. Не мога да се съглася, че атмосферата е на казармен ред и диспицлина. Сутрин ги посреща тиха и спокойна музика, следобяд - а аз обикновено се класирам към 18 - учителката е ведра и усмихната, занимава се и с малкото останали деца, пеят песни, танцуват... Правилата в групата са да не се вика, да не се бият, да не се гонят в стаята и да питат, преди да вземат играчка, с Може ли.... Ако не се спазват - детенцето седи за 5 минути на едно диванче - в стаята, не някъде навън... Това е градина, в която се опитват да намерят баланс между задължителните норми и съвременните ни разбирания.

Виждайки усилията и странието, което госпожите полагат, за да предразположат децата не можах да не напиша горното. И си мисля, да, ние сме родители, които обожаваме децата си, но дали не е лошо понякога да се вслушаме в мнението и на хората с доста по-сериозен опит - не само с деца, а и житейски? И дори да не го приемем - поне да се замислим над него?

Радвам се, че си взела решение за себе си! В крайна сметка най-важното е детето да е щастливо и спокойно!

Хубав и слънчев ден!

dkmd много хубаво си описала градината. Изглежда е спокойно и приветливо място.
Хубаво е да се вслушваме в мненията на хора с опит, но детето си го познават най-добре родителите и те най-добре могат да предценят кое е най-подходящото за тяхното дете.

Ходенето и започването на ясла/градина не трябва задължително да е придружено с рев, подкупвания сутрин и т.н. стресове за детето и за родителя. Напротив трябва да е плавно, бавно и спокойно. Самото дете трябва да иска и да ходи там с желание. Когато това не е така значи има нещо което там го притеснява.
Явно твоето детенце се чувства добре в тази градина, но това незначи че това ще е така и общовалидно за всички дечица. Уравниловката беше и трябва да си остане за комунизма.   

  dkmd,нормите,които си описала,обаче,са дълъг процес на овладяване...,камо ли за тригодишните да са "правила"на групата...и още повече"неспазващите"ги да са тайм аут..

dkmd, радвам се, че се включваш в темата  . Ти вероятно имаш повече опит и наблюдения, на нас ни се събират общо 5 дни на градина... Макар че аз пък познавам много деца, които са минали от там - все пак квартална ни е. Съгласна съм, че не е "казарма" там - може би съм малко афектирана и преувеличавам заради невъзможността да я вземам на обед. И в началото казах, че учителките са мили, харесвам ги, грижовни са. Не съм ги чула да се карат на децата (за наказанията не знаех - не са ни наказвали още мисля), усмихнати са, казват и по някоя дума на родителите при изпращане на децата - така е. Ако погледнеш отново първия ми пост, ще видиш, че и аз поставям въпроса дали да се доверя на техния опит или на своята интуиция и на реакцията на детето си. И с помощта на отговорите тук (както и на наблюденията си върху Ирина и опита си на родител досега) стигнах до извода, че от една страна, плавното свикване с градината е нормална практика, позволена на много други места у нас, която дава добри резултати и ако за тях е проблем, то явно има сериозни разминавания във вижданията ни (които ще се проявят и в други аспекти предполагам). А от друга страна си дадох сметка, че не бива да пренебрегвам реакциите на детето си, и по-точно не плачът рано сутрин, а плачът нощем, ритането насън, други такива сигнали за стрес, които ми подсказват, че за нея това рязко потапяне в напълно нова среда е проблемно. Мисля, че имам право като родител да преценя доколко да подлагам детето си на това и ме притеснява категоричният отказ и невъзможността за диалог по въпрос, който явно е сериозен за мен и детето ми в този момент. Моето разбиране съвпада с написаното от GI:


И ми е мъчно, че Ирина беше толкова позитивно настроена към детската в началото, а сега  се преобърнаха нещата. Бих добавила, че покрай бременността аз също вероятно съм по-чувствителна, освен това умирам от страх от болестите, които Ирина ще ми носи в къщи през следващите месеци, а освен това и ще имам възможност да си я гледам у дома покрай бебето, така че за мен не е необходимост да я давам някъде за 8 часа на ден. По-скоро ми се иска да има място за социални контакти и натрупване на социални умения, поради което полудневният модел много повече ме устройва.

dkmd, поздрави на Захари и кажи как се адаптира той - плаче ли, мрънка ли, като го оставяш? В колко го водиш? Може пък и да се засечем в понеделник сутрин  . 

