За емоционалната еманципация от родителите

Не го приемай буквално, Шрек може да е грозен и да живее в блатото, но е добър и обича наистина Фиона. А да,  имат си деца
 Пък и колко да задобрее човек? По света няма милиони мозъчни хирурзи, или брилиантни математици.
Да, редно е да полагаш усилия за развитие, но не трябва да е фикс идея.

Пробвай с психотерапевт, тук само ще те мачкат още, за да се изтъкнат те самите какви са силни и преуспели. Много е лесно и да ти пишат как мъжът не е важен, ама докато си имат мъж, или ако са били сами, е било за няколко годинки и сега пак са във връзка. Как беше: "много е хубаво да си сам, когато после имаш на кого да се похвалиш колко ти е хубаво да си бил сам".

Такива теми винаги са провал, това са моите наблюдения. Една част идея си нямат от проблема, други са с много ограничена емоционална палитра, трети поддържат имидж колко са оправни и т.н. Безсмислено си оголваш душичката тук, накрая ще те оплюят, защото не си щракнала с пръсти и не си се оправила още днес. Вече се почна - досега ти съчувствах, ама, ама... Този мазохизъм до нищо не води, само храниш сеирджии. На твое място бих помолила за заключване и бих потърсила професиолна помощ. От сърце ти пожелавам успех.

Благодаря, наивница

Не е казвам да е фикс идея, нито го приемам буквално. Точно обратното. На определен тип хора им е фикс идея да бъдат аплодирани и приемат буквално това, което им е най-удобно.

До една степен наивница е права, форумът умее да тъпче паднали хора.

КАто цяло това за самотата е особена тема. Не мисля, че е хубаво човек да се чувства самотен. Но е хубаво да бъде сам добра компания за себе си.
Хубаво е да имаш семейство, което да създадеш, да срещнеш любовта, да си родиш деца. Това са все хубави и нормални неща. Ако ги искаш, прекрасно. Ако не ги искаш, а имаш други цели - искаш да пътуваш, да обикаляш, да правиш кариера - пак е супер. Въобще подобен избор не бива да бъде осъждан.

Проблем е ако ти не си ок с избора си. Авторката просто не умее да прави избори, защото не се е еманципирала навреме. Не я обвинявам, трудно е. Ако си по-мекушав с такива родители просто нямаш шанс за самостоятелност.

Авторката е самотна, живее по някакви правила на родителите си, оправдава очаквания и подобни. Ами не може така на 30. Ако искаш да са доволни другите, ти никога няма да бъдеш. Отиваш си на море с приятелки, нова година караш в някой бар, излизаш по срещи и си гледаш живота. Не мислиш толкова за родителите си и дали майка ти е самотна, дали баща ти си идва малко и ти не го виждаш.

Повечето тук нападат, защото не са се сблъсквали с проблема. Еулинария добре го обясни. На 18 не всички са с равен старт и ако си тъпкан 18 години, няма как на 18 и 1 ден да се еманципираш. Изведнъж се събуждаш на 30 и се чудиш какво не ти е в ред. Еми.. грабни го тоя живот и го живей без да му мислиш толкова.

Винаги си личи кога един човек "мачка" и избива комплекси, и кога говори от горчив собствен опит. От кратките ми наблюдения в този форум, добронамерените хора, готови да  споделят и да помогнат, са много повече от "мачкащите". За мен груби и непрекъснато изтъкващи се са 3-4 персонажа, не повече.
Но пък ми прави впечатление точно обратното - хората отделят от времето си, опитват се да помогнат, споделят лични истории, дават примери как са се измъкнали, как се се чувствали и как са постъпили, а питащият изобщо не чете, цикли и повтаря едно и също, обижда се, напада, накрая моли за ключ на темата, и след няколко месеца я пуска пак. Авторката е писала през септември в тема за консултация със специалист. И там специалистът е написал същото, което пишем и сега, четири месеца по-късно. Та не става въпрос да се решат проблемите от днес за днес, а изобщо да се работи по въпроса, да се правят малки крачки и да се търсят варианти. Което не го виждам.

