Детето просто плаче за внимание и любов.......
- Публикувана: 28 ноем. 2006, 13:55 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2006, 10:36 ч.
До всички майки - нещо за размисъл...
Да замислих се, нещата явно наистина се изместват и хормоните ги тресват децата по от рано, особено пък за момче, навремето ги хващаше след 14 годишна възраст.
Това, което прочетох са типичните пубертетско-хормонални кризи, където всичко е или черно или бяло и най-добре е целия свят да бъде провокиран. С последното визирам описаните снимки с насилие в подписа, класическа провокация, която всъщност е част от осъзнаването на реалността и протестта срещу правилата.
Малко извън темата но целия този протест срещу правилата в крайна сметка обикновенно ни връща точно към тях, но и за това си трябва време
Това, което прочетох са типичните пубертетско-хормонални кризи, където всичко е или черно или бяло и най-добре е целия свят да бъде провокиран. С последното визирам описаните снимки с насилие в подписа, класическа провокация, която всъщност е част от осъзнаването на реалността и протестта срещу правилата.
Малко извън темата но целия този протест срещу правилата в крайна сметка обикновенно ни връща точно към тях, но и за това си трябва време
Да замислих се, нещата явно наистина се изместват и хормоните ги тресват децата по от рано, особено пък за момче, навремето ги хващаше след 14 годишна възраст.
Това, което прочетох са типичните пубертетско-хормонални кризи, където всичко е или черно или бяло и най-добре е целия свят да бъде провокиран. С последното визирам описаните снимки с насилие в подписа, класическа провокация, която всъщност е част от осъзнаването на реалността и протестта срещу правилата.
Малко извън темата но целия този протест срещу правилата в крайна сметка обикновенно ни връща точно към тях, но и за това си трябва време
Това, което прочетох са типичните пубертетско-хормонални кризи, където всичко е или черно или бяло и най-добре е целия свят да бъде провокиран. С последното визирам описаните снимки с насилие в подписа, класическа провокация, която всъщност е част от осъзнаването на реалността и протестта срещу правилата.
Малко извън темата но целия този протест срещу правилата в крайна сметка обикновенно ни връща точно към тях, но и за това си трябва време
защо пък да има нужда от психиатър- защото обича цветята или защото понякога мрази майка си?
по тази логика следва всяка една , която в даден миг се е подразнила на мъжа си, че е излязъл с приятели да пийне вместо на семейна разходка с нея и децата, но иначе да смята съпруга си за добър човек- да ходи при психиатър
по тази логика следва всяка една , която в даден миг се е подразнила на мъжа си, че е излязъл с приятели да пийне вместо на семейна разходка с нея и децата, но иначе да смята съпруга си за добър човек- да ходи при психиатър
Вярно е, че последното изречение съм го написала малко неясно, допускам че си бързала да прочетеш всички мнения. Според мен за психиатър е "идеалното" дете а не автора на дадените от Кака Сийка писания, който изглежда напълно нормален или по-скоро нормално ненормален за възрастта си (дано не се засегне от определението). Това, което си спомням за тази възраст е, че хората обикновено търсят начин да изглеждат интригуващи за другите, това момче е избрало цветята.
Смятам че какъвто и да е проблема на това дете - дали е разглезено или не, дали ревнува или просто копнее за малко повече любов и внимание, дали се чувства пренебрегнат - в крайна сметка няма значение, защото ние не можем да му помогнем. Просто трябва да се постараем нашите деца да не изпадат в положението когато има нещо да им тежи да го споделят във форум, а да го споделят с човек, би бил и той брат или сестра, приятел, баба или дядо, леля или вуйчо, а може би най-добре ако успеем да изградим доверие помежду си за да може да си казва болката на нас. Винаги и на всяка възраст има проблеми и те винаги са големи, но важното е да ги преодоляваме, а с помоща на приятел става по лесно.
Това дете няма при кого да отиде да си изкаже болката - това е тъжното, че е едно толкова чувствително дете и толкова самотно,а не правописа- дори и да има проблем с него, той се учи, а едно разбито детско сърце не се поправя.
Какво ще стане това дете на 20, на 30г. ......... каква личност ще се оформи ...
Заслужава си да се замислим!!! Децата ни не са като нас, не са като нас от детските ни години, мислят и живеят различно!!!
Нека ги правим щастливи и им даряваме любов!!!
Има толкова майки който не го правят и това е жалко
(знам че тук - в тоя форум няма такива - или поне се надявам - защото самият факт че мислим толкова за децата си, че ги обсъждаме тук говори предостатъчно 
)
Това дете няма при кого да отиде да си изкаже болката - това е тъжното, че е едно толкова чувствително дете и толкова самотно,а не правописа- дори и да има проблем с него, той се учи, а едно разбито детско сърце не се поправя.
Какво ще стане това дете на 20, на 30г. ......... каква личност ще се оформи ...
Заслужава си да се замислим!!! Децата ни не са като нас, не са като нас от детските ни години, мислят и живеят различно!!!
Нека ги правим щастливи и им даряваме любов!!!
