За емоционалната еманципация от родителите

Здравейте и за много ХУБАВИ години и на вас, и на всички във форума! Да сте много щастливи всички. Ние с мъжа ми сме от обратната страна, привидно само, защото става въпрос за едно и също нещо реално, за начин на мислене. Нашите родители не ставаха и при двамата. Имало е зависими, насилници, невротици - всичко в най-тежката форма, при неговите и втори бракове, но пак ужасни истории, разбирате. Само едно искам да ви напиша: всичко зависи от вас. Макар ние да изглежда, че сме от другата страна, наложило се е сами да се справяме, не сме имали емоционалната близост, поради тежкото неразбирателство със самите тях, то пак е същото. Вярата в себе си е основополагащото нещо в живота. Вярата в себе си. Можете, вие сте отделна личност, независимо от това какви са ви роднините. Никой не си избира роднините, за да има някаква вина. Ако ние не бяхме заспивали с мечтите и амбициите си в този ад, който ни се е паднал, от нас към днешна дата, нямаше да става нищо. Щяхме да мрънкаме, че моделите се повтарят, че няма какво да направим, че всичко, рано или късно, се сгромолясва и хората нямат шанс, и не се обичат, и винаги е много грозно и неприемливо, и са обречени направо, и как да повярвам в другия, да се обвържа, да създам семейство, което е всъщност как да повярвам в себе си с подобни сринати, неуспели и комплексирани роднини. 2/3 от проблема ви е вече решен - признавате проблема и имате желанието да го преодолеете. Браво! Не просто вярвах, че ще имам нормалността, която не съм имала като дете. Аз се олях, вече не ми стигаше нормалността; заради всичко лошо исках да блестя така, както много / имам предвид от тези с нормалните родители и детство/ няма да могат и не за друго, а защото няма да са убедени, че могат. Мечтите от едната страна на везната срещу страховете от другата. Изборът винаги е ваш. Не говоря празни приказки, можете. Защо се притеснявате какво ще кажат другите за мъжа до вас - това е вашата връзка и любов, вие двамата изпитвате емоциите, какво значение имат другите? Няма да живеят те с този мъж, а вие. Вие ще градите с него и ще сте самостоятелна единица. Не се страхувайте, лошият модел може да бъде най-хубавото нещо в живота, при правилно мислене обаче. Поисках всичко, защото нямах нищо. Но със страх и бездействие нищо не става. На 30г. сте, вземете живота в ръцете си, разберете не сте родителите си, вие сте отделна личност със собствен живот и мислене. Просто си променете съзнанието. Искате или не стабилна връзка, а едно или няколко, както вие ги виждате нещата, дечица? Не може да пропуснете любовта, заради психическите проблеми на мама, тате или двамата. Това е абсурдно, разберете, абсурдно е.

Благодаря, Руми! Поздрави и на Вас! Слава Богу, при мен не се касае за такива тежки състояния. Нормални хора са родителите ми. Поздравления, че сте имали тази сила Даже няколко деца искам, не знам защо така имам страх от този избор, но сте права за всичко, ще се боря

Брей, голяма работа, че станала от масата и "неуважила" жената, която й обяснява, че "не била красива, ама ставала"?!? Ми то щом собствената ти майка ти говори така, какво самочувствие, какви мъже, какви 5 лева??

Изобщо не става въпрос за майката. Въпрос на възпитание. Че трябва и да й се обяснява на 30 годишна.

Според мен пък става въпрос точно за майката, за бунт, а не за възпитание. Ако е била с други хора, едва ли е щяла да изчезне за цял час.

Не говорим за тийнка на 13, или? Бунтувала се..

Бунтовете срещу токсичните родители продължават цял живот, под различни форми. Ако ще да си вече на 60, ако има нещо неотработено, непростено, то ще се показва от време на време.

Има лесно, не им се натрисаш.

Ако тези отношения бяха толкова лесни и прости, някои професии нямаше да съществуват.

Ще вметне майка ми в разговор, да си купя ново сако, и аз съм тооолкова наранена, че тръгвам да отработвам травмата си при някоя психоложка от свободен университет, дето още се радва на дипломата си. ЖДНБ.

А защо си се хванала за това сако, след като имаше доста по-нараняващи примери в разказа на авторката?

И аз не разбирам защо се нищят дреболии, като въпросът е съвсем различен? Така темите набъбват до 100 страници без да се помогне наистина.

Оставям сакото, хващам се за това, че нямала гадже, щото нямало да го харесат. Вместо да потърси причина у себе си, да промени нещо в навиците, в живота си, пак родителите виновни. Тя да се сдобие с гадже, пък после нека  напише дали са го одобрили. И всички ще я подкрепим, предполагам.

Ами това съм го мислила, защото майка ми цял живот обсъжда хората и техния живот с критика. Баба ми също, кръстницата ми също. Аз се влияя от тези мнения, мисля ги. И не само тя, а въобще хората около мен в миналото, семейството, съседите в блока, баби, съседки и т.н. И аз това го слушах и изпитвах страх, че аз не трябва да правя така, за да не ме обсъждат и мен така. Не одобрява този, не одобрява онзи. Манталитетът, където съм живяла, а и не само, е такъв - не е окей с турчин, не е окей с арабин, не е окей с черен, не е окей с 15 години по-голям, не е окей с някой с татуировки и пиърсинг и т.н. Излизала съм и с арабин, и с 15-години по-голям тайно и прекратявах, като една от причините беше тоя страх. Сега, че на някой ще му стори смешно, разбирам, но хората сме различни.
Айде това са по-екстремни примери, просто манталитетът им е ограничен. И сега тепърва се уча да се изправя смело пред евентуално неодобрение.
Аз съм живяла и учила в интернационални среди, ще кажете: “ми как тогава не се отърси”, ами не се. Страхът си стоеше в главата ми. Има и други неща, но не знам дали искал да продължавам. Моля, не мислете, че обвинявам сега, просто казвам какво съм чувствала и какво ми е пречило.

Освен, ако не се чувстваш задължен да го направиш! Звучи парадоксално, но, който не е минал през нещо подобно, няма как да разбере.
На мен ми направи впечатление за идната лятна почивка изказването дали да не иде сама, въпреки страха от неодобрение. В такъв случай според мен е направо задължително да иде сама.

И на тези, които казват, че не искат децата им да ги обвиняват, че са се блъскали да ги отгледат, се чувствам длъжна да кажа, че това е вашият избор и сте на косъм да прекрачите тънката граница до вменяване на вина, задължение и пр. към себе си, вместо да ги пуснете да си живеят живота.