Хубаво, категоризирайте си децата, но не се извинявайте с това. Винаги има начин за правилно излизане от ситуацията. С добро както за детето, така и за родителите. Съмнявате ли се в това, значи се предавате и се примирявате с "периода".
Ето нашите ситуации и изводите от тях (Кирил, 2г. и 3 мес.).
Изводи. Смятам, както някой каза по-горе, че децата започват да пищят и да се тръшкат, защото се фрустрират (очакват едно, а се случва друго) и/или защото им е скучно. Изхождайки от тази позиция:
1. Превенция. Започнах да предусещам моментите на недоволство. И предварително разказвам какво ще се случи. Правя го почти постоянно. Когато му разкопчавам/закопчавам нещо, когато му взимам чинията, за да я измия, когато ще излизаме с/без кола/колело... И още много такива. Това са все рискови ситуации, в които се е случвало да реве "без причина" или защото е объркан, според мен.
2. Успех. Ако започне да реве ей така, понякога успявам да го успокоя. Успявам най-често с влизане в роля. Правя се на Багира и му казвам "Маугли, разкажи ми какво става..." и т.н. Винаги работи, защото той не се сърди на Багира, сърди се на Мая, но нея "я няма"
Справям се понякога и с разсейване. Разсейването е според ситуацията, но винаги залагам на най-стабилната тема. Ако наблизо има мотор, багер и подобни, става лесно. Пробвам също с играчките, които винаги нося в чантата си. Чат-пат пробвам с гушкане, но в такива моменти хич не му е до ласки
3. Неуспех. Не успявам да го успокоя, когато не се концентрирам и не успея да измисля как да постъпя. Когато съм уморена и изнервена. Усещам, че мога да постъпя правилно, но седя и тъпея. После съжалявам.
До въргаляне по земята не сме стигали. Ходили сме по улиците, докато той реве. Грешката е изцяло моя, защото ме е домързяло да измисля тактика за излизане от ситуацията.
Е,и аз понякога търпя неуспех,защото съм нямала сили да се потрудя и с тактика и дипломатичност да избегна гневните изблици на детето.Забелязвам,че при игнориране/когато си мълча и си обръщам главата ,за да не я виждам/тя се обижда,реве още по-силно и аз се чувствам виновна за липсата на умения,такт,разбиране ,с които трябва да изляза от ситуацията.Децата очакват от нас подкрепа и съпричастност,имат нужда да ни се доверят,затова трябва да намерим сили да общуваме правилно с тях.
ПП:На 2г.и 8 мес.-досега е нямало тръшкане и въргаляне по земята,слава Богу.Ревове,капризи-много.