С татито сме заедно вече 7 години. Мисля, че до преди 5 години наистина ме обичаше, но сега вече не знам 
Не сме подписали, но и двамата смятаме, че не чак толкова важен подписа. От миналата година планирахме детенце и на следващия ден след сериозен разговор по въпроса по чудо го направихме
Татито изтегли заем и направихме основен ремонт на стаята, в която щяхме да живеем у нас (при родителите ми) с уговорката, че той няма да живее тук, защото не може да живее с нашите (те са пенсионери и си имат всички странности за тая възраст). Тогава аз тайничко си мислех, че ще все пак ще се престраши да дойде тук. Е, да ама не. Нито тука живее, нито при техните. Там се къпе, спи след нощна и майка му го пере и му готви, а тук аз му гледам детето. Иначе е страшно отговорен тати - следи има ли храна за малката, памперси и т.н. Всичко което ми е трябва ми осигурява.
Тати е доста добре възпитан - мие чинии, помага с чистенето, а понякога сам чисти и подрежда. За него реда и чистотата са на първо място. Откакто родих малката започна да ме навиква като свекърва, че разхвърлям, а знаете какво е с малко дете - не може да има ред... може да не е хаос, но не може всичко да е под конец, а и честно да си кажа на мен не ми допада да е като у тях - все едно хора не живеят.
Тати си е нервак и вечно нещо е недоволен от мен и мрънка, но аз не му оставам длъжна и така стават едни "италиански" скандали. Ако го слуша човек ще реши, че съм най-голямата мърла и за нищо не ставам. Само майка си признава. Според него майка му знае и може всичко, а аз не мога да чистя, да готвя, а и детето не мога да си гледам... Тя винаги ни е помагала финансово и той смята, че това ме задължава да позволявам да ми се бърка в живота. Само че аз си мисля, че винаги го е правила заради него, а не заради някакви чувства към мен. Тя никога за нищо не ме е похвалила и никога не съм я чула да одобрява нещо, което правя.
Още като се прибрах с малката предупредих всичките баби и прабабата, че не искам бебче да свиква на ръце и няма да го дондуркат за щяло и нещяло, че ще си дават съветите само когато ги поискам и че аз като всяка майка ще си гледам детето и ще вземам решенията за него.
Първото кърмене вкъщи за мен беше нещо като ритуал, но се изредиха да влизат в стаята свекито и майка й да ми обясняват как да подавам гърда и т.н. Даже свекъра и той по погрешка се намърда... Накрая не издържах и помолих да излязат и да ме оставят с бебчето, а таткото остана и започна да се кара с мене - как съм могла да изгоня майка му и баба му и поне да не им изслушам съветите. Изобщо не искаше да чуе, че единственото нещо, от което с малката имаме нужда сега е спокойствие. Около 15-20 дена кърмих и се цедях непрекъснато и пих чайове и натурални сокове, ядох бадеми и лешници, плодове, кисело мляко, супи и пълнозърнест хляб, но кърмата ми даже намаля от 20мл на 10-15 от гърда, заради тия ежедневни караници и накрая се отказах. Според него или аз не съм искала да кърмя или просто съм нямала кърма, ама абсурд било да го обвинявам... Той беше в паника - когато бебче хълцаше и му обяснявах, че е напълно нормално, той не ми вярваше и звънеше на майка си. Общо взето за всичко звънеше на майка си от "бебето се изака" до "бебето спи". Майка му пък ми обясняваше по телефона да обличам детето, че щяло да изстине (в стаята беше към 30-35 градуса) и милото получи топлинен изрив, защото я послушах. Един ден докато малката спеше, а аз се къпех без да ме предупреди доведе и майка си и баща си - да видели бебето и понеже трябваше да яде скоро те го събудиха да му се радват, а аз се чудех къде да се облека. Храних си я по хавлия под "вещото ръководство" на свеки. После мъчейки се да се преоблека в същата стая тя реши да преповива малката и зад гърба си чух репликата "Дано не си се наакала да не си цапам ръцете." Много се ядосах! Казах й да остави детето да го оправи МАЙКА МУ, защото тя толкова го обича, че се радва като си цапа ръцете с ако, а тати се разсмя. Като си тръгнаха проведох един разговор с него - много сериозен. Казах му всичко, което си мисля (всичко което казах дотук) и му обясних, че трябва да вземе някакви мерки, а той ми се накара, че майка му имала право да се меси, а аз съм била млада майка и имам нужда от помощта й и т.н. След този разговор във всяка караница той започна да споменава майка си за пример. Как тя сама се справяла когато бил бебе, а аз явно не се справям. Случи ми се до толкова да ме ядоса, че де се разкрещя да ходи да си *бе майката та да му роди дете и да му го гледа (надявам се забелязвате, че не съм чак толкова проста в действителност). Само мир да има, той да е доволен и да не се карам с нея когато дойде тя я оставях да буди детето, да го дундурка и дори да го храни, въпреки че още първия път й обясних как да го храни с шише и все едно нищо не казах - например звъни и телефона и тя дърпа биберона от устата да го вдигне - детето освен, че е нагълтало въздух започва да реве, а тя си приказва и т.н.
