Оф, минават ми много черни мисли, опитвам се да ги подтискам ала не винаги се получава. За съжаление така сме устроени... 
- Публикувана: 26 фев. 2007, 09:04 ч.
- Последно мнение: 24 март 2007, 04:03 ч.
Минават ли ви черни мисли,когато се притеснявате за децата?
Това си е някаква натрапчива невроза, която и аз имам, но не мога да я преодолея.
Това, което мене ме притеснява, не са черните мисли по принцип, а само когато не е с мене детето.
Затова и не се доверих на гледачка.Нито на майка.Нито обичам да излизат с мъжа ми сами.
Такива мисли ми минават, че не смея да ги споделя, че може да ме хоспитализират.
Давам си сметка, че е идиотско, де, но като гледам, не съм сама.
Това, което мене ме притеснява, не са черните мисли по принцип, а само когато не е с мене детето.
Затова и не се доверих на гледачка.Нито на майка.Нито обичам да излизат с мъжа ми сами.
Такива мисли ми минават, че не смея да ги споделя, че може да ме хоспитализират.
Давам си сметка, че е идиотско, де, но като гледам, не съм сама.
СТрах ме е от болести - от това да не ги пипне някой банален вирус , до това / не дай си Боже/ да се разболеят от някоя нелечима болест!!! Страх ме е да не изтичат на улицата пред някоя кола, страх ме е някой психопат да не ги отвлече ит.н. Засега съм спокойна само като са на детска - там мисля че са на сигурно. Но за училището не бих казала същото 
СТрах ме е от болести - от това да не ги пипне някой банален вирус , до това / не дай си Боже/ да се разболеят от някоя нелечима болест!!! Страх ме е да не изтичат на улицата пред някоя кола, страх ме е някой психопат да не ги отвлече ит.н. Засега съм спокойна само като са детска - там мисля че са на сигурно. Но за училището не бих казала същото
и на мен ми минават черни мисли много ясно ,най - вече когато сме навън с нея в къщи ми е по -спкойно ,даже я оставяме много често на баба и,просто трябва да имаш доверие на човека при който оставяш детето ,отначало като се роди някъде до 8м. не исках да излизам с приятели ,за да не и се случи нещо,ако излезех то вече си мислех как по бързо да се прибера и нито говорех ,нито мислех просто стоях като дърво на масата,а имах нужда да се поотпусна.сега съм по - спокойна що годе даже излизаме с мъжа ми прекалено много и започнах да влизам във форма.много черните мисли предстоят."малко дете - малки ядове ,голямо дете - големи ядове".
Даа, може би това е някакъв синдром на майките....
В допълнение с ужасиите, които напоследък чуваме по новините, защо се учудвате, че се страхувате за децата си? Аз бих се изненадала, ако има има майка, обичаща децата си, която да не се страхува...
За хубаво или за лошо. А ми се иска от време на време да го оставям само с баща му, ама на. 
!Ами с тези новини,няма как да не си под напрежение! 
.
