Имам нужда от съвет.
Преди 2 години имах връзка с мъж, с който първоначално всичко беше наред. Връзката продължи 6 месеца и беше в момент, в който се бях разделила с мъжа ми и бях сама с общото ни дете. Закачих се за него много бързо, като той беше изключително внимателен в подхода и ми помагаше. С течение на времето установих опити за следене, изискване за писане и разговори нон стоп, които бяха фокусирани, че съм смисълът и всичко в живота му, както и проверяваше профилите на близките ми. Ако си пуснах тъжна песен в профила - звънеше ми се дали между нас всичко е наред. Като ми идваше гост вкъщи, ме питаше какво правя и всичко се извърташе, че крия нещо. Водих разговори с него по темата без резултат, имаше различни обяснения, на които не поддаваше. Звънеше ми през нощта да ме пита какво права, нищо, че съм казала, че лягам да спя с детето. Последният конфликт касаеше това, че се бях изплашила, понеже детето ми се беше изгубило за 10мин с тротинетката в един парк, а като го намерих се спъна и падна на колена. Помолих позната да дойде да го види, понеже коляното кървеше. Бях се обадила и на баща й, който също дойде. Проблемът беше, че не съм казала, че позната и баща й ще идват вкъщи идва, а той случайно минавал покрай блока и ги видял. Стана скандал в стил, че крия нещо и това ми предизвика нервен срив, поради който стигнах спешното. И това беше краят. Никога не ме е заплашвал, никога не е упражнявал физическо насилие. Проведох над 20 разговора, в които изяснявах причините довели до тук, че това е мое решение и няма да го променя. Говорихме надълго. И все едно нямаше никакъв ефект. И се започна - дебнене, следене, подаръци, многократни молби за срещи, уж важни и спешни, на които се дискутираше едно и също. Непрекъснати съобщения, че ще ме чака цял живот. И все едно не чуваше, че не искам да ме търси. Паралелно, решихме да се съберем отново с мъжа ми и да опитаме да изгладим различията, заради детето. Споделих на мъжът ми, че някой ме дебне и той реагира, че това са глупости. Многократно обяснявах на преследвача, че искам да ме остави на мира и не искам да ме притеснява. Смених маршрута до работа, защото ме причаква и кара успоредно с мен нарочно. Когато реших да му кажа, че го виждам, че ме следи и това е недопустимо, се извърташе, че може да прави каквото си иска. Следи ме около дома ми, проверява профилите ми, случайно разбрах, че е свалил снимки на близките ми и обяснява, че ги познава. Изпраща ми с куриери подаръци с любовни послания. Вече ме е страх, че ако не откликна на поредното желание за среща може да агресира спрямо детето ми, мен или да притесни мъжът ми. Разбрах, че е започнал работа в близост до дома ми. Не съм казала за ситуацията на никого, понеже се надявах, че като го игнорирам ще отшуми. Е, 1 година по-късно не се случва.
Консултирах се с полицаи, които казаха, че предвид това, че няма преки заплахи, че не стои на едно място, а обикаля около адресът, нищо не могат да направят, защото щял да се оправдае, че си минава по улицата и не се знае след това какво ще направи.
А аз се чудя какво да направя, защото се притеснявам, че е отключил някое разстройство и е непредсказуем, а и вече вървя и се оглеждам дали отнякъде не ме следи.
Виждам ситуацията като порочен кръг, който не издържам вече.
Появи ми се постоянна тревожност. Притеснявам си, че ако предприема агресивни действия към дебнещия, ще го агресирам.
Не знам как да го махна от живота си и се нуждая от вашите съвети.
Преди 2 години имах връзка с мъж, с който първоначално всичко беше наред. Връзката продължи 6 месеца и беше в момент, в който се бях разделила с мъжа ми и бях сама с общото ни дете. Закачих се за него много бързо, като той беше изключително внимателен в подхода и ми помагаше. С течение на времето установих опити за следене, изискване за писане и разговори нон стоп, които бяха фокусирани, че съм смисълът и всичко в живота му, както и проверяваше профилите на близките ми. Ако си пуснах тъжна песен в профила - звънеше ми се дали между нас всичко е наред. Като ми идваше гост вкъщи, ме питаше какво правя и всичко се извърташе, че крия нещо. Водих разговори с него по темата без резултат, имаше различни обяснения, на които не поддаваше. Звънеше ми през нощта да ме пита какво права, нищо, че съм казала, че лягам да спя с детето. Последният конфликт касаеше това, че се бях изплашила, понеже детето ми се беше изгубило за 10мин с тротинетката в един парк, а като го намерих се спъна и падна на колена. Помолих позната да дойде да го види, понеже коляното кървеше. Бях се обадила и на баща й, който също дойде. Проблемът беше, че не съм казала, че позната и баща й ще идват вкъщи идва, а той случайно минавал покрай блока и ги видял. Стана скандал в стил, че крия нещо и това ми предизвика нервен срив, поради който стигнах спешното. И това беше краят. Никога не ме е заплашвал, никога не е упражнявал физическо насилие. Проведох над 20 разговора, в които изяснявах причините довели до тук, че това е мое решение и няма да го променя. Говорихме надълго. И все едно нямаше никакъв ефект. И се започна - дебнене, следене, подаръци, многократни молби за срещи, уж важни и спешни, на които се дискутираше едно и също. Непрекъснати съобщения, че ще ме чака цял живот. И все едно не чуваше, че не искам да ме търси. Паралелно, решихме да се съберем отново с мъжа ми и да опитаме да изгладим различията, заради детето. Споделих на мъжът ми, че някой ме дебне и той реагира, че това са глупости. Многократно обяснявах на преследвача, че искам да ме остави на мира и не искам да ме притеснява. Смених маршрута до работа, защото ме причаква и кара успоредно с мен нарочно. Когато реших да му кажа, че го виждам, че ме следи и това е недопустимо, се извърташе, че може да прави каквото си иска. Следи ме около дома ми, проверява профилите ми, случайно разбрах, че е свалил снимки на близките ми и обяснява, че ги познава. Изпраща ми с куриери подаръци с любовни послания. Вече ме е страх, че ако не откликна на поредното желание за среща може да агресира спрямо детето ми, мен или да притесни мъжът ми. Разбрах, че е започнал работа в близост до дома ми. Не съм казала за ситуацията на никого, понеже се надявах, че като го игнорирам ще отшуми. Е, 1 година по-късно не се случва.
Консултирах се с полицаи, които казаха, че предвид това, че няма преки заплахи, че не стои на едно място, а обикаля около адресът, нищо не могат да направят, защото щял да се оправдае, че си минава по улицата и не се знае след това какво ще направи.
А аз се чудя какво да направя, защото се притеснявам, че е отключил някое разстройство и е непредсказуем, а и вече вървя и се оглеждам дали отнякъде не ме следи.
Виждам ситуацията като порочен кръг, който не издържам вече.
Появи ми се постоянна тревожност. Притеснявам си, че ако предприема агресивни действия към дебнещия, ще го агресирам.
Не знам как да го махна от живота си и се нуждая от вашите съвети.
