Публикувана: 29 окт. 2006, 03:29 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2006, 14:47 ч.

Семейство или не...

4 071
70
1

# 45 29 окт. 2006, 18:43 ч.

Мнения: 9 990

Абсолютно-и аз усещам, че тя само го оправдава, сякаш не и се иска да приеме случващото се.ОК, с темата може и да вземе някакви мерки, но компромис е трябвало със зачеването на детето да направят-да заживеят заедно, да вземат заем за добруването на новото им семейство, а не за ремонт на стая и кола.Наем и за мен е решението, но главата на това странно семейство явно не иска да поеме това... Rolling Eyes

# 46 29 окт. 2006, 18:49 ч.

Мнения: 2 863

Мисля, че дълбоко в себе си тя знае, че нищо от това не е по реда си и за това е темата!
Дано нашите коментари малко поне й помогнат да се погледне отстрани и да види реалностите.
В общи линии тя е разбиращата страна, а той интересно къде е?
Според мен по-добре още сега да се разбере какви всъщност са му намеренията към нея и детето.... на мен ми прилича точно на мъж, който наистина е признал детето си и е поел някаква отговорност към него, но в никакъв случай не ми прилича на мъж, който иска да има дом и семейство с тази жена.
Съжалявам, ако натъжавам с този си коментар авторката.

# 47 29 окт. 2006, 19:37 ч.

Мнения: 7 640

алекс4е, а ти какъв съвет точно търсиш, защото стигам до извода, че така ти е екстра да си живеете. Най-малкото, че това продължава от доста време.

# 48 29 окт. 2006, 20:11 ч.

Пловдив
Мнения: 1 168

За съвет незнам какво д а ти кажа ти уж искаш а отхвърляш доста от тях и според мен се опитваш да се обедиш сама че това положение е що годе нормално.А на въпроса според мен не сте истинско семейство.
А и друго не бих могла да бъда с човек които ме сравнява с майка си и тя е на пъррво място.Имах връзка с такъв човек и подобно на твоето положение само че тя командваше от дълече и винаги когато се пприбираше(чужбина)аз трябваше да се изнесям от тях.Първо търпях чувствах се виновна,угаждах.-но разбрах че "мамино синче"оправия няма.Благодаря на господ че се осъзнах на време и поне не създадах дете.
И да те питам ти искаш ли да сте истинско семейство?

# 49 29 окт. 2006, 20:37 ч.

Мнения: 490

Алексче, не те питах по каква причина , а защо от този избра да имаш дете, никога не е късно , дори и на 27 , и аз съм на толкова.
Не може едновременно да го хвалиш и да го защитаваш , нали!?
Не го разбирам аз така семейството- ти при мама и той при мама....
Това е като Биг Брадър бе- абсурди....
Не бих родила дете на мъж , който живее при мама , а аз далеч от него дори и да купува по хиляда памперса на ден!
Минах през доста помия, така че знам за какво говоря...

# 50 29 окт. 2006, 20:45 ч.

Мнения: 2 863

Пухи, нищо лично към теб, но детенцето е факт, малко не на място ми се струва сега да се разисква трябвало ли е да роди от този точно мъж, нали?
Тя сега какво да направи, да върне бебето обратно ли? - така не й помагаме, то напоследък взех много да се чудя това наистина ли е форум за взаимопомощ, на мен в много случаи ми прилича на форум за взаимонападане.... но факт, така вървят дискусиите, всеки си гледа от камбанарията, а какво вижда -друг въпрс.
С което само казвам - факт, че така живеят, факт, че авторката се усеща според мен, че нещата не са както трябва и търси помощ, но още не е готова да я смели, нека й дадем време, да почете, да помисли....
За това казах в предния си пост, че неговото поведение е на мъж, признал детето си, но нежелаещ семеен ангажимент, а като всяка жена е неясно положение тя предпочита да гледа от светлата страна, щото ако допусне до съзнанието си другата - бял ден няма да види.

# 51 29 окт. 2006, 20:52 ч.

Мнения: 490

Изобщо не го приемам лично Laughing

Просто не разбирам този тип "семейни " отношения, и не я нападам, просто се чудя....
Знам, че й е гадно, но май е вече късно....
Много са ми противни мъже, който се правят на отговорни само защото купили нещо си!!!!Айде моля!
Такъв вече съм имала.

# 52 29 окт. 2006, 21:04 ч.

Мнения: 2 863

Ами в много голяма степен Тя приема това за отговорност, всъщност не е ясно той дали се смята за отговорен, ясно е само, че момичето предпочита да го смята за такъв.... ако той откаже да живеят заедно, да направи компромиси с удобството и навиците си, на нея ще й се наложи не само да глътне горчивия хап, че изобщо не са семейство, но и именно, че той не е отговорен, а аз не виждам готовност в нея за такова признание....прекалено много написа той какво не харесва и не иска, но никъде не чух да става дума, а какво иска този мъж????

# 53 29 окт. 2006, 21:13 ч.

Мнения: 490

Цитат на: Jaly в нд, 29 окт 2006, 21:04

Съгласна съм с теб!
Само разбрах едно, че иска тя да е като майка му ..... което е твърде жалко....