Не става въпрос да сме сами завинаги, а да не изпадаме в дупка, когато сме сингъл, щото нямаме център. Нормално е човек да иска партньор, това не значи, ако няма да не може да се радва на живота. То и с партньор, трябва да си има човек интереси и занимания извън връзката.

Именно.
Темата е типичен пример на нещо, с което постоянно се сблъсквам и което откровено ме вбесява. Някой споделя проблем. Получава съвети. Не поема нищо от тях. Третираш го като нормално човешко същество. Той обаче иска да го третираш като много специален, защото ти е споделил проблема си. Демек, не се търси решение, търси се специално отношение. Естествено, когато не проявиш такова, ставаш лош. Поредният в живота.
Хайде не.

Това същото е при мен и ми се струва по-важното.  Неувереността в личния ти живот и към мъжете за мен е следствие. Начинът на мислене и поведение се излъчват силно и хората го надушват. Не си уверена в себе си = привличаш кофти типаж или не можеш да стоиш стабилно в отношенията, играеш пасивна роля. Аз го осъзнах след над 15г няколко нефункционални връзки, кратки дълги всякакви, и осъзнах, че общото е вкоренен модел - не мога елементарно да се отстоя и заявя, да кажа "не", аз да избера а не само мен да ме избират. Оттогава не искам да чувам за мъж, докато не го променя. Това да мога да съм си временно самодостатъчна мисля някак дойде от работата със специалист, даже ходих по друг основен повод. Голямо облекчение е. Имам много ограничен социален кръг, но не се чувствам празна и сама, не се залепвам отчаяно за мъж. Но имам още много  неотработени проблеми. Та окуражавам те да поработиш със специалист.

Изчетох темата. Джуд, според мен липсата на самоувереност и самочувствие ти е проблемът. Това намирането на мъж няма да го оправи, и ето защо. Ти ще си търсиш мъж авторитарен, който да ти определя кое е правилно и кое - грешно. А после съответно той ще бъде виновен за вашите отношения, защото "той така каза".

Следователно, първо трябва да поработиш над себе си, със специалист. Така не може - не може да не разбираш идеята да харесваш себе си. Да, мама ти е казала, че не си хубава, и какво? Не одобрява някакви твои избори, и какво? Просто дълбоко в себе си разбери, че това е всичко, което имаш - ти самата, затова приемаш себе си, проявяваш разбиране към недостатъците си, харесваш и се гордееш с качествата си и с постиженията си. Не може да нямаш постижения, спомни си ги - ето това си ти, твоите постижения.
Ако сама не се харесваш, кой друг и защо да те хареса?
А от мама се дистанцирай, крайно време е наистина. Дали не може с баща ти да се виждате някъде на кафе?

Две приятелки имам с проблем с чувство на самота и сложни отношения с родителите, и двете посещават психолог. При едната, откакто започна работа с психолог, забелязвам промени, по-спокойна е, по-отворена да споделя с приятелки негативни чувства и случки (преди беше като затворена книга, в компанията, обаче рядко говори за лични неща). Сега, когато разговаряме, се стремя да проявявам интерес как върви терапията и да я изслушвам. Разбирам, че за някои неща и да искам не мога да я разбера, но след обясненията на терапевта ми стават малко по-ясни поведението и изборите й. Другата е омъжена с дете и при все изпитва дълбоко чувство на самота. Според мен недей да се отказваш от работа с терапевт. Опитай с единия, ако не се получи, с другия, с трети. Знам, че е и въпрос на финансови средства, но според мен си заслужава.