Напрежението ескалира когато на 20-ти майка му ми дойде на гости болна, а аз си замълчах само мир да има. Кашляше и кихаше и детето дундуркаше. Ужким да не го разболява и него не му кашляше в лицето поне
След няколко дни се събудих болна и бясна. Тя пак дойде с тати да ми помага понеже съм била болна, а аз се навивах да си мълча да не я обидя. Отидохме с нея и детенце до пощата и тя през целия път ми държеше количката с едната ръка. Казвам й, че не ми е удобно така и ако иска да й я дам да я бута, а тя ми вика, че й била тежка и не искала. Глождеше ме отвътре и намекнах, че тя ме е разболяла, а тати се изпокара с мене. Свеки мълча и изобщо не взе страна, но аз побеснях и в караницата казах на тати, че човек когато е болен не е редно да ходи на гости на двумесечно бебе. Като си тръгнаха от тук с тати бяхме скарани, но свеки беше все едно няма нищо. Чак като стигнали вкъщи и тя му казала, че ми е много обидена (а аз да не се ли обиждам, че изложи на риск двумесечното ми бебе, и че една седмица бебка не виждаше усмивката на майка си заради маската???) даже извинение иска 
Тати като се върна тук и ми каза, че аз съм я мразела майка му, защото била по-добра от мене, а аз за нищо не ставам. Освен, че съм говорела глупости и не било възможно тя да ме е разболяла му казала, че не съм й била дала да бута количката, че само съм била купувала дрехи на детето, а то нямало нужда, защото щяло да ги израсте много бързо (за протокола - купувам дрешки от 3 до 6м, че да изкараме зимата), а дрешките от 0 до 3м вече ни омаляват. Обадих й се с идеята да се разберем, но тя започна и завърши с "Да знаеш сигурно повече никога няма да дойда у вас." Аз каквото и да й говоря тя си го е наумила това. Ама пък е подла и обработва сина си... След минута му се обади да му каже колкото и да се скараме двамата той да не ме оставя сама, че съм болна и трябвало да ми помага.
Питам се вече проста или подла е, че да не се сети, че след като той толкова я обича и дори скача срещу мене заради нея, аз като така съм я обидила и наранила, то той ще се настрои против мен, а тя толкова "добричка" излезе... Да го кара да ми помага на мене лошата въпреки всичко.
Много си обичам тати, но имам чувството, че тя го манипулира.
Мисля си, че ако тя беше достатъчно далеч от нас (например в друг град), че да се виждаме рядко щяхме да сме перфектно семейство.
Съжалявам, че стана толкова дълго, но си излях душата...
Вие какво мислите? Някоя от вас имала ли е подобни проблеми и как се справихте? Моля дайте ми съвети.
Да остана ли с тати и какво да правя с нея при това положение?
Не сме подписали, но и двамата смятаме, че не чак толкова важен подписа. От миналата година планирахме детенце и на следващия ден след сериозен разговор по въпроса по чудо го направихме
Татито изтегли заем и направихме основен ремонт на стаята, в която щяхме да живеем у нас (при родителите ми) с уговорката, че той няма да живее тук, защото не може да живее с нашите (те са пенсионери и си имат всички странности за тая възраст). Тогава аз тайничко си мислех, че ще все пак ще се престраши да дойде тук. Е, да ама не. Нито тука живее, нито при техните. Там се къпе, спи след нощна и майка му го пере и му готви, а тук аз му гледам детето. Иначе е страшно отговорен тати - следи има ли храна за малката, памперси и т.н. Всичко което ми е трябва ми осигурява.Тати е доста добре възпитан - мие чинии, помага с чистенето, а понякога сам чисти и подрежда. За него реда и чистотата са на първо място. Откакто родих малката започна да ме навиква като свекърва, че разхвърлям, а знаете какво е с малко дете - не може да има ред... може да не е хаос, но не може всичко да е под конец, а и честно да си кажа на мен не ми допада да е като у тях - все едно хора не живеят.