Никой не очаква децата безприкословно да им се подчиняват. Прави им се забележка, говори се с тях, но като започне тръшкането - тайм аут е най-добрият вариант. И да правила на групата са - както вие у дома си имате вашите правила, така и те - техните. Нормално е...

Здравей и от мен!

Аз имах много горчив опит зимата, когато по спешност се наложи Захари да тръгне на градина. В тази градина се толерираше плавното тръгване. Първите дни даже баща му беше по малко ос него и после си тръгваше. Постепенно детето оставаше до по-късно и по-късно. Истината е, че аз виждах, че това го объркваше - не знаеше какво ще се случи в програмата му, кога ще го вземем и т.н. Резултатът - детето беше много стресирано, както ти описваш не спеше спокойно, риташе, изпадаше в нетипични за него състояния. В първия възможен миг го спрях оттам!

Сега - по-голям е, но тъй като прекарах почти цялото лято заедно с него е още по- привързан към мен. Но някак си успя да свикне - не мога да си обясня дали е само заради възарстта, дали защото там му харесва или нещо друго. Как разбирам, че е свикнал - спи СПОКОЙНО (за първи път от както беше на 4 месеца спи по цяла нощ), сам започва разговор за градината и т.н. Първите дни плачеше - и аз с него. Първият ден - оставихме го ревящ, но се върнахме след буквално 2 мин да оставим документи - в стаята музика, децата усмихнати....Постепенно свикна и сега, дори не смея да го кажа, не мрънка. Е, ако може да си остане у дома няма да откаже:-)))).

Та за себе си - не знам дали свикването с градината зависи от плавното привикване или дали другият метод е по-добър. Може би зависи от детето, от обстановката или от комбинация от двете.... Не знам - така и не разбрах.

Водя към 8-8:10. Ще ми бъде много приятно да се засечем!

Ходенето и започването на ясла/градина не трябва задължително да е придружено с рев, подкупвания сутрин и т.н. стресове за детето и за родителя. Напротив трябва да е плавно, бавно и спокойно. Самото дете трябва да иска и да ходи там с желание. Когато това не е така значи има нещо което там го притеснява.
Явно твоето детенце се чувства добре в тази градина, но това незначи че това ще е така и общовалидно за всички дечица. Уравниловката беше и трябва да си остане за комунизма.   
[/quote]

GI, не съм казала, че щом нещо е валидно за моето дете, ще е така и за другите - децата са красиви, защото са различни. Изказах мнение в защита на градината - защото имам база за сравнение и защото учителките наистина заслужават адмирации за усилията си.

И да - във всяка градина децата на около 3 се притесняват - говоря за болшинството, не се опитвам да ги уеднаквя    - нова среда, нови правила, нов тип храна и миризми ако щеш, толкова много деца - разбирай и конкуренти- на едно място, по-малко внимание към детето... и т.н. Синът ми е свикнал да бъде много често прегръщан, никога никой не му е повишавал тон, не е удрян - и е безкрайно чувствителен... Работата на учителките, заедно с родителите е да намерят правилния път към всяко едно дете - но е нужно време - време, което е хубаво да си дадем взаимно. Та затова, се опитвам да се вслушвам в учителките му, конкретно в този случай, давам шанс да видя дали са прави и ако не - действам с рогата напред по моя си начин! Понякога обаче са прави...

 Имаше няколко теми за детските градини и приспособяването на децата. Много малко майки казаха, че децата им не са плакали в началото и са свикнали от първия път, напротив , болшинството обясняваха всички тези реакции, на сутрешен или ве4ерен рев, дори нощен, на уговорки и пазарлъци, на подкупи и други.. Моя опит е с 2 деца, страшно различни като темперамент и 2те първия месец ревяха и се пазаряха,  сина ми рева в продължение на 6 месеца всяка сутрин, според мен не му се нравеше дисциплината, след това пък ревеше че е събота и не е на градина! Дъщеря ми рева около 1 месец за малко всяка сутрин, когато я взимах я намирах да играе с някое дете, видимо доволна.  Мисълта ми е, че е нормално първоначално да има такива реакции, по-притеснително би било, ако детето е ходило с желание и изведнъж откаже да ходи. Тогава бих търсила причината.

 Re: "Привързано родителство" и детска градина?
« #25 сряда, 27 септември 2006, 01:58 »   

--------------------------------------------------------------------------------

Привързано родителство?!  Направо се чудите какво да измислите, за да ви е по-трудно. То са психологии и размисли, и страсти.
Ако ще пускате детето си по 1-2-3 часа на градина, какъв е смисъла от това изобщо? Тъкмо се приберете в къщи и е станало време да ходите да го вземете. То тъкмо се поогледа и свикне с обстановката и е дошло време да си ходи.
emem, мисля че малко повече се вживяваш. Всички или почти всички сме минали през детските градини, през непознатите първолашки години и смяната на класове, дори и училища. Било ни е тежко първия месец, след това непознатите стават познати и те приемат, както и ти тях.
Ако се обръщаше чак такова задълбочено внимание на плача сутрин в яслите и детските градини /който трае най-много месец/, нямаше да има деца в детските заведения, а майките нямаше да могат да работят цял живот... или поне до навършване на една по-прилична възрост на отрочето им.
Сигнал за какво  е плача сутрин? Стреснато е от новата обстановка, не знае, какво го чака вътре и най-вече да е залепено до МАМА... това изразява плача. Едва ли би могъл да изразява нещо повече. Когато свикнат с обстановката и разберат, че вътре не ги чака нищо лошо, спират да плачат, даже подтичват навътре без да ти кажат ЧАО...
Госпожите би трябвало да намерят подход към дъщеря ти, за да не се притеснява и да поспи следобяд. Но дали тя ще свикне в ДГ зависи и от теб, дали го искаш наистина или предпочиташ да си я гледаш в къщи.
Пожелавам успешно разрешаване на дилемата .
________________________________________________________________________________
 
Оставете децата да се научат на самостоятелност в противен случай цял живот няма да могат да направят нищо без Вас! Те много добре се приспособяват и справят с трудностите. Много пъти дори ни изненадват!
Аз съм против подобна привързаност.

П.С. С казанто, в никакъв случай не желая да обидя когото и да било. Просто въпрос на виждане.

Децата са такива, каквито са, независимо как са гледани, всяко си има характер и той не се влияе от Привързаното родителство, моето дете е гледано почти като това на emem, но е самостоятелно, даже повече, отколкото ми се иска 
Смятам, че всеки родител трябва да приеме детето си такова, каквото е и да се съобразява с нуждите му 

dkmd, аз не искам темата ми да излезе като нападка към градината (нарочно не споменавам коя е), нито конкретно към учителките. Но именно  защото, както казваш, всяко дете е различно - различни неща имат ефект. Ето че при вас плавното не е сработило (може пък просто градината или персоналът да не са били подходящи за твоето дете).


Съгласна съм тук. И аз им дадох време в началото. Още на родителската през юни питах дали може в началото до обяд, като казаха не - добре. Като почна да плаче и не успяваше да заспи, а будеше и другите, пак питах да я взема ли на обяд - казаха по-добре не - съгласих се. Но като видях, че почва вече много да се стресира в края на първата седмица и се разболя - пуснах темата именно да видя аз ли преувеличавам с реакцията или може би те бъркат някъде. И съм склонна да мисля, че прилагат правилата си към всички деца наравно, без да се съобразят с индивидуалните особености, както и с нагласите на родителите.