# 54 29 окт. 2006, 21:23 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: Alex4e в нд, 29 окт 2006, 03:29

Мисля си, че ако тя беше достатъчно далеч от нас (например в друг град), че да се виждаме рядко щяхме да сме перфектно семейство.

Нямаше. Това звучи, все едно казваш "Ако нямахме проблеми, всичко щеше да е наред." Проблемите трябва да се решават. Заставаш лице в лице с проблема и го решаваш. Не бягаш от него в друг град, защото той ще те стигне.
Проблемът във вашето семейство не е свекърва ти. Мъжът ти има проблем. И този проблем не е привързаността му към майка му, а липсата на самостоятелност. Щом се "грижат" за него, той не е възрастен човек, той още е дете. Човек става възрастен, когато сам се грижи за себе си и когато може сам да се грижи за друг.
Оправданието с парите е безумно. Детето трябва да е стимул да изкарваш повече и да вървиш напред.

# 55 29 окт. 2006, 21:40 ч.

Мнения: 843

Цитат на: пенелопа в нд, 29 окт 2006, 16:24

Цитат на: Alex4e в нд, 29 окт 2006, 13:39

Цитат на: azaf в нд, 29 окт 2006, 13:20

ММмм, мислих доста, и какво измислих-защо не говорите с неговите родители-след като сега го издържат-значи имат някакви средства-та, защо не направите нещо ЗАЕДНО/ включая и твоите родители и вие двамата като родители/ да вземете един малък апартамент за ВАС тримата-ти, бащата и детето ви.Или чакате някой по канален ред да ви освободи жилище?След като нито единят, нито другият искате при родители да сте?Елементарно е просто.Иначе-трудно но на наем съм казала.Няма как всеки поотделно мама и тате да го издържат.Докато сте така-не сте никакво семейство.Малко ви били парите?Ми работете усилено бре!Имате и явната подкрепа всеки поотделно от своите родители-би трябвало от тук нататък да градите вие, не да ви хранят пенсионираните.Може да съм крайна, но ето-ти си на 27, той сигурно е поне колкото теб...не сте на по 15...

Изчетох до тук и прочетох Пенелопа. надолу не съм чела.. всъщност щях да напиша нещо подобно. Поговорете двамата и заживейте отделно. Има минуси., финасови минуси, но плюсовете ще са повече. Ако човекът до теб запази желанието си да е грижовен и отговорен..., чудесно! тъкмо ще си наясно за какво става въпрос.. Останалото е залъгване.

Ама си е плашещо за теб. Simple Smile

) Разбирам. Трябва ти самочувствие и увереност. Лесно се пише...А в момента или ги нямаш, или дълбоко си ги заровила, защото ситуацията изисква това.
знаеш ли..., понякога е трудно да отлетиш от гнездото на дървото. / той също/ , ама иначе няма как да разбереш, че наоколо има цяла гора .
И не се страхувай, че ще го загубиш... никак не ми се вярва.

# 56 29 окт. 2006, 21:48 ч.

От горчив опит знам че оправия няма.Свеки и на другия край на света да живее пак ще ти съсипва живота.Моята бивша свекърва беше същата.Съсипа 6 години брак,но не съжалявам.Вторият ми съпруг е слънце.
Съвет от патило БЯГАЙ ДАЛЕЧЕ

# 57 29 окт. 2006, 21:59 ч.

Мнения: 1 559

И според мен наи важното нещо е да поговорите за самостоятелното ви съжителство.Малко ме съмнява обаче нещата да се променят,такива мъже си остават разглезените мамини синчета..
Имала съм такова гадже,мъж на 36,разликата беше ,че те имаха хотел,и тои си имаше гарсониера там.През деня чистачката мине му изчисти,мама идваше да му готви,и му оставяше парички сутрин.А тои търтея само знаеше да виси в евроспорта...и да гледа абсолютно всички футболни мачове,били те и от Ц група...ужас,едвам го издаржах 3 месеца,че и брак ми предложи...и дори и с маика си ме запозна(аз бях първата мома дето запознаваше с маика си).
С две думи------помярска история Sick

# 58 29 окт. 2006, 22:11 ч.

И пак ти казвам бягай далече.
Все още има свестни мъже които ще те приемат и ще приемат детето ти като свое.Когато твоят живот е уреден и спокоен та макар и с друг мъж детето ти ще е щастливо и татко №2 може да се окаже по добър от истинският.Имай в предвит,че мъжете както много обичат децата си,така могат и много бързо да ги забравят.

"Не питай старило,а питай патило."

# 59 29 окт. 2006, 22:18 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: maya d в нд, 29 окт 2006, 22:11

Сигурно много си патила, но все пак не прави правила от собствения си живот, най-малкото редно е да се опита да си изясни положението с бащата на детето си, преди да мисли какво да прави нататък....
Аз лично винаги съм гледала с недоверие на бракове развалени от "свекърва", също както и такива развалени от "любовница"... на хората или им стиска да си преодоляват проблемите или си намират причини да не го правят.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Баща ми и ненормалните събития покарай него

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: