Семейство или не...

Моето скромно мнение е, че дори и да заживеете самостоятелно, ако бащата на детето ти предпочита да се наспива на спокойствие у техните и да прескача за манджа там, ще продължава да го прави отново. Друг е въпросът дали изобщо ще се съгласи да излезете под наем сами. Проблемът едва ли е, че не се спогажда с твоите родители. А свекърва ти, разбира се, че ще го обгрижва - тя вижда, че той има нужда от нея, той й го показва... нищо, че мие чинии и сменя крушки при майката на детето си, най-общо казано. Един възможен вариант е да се разделите за един месец, за да разбере всеки какво точно иска, да премисли живота си малко отстрани. Е, той ще е под властта на майка си, но ако двамата имате бъдеше, ще си спомни това, което го е накарало да те обикне и ще разбере, че и мама, и ти имате място в сърцето му, но по различен начин и сравненията са губене на време. А ти, след като се справиш с ежедневието без негова помощ, ще придобиеш повече увереност в себе си. Успех! Всичко е в твоите ръце.

Онази го перяла и му готвела, ти му гледаш детето и то при вашите!!! То бива, бива жилищни проблеми , ама такова нещо си е жив цирк! Извинявай, не се засягай, не те познавам лично, но и първа приятелка да ми беше, пак щях същото да кажа !

Страшно се разстроих от твоята история. Мисля, че си умно и чувствително момиче. Изглежда, че и съпругът ти е добър, но май най-вече към себе си. Той би трябвало да разбере, че ти като си се омъжвала, си се омъжвала за него, а не за майка му.
Първото нещо, което смятам, че трябва да направиш е да поговориш на дълго и нашироко за създалата се ситуация с него. Но в никакъв случай не стигай до явни нападки и най-вече крясъци. Просто се настрой, че няма да му крещиш!!! Подготви се. И знай, че този разговор ще има продължение......Много е важно да го накараш да те изслуша до край! И при първия разговор и при следващия. До колкото разбирам и ти като мен си доста обстоятелствена, а мъжете не обичат дълго да слушат, особено упреци. Помисли си какво НАЙ-ВЕЧЕ искаш от него - най-важното, първото нещо, което да направи. Най-много 2-3 изисквания постави на първо време. Ако имате напредък в отношенията, ще имаш възможност да поставиш и останалите на дневен ред.
Помисли си за тези неща. Много внимавай да си говорите приятелски, като влюбена двойка, каквато до скоро сте били. Не нападай открито майка му в този разговор. Такъв мъж не би го допуснал. Говори само за теб, него, детето и вашето общо бъдеще. Даже, ако може, въобще не стигайте до темата за родителите.
Можеш да му предложиш да се изнесете на квартира, най-добре в друг град. Ако сте отделени - нещата, естествено, ще се променят. Можете да определите, например, в кои дни майка му да идва да вижда детенце или пък вие да й го оставяте за няколко часа (между 2 хранения да речем) при нея и да имате време и за вас. Това на теб сега е много необходимо.
Трудно ми е да ти го кажа, но не бива един мъж да се поставя в ситуация да избира между майка и съпруга. Това е невъзможен избор. Винаги ще е виновен пред някого.
В тази ситуация, най-разумното нещо е съпругата и майката да се "разберат" как ще си го "поделят". Знам, че звучи тъпо, но съм стигнала до този извод. Ако изобщо можеш да разговаряш спокойно, подчертавам "спокойно", със свекърва си, направи го. Просто й кажи, че ако иска сина й да е щастлив, трябва да приеме факта, че освен нея, той вече обича и друга жена. И не бива тези две жени всекидневно да го разкъсват. А тя, ако наистина обича сина си, трябва да му позволи това щастие, семейното.....

Извинявай, но това не е семейство! Не може ти да си тук, той да е там, а детето по средата. Нищо добро няма да излезе от тази работа. Защо - ами чувства се свободен, което не му пречи да си обича детето, да е грижовен баща. Но той съпруг не е, доколкото разбарах, помощта му е само към детето, идва, вижда го, интересува се как е, дава за памперси и мляко, абе изобщо. Но къде си ти в цялата история - ти в неговите очи не си добрата майка, нищо не правиш като неговата майка и т.н. И при това той е свободен - във всеки момент ако срещне по-добрата в неговите представи, ще се вдигне при нея, а ти къде оставаш. Да не говорим, че може и претенции за детето да предяви. Така че твоята ситуация си е доста сложна и застрашена, мисли за себе си, за да е добре и детето ти. Цялата ситуация е меко казано странна. Сега бебето е малко, ама като расте ще има нужда от баща си в къщи, а не да му идва на свиждане и да го пита после какви оценки има в училище. Имам лични наблюдения от подобна ситуация при близки ми хора - тя тук, той там. ами да ти кажа резултата за детето е отчайващ - страшно изнервено, нестабилно. Едва когато заживяха заедно, то малко се поуспокои, но има какво да се желае още (как ще му обясниш на едно дете на 2 - 3 години, че баща му е супер, много си го обичаме, ама не живее с нас, виждаме се веднъж в месеца - в този случай с познатите). След като сте поели отговорността да имате дете, поемете отговорността и по възпитанието му, като първо си уредите вашите взаимоотоношения, за да създадете стабилност на това дете.