Но - както казах - ще пробвам пак следващата седмица да я водя, ще я оставям до 3:30, ще изчакам няколко дена и ще й дам още един шанс да свикне. Ще опитам обаче и да поговоря още веднъж с тях за възможността до обяд, защото за нас двете това определено е по-доброто.

[Но - както казах - ще пробвам пак следващата седмица да я водя, ще я оставям до 3:30, ще изчакам няколко дена и ще й дам още един шанс да свикне. Ще опитам обаче и да поговоря още веднъж с тях за възможността до обяд, защото за нас двете това определено е по-доброто.
[/quote]

Емем, няма да са достатъчни няколко дена, просто изключено да свикне за 1 седмица! Дай им малко певече, а с нея говори , разказвай и случки от твоето детство, ако си ходила на градина, ако не си можеш да си измислиш малко! Сигурна съм, че ако и дадеш време всичко ще е ОК!
Късмет!

Ох, много късно виждам темата май, но все пак да се изкажа

Някои майки вече са го казали. И според мен, проблемът е най-вече в учителките... Всъщност не познавам лично ситуацията, просто така си мисля от прочетеното и от това, което по принцип знам за българските градини, включително и от моя личен опит.

Искам да разкажа как са нещата тук, където живея сега. Вярно е, както една мама е писала вече, че и тук градините си имат недостатъци, като това, че играят, хранят се и спят в една и съща стая, а от горе на всичкото и ходят с едни и същи обувки навън и вътре, с изключение на зимата, когато просто няма как... Но пък от друга страна, учителките страшно много се занимават с тях, измислят им невероятни забавления и игри. Имат си също така и режим - в еди колко си часа се яде, после всички лягат да спят и после следобедна закуска и т.н. Специално за заспиването, учителките се заемат да приспат децата и ако някое има пробрем, те клякат да него с го галят, докато заспи. Казвам клякат, защото спят на едни дюшечета не повече от 5-6см от земята.

Конкретно за моята дъщеря. Тя също е гледана по метода на привързаното родителство. Трябва да отбележа, че тя все още спи при нас и заспива само на гърда, когато аз съм вкъщи, а вече ходи на градина от 8 месеца. От първият ден, тя е на градина целодневно. И аз се притеснявах и исках постепенно да станат нещата и първият ден казах на учителките, че като за първи ден ще я взема на обяд, те обаче ме посъветваха да я оставя за цял ден и така си и продължи. Никога досега не е имала проблем със заспиването. Специално съм питала учителките за това, защото се притеснявах, че няма да може да заспива и т.н. - нищо подобно, даже си спомням, че по едно време беше отбелязано в дневника й, че заспива без никакви проблеми и винаги е спала и макс брой часове. И за яденето - изобщо не ги насилват да ядат, колкото толкова. Ако изядат малко добре, ако искат допълнително - пак добре. После отбелязват в дневника колко са яли. Вики е страшно трудна с яденето - е, в дестаката градина винаги е яла като "прасе" (те си имат животни, с които определят колко е яло детето и картинка с прасе и за най-много яло). И досега не мога да си обясня как става това...

Ами, има си различни деца определено. Не, че тук няма деца, които плачат и които не могат да свикнат, но те са много по-малко, отколкото в БГ. Като цяло, тук детската градина се обича от децата, а в БГ, откакто се помним както се казва, децата мразят да ходят на детска градина. И аз си мисля, че разликата е в отношението на учителките. Много пъти например, като отидем да я вземем, сме я виждали в скута на учителката, която я е прегърнала и я гали - еми, това има ли го в БГ градините? Лично съм ги виждала на обяд как ги приспиват - галят ги по гръбчетата. Та, всички тия плюсове ме карат да забравя минусите, защото виждам, че дъщеря ми е доволна. За протокола само, искам също да отбележа, че преживяхме вече и смяна на детската градина и нещата се развиха отново положително и без никакви ревове.

