Ще си заслагаш режима на сърце, когато детето има нужда да спи и става все по-ревливо, мятащо се и крещящо с напредването на деня. Така излетите стават адски релаксиращи и приятни, особено връщането.
- Публикувана: 30 апр. 2023, 00:45 ч.
- Последно мнение: 11 май 2023, 17:58 ч.
Вие какво правите ?
И при мен е като при В.
Понеже от новородени са все нанякъде, нямат проблем. Свикнали са. И под режим аз разбирам само часовете нощен сън и държа на тях. През деня не цепя минутата и всичко е спокойно.
Колкото повече родителите се изнервят, толкова по-неспокойно е детето. Това е проблемът. Аз такъв нямам.
Понеже от новородени са все нанякъде, нямат проблем. Свикнали са. И под режим аз разбирам само часовете нощен сън и държа на тях. През деня не цепя минутата и всичко е спокойно.
Колкото повече родителите се изнервят, толкова по-неспокойно е детето. Това е проблемът. Аз такъв нямам.
О, ревали са и са крещяли, много ясно, но това не значи, че ще стоим вкъщи. И там са ревали все пак, като не са на кеф 
Моите поотраснаха и малкото като реши да си играе, че е "бебе", искрено й казвам, че за бебе вече нямам сили и да си измисли нещо друго
Радвам се, че този период ми е зад гърба. Но край мен от 22 години все има бебе и малко дете, та е време да си почина и аз.
Моите поотраснаха и малкото като реши да си играе, че е "бебе", искрено й казвам, че за бебе вече нямам сили и да си измисли нещо друго
Радвам се, че този период ми е зад гърба. Но край мен от 22 години все има бебе и малко дете, та е време да си почина и аз.
Наивница, В е с 4, аз съм с 5. Не е като да не знаем, ама повечето и на двете ни са вече големи хора. Не говорим просто ей така.
И е вярно, че нервното дете навсякъде е нервно. Навън поне е на чист въздух и изразходва излишната енергия, пък често му става интересно и спира да е нервно. Колкото повече му се въртиш на пета, по-зле става.
И е вярно, че нервното дете навсякъде е нервно. Навън поне е на чист въздух и изразходва излишната енергия, пък често му става интересно и спира да е нервно. Колкото повече му се въртиш на пета, по-зле става.
Спомням си моето как отказваше да спи в количка, а ние направихме екскурзия до Кенана в Хасково за целия ден. Рева, крещя и накрая като нямаше избор заспа полуседнало в количката.
И аз и пазя тихо, защото не обичам да ми се шуми и на мен, но пък я мъкнем по самолети, пътувания, еко пътеки, от много малка и не се ограничаваме заради нея. Според мен това много помага и на самото дете му е интересно и свиква.
Как да не е нервно, като е само вкъщи/ прави едно и също… то и аз ще се изнервя така.
И аз и пазя тихо, защото не обичам да ми се шуми и на мен, но пък я мъкнем по самолети, пътувания, еко пътеки, от много малка и не се ограничаваме заради нея. Според мен това много помага и на самото дете му е интересно и свиква.
Как да не е нервно, като е само вкъщи/ прави едно и също… то и аз ще се изнервя така.
Наивница, не споря, още по-малко пък съм съвършена.
Даже точно обратното в очите сигурно на майките, които смятат, че детето трябва да има режим и да се пази като писано яйце.
Имам си свои възгледи и те са, че здрави и спокойни хора са тези, които живеят активно, хранят се здравословно и предпочитат гората пред телевизора. Особено важи за децата според мен. Но всеки си избира как да живее. Както и дали да плаща данък обществено мнение или да се чувства добре.
Пък и аз съм била млада и объркана майка някога. Вече се готвя да мина в отбора на бабите, а бабите знаят най-добре.
(Майтапя се, разбира се.)
Даже точно обратното в очите сигурно на майките, които смятат, че детето трябва да има режим и да се пази като писано яйце.
Имам си свои възгледи и те са, че здрави и спокойни хора са тези, които живеят активно, хранят се здравословно и предпочитат гората пред телевизора. Особено важи за децата според мен. Но всеки си избира как да живее. Както и дали да плаща данък обществено мнение или да се чувства добре.
Пък и аз съм била млада и объркана майка някога. Вече се готвя да мина в отбора на бабите, а бабите знаят най-добре.
(Майтапя се, разбира се.)
И аз съм се изнервяла, но с повече от две деца човек просто почва да е по-лежерен и да си търси спокойствието. Своето, не само това на децата. Което значи - повечко навън, а че някое се е затръшкало - ще му мине. Даже си имах мантра при рев на бебе - "Ревеш, ревеш, но ей сега ще спреш" и честно, мисля, че действаше
И аз ще мина в отбора на наивница.
