Вие какво правите ?

В работата колежки много, там е проблема ,че изобщо не мога да намеря време за тях. Излизам с тях ,събираме се , но през седмицата времето е много тегаво ,едно и също , излизам с детето ,но все сама , омръзна ми

Град в Родопите, много малък, но живеете в апартамент, значи е достатъчно голям, за да има кооперации/ блокове.
Дъщеря ви е в училище, значи има училище в града и не е чак толкова миниатюрен , колкото го описвате.
Разбирам, че е тегаво с малко дете, но и вие се поставяте в тази ситуация сама. Постоянният ви отговор в тази тема е , че не правите някакви неща от страх какво ще си мислят хората.
Нищо ли няма в този град, площадка, детски център, детска библиотека, каквото и да е?
Ако наистина нямате кола или не шофирате , наистина вземете си автобус до съседен град и разглеждайте. Заведете детето в някакъв музей, в Смолян има голям етнографски, има обсерватория . В етнографския имаше изложена мечка лятото. В библиотеките има детски отдели с много книжки, понякога и играчки.

Ако има автобус до Момчиловци (би трябвало да има, защото това е една от спирките Пловдив-Смолян), мяташ се с малкото дете, докато голямото е на училище и изкарваш чуден ден там. С двете деца (пак там) може да идете да видите фермата за северни елени. Или водопада. Да си налеете лековита вода от параклиса. На центъра има няколко заведения и детска площадка, та може и с млади хора да се запознаеш.
Аз ходя до там сама с децата понякога (от София с кола или от Пловдив с автобус,когато сме там при нашите близки).
Не чакай някой да дойде да те потърси у дома и да се сети да те разнообрази.
В Смолян наистина има много интересни неща. Планетариум, обсерватория, музеи, млади хора, магазини,заведения, кино.
За 1 ден можеш спокойно с автобуса и децата да идеш в Пловдив. Гребната база, фонтаните и Симеоновата градина са разкошни места за децата.
В неделя - семейно до Снежанка или на Момчиловата крепост, до Белинташ, до Кръстова гора.
Благодат!
Ние в момента сме в Родопите семейно, но от другата страна. На границата с Пирин.

Ама те хората в Сибир не пропускат да си изведат децата. Само ние тук сме толкова кекави и не издържаме на по-малко от 25 градуса. Не дай Боже да вали дъжд, абсурд да се излезе, че ще се разтопиш!

В допълнение към Fever Ray- на децата им стига един вир/ поток и да хвърлят камъни в него. И да търсят мравки в тревата.
Ние от Пловдив ходим до Смолянско да може детето да е по цял ден на чист въздух сред природата, търсим рекички/ вирчета и сме бая време на такова място. Малката се скъсва да събира шишарки , да мята камъни във водата, да наблюдава някое насекомо как пълзи.

И аз съм в подобна ситуация. От няколко години се преместихме от Варна в малко курортно градче в планината и нямам много познати тук. Имам две-три приятелки в съседните градове, но нямат лични автомобили, аз също. Така че се виждаме много рядко. От зор-заман някой път ходим с бебо по лобитата на хотелите да пия кафе с бивши колеги, но и това се случва рядко. Имали сме периоди, в които не сме излизали по два-три дни заради силен вятър, но да не излизам цели две седмици - дори не мога да си го представя. Бих излязла ако ще да е на 10 минути от вкъщи, само и само да не стоим като заложници. Вече като има буреносен вятър наистина не мърдам, защото само бих се вбесила. Някой път изкарвам бебо в двора на църквата, висим по пейките, не е нужно по площадки да ходим.

И Смолян ми е на час път с автобус ,а такъв няма на всеки час . Детето ми сега ще направи 2 ,спи на обяд ,не мога да го помъкна и то сама по музеи и т.н ,няма как да му е интересно,нито пък ще стои вътре. Другото се прибира в 16 ч от училище, трябва да има някой унас ,това  с малко дете по автобуси извън града не е опция ,но пък да използваме неделите става Не си представям   да отида до Пловдив и да се върна в един и същи ден  ден  с автобус, освен ,че има само един в посока Пловдив и един от там са връщане ,аз ще се разсипя от път . Предпочитам с ММ ,когато може . Надявам се ,че нещата ще се оправят ,когато започна работа.

Продължавате да си поставяте сама ограничения и явно такова е положението. Няма лошо, всички сме различни, но просто щом така приемате ситуациите, ще трябва да приемете, че ще скучаете още известно време.
Иначе за музеите- моето откакто е на година и 4 месеца го водя и му показвам и винаги стои с интерес. Затова ви писах, че има експозиции с мечки и животни, поне от моя опит на децата това най им е интересно.

За случая е много подходяща приказката, че човек,  каквото сам си направи, друг не може да му  направи. Не се е случвало да пропусна излизане с детето, без значение какво е времето.  Откакто е проходил имаше гумени дрехи и ботуши и му беше любимо да излизаме в дъжда. Беше на година и 6 месеца,  когато за пръв път пътувахме с влак - 2 часа и 15 минути. По музеи, театри, цирк и т.н. сме ходили преди да навърши година и половина.  2 км до площадка не мисля, че са разстояние,  което да затрудни някого.