Май много дълго стана, но с всичко това исках да кажа, че привързаното родителство е абсолютно съвместимо с детската градина и не си пречат изобщо.

Дано съм успяла да бъда полезна...

   Да,мненията ни се разминават относно регулиране на неовладяното поведение...

Възпитавам детето си малко по различно от теб, но съм на принципа.
"Каквото и да четеш, каквото и да ти съветват, слушай сърцето си"
Това е моят съвет "Слушай сърцето си"

Няма да повярваш, че точно това си написах в дневника снощи по повод дилемата. Благодаря ти.

ПОдкрепям с две ръце мнението, че трябва да послушаш съцето си!
Следях темата ти с интерес, защото и аз до сега съм гледала дъщеря си по подобен на теб начин и те разбирам много добре.
Направо е възмутително отношението на директорката!  Аз също не мисля, че някой може да определя кога ще взимаш Ирина от градина при положение, че плащаш пълната сума. ПОбеснях като ти прочетох постингите, защото считам, че ако те бяха малко по-склонни да се вслушат в това,което се опитваш да им кажеш, нещата щяха да се наредят добре за всички:( . И наистина е много жалко, че заради този глупав инат от тяхна страна, вие ще се откажете от градината.
Не се ядосвай, може пък да е за добро, че Ирина няма да ходи на градина. Струва ми се наистина страшно заради болестите, които, не дай си Боже, може да ти донесе, все пак си бременна. Знам , че имаш нужда от малко свободно време само за теб, но можеш да помислиш за варианта да викаш за час 2 жена, или пък с някоя майка да се редувате през ден да си взимате децата-така хем те ще си играят, хем вие ще си почивате по малко. Жалко, че не сме си съседки да реализираме тази идея.
   Моят опит до тук с яслата беше, че дъщеря ми ходи 3 дни за по час, час и нещо и като цяло бързо се е залисвала с игра, там веднага спираше да плаче. Днес дори ме пуснаха да вляза и поостана с нея (това го направи психоложката на градината, а директорката никак не остана очарована) Така че явно във всяка градина процедират по различен начин.

Днес взех Захари в 18 - беше последното дете - заварих ги гушнати с учителката, която му четеше книжка... Съгласна съм, че всичко зависи от учителките - и ако тези не се държаха така с детето ми, убедена съм, че щях да съм на друго мнение. И детето ми цяла вечер говореше как въпросната госпожа го била гушнала, когато му станало мъчно за определена негова играчка... Има го и в БГ, нека не обощаваме, както правилно беше посъветвала една майка.

emem, моля те не приемай моите мнения като на, едва ли не, фанатизиран, поддръжник на тези учителки или тази градина. И аз винаги слушам сърцето си, когато взимам решения за детето си - и тъй като в този случай съм се чувствам спокойна, именно затова и изказвам подобно мнение.

Далеч съм от мисълта, че едно дете свиква с градината заради материалната база/ играчките. Според мен, те свикват ако харесат мястото/ децата/ учителките. Така че - всичко е много индивидуално и е трудно да се дават съвети. Именно затова и избягвам да казвам мнението си по темата, а по скоро се опитвам да защитя учителките.

Така или иначе цял ден си мисля по темата - и накрая финиширах с въпроса - ами ако всяка майка реши да не се съобразява с правилата в дадена градина (emem, не е критика към теб - въпросът е от типа принципни:-))? Аз например страдам от това, че 99% от децата някой ги взима между 16-16:30 и синът ми редовно остава последен... Та си мислех - ако ние не се съобразяваме с техните правила, как можем да изискваме те да имат занимания, програма за обучение и т.н., например? Защото като го взимат в 16, как ще имат английски от 16:15 (какъвто е случая)? И не е ли една от идеите на социализирането това детето да разбере, че, макар и то винаги да бъде в центъра на нашия живот, в света извън семейството - то не е?

И пак да кажа, emem в никакъв случай не си позволявам да критикувам или оборвам теб - въпросите си ми са по-скоро принципни. Май стана малко off topic, извинете!

   Да,мненията ни се разминават относно регулиране на неовладяното поведение...
[/quote]

Понеже синът ми е във фазата на неовладяното поведение и се опитвам все още да налучкам правилния подход - та какъв е твоя? С твоето дете? И как би ги отнесла към 25 деца с почти подобно поведение?

Мерси!   

здравейте и от мен,

прочетох малко от темата.
според мен привързаното родителство, което и аз се опитвам да практикувам, предполага познаване на собственото ти дете и защитаване на неговите нужди; щом се разбира, че в детската градина не искат да се съобразят дори с такова елементарно изискване майката да прибира детето си по-рано, не виждам с какви по-фини методи и начини на индивидулна грижа биха се съобразили. Моят съвет към теб е да не насилваш детето си и да го спреш от градина дори, ако за него това изживяване е болезнено и стресиращо.
по принцип не съм привърженик на идеята за детските градини точно заради невъзможността за индивидуална грижа и съобразяване с нуждите на детето (което е по принцип невъзможно в такава институция).
всеки родител да прецени кое е важно за него иза детето му и какво може да жертва, а дали си струва...........

Принципно:

1) Вижда ми се много странно да имат английски от 16:15 при положение, че 99% от децата ги взимат в 16:00. Колко деца всъщност имат английски?

2) Правилата в ДГ би следвало да са съобразени с нуждата на всяко ново дете от нормална адаптация. Не виждам кому би попречило това, че 1-2-3 деца няколко седмици ще пропуснат обяда и обедния сън (щото реално това пропускат при положение, че останалите ги взимат в 16:00). Още повече, че в случая Emem се е постарала да се съобрази с правилата, но не се е получило.

3) Да, една от идеите на социализирането е детето да разбере, че за него важат правилата на групата, но не виждам защо това трябва да стане с чука по главата.

Разбирам много добре, че не отправяш критика към мен, а се опитваш да защитиш учителките - но аз не ги нападам така или иначе. За мен също възникна въпросът как се чувстват другите деца, ако моето си тръгва на обяд - но едва ли се чувстват по-добре, ако то ревне и ги събуди всичките (както се е получило), отколкото ако се изниже "по терлици". Изобщо, наличието на разплакани деца е стресиращо за всички останали - сигурна съм, че Ирина се повлия и от разплаканите деца, които виждаше първите дни, когато самата тя беше спокойна.

За гушкането - и Ирина я гушкат, последния ден я е гушкала директорката даже, защото не е пожелала да излезе за репетицията за откриването и отново е плакала. Но явно не е достатъчно и аз продължавам да мисля над въпроса защо в чужбинските детски градини (малко е е дро обобщението - но все пак) децата ходят на градина спокойни, а у нас се приема за нормално "адаптацията" да минава с рев първите дни, седмици или месеци? И колко дълго може да продължи тази адаптация? Ами при мен за три години не проработи - до края не се чувствах добре в градината, накрая в 4 група майка ми ме спря и ме прати на английска забавачка и разликата беше от земята до небето - там никога не съм плакала.

Колкото до правилата, не знам какво точно нарушавам, ето цитат от правилника на градината:

Понеже синът ми е във фазата на неовладяното поведение и се опитвам все още да налучкам правилния подход - та какъв е твоя? С твоето дете? И как би ги отнесла към 25 деца с почти подобно поведение?

Мерси!   
[/quote]
   Виж,за за мен е от първостепенно значение темперамента на детето и оттам "методите за справяне"...затова и не съм съгласна ,тайм аут да се използва като унификация...,определено е потресаваща гледката от използването на чести "наказателни"мерки спрямо един екстраверт например...
 И ,да ако педагогът е с призвание-ще се справи...

