За емоционалната еманципация от родителите

А не мислиш ли, че си излизала с тези хора като някаква форма на бунт?
Наистина е време да пораснеш малко. Прочети отново коментара на F major. Даже два пъти го прочети.

По-жалко е да се обвинява и сочи с пръст жертвата. А насилника, какво да го споменаваме него? Съзнателно, или не, много родители са токсични, насилници. И после се тръшкат, че отрочето им станало от масата, проявило неуважение, или намерило хиляди други начини да му къса нервите.
Хубавото е, че авторката осъзнава как изглежда ситуацията и може да излезе от нея. Има хора, които остават в този капан цял живот, и предават тези "съкровища" и на следващите поколения.

Вероятно сте имали емоционални насилници за родители. Много внимавайте, ама много!!!!!! да не попаднете на емоционален насилник за мъж, защото старистиката показва тенденция да се търсят познати модели, дори и да са лоши и грешни.

То това вече ми се е случвало, когато бях на 17, но ако го напиша ще излезе, че само обвинявам.

Виж сега, някои хора се раждат с този “късмет” да имат такава майка. Контролираща, обсебваща, критикуваща, вечно недоволна. Трудното е да осъзнаеш, че какво мисли тя за теб, не е истина. Защото от бебета ние се опираме за всичко на майките си и те са наш морален компас. Ако изпуснеш момента с отделянето от нея, после ще ти става по-трудно. Не знам защо на 30 още се влияеш от това какво ти говори майка ти, защото дефакто то няма никакво значение. Имаш свои пари, живееш отделно, имаш приятели. Е как точно нейното мнение може да промени живота ти? Ще стане, само ако ти позволиш. Не позволявай. И стой далече от нея.

Авторке, разбирам те. В моето семейство е малко наопаки работата, обаче има сходности с твоето. Разликата е, че аз от много малка се еманципирах, защото не приемах това отношение от родителите си. Моите по подобрн начин все нещо не им харесваше у мен, все критика, кусури и много други неща. Ноо аз не търпях. И се радвам, защото виждам в какво се превърна брат ми - мамино синче на 40.

Аз съм на 30 като теб. Повярвай, щастието е в това да правиш каквото ти искаш. Това не го приемай като “искам да крада и да убивам и го правя”. Говоря за социално допустими неща и сбъдване на мечти. Искаш да обикаляш седмица в Италия, да станеш стюардеса или да намериш нова работа, която е далеч от специалността? Давай! Прави го!

Не ходи на почивки с вашите. Това на 30 е много пагубно. Просто си хабиш младостта. Отивай с приятели. Запиши се на младежка екскурзия, има такива, ако те интересува ми пиши на лично. Търси хора на твоите години. С вашите нямаш здравословни отношения. Не търси оценка у тях. Няма никакъв смисъл.

Какви са мечтите ти?

Какво искаш да правиш в живота си?


Според мен връзките с арабина и с 15 г по-голям са бунт срещу вашите, макар да си крила.
Трябват ти приятелки, комуникация с мъже и самочувствие.

Майка ти е голям човек и трябва да спреш да й обръщаш толкова внимание. Като ти каже, нещо накриво, отговори й. Грозно ти е сакото? Кажи, че всъщност това ти е най-хубавото сако и получаваш само комплименти за него!

Имаш нужда от психолог, за да ти помогне. Сама ще ти е трудно да се справиш. А сякаш си загубила 10 години от младостта си да угаждаш на киселата си майка и да оправдаваш чужди очаквания.

Живееш отделно, значи работиш, изкарваш пари. Бъди горда от успехите си и не се подценявай.

Според мен Джуд, осъсзнавате, че имате проблеми и вместо да приемете това и да започнете да променяте предпоставките вие дъвчете едно и също - обвинявайки майка си за всичко, което вие - една 30 годишна жена, не е постигнала до тук. Добра или лоша, майка ви е направила каквото е могла. Стигайки 18 сте можела да промените и все още можете да вземете живота си в ръце.
Намирането на мъж не ви е проблема. Защото това, което сте ще привлече доста трудна личност.
Майка ви не ви е изритала, защото смята, че сте лабилна.
Вие не си тръгвате, защото усещате, че сте лабилна.
Не си намирате мъж, защото те също усещат, че имате проблем.

Първото, което трябва да направите е да започнете да вземате решения. Изглежда трудно, а не е. Гледайте на решенията като на плодове в купа - каквото изберете, това ще ядете и това ще е вкуса, който ще усещате. Ако изберете ябълка, няма никакво значение дали някой ви казва "Ама крушите са мног сладки". Или отхапвайки ябълката да си мислите - не е сладка, минах се, дали избрах правилно и т.н.
Започнете да правите избори - всеки ден - облечайки се, гримирайки се, от къде да минете, какво да ядете - настъпете я тази несигурност. Аз това избрах и това е решението ми - ТОЧКА!
Работата е там, че чакате като вземете решение никой нищо да не ви кажа, за да не се почувствате несигурна. В следващата седмица всеки ден вземайте поне по едно решение, с което да предизвикате забележка от майка ви. Приемете забележката с думите "Така реших" и не правете, това което ви съветва или иска да промените. Реално за вас това трябва да е доста дълго упражнение.