Има толкова майки който не го правят и това е жалко
(знам че тук - в тоя форум няма такива - или поне се надявам - защото самият факт че мислим толкова за децата си, че ги обсъждаме тук говори предостатъчно )
Хм, мен що така не успя да ме трогне цялата тая история... 
Писанията на младежа силно ми напомниха на едно момче, с което израстнахме заедно. Техните бяха на принципа "неограничена свобода на действията и мислите", в резултат на което отгледаха много умен и изобретателен син, но зверски разглезен, чак изкривен. Та въпросния обичаше да драматизира постоянно - днес е нещастен и самотен, утре е неосъзнат гений, вдругиден - природолюбител на свободна практика. Излишно е да казвам, че повечето от превъплъщенията нямаха нищо общо с действителността. Агресивен не беше, но беше лош. Бидейки оставян да стига до крайност във всяко свое начинание, той изпитваше удоволствие да разтяга границите си до безкрай. Малко трудно ми е да го обясня накратко, но ето... Решава днес, че обича цветя. Съзнателно и целенасочено започва да ги събира, сади, полива, тори и т.н. Ангажира целия свят с поредната си обсесия, започва да изисква от родителите си да купуват всевъзможен разсад, да покрият с найлон терасата, да топлят с печка цветята и да ги облъчват със специална лампа, стимулираща растежа, а също и да говорят по-тихо край тях, за да не ги стресират. Води приятели да разгледат оранжерията, хвали се в училище, сърди се на всеки, който не е съпричастен към благородното му дело. Естествено всяка прищявка в тази връзка бива задоволявана от родителите, защото, видите ли, момчето е с толкова широка душа, толкова умно и различно от останалите посредствени деца... Това продължава до момента, в който момчето решава, че цветята вече не са интересни и насочва енергията си към животните, примерно. След което става лекар, купуват му се необходимите екстри, определя се приемно време и се залепя на вратата на детската /като в обедната почивка никой, ама никой няма право да влиза/. Сетне е химик, сетне свещеник - можете и сами да продължите безкрайния списък. Наистина беше подтискащо да си свидетел как едно дете бавно, полека и с пълното съдействие на своите родители губи ориентация в своя свят, няма граници в нищо и експериментира със своята и с чуждата психика, както намери за добре. Какъв е животът му днес няма изобщо да споменавам...
Не знам защо, но излиянията на този тийнейджър веднага ме подсетиха за моя приятел...
Писанията на младежа силно ми напомниха на едно момче, с което израстнахме заедно. Техните бяха на принципа "неограничена свобода на действията и мислите", в резултат на което отгледаха много умен и изобретателен син, но зверски разглезен, чак изкривен. Та въпросния обичаше да драматизира постоянно - днес е нещастен и самотен, утре е неосъзнат гений, вдругиден - природолюбител на свободна практика. Излишно е да казвам, че повечето от превъплъщенията нямаха нищо общо с действителността. Агресивен не беше, но беше лош. Бидейки оставян да стига до крайност във всяко свое начинание, той изпитваше удоволствие да разтяга границите си до безкрай. Малко трудно ми е да го обясня накратко, но ето... Решава днес, че обича цветя. Съзнателно и целенасочено започва да ги събира, сади, полива, тори и т.н. Ангажира целия свят с поредната си обсесия, започва да изисква от родителите си да купуват всевъзможен разсад, да покрият с найлон терасата, да топлят с печка цветята и да ги облъчват със специална лампа, стимулираща растежа, а също и да говорят по-тихо край тях, за да не ги стресират. Води приятели да разгледат оранжерията, хвали се в училище, сърди се на всеки, който не е съпричастен към благородното му дело. Естествено всяка прищявка в тази връзка бива задоволявана от родителите, защото, видите ли, момчето е с толкова широка душа, толкова умно и различно от останалите посредствени деца... Това продължава до момента, в който момчето решава, че цветята вече не са интересни и насочва енергията си към животните, примерно. След което става лекар, купуват му се необходимите екстри, определя се приемно време и се залепя на вратата на детската /като в обедната почивка никой, ама никой няма право да влиза/. Сетне е химик, сетне свещеник - можете и сами да продължите безкрайния списък. Наистина беше подтискащо да си свидетел как едно дете бавно, полека и с пълното съдействие на своите родители губи ориентация в своя свят, няма граници в нищо и експериментира със своята и с чуждата психика, както намери за добре. Какъв е животът му днес няма изобщо да споменавам...
Не знам защо, но излиянията на този тийнейджър веднага ме подсетиха за моя приятел...
Хм, мен що така не успя да ме трогне цялата тая история...
Още в началото докато четях си мислех, че повечето майки тук са забравили какво е да си на 12-13-14 години, когато всички възрастни са тъпи, глупави и лоши, когато света и мрачно и грозно място, а родителите ти са най-лошите, които има на света...
Детето си е обяснило в последствие - обича да послъгва, да преувеличава и т.н.
Не мисля, че има нещо за което да се замислям.
Не мога да повярвам, че 13 годишно дете и то момче има такива чувстава и то към растения. Браво. Иска ми се майка му да ги прочете тези неща.
А за правописа,наистина тъжно и срамно