   

Емем, сега виждам твоята тема, ама понеже сега съм на същия кръстопът като теб, та изчетох всичко.
При нас драмата е същата, от втория ден ми беше заявено от малката през сълзи ипрегръдки, че няма да се ходи на градина и настана същински ад в къщи! Като се прибере както играе и се присеща, че няма да ходи на градина и започва да плаче...Нощем рита, плаче и не се спи изобщо....И за капак каза, че не харесва лелите - то не разбира кои са госпожи и кои лели....В момента, в който я пуснат тя излита като тапа при мен, а гледам, че някои деца се бавят и лелките казват, че играят и след малко ще излязат.....
А за мен самата градината също беше стрес - като казарма ми изглежда! Аз никога не съм ходила на градина, само на предучилищна и аз самата още съм в шок от начина, по който сутрин се показват чифт очи и нос и ти прибират детето и после по обратен път ти го дават! Е, то си ми напомня точно на портала на казармата....дааа, сигурно бунтарството още не е преминало от моя живот щом така виждам нещата...ама всеки е различен. А и видях, че и други мами имат усещане за прилика между градината и казармата...И ми е адски гадно...хммм, исках да водя малката на градина да играе с деца и да се учи на разни неща...А то какво? Утре ще опитам да я взема на обед и аз - да видим дали и на мен няма да ми спретнат забрана за вземане....
Не искам ходенето на градина да се свързва с реване и въпроса,  който бе зададен от дъщерята на една приятелка: Мамо, защо ме наказваш да ходя в градина? Няма да го правя каквото и да е това нещо, само не на градина......Ммммм, искам и ние плавно да свикнем с градината...дано

Мога да ти отговоря за Исландия. Детето на братовчед ми тръгна на ясла по следната схема (предложена от персонала на яслата):
Ден 1. Детето и майката обикалят яслата, разглеждат къде какво има и си отиват.
Ден 2. Детето и майката обикалят яслата, играят с децата един час и си заминават.
Ден 3. Детето играе с децата, яде и си отива с майка си (тя е там).
Ден 4. Детето играе с децата, яде и спи следобяд, а като се събуди, майка му е там.
Ден 5. Детето играе, яде и спи следобяд, а като се събуди, майка му я няма.


Надали е нужно да казвам, че Ивета ходи с огромно желание на градина, както ходеше и на ясла, ако и понякога да спят на двора през "топлото" лято в Рейкявик 

Това изглежда е стандартна схема за тръгване на градина из странско, защото в доста сайтове по повод адаптацията към ДГ съм я срещала, барабар с куп други "мероприятия", като предварително запознаване с учителките, предварително запознаване с няколко деца от групата и организирани игри с тях и пр. Ама какво от това... Тук се съмнявам дали и мамите, на които децата са им в 3-4 група са обиколили цялата ДГ...

Имах желание да я приложа, естествено нищо подобно не се получи.
За всеки случай я водих в градината при предварителните преговори за място, в деня преди тръгването се запознах с учителката... и какво от това, пак ми я вземаха на входа, а учителката, с която се запознах и ми изглеждаше приятна, не излезе читава. Мисля, че и Емем е опитвала някакъв преходен вариант, даже детето е ходило да празнува нещо в детската градина.
Сега с новия екип - да чукна на дърво - е много лесно, така че не е само до системата.

.. Тук се съмнявам дали и мамите, на които децата са им в 3-4 група са обиколили цялата ДГ...
[/quote]
О,да обиколили сме я,ДГ и продължаваме да я обикаляме...

Да, както Анда е казала, аз исках преходът да стане плавно и много я подготвях; миналата година я водих в градината на коледното им тържество и много й хареса. Аз седях отстрани, тя отиде, заигра се с децата, седна на едно столче сред тях... изобщо не ми е висяла зад полата. На родителската среща питах може ли в началото да водим децата до обед. Казаха не. Става дума за различна философия, те вярват във "Ферберизацията" (методът с приспиването на бебета, като ги оставиш да се нареват за няколко дни, докато се научат). И смятат, че постепенното било по-болезнено за децата. Аз не мисля така, но кой ли ме пита, нали те са специалистите и знаят по-добре от мен какво иска и чувства детето ми.