Тати си е нервак и вечно нещо е недоволен от мен и мрънка, но аз не му оставам длъжна и така стават едни "италиански" скандали. Ако го слуша човек ще реши, че съм най-голямата мърла и за нищо не ставам. Само майка си признава. Според него майка му знае и може всичко, а аз не мога да чистя, да готвя, а и детето не мога да си гледам... Тя винаги ни е помагала финансово и той смята, че това ме задължава да позволявам да ми се бърка в живота. Само че аз си мисля, че винаги го е правила заради него, а не заради някакви чувства към мен. Тя никога за нищо не ме е похвалила и никога не съм я чула да одобрява нещо, което правя.
Още като се прибрах с малката предупредих всичките баби и прабабата, че не искам бебче да свиква на ръце и няма да го дондуркат за щяло и нещяло, че ще си дават съветите само когато ги поискам и че аз като всяка майка ще си гледам детето и ще вземам решенията за него.
Първото кърмене вкъщи за мен беше нещо като ритуал, но се изредиха да влизат в стаята свекито и майка й да ми обясняват как да подавам гърда и т.н. Даже свекъра и той по погрешка се намърда... Накрая не издържах и помолих да излязат и да ме оставят с бебчето, а таткото остана и започна да се кара с мене - как съм могла да изгоня майка му и баба му и поне да не им изслушам съветите. Изобщо не искаше да чуе, че единственото нещо, от което с малката имаме нужда сега е спокойствие. Около 15-20 дена кърмих и се цедях непрекъснато и пих чайове и натурални сокове, ядох бадеми и лешници, плодове, кисело мляко, супи и пълнозърнест хляб, но кърмата ми даже намаля от 20мл на 10-15 от гърда, заради тия ежедневни караници и накрая се отказах. Според него или аз не съм искала да кърмя или просто съм нямала кърма, ама абсурд било да го обвинявам... Той беше в паника - когато бебче хълцаше и му обяснявах, че е напълно нормално, той не ми вярваше и звънеше на майка си. Общо взето за всичко звънеше на майка си от "бебето се изака" до "бебето спи". Майка му пък ми обясняваше по телефона да обличам детето, че щяло да изстине (в стаята беше към 30-35 градуса) и милото получи топлинен изрив, защото я послушах. Един ден докато малката спеше, а аз се къпех без да ме предупреди доведе и майка си и баща си - да видели бебето и понеже трябваше да яде скоро те го събудиха да му се радват, а аз се чудех къде да се облека. Храних си я по хавлия под "вещото ръководство" на свеки. После мъчейки се да се преоблека в същата стая тя реши да преповива малката и зад гърба си чух репликата "Дано не си се наакала да не си цапам ръцете." Много се ядосах! Казах й да остави детето да го оправи МАЙКА МУ, защото тя толкова го обича, че се радва като си цапа ръцете с ако, а тати се разсмя. Като си тръгнаха проведох един разговор с него - много сериозен. Казах му всичко, което си мисля (всичко което казах дотук) и му обясних, че трябва да вземе някакви мерки, а той ми се накара, че майка му имала право да се меси, а аз съм била млада майка и имам нужда от помощта й и т.н. След този разговор във всяка караница той започна да споменава майка си за пример. Как тя сама се справяла когато бил бебе, а аз явно не се справям. Случи ми се до толкова да ме ядоса, че де се разкрещя да ходи да си *бе майката та да му роди дете и да му го гледа (надявам се забелязвате, че не съм чак толкова проста в действителност). Само мир да има, той да е доволен и да не се карам с нея когато дойде тя я оставях да буди детето, да го дундурка и дори да го храни, въпреки че още първия път й обясних как да го храни с шише и все едно нищо не казах - например звъни и телефона и тя дърпа биберона от устата да го вдигне - детето освен, че е нагълтало въздух започва да реве, а тя си приказва и т.н.
