Публикувана: 26 фев. 2007, 09:04 ч.
Последно мнение: 24 март 2007, 04:03 ч.

Минават ли ви черни мисли,когато се притеснявате за децата?

3 357
63
1

# 45 22 март 2007, 16:02 ч.

Мнения: 2 956

Ооо минават ми и още как ooooh!

а много рядко не съм с нея. Онзи ден да отида до детската кухня я оставих на 1 приятелка ( не за 1-ви път) и докато се прибера няма да ви казвам какви ми ги роди главата Rolling Eyes

# 46 22 март 2007, 16:05 ч.

На един клон
Мнения: 1 064

О,има и по-тежки случаи от вас...
Ако знаете какъв страх ме тресе с глобалното затопляне,за това какво бъдеще чака децата ни...Отделно са всички останали "нормални" майчини страхове.

# 47 22 март 2007, 16:12 ч.

Мнения: 3 146

Да се присъединя и аз към параноичките. Същата съм, като прибавим и това с глобалното затопляне дори... Embarassed

Мъжът ми ме е обявил за тотална параноичка. Това е.
Постоянно си повтарям, че това е глупаво, че няма да предотвратя нищо по този начин, но не помага много. Баба ми беше такава притеснителна и аз все й се чудех на акъла, а сега съм по-зле от нея. Wink

# 48 22 март 2007, 16:57 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Цитат на: svetlana79 в пн, 26 фев 2007, 09:14

"Да не ти се случи това,дето майка ти си го мисли".

Е точно. Добре че обикновено не се случва.
Все глупости са ми в главата. И не само за малкия ами за всички около мен.

Това си има и добра страна защото така открих на малкия вродена аномалия на бъбреците която щяхме да открием когато стане късно да се оправи. Лекаря ни пак ме нарича хипохондричка, но вече с доза уважение и като кажа нещо се вслушва.

# 49 22 март 2007, 17:30 ч.

Мнения: 211

А моите страхове са свързани с градината.Като я пусна и все се притеснявам как ще я заваря-дали вече не е с зачервено гърло.Колко дена ще ни трябват,за да се разболеем.Обикновенно прогнозите ми все се сбъдват.Общо взето мира нямам, спокойствие също,докато е на градина.Представям си как пак хукваме по доктори, лекарства, детето се мъчи с кашлица,запушен нос, възпалена трета сливица и т.н. Общо взето това е резултата от градината!

# 50 22 март 2007, 20:18 ч.

Мнения: 2 609

И при мен е така понякога. ooooh!

Много е кофти. Старая се да ги прогонвам бързо, но не успявам винаги. Rolling Eyes

Господ да ни пази дечицата! Praynig

# 51 22 март 2007, 22:37 ч.

Мнения: 814

Да, както за моята дъщеря, така и за родителите ми!
Затова е валидна онази мисъл от някога - "да не стига никого това, което най-близките му мислят", защото неизбежно и винаги допускат най-лошото.

# 52 22 март 2007, 22:40 ч.

Мнения: 222

Мислих си, че само аз съм параноичка но като чета се успокоявам. Когато не е с мен имам чувството, че нещо лошо ще му се случи.

# 53 22 март 2007, 22:40 ч.

Мнения: 645

Има една приказка " Да не ти се случва това което ти мислят най близките". И аз ги мисля, и май няма човек да не ги мисли тези работи. ooooh!

# 54 22 март 2007, 23:52 ч.

Мнения: 1 930

А, посрещнете още една черномислеща майка. Мислех, че съм луда, но ако е така, то тук е пълно с такива Mr. Green

.
Постоянно сме заедно, баби далеч. Ей го, утре вечер ни идва свекър ми на гости за уикенда и да сме отишли на по бира с мъж ми- да бе да....изобщо не става тая работа. Доверие нямам не ми ли пред очите.
Може да е параноя, може да е кво ли не, ама предпочитам да съм до детето, отколкото да вия от страх.Да видим до кога.....

# 55 23 март 2007, 03:11 ч.

средноголям град в България
Мнения: 145

Цитат на: De4i в чт, 22 мар 2007, 15:39

Защо си мисля че само на нас ни минават такива мисли. Татковците май не са така newsm78

.
нашият татко е грижовен и отговорен, но като споделя страховете си ми казва
как може да си мислиш такива глупости Rolling Eyes

И при нас е така. Затова се казва майчин инстинкт, а не бащин.

# 56 23 март 2007, 09:29 ч.

Мнения: 4 621

Мисля, че на всички ни минават такива мисли. Thinking

# 57 23 март 2007, 10:07 ч.

Пловдив
Мнения: 1 048

И мен ме гони параноята. Четири гледачки съм сменила - от 2 годишна съм я оставила, защото трябваше да се върна на работа. Първите дни едвам дочаквах да стане време да си тръгвам, докато стигно до нас ми се късаше сърцето, а в главата ми цял ден филми се вихреха. И на бабите като я оставя с преспиване пак я мисля, а пък ако нещо е болна фантазията ми такива ги ражда, че не е за приказване...Абе, най ми е спокойно като си е с нас.