Семейство или не...

Не помага понякога, а винаги. Тук спи винаги (с изключение след нощна). Майка му го пере и поне веднъж на ден яде у тях. Всяка свободна минута прекарва с нас.
Мисля, че не му се става "заврян зет", защото по принцип си е много горд, но полата на майка му според мен не го прави по-самостоятелен, а напротив...

Мисли трезво! Огледай от всички страни - това не е просто едно решение, това е МНОГО ВАЖНО решение! Не махай с ръка, помисли и реши сама за себе си и детето кое е най-добре!

Ами на мен на първо място в постинга ти  ми направи впечатление понятието, което употребяваш за мъжа ти ( сигурно разнежен, незнам) - татито. Не непременно лошо, но някак си ми напомня за някакво безполово , без-образно същество.
За мен ситуацията на 'семейството' ви, в което 2мата 'съпрузи' са хем заедно, хем не
е доста противоречива - ни риба, ни рак. Има някаква дисфункционалност и не се учудвам , че мъжа ти до голяма степен е раздвоен и като позиция, и като функция. А и зависимостта от майка му, от нейното мнение е показателно, че той самия не е наясно кой кой е в тази история.
Не разбирам много от нещата, които разказа, виждам, че си търпелив и толерантен човек.

Моята свекърва е човек мъдър и дава съвети само при поискване.
Понякога ми 'изпраща' съвети по съпруга ми, но те винаги са били правилни и ги приемам леко.
Не знам дали твоята свекърва ти дава правилни съвети, но ти опитала ли си се да помислиш, и да си зададеш въпроса дали тя не е права в съветите си? Или поне в част от тях?
Мисля, че сме много чуствителни към чужда намеса и понякога зацикляме в 'свободата си' и  не приемаме , че има голяма доза полезност в съветите на майки и свекърви.

С това категорично не съм съгласна. Свекърва ми, примерно (навремето) е полагала доста различни грижи - сменяла му е аканите пелени, кърмила го е, правила му е кашички, водила го е на училище и т.н.
Сега аз не полагам грижи за него, защото сме равностойни партньори. А и това с прането и готвенето също не го възприемам. В едно семейство има двама равностойни партньори и не мама, жената или щерката пере гащите на "великия мъж", а той собственоръчно си ги сапунисва или ги слага (най-малкото) в пералнята.
И, като не иска да е "заврян зет", пак питам - защо не осигури самостоятелно жилище за вас тримата - това така и не го разбрах (или, най-малкото, защо не те заведе в дома на родителите му, щом сте решили да сте "семейство").

И помага - ок - винаги, когато е там (това съм пропуснала). Защото моят мъж си живее "вкъщи" и такова нещо като "помощ" няма - при нас е "партньорство". Но всеки си гледа от собствената камбанария.

Най-интересно ми е, защо хем казваш, че искаш съвет как да промениш ситуацията, хем постоянно се опитваш да ни убедиш колко ви е добре така. Ами, щом е добре, защо ти е изобщо промяна  . Когато човек иска съвет, това не означава веднага да контрира "ок, ама ние сме си много добре".

А това за 27-те години и как си закъсняла с раждането и т.н. просто ми избоде очите. Аз не бих родила дете, защото "ми е време", а, защото обичам човека до себе си, чувствам го част от мен и искам да създадем заедно нещо общо.

Според мен и двамата сте достатъчно егоистично и егоцентрично настроени и се "надцаквате" кой е по-инат и кой е по-горд и самостоятелен.
Не можеш да помогнеш на някого, който сам не иска да си помогне.

Много добре знаеш, че няма еднакви хора и ако твоя съпруг е възпитан да бъде равноправен партньор в семейството, то моя е възпитан да помага с каквото може, но да бъде обгрижван от съпругата си (или майка си). Това за нааканите пелени и воденето на училище безспорно е така, но е само това ако го е отглеждала до 10 годишна възраст. След 16-18годишна възраст ако е живял при майка си няма как да не сравнява например нейните сърми с твоите. Може да не ти казва твоите са по-хубави или нейните, но си е направил сравнението. Ако цял живот ядеш бургери в Макдоналдс и изведнъж започнеш да ядеш бургери другаде дори и неволно ще направиш сравнение. И не е само готвенето, защото и двамата готвим, а много нормални ежедневни неща са различни при различните жени. Понеже мъжа е имал преди жена си пример за жена и майка в къщата си и то дълги години - няма как да не забележи разликите. Не става въпрос за "отглеждане", а за начин на живот - той ще търси домашния уют, на който е свикнал с годините. И ако в семейството му с "новата жена в живота му" това го няма - няма да е доволен.

Ами наистина искам съвет и изобщо не смятам, че така сме добре. Само твърдя, че той има много качества, но и много недостатъци. Въпроса е как да се справя с тези недостатъци за да бъдем семейство?

Не съм родила, защото "ми е време". Исках да родя още като бях на 24-25, но заради работа и други проблеми това се забави. И наистина смятам, че ми е малко късно, защо винаги съм искала децата ми да имат по-млада майка не само по дух, а и физически (въпрос на личен избор!).

За "надцакването" може би си права, но не сме "егоцентрично настроени", защото и за двама ни на първо място е детето, но ми се иска на второ да сме ние като семейство.

"Не можеш да помогнеш на някого, който сам не иска да си помогне"
Аз не пиша тук само да си начешем езиците (мога да го правя в Клюкарника това), а наистина търся помощ. 

Ами, аз се опитвам да ти кажа една друга гледна точка. Т.е. това, че е време да решите дали да сте "истинско семейство", дали да оставите нещата така "на течението" или всеки да тръгне по пътя си, а това става: първо, с говорене помежду ви; второ, задължително с отделяне на вас тримата от родители, роднини и т.н.
Иначе, наистина е чешене на езиците и "хем искам, хем не ми стиска".

Съвсем искрено се опитвам да те разбера и (ако мога) да ти помогна, но е вярно, че еднакви хора няма. И аз, и моят съпруг, вярваме, че домашният уют няма нищо общо със сравненията, сърмите или нещо подобно и всеки прави нещо за да го има този уют (всъщност, аз не умея да правя сърми, но мъжът ми ги прави страхотно). В интерес на истината, мъжът ми не е живял с родителите си след 18 г. възраст, което за мен не е и нормално (хайде, нека не е 18, но 20-22, когато се предполага, че вече се е изучил, работи и си е взел хляба в ръце). Същото важи и за жените.
По същия начин, аз бих приела за унижение да бъда сравнявана с някого или аз да сравнявам някого с друг човек.
А ако пък за човека до мен съм "новата жена в живота му" след мама...  .

Всичко е въпрос на характер, разбирания, възпитание и т.н. А, според това, което чета, с теб сме коренно различни .

Наистина се надявам нещата при вас да се оправят, но това става с желание и от двете страни. Дано и той иска да бъдете "семейство" толкова, колкото и ти го искаш, защото за мен няма семейство, докато мъжът и жената не заживеят под един покрив   .

ММмм, мислих доста, и какво измислих-защо не говорите с неговите родители-след като сега го издържат-значи имат някакви средства-та, защо не направите нещо ЗАЕДНО/ включая и твоите родители и вие двамата като родители/ да вземете един малък апартамент за ВАС тримата-ти, бащата и детето ви.Или чакате някой по канален ред да ви освободи жилище?След като нито единят, нито другият искате при родители да сте?Елементарно е просто.Иначе-трудно но на наем съм казала.Няма как всеки поотделно мама и тате да го издържат.Докато сте така-не сте никакво семейство.Малко ви били парите?Ми работете усилено бре!Имате и явната подкрепа всеки поотделно от своите родители-би трябвало от тук нататък да градите вие, не да ви хранят пенсионираните.Може да съм крайна, но ето-ти си на 27, той сигурно е поне колкото теб...не сте на по 15...

Всъщност не сме чак толкова различни , но с мъжа, който аз съм си избрала съм се поставила в съвсем различно положение. Ти сама казваш, че твоя мъж си е взел хляба в ръцете и се е отделил от родителите си, а моя скоро ще стане на 30 и още не го е направил. Това винаги ми е пречело и съм искала да излезем на квартира. Преди се скъсвахме от работа и двамата, изкарвахме повече пари, нямахме време за нищо друго и това остана на заден план. Сега, когато той е на твърда заплата (и половината отива за изплащане на заема за ремонта и колата), а аз разчитам на майчинството от 160 лв вече нямаме възможността да живеем независимо. Как да живеят двама души с малко детенце и около 400лв на месец на квартира?
Абсолютно си права, че няма семейство, докато мъжът и жената не заживеят заедно 
Мисля, че ако поговорим разумно с него ще оправим нещата. Тук можем да живеем поне временно, докато не започна работа.
Благодаря ти за глътката оптимизъм   

пенелопа Няма как да разчитаме на помощ за апартамент и квартира от родителите. Моите и двамата са пенсионери и едвам си плащат сметките и живеят с тея пенсии. Имат само една разбита къщичка на баир до едно село и тоя двустаен апартамент. Неговите родители също имат един двустаен апартамент, а баща му изкарва много малко пари. Само майка му това което ни дава на месец е колкото наема на една гарсониера, но за нас е много.
Само да допълня, че неговата заплата в момента не се влияе от това колко работи (въпреки, че се скъсва от работа), а аз твърдо съм решила да си гледам детето. Според мен детето има нужда от майка си. Когато порастне още малко ще замествам понякога нощни смени, а през деня ще съм с детенце, но това е само една помощ в домакинството, а не постоянен доход.