Напрежението ескалира когато на 20-ти майка му ми дойде на гости болна, а аз си замълчах само мир да има. Кашляше и кихаше и детето дундуркаше. Ужким да не го разболява и него не му кашляше в лицето поне
След няколко дни се събудих болна и бясна. Тя пак дойде с тати да ми помага понеже съм била болна, а аз се навивах да си мълча да не я обидя. Отидохме с нея и детенце до пощата и тя през целия път ми държеше количката с едната ръка. Казвам й, че не ми е удобно така и ако иска да й я дам да я бута, а тя ми вика, че й била тежка и не искала. Глождеше ме отвътре и намекнах, че тя ме е разболяла, а тати се изпокара с мене. Свеки мълча и изобщо не взе страна, но аз побеснях и в караницата казах на тати, че човек когато е болен не е редно да ходи на гости на двумесечно бебе. Като си тръгнаха от тук с тати бяхме скарани, но свеки беше все едно няма нищо. Чак като стигнали вкъщи и тя му казала, че ми е много обидена (а аз да не се ли обиждам, че изложи на риск двумесечното ми бебе, и че една седмица бебка не виждаше усмивката на майка си заради маската???) даже извинение иска Тати като се върна тук и ми каза, че аз съм я мразела майка му, защото била по-добра от мене, а аз за нищо не ставам. Освен, че съм говорела глупости и не било възможно тя да ме е разболяла му казала, че не съм й била дала да бута количката, че само съм била купувала дрехи на детето, а то нямало нужда, защото щяло да ги израсте много бързо (за протокола - купувам дрешки от 3 до 6м, че да изкараме зимата), а дрешките от 0 до 3м вече ни омаляват. Обадих й се с идеята да се разберем, но тя започна и завърши с "Да знаеш сигурно повече никога няма да дойда у вас." Аз каквото и да й говоря тя си го е наумила това. Ама пък е подла и обработва сина си... След минута му се обади да му каже колкото и да се скараме двамата той да не ме оставя сама, че съм болна и трябвало да ми помага.Питам се вече проста или подла е, че да не се сети, че след като той толкова я обича и дори скача срещу мене заради нея, аз като така съм я обидила и наранила, то той ще се настрои против мен, а тя толкова "добричка" излезе... Да го кара да ми помага на мене лошата въпреки всичко.
Много си обичам тати, но имам чувството, че тя го манипулира.
Мисля си, че ако тя беше достатъчно далеч от нас (например в друг град), че да се виждаме рядко щяхме да сме перфектно семейство.
Съжалявам, че стана толкова дълго, но си излях душата...
Вие какво мислите? Някоя от вас имала ли е подобни проблеми и как се справихте? Моля дайте ми съвети.
Да остана ли с тати и какво да правя с нея при това положение?
Защо прост не заживеете заедно на квартира? 
и каквото още там се сетиш....За квартири този човек не е ли чувал?Как така ще сте семейство без да живеете заедно? 
и веднага я питам иска ли да бута 
И най-лощото е,че в случая вместо да ги защитиш пред съпруга си с това което пишеш на нас за тях,ти явно се съгласяваш със него 
Та тези хора са направили повече за теб и бебето,отколкото съпругът ти и семейството му,ти сама казваш"каквото сме им поискали да направят са направили"
И най-вече опитвай се по този начин постепенно да ограничаваш срещите на съпругут ти с родителите му 
Много хубаво изказано, подкрепям напълно! 
.
, но с мъжа, който аз съм си избрала съм се поставила в съвсем различно положение. Ти сама казваш, че твоя мъж си е взел хляба в ръцете и се е отделил от родителите си, а моя скоро ще стане на 30 и още не го е направил. Това винаги ми е пречело и съм искала да излезем на квартира. Преди се скъсвахме от работа и двамата, изкарвахме повече пари, нямахме време за нищо друго и това остана на заден план. Сега, когато той е на твърда заплата (и половината отива за изплащане на заема за ремонта и колата), а аз разчитам на майчинството от 160 лв вече нямаме възможността да живеем независимо. Как да живеят двама души с малко детенце и около 400лв на месец на квартира?