Много изчерпателно са ти представили ситуацията Azef и Пенелопа. Аз не мога да ти кажа нищо повече.
Момиче вземи се в ръце и помисли за бъдещето си. Ако трябва върни се на работа , но си извоювай самостоятелен живот. Майка ти е пенсионерка и може да ти гледа детето. Това също е изход.
Общо взето историята ви е детинска. Държите се като току що завършили гимназия.
Изумена съм как може да съществува подобно нещо.

Питаш Семейство или не...?
Според мен това вашето не е семейство.
Нито сте женени, дори не живеете заедно.
Определено не сте.
Ти си родила дете от един мъж, защото ти е зацъкал биологичния часовник, наричаш го татито, съвсем основателно. Той е просто биологичния баща. И това, че пазарува и идва у вас, не е онази невероятна уникална черта от характера му, а нещо, което и нашите мъже правят, но те и спят с нас и ни гушкат нощем и за бебето стават, за да се наспим и ние - жените им сме на първо място и за всяко нещо първо с нас се консултират, не с майките си. И определено ни уважават и вярват в способностите ни да си отгледаме сами децата, а не ни подценяват и унижават, като за всичко звънят на майка си, щото тая "младата, неопитна майка" нищо не може...
Съжалявам, че татито се отнася така с теб, не знам как издържаш на такова положение, аз не бих. Но трябва да сте вие най-важните за него, теб да слуша. Дано с времето го осъзнае и се отдели от майка си. Имала съм гадже "мамино синче" и знам колко е ужасно. После знаех от такъв да бягам. Имам чувството, че не излизах с него, а с майка му и трябваше да впечатлявам майка му и да се доказвам на нея, а не на него. В крайна сметка прецених, че щом един мъж няма собствено мнение, а слуша маминото, не е никакъв мъж и по-далече от такива.
Не може да не си видяла тази му черта за 7 години.
Не искаш и на квартира, че майка му щяла да плаща сметките. Добре де, ти си на 27, той на колко е, че още е зависим финансово от майка си?

Чакай малко.. в тази история нещо не е наред от самото начало!!! Това НЕ е семейство! Защо си допуснала от самот анчало да не живеете заедно. Какви са тия работи, той не можел да живее с вашите?! Ми като не може отивате да живеете другаде. Не ми се струва нормално всичко това. Ние с мъжа ми сме заедно 13 г. Когато решихме да имаме бебе съответно решихме и че ще живеем заедно. Аз не бих допуснала той да живее с майка си и да идва да си вижда детето. Просто щяхме да се разделим... Това ти е първата и според мен най-съществена грешка! После... не го защитавай, че майка му го манипулира. На него му е удобно да живее така. Също не бих допуснала всички тези упреци от негова страна. Всичко си има граници все пак...

Уф, то стана много обвинителен този постинг... Стискам ти палци и живей така както на теб ти е добре. Ако се чувстваш добре в тази ситуация ОК... аз не бих...

Айде, айде.. а майка му пък е света вода ненапита! Я недей да се подценяваш, теб и родителите ти! Виждам, че в момента си в кофти ситуация и търсиш оправдание за всяка негова грешка. Вътрешно знаеш, че не е редно да прави нещата така, но търсиш оправдяние. И аз така правя и затова ти казвам, че е нереално. Отстрани знаеш ли колко различно изглеждат нещата...

Изчетох по-голямата част от коментарите(просто нямам нерви да прочета всичко) и нямам думи! Какъв мъж е това бе??? Ще ходи при мама да му пере гащите, а се пише баща?? срамота!!
Ще си купува кола и ще дава половин заплата - ами ОК ма каква е таз кола бе??мерцедес ли??? и защо  е предпочел да си купи кола вместо да излезете на квартира и с този прословут заем да я плащате и да си живеете спокойно??
Мислих мислих и стигнах до извода,че голяма част от вината за това положение е твоя(нищо лично,не се обиждай  ) и негова(на въпросното "тати"). свекървата в момента ти е най-малкия проблем 
И в крайна сметка ти защо си решила да имаш дете- защото ти е дошло времето(според теб), защото си се почуствала готова или защото си почуствала,че това е подходящия мъж??? 

Изчетох всичко по темата и останах с впечатление че вие всъщност не искате да сте заедно- и двете страни защото никой от вас не прави така трудните за съществуването на едно семейство отстъпки. Той не иска да дойде да живее при твоите родители ти не искаш при неговите- квит сте 
Но ви пожелавам да разберете какво искате в крайна сметка и да се опитате да го постигнете