Оо, самотата няма да я излекува мъж/дете. А и е нормално да се чувстваме самотни понякога в живота си, дори във връзка, дори да сме обичани. Да натовариш един човек да запълва всички твои празнини, не е реалистично. Затова човек има приятели, колеги, роднини, познати, хора, с които споделя общи интереси и хобита, някакви каузи, инициативи, домашни любимци. Иначе прибираш един мъж и го гледаш в очите с очакване да те прави щастлива, обичана и единствена във вселената денонощно и си цъфнала, та вързала.

Здравей, мила Джуд, за много години!

На много места повтаряш "излагане", "срам" и прочее. Разбира се, на теория никой не иска да е обект на клюки и негативно обсъждане, но като социални същества хората почти постоянно обсъждаме и оценяваме останалите под някаква форма, пускаме коментари, разсъждаваме над животите и изборите им и т.н. Някой би определил този факт просто като част от селския манталитет на малкия ограничен човек, аз обаче смятам, че това е начинът да сигнализираме на останалите нашите ценности, да изразим мнението си, да покажем как искаме да бъдем възприемани, като всичко се прави под успокоителната безопасност на т.нар. клюкарене. Въпросът е защо ти си толкова повлияна от това банално разменяне на приказки, в които участват майка ти и другите ти роднини, дотам, че имаш безброй силни страхове и изградени бариери, и си се оставила тези думи, които надали имат някаква особена тежест за хората, които са ги изрекли, да те рамкират и да определят кое е правилно и приемливо и за теб, не само за тях? Т.е. защо не изграждаш своя собствена и автентична (направляваща те) ценностна система, а оставяш чуждите и особено майчината, да заемат главното място и да доминират живота ти, съответно решенията? Помисли си защо се е получило така, защо не си изградила някои основни вътрешни устои за един възрастен индивид.

И в следствие на горносто, звучиш сякаш към настоящия момент ти си свръхчувствителна към думите, погледите и гримасите на майка ти. От странична гледна точка твоите реакции на коментарите ѝ изглеждат преувеличени. Моята майка ми е казвала например, че ставам, изглеждам прилично, а като ѝ правех забележка, че трябва да ми надува самочувствието, а не да се прави на обективна, ми отвръщаше, че не може да лъже и просто била честна Отвръщах ѝ също с честност - че приличам на нея, само дето съм по-млада Та понякога просто не е цветя и рози, но ако се опиташ да гледаш по-леко и с чувство за хумор, не криеш чувствата си, но ги поднасяш по смилаем за отсрещнта страна начин, нещата се получават.

Здравейте отново, въпреки всичко аз се вслушвам в написаното от всеки, дори и най-критичните. И днес даже си поставих за цел да проявявам разбиране към майка ми и различните ѝ настроения. Не съм се ядосвала и не съм я съдила в мислите си. Скоро ще си сменя работата и се надявам това да ми даде глътка свеж въздух. Пък и като е присъствена, вече няма да имам причина да се прибирам толкова често. А и я избрах със сърцето си, не само с логика, и я избирам въпреки поне 5 различни мнения как не трябва да ходя точно там да работя.
P.S. За кафета и обяди само да се виждаме няма как, защото аз живея в друг град, когато не стоя при тях. Така че ще е уикендите (не всеки, разбира се). По принцип като си замине баща ми, аз не се прибирам толкова често. Просто ще трябва да се примиря, че времето ми с него е малко, но пък е за моето добро.

Това не е обикновена самота, а трудност за емоционална интимност в отношенията, не само романтични, а и приятелски, когато като дете системно са били потискани в емоциите си, в свободното изразяване, дали с безразличие и липса на интерес към емоциите на детето, или още по-лошо с безразличие + нон-стоп критика и съсипване на самочувствието от страна на родителите. Изпитват чувства на депресия, срам, страх от провал, страх да пробват, страх от осъждане и още критика, не могат да бъдат уязвими, да се разкрият, такива неща. Въпреки че са в компания, се чувстват самотни и че никой не може да ги разбере, като аутсайдери. Според каквото са ми споделяли или аз съм чела по темата за възрастните деца на емоционално незрели или нарцистични родители.