Много тъжно е, че сама се ограничаваш.
Всичко това са само оправдания.
Моите деца са 5, като 2 от тях са отдавна големи хора и живеят далеч, но и с тях процедирах по описания начин. Даже с тях живяхме в чужбина, когато бяха малки и затова от бебета са обиколили куп музеи, паметници и забележителности. И точно без да имаме много познати наоколо (освен няколко колеги, с които само по работа общувахме).
В момента най-малкият ще стане на 9 месеца след 3 дни. Другите деца вкъщи са в първи и в девети клас. Излизат в 7 и се прибират в 17 ч. А това е безкрайно много време да излезе човек,да иде някъде, вкл. до съседен град.
Аз не само не случая, а дори не ми стига времето. Ходя на тенис (с малкия), на плуване (с малкия), редовно отивам до места в планината на до 100 км. Децата ни са водени по циркове, музеи и театри преди да станат на 2. Зоологически градини и зоокътове стават и за бебета. Изобщо, всяко нещо може да е забавление за едно дете, дори да събира камъчета от съседните улици и да правите "конкурс" кое е най-хубавото.
Да, когато съпругът ми е свободен, е по-хубаво, но не мога да стоя.
Просто не разбирам как човек може сам да се ограничава така. Евентуално ако имаше агорафобия би било разбираемо. Но пък ти гледаш на пътуването като на нещо уморително, на излизането като на нещо разболяващо и т.н.
Поне няма някоя близка пейка не можеш ли да излезеш с книга за час, докато детето играе в пясъчник или си къса тревички, или да поспи в количката? Явно просто ти харесва да седиш у дома.
Как точно минава един твой ден? Как общуваш с малкото дете? Защо смяташ, че само с други възрастни и само ако отстрани изглежда по определен начин в очите на хората би ти било добре?

На година и нещо и аз не съм водила дъщеря ми извън града сама, но понеже тогава бяхме в родния ми град, там сме на два километра от основния парк. И всеки ден тя в количката и аз я возя дотам. Имаше и една чудесна детска кухня, от която й вземах храната, и тя приблизително там, така че и без това трябваше да си вземем манджичката. За мен два километра в посока нищо не са, бързоходна съм си. Нямаше кой знае какво разнообразие, маршрутът един и същ, но ни харесваше. По магазини влизах да пазарувам с нея. Тя съгласна, гледа си. Покупките в количката после. Сядахме и в заведения. Там не беше много съгласна, загубваше търпение на третата минута, но я вземах да стои в мен, и криво-ляво изпивах по едно кафе.

Сега е на 7 г. и още си пазарувам и пия кафе с нея, с което вече е напълно съгласна, само иска покупки и почерпки и за нея. Знае си интереса.

За мен е видно от самолет, че жената иска мъжът й да участва, той не се включва и това я нервира.
Никакви съвети няма да помогнат. Аз всичко, което й давате като съвет не виждам как да се приложи, като тя просто иска да е с мъжа си в тези дейности. И удря контра защо не може сама, та не може.
Иначе на мен лично нито 1 ден не ми е било скучно с малки деца. Даже и съм била разделена и разведена с баща им, тоест съвсем сама с тях, обаче бях измислила 100 неща да правим - и у приятели ходехме, и гости ни идваха, и парка обикаляхме, но скука - никога.

Е, то е ясно, че с бащата е най-добре, но той нали работи. Не е отказал да е с нея за удоволствие. Човек се разполага спрямо реалността. И не чака друг да го забавлява, а сам се измъква от сивото ежедневие.
И при нея не е толкова до липсата на мъжа, според мен. Това са някакви насадени вътрешни пречки на хората в малките населени места - как някой ще ги види, какво ще си помисли, да не решат комшийките, че скитори по улиците, вместо да шета у дома, че детето следобед не е с пижамка в леглото и т.н.

Добриана, а обмисляла ли си да изкараш шофьорски курс, за да си по-мобилна и да можеш поне в рамките на града да се движиш лесно с децата? Майчинството е идеален момент за това, вкл. можеш да си направиш часовете за кормуване в неделя, когато мъжът ти е свободен да гледа децата.

Аз я разбирам, защото и моето дете е буйно. Няма да стои в автобус един час. 30 минути са ѝ максимумът. Спи следобедите само в леглото си. В количка не спи. И аз няма да хвана автобус до съседен град сутринта с мятащо се дете, за да обикалям улиците, и после да бягам да хващам същия единствен автобус в обратна посока с изнервено недоспало мъниче. При нас мъжът ми настоява все да ходим някъде. Е, в настоящия момент и при този темперамент на детето така се напрягам и изнервям, че после ми трябва почивка от почивката.

Моите от съвсем малки обикалят нанякъде и са свикнали. Но аз никога не съм треперила над режима им и не съм си слагала на сърце дали ще заспят с един час по-късно и т.н. Ако това ми е било номер едно, не знам как щяхме да я караме.