скъпа относно помагането, това дете е и негово не само твое, моя съпруг гледа малката като съм на работа, храни я, къпе я, играе си с нея, дори и готви като няма за вечеря, чиниите ги мие и той и сина който е на 14г. но така съм ги научила още от началото. защото не съм слугиня която ходи на работа и вкъщи продължава наново, това е семейство когато и двамата родители полагат грижи за децата, дома и др.

всеки иска удобства, но не може да разчиташ на родителите, с моята свекърва не се понасяме, съпруга ми държа на семейството си, и ние сме под наем-300лв. и разходи, син на 14г. и бебе на 1,3г. мислиш ли че ни е лесно, просто сме се лишили от много неща, но сме заедно и никой не ни се бърка в семейството, каквото и да решим си го решаваме ние

Аз също много не вдявам?След като така ви е добре, какво повече?И също така-не е нужно да се справяш с минусите на даден човек-те са просто там- в характера му.Човек си избира партньор не само по плюсоветев този характер.Приеми му минусите.НО-заживейте заедно.Какво значи не искал да е заврян сет?Какво прави на 30 години по този въпрос?Колата ли е по-важна, или това да имате нормален дом?

Алексче,вярно че финансовата страна е водеща,защото на повечето от нас ни е много трудно,НО имам приятелка,която е женена от 10 години,живее при свекърва си,направиха ремонт на апартамента,и съпругът и за 10 години НЕ СЕ ПРОМЕНИ.Тя никога за 10 години не му сготви както трябва,не почисти както трябва,не гледа децата както трябва и т. и т.н...........И това "както трябва" съм го чувала много,много пъти,но и от майка му.
10 години я гледам как се съсипва,без да мога да й помогна,защото тя така и ненаправи решаващата крачка.Всеки сам решава какъв да бъде живота му.....................

Докато не заживеят заедно и нормално като семейство-няма как да се види мъжът ще ли уважава това, което съпругата му прави или ще меси мама във всяко отношение.Все пак мама още го пере....аз не бих допуснала свекърва ми да ми пере мъжът ми-какво като му е майка...Апропо-за тази работа си има перални вече.Никой уважаващ себе си мъж не би носил на 30 г на майка си дрехите-би си купил пералня и би се отделил вече...пък дори и без жена и дете смятам за нормално на тази възраст да е самостоятелен.Едно е да ходи при мама всеки ден и да я вижда, друго е прането да си носи и да се прибира да се наобядва...ще прощавате, ама при все, че този мъж си има "жена" и дете...

Пенелопа,естествено че е така.10 години имам наблюдения за подобни отношения за които писах преди малко.Аз не бих издържала........

Азаф е била толкова изчерпателна, че не знам дали бих могла да кажа нещо повече.
Алексче, ако наистина търсиш промяна, ще трябва да примете някой компромиси.  Честно кaзано аз не съм голям оптимист до какво ще доведе твоето желание за промяна, но твърдо вярвам, че за теб ще е по-добре да го разбереш още сега и да не отлагаш.

Както ти казах и по-нагоре, на него му е удобно така и ако успееш да го видиш, ще си в по-добра позиция при един бъдещ разговор. Ти му търсиш оправдания и го правиш, защото подсъзнателно  знаеш, че видиш ли това, което ти показваме, няма да можеш да повтаряш до безкрайност "ама ние нямаме пари, ама той има заем".... или искате да сте семейство и намирате начин, или няма да сте такова.
И какво като не понася вашите- ти защо се стареш да уважаваш това, ми то ако всеки в една двойка гледа на него какво му е добре и какво му се прави, нямаше едно семейство да има!
Толкова хора живеят с родители, когато е крайно наложително, нужни са компромиси. Ще стисне зъби, ще се съберете, после ти ще започнеш работа и ще си взмете квартира, не разбирам на това какво толкова му е трудното. Ти за всяко нещо сама му търсиш извинения... сякаш те е страх да си отвориш очите???
А ако измислите вариянт още сега да се изнесете - НАЙ-ДОБРЕ....И по-добре детето да тръгне на ясла след 3-4 месеца, но да си има семейство, а не както "твърдо" си решила да си го гледаш по тая схема и на края да се окаже, че наистина го правиш, но си сама  и не сте семейство!