Днес я пратих с баща й. Свито ми е сърцето, но дано да изтрае няколко дни и да не се разболее отново. А за по-нататък ще мислим.

Morgana, силно ти препоръчвам воденето до обед - в много градини се толерира, а за децата е много по-щадящо. Когато си сигурна, че е преодоляла началния стрес от новото място, можеш да помислиш отново за цял ден. Както описваш реакциите на детенцето си, не знам изобщо как успяваш да я оставиш в градината сутрин.

Анда, бях чувала от теб (и от други чужбински майки) за този модел за тръгване на ДГ и много ми допадна. То отношението в началото се пренася, предполагам, и върху много други аспекти на живота на децата в градината. Много е лошо, като знаеш как са нещата в чужбина и сравняваш  . Иначе си живееш с мисълта, че така е навсякъде и всички трябва да минат през реването - част от процеса на съзряване. Като с раждането - тук ни подготвят колко е гадно и мъчително, а от майките от чужбина чуваме как можело да бъде страхотно преживяване. Айде стига бе! Не може да бъде.

На времето на мен ми отказаха точно по тази причина да взимам сина си на обед- другите деца се дразнят и така се получава, че едно дете получава някакъв специален статут- буквално ми казаха "е какво ще стане, ако всички почнат да ги взимат на кой когато му е удобно" и понеже той много боледуваше, в крайна сметка си го отгледахме в къщи до предучилищната ....
Дано постигнеш разбирателство с градината.....

Днес беше една идея по-леко като през целия път до градината на малката й повтарях, че ще я приберем на обяд. Влезе за първи път в градината без да плаче! Което е постижение според мен! Госпожата се оказа разбрана и рече - добре, вземете я на обяд, макар че миналата седмица се били "оправяли" с нея.....Мммм, не знам дали и в тази градина не са фенове на онази сложна дума, означаваща реване до дупка и заспиване.....Ние и досега вечер си заспиваме на нощна лампа и след 10-15 мни песни и приказки. А разбрах, че в градината заспива сама, което е добре...но ставала да пишка и лелите й се скарали...Та май след този инцидент не спи много-много. А и онази соц.истерия с яденето - абе ти има казваш, че детето е злоядо и да не го мъчат...Те правят като че им казваш обратното....Хайде спирам, че само се оплаквам Но да видим днес след полудневен престой дали няма да е по-добре, а по-натам ще мислим и за цял ден

И аз вече не знам какво да си мисля. И друг път съм писала, че моя син изобщо не се адаптира към старата детска градина, която посещава един месец и то само до обяд. Сменихме градината и нещата се успокоиха. Той говори позитивно за градината, спокоен е, играе  се децата, спи...намирам го улисан в игра и понякога не му се тръгва. Но от няколко дни имаме ужасни сутрини. Днес, за да го облека трябваше да помага и баща му. Рев, истерия, молби и увещания да не го водим. По пътя се разсея, но като наближихме ревна отново, а в градината направо буйстваше и сестрата ми се притече на помощ, за да мога да го преобуя и съблека, като го поразсейваше 
Обадих се след два часа на учителката му, която ми каза, че още с влизането си се е заиграл и една сълза не е проронил. Бил активен и спокоен  Абсолютно и вярвам, защото я познавам лично и имам пълно доверие. Познавам и детето си и знам, че той там се чувства добре. Само тези сутрешни истерии не мога да си ги обясня 

Като ви чета и се чудя защо си тормозите децата? Защо не ги дадете на някоя полудневна забавачка или целодневна такава?
Аз ненавиждах детската градина и децата ми не бих завела там пък камоли да реват и да не искат  ходиха и ходят на частна градина и винаги с кеф А вие хем сте ги гледали по един съвсем различен начин и сега искате да свикнат в джунглата