Как се справяте със тръшкането на 2,3-годишните?????

И аз се чувствам виновна. (Офф)
Трябва да го озаптиш по най-добрия начин. Не вярвам, че като се тръшка по улицата и ти го теглиш (чудна гледка), то ще се усети, че не трябва така.
Но, ако усети, че се чувстваш кофти, ще те предизвиква да го нашляпаш, защото знае, че по-късно ще полчи подарък-извинение.
Вярвям, че и 2 годишните са умни и усещат.
Isa 

Ами то това не е тръшкане неговото, щом си ходи. Аз под тръшкане разбирам да легне на земята, както прави моят глезльо примерно. Редовно ми се случва да го влача по къщата, примерно да го извличам от банята. Преди го вземах ама той толкова се мята, пък и е 15 кила и сега с корема изобщо не го удържам. Вече дори не мога да го влача  Ама по улицата и да мога да го влача хич не върви. Затова никога не излизааме за ръчичка. Само в количка и то стабилно вързан и не го пускам от нея колкото и да реве. Или по площадки дето и може да си позволи да се тръшка. За щастие когато е навън на площадката рядко му се случва, защото все нещо интересно има за правене и гледане и не се сеща да бъде лигоч

  И аз така си мислех за моята щерка. Имах чувствот, че това е най-инатливото и своенравно дете на света. И, че тръшкането и  ината няма да  престанат никога. Мислих, че даже съм я изпуснала във възпитанието й. Слава на Бога не съм била права

Период е - т. нар. бебешки пубертет. Скоро ще мине  И аз стискам зъби и чакам


Е с такава нелепица не съм се сблъскала. Нашите педиатри са много внимателни при поставянето на диагнози. До сега не се е случвало да лепне етикет на дете само с един признак още по-малко без допълнителни изследвания и поне второ мнение

Мноооого трудно се спрсвяме.Обикновено получава каквото иска,за да млъкне,но в другите случаи кризата продължава около час!Това е някакъв период,но...ама като се замисля то много периоди се заредиха...

Милф, няма наши и ваши педиатри, всичкотръгва от родители, жадни за спокойни деца... Педиатрите са следващата инстанция... в повечето случаи родителите поставят първоначалната диагноза...
По-нататък ще видиш, че това се случва и в прискул и училищата. Там пък учителите "помагат" на родителите...

И при вас имаше стрелби в училищата... наскоро в чужбинския имаше линк именно за връзката между училищните стрелби и даването на Прозак, Риталин и пр.

Или обяснявам,или (ако се е претръшкала до такава степен,че да не е в състояние да ме чуе) я игнорирам.Но забелязвам,че напоследък тръшкането понамаля за сметка на нещо ново-прави се,че не ме чува.

Нашите са педиатрите, при които водя Алекс - това имах предвид. Той ходи на "прескул" вече и няма такова нещо в училището - лепене на непроверени диагнози. Познавам директорката, учителките във всички групи и доста от родителите. Така, че със сигурност мога да твърдя, че в нашето училище не се "диагностицират" децата на поразия.

Съгласна съм с теб, че родителите са "жадни за спокойни  деца", нали и са това пускаме такива теми. Ама педиатрите като следваща инстанция би трябвало да възпират болните родителски амбиции 


За стрелбите в училищата съм пропуснала да пиша в темата сигурно. Няма да спамя тук

научила се е да игнорира.
то за това се говори в статията, да се наблегне на разбирането, комуникацията, а не на игнорирането

При нас тръшкането обикновено е при опит да се наложи и да стане на всяка цена неговата. Ако сме си в къщи го оставям да си изтъркала и изреве истерията, след това задължително идва да се гушка в мен. Ако сме навън се опитвам /доста успешно/ да му отвлека вниманието, говоря му със спокоен тон. Само два пъти положението навън е стигало до търкаляне по земята - тогава го взех на ръце независимо от неистовите му крясъци и го прибрах у дома да се натръшка на воля.
Явно това е период през който преминават всички деца, при някои по-силно изразен, при някои по-слабо. Това са радостите на майчинството - пожелавам на всички преминаващи през този труден период успех. 

До известна степен съм съгласна.Но как се комуникира с изпаднало в истерия дете-именно в тези моменти я оставям да приключи с тръшкането и след това вече може да се разговаря с нея.

да стига да не забравим като приключи    и да не забравяме че има и други начини на комуникация, освен думите (пак доколкото ситуацията позволява)

Аууу, моята сега минава през такива периоди на тръшкане 
Миналата седмица 20 мин пищя в количката, защото искаше да кара скутера на брат си. Затръшка се на тротоара не ще да ходи, вързах я в количката й. Всички по пътя се обръщаха да ни гледат, много е гръмогласна, а аз се изнервих и си го изкарах на баткото 
В събота пък огласи един огромен магазин, не й дадох да се разхожда като свободен електрон, не върви с мен и изненадващо изкача пред препълнените пазарски колички, щяха да я смачкат. Вързах я с колана, седнала на пазарската количка. Рев, виждам хората как се обръщат да ни гледат, но съм свикнала и си перкам напред. Обаче се разминавам с едно семейство и мъжът ухилен вика, тантрум, а и ние сме минали от там. Е, много се подразних от този коментар, въпреки че човекът сигурно не го е казал със злоба, а по-скоро с разбиране и съчувствие 

  Извинявайте, но постоянно се казва "това е период", "детски пубертет". И готово, няма какво повече да правя. Чакам "да мине".

Хубаво, категоризирайте си децата, но не се извинявайте с това.  Винаги има начин за правилно излизане от ситуацията. С добро както за детето, така и за родителите. Съмнявате ли се в това, значи се предавате и се примирявате с "периода".

Ето нашите ситуации и изводите от тях (Кирил, 2г. и 3 мес.).

Изводи. Смятам, както някой каза по-горе, че децата започват да пищят и да се тръшкат, защото се фрустрират (очакват едно, а се случва друго) и/или защото им е скучно. Изхождайки от тази позиция:

1. Превенция. Започнах да предусещам моментите на недоволство. И предварително разказвам какво ще се случи. Правя го почти постоянно. Когато му разкопчавам/закопчавам нещо, когато му взимам чинията, за да я измия, когато ще излизаме с/без кола/колело... И още много такива. Това са все рискови ситуации, в които се е случвало да реве "без причина" или защото е объркан, според мен.

2. Успех. Ако започне да реве ей така, понякога успявам да го успокоя. Успявам най-често с влизане в роля. Правя се на Багира и му казвам "Маугли, разкажи ми какво става..." и т.н. Винаги работи, защото той не се сърди на Багира, сърди се на Мая, но нея "я няма" 
Справям се понякога и с разсейване. Разсейването е според ситуацията, но винаги залагам на най-стабилната тема. Ако наблизо има мотор, багер и подобни, става лесно. Пробвам също с играчките, които винаги нося в чантата си. Чат-пат пробвам с гушкане, но в такива моменти хич не му е до ласки 

3. Неуспех. Не успявам да го успокоя, когато не се концентрирам и не успея да измисля как да постъпя. Когато съм уморена и изнервена. Усещам, че мога да постъпя правилно, но седя и тъпея. После съжалявам.
До въргаляне по земята не сме стигали. Ходили сме по улиците, докато той реве. Грешката е изцяло моя, защото ме е домързяло да измисля тактика за излизане от ситуацията.

Аааааа, неееее. Написала съм, че аз ходя. Той по-скоро се влачи след мен. Понякога като запъне крачетата и не мога да го помръдна. До лягане по земята обаче не се е стигало.