“ Той/тя е дете на разведени родители “

Здравейте дами,

Имам следния осъзнат проблем, за който за съжаление няма как да не пиша анонимно… С мъжа ми живеем заедно с дъщеря му от 1 година, в началото всичко бе прекрасно, адски много се разбирах с детето, слушаше ме за всяко едно нещо, дори бих казала, че и сега е така … Когато той и каже нещо тя се обръща към мен и пита може ли? До тук добре… Майка и я е изоставила преди 2-3 години, сега реши да се прибере отново в града, в който живеем и заради това, че попечителството не е разделено, желае да взима малката при нея ( на почти 7 е) в началото детето не желаеше да ходи, сега не се сърди отива при нея, но идва и големия проблем… нещо в мен се пречупи, започнах супер много да се дразнв на това дете, буквално за всяко едно нещо ме побърква, дразни ме като се лигави, като се разплаче да нещо ( ще подчертая че не се карам, не и крещя или нищо подобно, никога не съм се държала зле с нея) по скоро едно вътрешно чувство, като я видя да се Качи на главата на баща си се побърквам, не знам ревност ли е.. какво е, но всъщност адски много ми тежи, когато е при нас и постоянно се караме с мъжа ми за ми за някакви дребни неща защото съм изнервена, като е при майка си всичко е цветя и рози…. все още нямаме общо дете сигурно и това е проблема, но кажете ми как да се справя с това състояние, адски много искам да сме едно щастливо семейство, но като я видя, че се приближава към баща си, а той от своя страна като “борба” с бившата и позволява всякакви абсурдни неща, за да не поиска да остане при майка си в някакъв момент… аз откачам.

Тормозили са ме и мен, още от детската градина, включително някои учителки след това в малките класове. Имаше едно момиче, което беше особено жестоко. Някой и казал, че ще и взема бащата, понеже аз нямам. При мен ситуацията беше особена, понеже и майка ми и баща ми ме бяха оставили друг за се грижи за мен.   Доскоро се чудех за причината за тормоза и какво толкова съм направила тогава, но явно е било заради това. Говоря за 1990 година.


Според мен поговорете със специалист. Може би психотерапевт ще е подходящ.

Mariyaa8999, проблемът е всъщност много сериозен. Детето е малко. Не е тийн на 18-19 - утре да стане студент и да не ти пречи със съвместен живот и гледане. Поговори с мъжа си и по-добре детето да живее с майка си, а вие да го взимате по някакъв режим за уикендите. Това, че засега не му вдигаш тон, а само трупаш напрежение, все някога ще избие нанякъде. А това дете няма ама никаква вина за нищо!

Щом ревнуваш мъжа си от нея, не си ли обмисляла колко по-лесно ще ти е да си с мъж, който няма деца??

Mariyaa8999, разделете се с този мъж и не се мъчете взаимно. Ако се появи и ваше общо дете, нещата ще станат трагични. Ще си точно злата мащеха.

Всъщност хора, затова започнах и разказа с това, че проблема ми е напълно осъзнат, аз не искам дс деля детето нито искам да се разделим или да не сме семейство… по скоро търся причина в това, че на детето сега му е изключително трудно половината месец да слуша нас а другата половина майка си, съответно по този начин и нейното макар и невинно поведение се променя; докато преди сме и били всичко дето има сега кма право на избор и може би от тук се поражда и проблема който имам … страх или не знам и аз как да то разбера че ние правим всичко за нея а тя няма да избере нас, точно затова се чувствам толкова объркана и ме боли, че тя не е малкото момиченце което беше преди година, а нещата се промениха до толкова колкото сега…

И всъщност аз мъжа си го обичам повече от колкото някога съм си представяла че е възможно и раздялата, за която споменавате дори не ми е опция.:: той работи адски много и аз съм тази, която се грижи за това дете постоянно, храни, къпе; облича, води и прибира от училище дори работата си напуснах, за да мога да се грижа за нея…. Та далеч не става въпрос за отритване

Тогава иди на психолог и дано разберете как се решават такива  ситуации! Ако ти искаш дете, родете си и свое тогава. Той мъжът хубаво работи, ама те е насадил в ролята на майка, без да си такава. Че и работа си напуснала...??? Е няма как да не си изнервена. И какво значи кого ще избере детето? Детето обича и двамата си родители. Ти си жена на баща му и не виждам какво се кахъриш кого щяло да избере, да не сте на конкуерс?

Представям си изнервена млада жена, вързана вкъщи с детето на мъжа си, в напревара с родната му майка, неясно за какво...? Ми и аз ще се гръмна.

Все по- лошо ще става ситуацията с детето. Ти ще избухнеш някога, а мъжът ти няма да е все така влюбен в теб. Ще си направиш услуга, ако се разделил с този мъж.

Напуснала си работа?

Мария, тогава посети психотерапевт като последна възможност....може да може да ти помогне.
Аз още от 15-годишна знам, че не мога да се справя с такава ситуация, затова си търсех мъж без деца. Моето да е първото.

Много ми хареса коментара ти! Няма нищо лошо в това да си признаеш пред себе си, че не искаш да гледаш чужди деца. Аз също никога не бих се хванала с мъж с дете.
Нека разните им там велики мъчници се вкарват в такива филми. Аз допълнителни драми с бивши съпруги и деца не искам.

Мария, да разбирам, че майката на детето го оставя на бащата и отива в друг град за 2 години, през последната от които бащата пък го оставя на приятелката си, тоест на теб, щото много работил, а ти си прекъснала работа? Не знам как си се съгласила на тая схема, честно. И не знам какво им харесвате на такъв тип мъже.

Mariya, горещините действат зле на много хора. Явно си мазохист или крайно непопулярна с мъжете за да седиш в подобна конфигурация, осъзнавайки негативите. Някой спомена психотерапевт, но мисля, че психиатър е по-подходящ. Поне да оправи дозите или да ти даде някакво лечение за да се поуспокоиш и да можеш да си стегнеш багажа.

Не, не обичаш мъжа, а себе си. Спри да се мъчиш и да мъчиш околните и си вземи живота в ръце! Никой няма да те потупа по рамото, че си спряла работа за да гледаш чуждото дете.

След като нямате общи деца, раздяла е наистина най-лекото и лесно решение. Продължаване на връзката е садо-мазохизъм за всички участници и с пагубни последствия за психиката им.

Аз никога не съм била влюбена в мъж, който има дете и не знам какво е. Обаче да напусна работа, за да гледам дете, което не е мое - няма начин просто. Мъжът е ужасен манипулатор.

Според мен, вие сте живеели тримата като семейство спокойно. Сега тази конфигурация не съществува и това не ти харесва. Ревнуваш всички. Не го казвам с упрек, а като констатация. Съветът ми е, да заживееш с мисълтта, че детето си има майка и баща, а ти си съпругата на бащата. Ще имате и сблъсъци и конфликти . Колкото по-конкретна и балансирана роля с определени граници възприемеш, толкова по- успешно ще управляваш взаимоотношенията ви. Това не е лесно. Когато имате и още деца, положението ще се усложни. Мъжът ти в момента също се конкурира с бившата, на детето му е още по-сложно. Трябват усилия, за да се намери баланса .
Не се лишавай от работа, трудов стаж, осигуровки, собствени финанси, квалификация  и т.н, защото от глупост сама се поставяш в уязвимо положение. Като се появи и едно бебе и съвсем ще се оплетеш и затънеш.

Нещо сериозно не е наред, за да напуснеш работа. Вече и аз препоръчвам психиатър..