Изнесете се. Ако ще ходете на гости на роднини всеки ден, но трябва една жена на 30 да е самостоятелна.
Имате ли приятели?
Хобита?
От там се намират връзки!
Започнете да флиртувате с мъже в интернет. За бога обаче не хуквайте по срещи. Обсъждате с приятелка любовните си неща, а ко ви притеснява мнението на майка ви. Нямате никакъв опит и бъдете много внимателна. Търсете срамежлив мъж като вас.

Имате нужда от редовна работа с психолог. Ама много редовна като начало.

П.П. За да можете да вземате решения трябва да можете ясно да определяте "харесва ми" и "не ми харесва". Започнете да категоризирате всичко около вас - хора, предмети, ситуации, филми, изрази, миризми, усещания, спомени, мечти и т.н. Трябва да разпознавате собствените си сигнали!

П.П.П. Майка ви просто споделя с вас. Това, че се чувствате длъжна да и помогнете, да я съжалявате, да и решите проблемите и тази протекция нямам идея от къде идва. Но вие нямате ангажимет да се грижите за емоционалните и физически нужди на здравата ви майка! Това го обмислете и разберете добре! Просто изслувате и поклащате глава!

Здравей, Джуд, интересувам се от психология любителски. Искам да ти кажа, че имаш при всички положения емоционално незряла майка (не спазва личните ти граници като индивидуална личност за избор на дрехи, обръща ролите родител-дете, в които ти ставаш отдушник на нейни емоции и я утешаваш, вместо тя теб, etc.), ти проявяваш много признаци на емоционално пренебрегвано дете в иначе добро и грижовно за материални нужди семейство, което си личи и в досегашния избор на неподходящи партньори. Вече знаеш какво трябва да направиш - работа с добър терапевт. И горе главата, животът е пред теб!

А защо смяташ, че трябва да споделяш лични неща с родителите си? Особено щом живееш отделно, те няма как да разберат, че се виждаш с мъж. И не е нужно да им казваш, докато не се зажените.

Не знам защо, чувствам се все едно имам някакъв дълг към роднините си да правя някакви правилни неща, които да не ме излагат по никакъв начин. И имам чувството, че ако си променя поведението и почна да се виждам с някого без да кажа нищо, майка ми ще усети. Просто изпитвам страх от нейния контрол. Тя е като майка-орлица. Описвам усещанията си, моля да не се приема като обвинения. Знам, че страхът ми е силно преувеличен, но е имало няколко дребни случки или коментари, които са ме накарали да се притеснявам.
Реално на действия се опитвам да правя промени, просто ви споделям страховете си. Аз не ги казвам пред нея и не, не смятам, че съм длъжна да споделям. В никакъв случай, просто не мога да пусна страха.

Майка ти ти е виновна, че не си способна да поемеш живота си в ръцете си. Само оправдания и замазвания.

Повечето от нещата, от които се оплакваш, ги правят всички майки. Или почти всички.
Майката си остава майка, дори когато детето навърши пълнолетие. И докато е жива. Когато станеш майка, ще го разбереш.
Проблемът не е в майка ти, а в твоето отношение към нея и хората около теб. Коментирала околните, критикувала те била... 99% от майките го правят, включително и моята, която вече е на 80 години. „Професионална“ (за майките) деформация, включено е в майчинската трудова характеристика.
Проблемът е защо ти толкова навътре взимаш всичко, което майка ти говори или прави. Защо реагираш като 13-годишен тийн. Защо отказваш да пораснеш и поемеш отговорност за собствените си действия и бездействия.
Чак се учудвам, че живееш отделно. Не ти личи.

Сега не се заяждам - просто отговаряй каквото първо ти дойде на всеки въпрос по отделно:

И какво ще стане ако майка ти разбере, че се срещаш с някого?

Какво ще стане ако се изложиш?

Защо изпитваш страх от майка си? Какво реално може да ти направи? Да ти вземе джобните, да те затвори в стаята да не излизаш, да ти спре телевизора?... Какво?

Я се осъзнай и порасни!
И се виждай с когото си щеш. Ще има подходящи, ще има неподходящи... Това е част от живота и порастването. Няма как да не се допускат грешки, да няма криввания от правия път. Няма съвършени хора. Майка ти била критикувала всичко и всеки. Ами да си критикува. Спри да й обръщаш внимание. Знаеш ли колко такива родители има, да не е само твоята майка.
И тези почивки с тях, а си на 30... извинявай, но не ми звучи нормално.
Записвай се на екскурзии и пътувай, нищо, че няма свободна приятелка. Излез от зоната на комфорт, ще се запознаеш с хората от групата.

Обвиняваш майка си за всичките си неуспехи, но иначе ходиш на почивка с родителите си, за тяхна сметка, естествено. Колко удобно!