Ние ходихме до зоо в Стара Загора - хич, ама хич не му беше интересно. Може 5 минути да гледа мравка или буба на пътя, но щрауса хич не е интересен. За сметка на това минахме целия парк на бегом за 25 минути. И трябва да тичаш с него, защото се засилва и прави салта по стръмното. Естествено после иска да го носиш и не ще да върви, почват се лигоии и пак тичане между хората на опашката. После в колата ние с ММ сме капнали, но гледаш да държиш малкия буден, че от люшкането на колата се отнася. А заспи ли сега няма сън след обяд. А няма ли сън за него, няма и почивка/сън за вече капналите мама и тате.
Режима ни на ядене и спане е железен и го държа така. Най вече спането. Сега заспива за 5-10 минути на обяд, но имаше време когато сме го приспивали часове.
Знам, че има деца, които са по кротки, но нашето не стои. Той просто не СТОИ на едно място. На заведение аз, ММ и евентуално брат му се редуваме да ядем и да вървим след детето.
За мен е най хубаво да сме на вън в парка. Карам го с колата и го пускам на безопасно място да беснее.
Ние ходихме до зоо в Стара Загора - хич, ама хич не му беше интересно. Може 5 минути да гледа мравка или буба на пътя, но щрауса хич не е интересен. За сметка на това минахме целия парк на бегом за 25 минути. И трябва да тичаш с него, защото се засилва и прави салта по стръмното. Естествено после иска да го носиш и не ще да върви, почват се лигоии и пак тичане между хората на опашката. После в колата ние с ММ сме капнали, но гледаш да държиш малкия буден, че от люшкането на колата се отнася. А заспи ли сега няма сън след обяд. А няма ли сън за него, няма и почивка/сън за вече капналите мама и тате.
Режима ни на ядене и спане е железен и го държа така. Най вече спането. Сега заспива за 5-10 минути на обяд, но имаше време когато сме го приспивали часове.
Знам, че има деца, които са по кротки, но нашето не стои. Той просто не СТОИ на едно място. На заведение аз, ММ и евентуално брат му се редуваме да ядем и да вървим след детето.
За мен е най хубаво да сме на вън в парка. Карам го с колата и го пускам на безопасно място да беснее.
Пробвала съм какво й е интересно. Бях я водила в Природо-научния музей. Не се впечатли. Добре, пробваме друго. Научава се какво обича и какво не, децата са различни. (Ама не е оригинално моето - обича си точно площадките от малко, и заради децата, но може да играе и сама, стигат й люлките и катерушките 
).
Забелязах, че като е по-дълго будна, по-трудно заспива, затова я оставях да си спи когато иска - в количката, нямам против. После и вкъщи спеше. Да я държа нарочно будна, че да спи после в точния час, при нея нямаше смисъл.
). Забелязах, че като е по-дълго будна, по-трудно заспива, затова я оставях да си спи когато иска - в количката, нямам против. После и вкъщи спеше. Да я държа нарочно будна, че да спи после в точния час, при нея нямаше смисъл.
Всъщност, въпросът не би трябвало да е точно какво прави всеки от нас, защото явно всеки е намерил удобството за себе си и своите деца.
Въпросът е,че авторката хем не харесва начина,по който минават дните й, хем се страхува да предприеме каквото и да е за промяна.
Идеята е да помогнем на нея.
Иначе е ясно, че децата са различни. Вярно е , че от моите съм писала много пъти,че само едно беше ревливо, неспокойно и палаво, но там ние си бяхме виновни. Или пък аз не съм се впечатлявала толкова от мрънкане и подобни по-скоро.
За останалото явно всеки разбира удобството различно. Ето, за едни е детето да спи следобед, за да си починат и те. За други е да са активни максимално в светлата част на деня, за да спят всички добре нощем (бебета са лесни - в количката, в колата, но пък някои родители смятат това за неправилно). И всеки е прав за себе си. За мен решението е в дълго стоене навън, за други е излизане и прибиране. Това няма значение. От значение е, че в темата всички сме единодушни, че не може дете да не излиза със седмици, а майката да се чувства зле между 4 стени.
Въпросът е,че авторката хем не харесва начина,по който минават дните й, хем се страхува да предприеме каквото и да е за промяна.
Идеята е да помогнем на нея.
Иначе е ясно, че децата са различни. Вярно е , че от моите съм писала много пъти,че само едно беше ревливо, неспокойно и палаво, но там ние си бяхме виновни. Или пък аз не съм се впечатлявала толкова от мрънкане и подобни по-скоро.
За останалото явно всеки разбира удобството различно. Ето, за едни е детето да спи следобед, за да си починат и те. За други е да са активни максимално в светлата част на деня, за да спят всички добре нощем (бебета са лесни - в количката, в колата, но пък някои родители смятат това за неправилно). И всеки е прав за себе си. За мен решението е в дълго стоене навън, за други е излизане и прибиране. Това няма значение. От значение е, че в темата всички сме единодушни, че не може дете да не излиза със седмици, а майката да се чувства зле между 4 стени.
Поне по-самоуверен...