Мъж-стиснат мъж

Безумен живот, на който не само ти си се обрекла,  но и го причиняваш на децата си?
Та твоя съзнателен живот е преминал с такъв човек, и сега, след 20 години, и хилядите травми и поражения си се сетила?
Как живя така?

Аз просто останах без думи ...

Ама хораааа, тя не иска да го напуска, иска да решала проблема..
Авторке, има проблеми, за които единственото решение е шута отзад на проблематичния. Има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. Елементарна логика. Вземи си бележка.

Аз мисля, че ако си вземеш децата и се изнесеш за известно време ще му дойде акъла и може да си промени поведението или поне да започне да посещава психолог ако те обича наистина. Постави му ултиматум или промяна и психолог или чао. Ако продължи по същия начин просто не те обича. Честно казано мисля, че в това положение децата ще се много по травмирани отколкото ако се разделите. Но все пак окончателната раздяла е краен вариант ако временната не проработи.
Внимание! Животът е твърде кратък и няма време за страдание, компромиси и т.н.! Един път се живее и то да е в мизерия и страдание при положение, че по-добър живот те чака зад вратата?

Аз бях на 17, когато се гаджосахме, а той студент по право в Софийския. Първите години си бяха съвсем нормални: разходки, кафенца, плажче, извън града плажчета, смях, мечти за бъдещето. Нямаше търпение да завърша университет и да си направим детенце. Умен, красив, честен, добре сложен, много начетен,  много кадърен във всичко. Още тогава ми правеше впечатление, че с каквото и да се захване, го правеше чудесно. Дали е умствена или физическа работа, нямаше никакво значение. Даваше всичко от себе си за бъдещето на нашата връзка. От работа не бягаше и сега не бяга. 23 години ще станат ноември месец. Никога не ми е посягал (питате ме такъв въпрос) и не е ревнив. Наред с хубавите моменти, които са наиснина много, вървят и лошите и най-същественото е това, което описах.
Научих се да крия някои неща, да послъгвам за всеобщо добро. Не съм оставила децата си без дрехи, при всяка възможност им  купувам всичко необходимо, но или лъжа за парите, че са ми излезли евтино от втората употреба или тайно им подреждам гардеробите бързичко, без той да види и хвърлям етикетите в коша, ако са от "Pepco" например. Унизително ми е да лъжа за такива дребни неща. Примери стотици мога да напиша и ви уверявам, че нищо нередно не правя и не харча за глупости. Лекарства съм купила всякакви и затова също съм анатемосана. Боря се и се опълчвам, говорим, спорим, налагам, но ми костват усилия, нерви, време и многооо паник атаки с изтръпвания и припадъци. Явно нервната ми система реагира на всеки скандал, даже за изпуснат телефон, недоядено кис. мляко, даже яйца като пържа, се крия, защото никога не успявам да обера белтъка като хората, как тъй ще го прахосвам.
Пристъпите му започват при една дума-харчене.
Когато е бил малък, са останали без финансова възможност, нямали са буквално какво да ядат и оттогава е развил нещо. Самият той разбира, че има проблем, но получили пристъп, провокиран от нещо безобидно, например изтървани стотинки на пода, които не съм видяла, включен бойлер, който работи по-дълго от 20 мин.(нашият бързо загрява) или нещо за купуване, влиза във фаза. Мозъкът ми трябва да работи на максимум и да предвижда десетки ходове, за да не се стигне до ескалация. Всякакви еквилибристики правя.

Въй, ламти за пари, стиснат, притеснява се, че жена и две деца са на негов гръб, ама по 4 часа дневно работи, стига му, вместо да работи 2 пъти повече за 2 пъти повече пари. То първото дете не е ли е вече в студентска възраст, още ти ли му купуваш дрехите и го обгрижваш?

Ама ние тия работи ги разбрахме още в първия ти пост. Защо го обясняваш отново? Решението ти е едно - изнасяне с децата, почваш работа. Голямото дете на колко е? Няма ли да си поема пътя скоро? Ти с едно дете, собствено жилище и работа, ще се оправиш. Споко. Това е пътя към спасението. Друго няма. Няма да се промени. Няма да се промени. Нарочно два пъти,.пък дано проумееш.

Най-много ме притесни частта, в която се поболявате Sun1013.
Сама сте си дала сметка, че стресът от живота с такъв човек няма да свърши добре. Махнете се, преди да пострадате още.

На 12 и на 9 е малкото.

Ами за мен това не е живот. Да стъпвам на пръсти, за да не дразня звяра? Не, благодаря. Всички ще почувствате облекчение и ще сте по-спокойни, ако се разделите. Но едва ли ще го направите, щом досега не сте. Не знам съвет ли искаш или просто да си излееш мъката. Май второто. Жалко, че децата изживяват едно нещастливо детство. По същия начин ще си изживеят и зрелите години. Не ти ли е мъчно за това?

Авторке, това което описваш, е някакъв ужас и безумие!  Човекът определено има сериозни психически проблеми. Много време си го търпяла, обаче не може да продължава така, ще увредиш психиката на децата, ако спешно не ги изведеш от тази среда. Поведението на мъжа ти е на ръба на лудостта, не е лошо да поговориш с психиатър първо.

Какво да ти кажа, скъпа? След 20 годишен брак жената върти мъжа си на кутрето си. Боже, пари мога да направя от такива като теб. Може би трябва да организирам курс, но то, пък, ти и подобни на теб, как ще ми платите?

Ако не вземеш крути мерки с мъжа си, ще се поболееш тотално и тогаз за децата ще е супер, направо идеално.

Човека е с някакво психосоматично разстройство и следва да се лекува. Ти от своя страна не трябва да позволяваш скандали, обиди и ескалация, трябва да го парираш веднъж и завинаги.
Защото така съм решила, това няма да го слушам, поведението ти е нетърпимо - ставаш и демонстративно напускаш стаята.

Мисля, че много потребителки тук не осъзнават, че мъжът на авторката има истински психически проблем. Това не е просто да си скръндза. Това е травма, която не е преработил. За съжаление, понякога се проявява с годините и в началото не може да се види. Явно докато сте били студенти и сте живели лежерно, обаче сега го е страх да не изпаднете пак в ситуацията, в която е бил като дете. Не го оправдавам, а се опитвам да обясня поведението му. Баща ми се изроди с годините и стана подобен. Не чак в такава степен, но не беше добре. Докато имахме пари и живеехме добре си беше нормален. Обедняхме, бизнеса фалира и баща ми беше много съсипан. С времето започна да се държи много зле. Не даваше да се хвърлят вещи, помня как му бях искала пари за снимка за бележника в училище. Беше ми дал 5 лв. Явно е очаквал, че снимките са по-евтини, обаче не бяха. Снимахме се с моята приятелка, ходихме заедно в едно квартално фото. Като се прибрах ми вдигна скандал, че това са много скъпи снимки и не съм знаела как се изкарват пари, пет лева много били. Била съм сигурно пети клас. Сега съм на 30 и още го помня като бял ден! Травматични са тия неща, а това случващо се пред децата на авторката ежедневно, ще да е много мъчително.

А ти все още го обичаш, защото...?