Как се справяте със тръшкането на 2,3-годишните?????

  Извинявайте, но постоянно се казва "това е период", "детски пубертет". И готово, няма какво повече да правя. Чакам "да мине".

Хубаво, категоризирайте си децата, но не се извинявайте с това.  Винаги има начин за правилно излизане от ситуацията. С добро както за детето, така и за родителите. Съмнявате ли се в това, значи се предавате и се примирявате с "периода".

Ето нашите ситуации и изводите от тях (Кирил, 2г. и 3 мес.).

Изводи. Смятам, както някой каза по-горе, че децата започват да пищят и да се тръшкат, защото се фрустрират (очакват едно, а се случва друго) и/или защото им е скучно. Изхождайки от тази позиция:

1. Превенция. Започнах да предусещам моментите на недоволство. И предварително разказвам какво ще се случи. Правя го почти постоянно. Когато му разкопчавам/закопчавам нещо, когато му взимам чинията, за да я измия, когато ще излизаме с/без кола/колело... И още много такива. Това са все рискови ситуации, в които се е случвало да реве "без причина" или защото е объркан, според мен.

2. Успех. Ако започне да реве ей така, понякога успявам да го успокоя. Успявам най-често с влизане в роля. Правя се на Багира и му казвам "Маугли, разкажи ми какво става..." и т.н. Винаги работи, защото той не се сърди на Багира, сърди се на Мая, но нея "я няма" 
Справям се понякога и с разсейване. Разсейването е според ситуацията, но винаги залагам на най-стабилната тема. Ако наблизо има мотор, багер и подобни, става лесно. Пробвам също с играчките, които винаги нося в чантата си. Чат-пат пробвам с гушкане, но в такива моменти хич не му е до ласки 

3. Неуспех. Не успявам да го успокоя, когато не се концентрирам и не успея да измисля как да постъпя. Когато съм уморена и изнервена. Усещам, че мога да постъпя правилно, но седя и тъпея. После съжалявам.
До въргаляне по земята не сме стигали. Ходили сме по улиците, докато той реве. Грешката е изцяло моя, защото ме е домързяло да измисля тактика за излизане от ситуацията.

Ох, ако знаеш само как те разбирам 

Аз просто тенденциозно не обръщах внимание на това. "Тръшкането" ставаше основно вечер, когато се връщахме от работа с тати. Когато сина ми беше на 2,5 години си купихме ново жилище. Точно тогава и тръгна и ДГ /не на ясла, на ДГ, тъй като яслата не му понесе/. Проблеми имахме вечер, когато сядахме да се храним. Вероятно хлапето беше и поизморено от деня и така отреагираше. Дърпаше ме за ръцете и искаше да яде сандвичи. Аз и баща му продължавахме кротко да си вечеряме и му казвахме винаги, че ако е гладен следва да седне и да се храни заедно с нас на масата. Две вечери се тръшка така и на третата приседна, след това взе да вечеря като нормален човек.
Та общо тръшкането го изживяхме за около 2-3 месеца.
В магазин никога не е правил такива номера. Просто когато в къщи се каже, че нещо няма да се прави или, че ще се направи не се отстъпва и ние, като родители, сме били винаги на едно мнение пред детето /дори и да сме били на различни становища по определен въпрос сме си говорили на четири очи за това/.
Сега чакаме № 2 да видим с него как ще се справяме, че е още на 1 година и гледа като теле, не е навлязъл в периода.

Аааааа, неееее. Написала съм, че аз ходя. Той по-скоро се влачи след мен. Понякога като запъне крачетата и не мога да го помръдна. До лягане по земята обаче не се е стигало.

Абе от твоите уста- в божиите уши, както се казва.

Да де, щом не ляга на земята и не крещи истерично за мен това не е тръшкане.

   Винаги има начин за правилно излизане от ситуацията. С добро както за детето, така и за родителите. Съмнявате ли се в това, значи се предавате и се примирявате с "периода".
 Не успявам да го успокоя, когато не се концентрирам и не успея да измисля как да постъпя. Когато съм уморена и изнервена. Усещам, че мога да постъпя правилно, но седя и тъпея. После съжалявам.
Грешката е изцяло моя, защото ме е домързяло да измисля тактика за излизане от ситуацията.

Ние сми на вашата възраст и направо не ми се ходи понякога на разходки с нея.Странното е,че в къщи е изключително послушна,а на разходки ми къса нервите ,не дава други деца да се качват на люлките,реве.....................по скоро пищи и хората се обръщат с цел дали не си пребивам детето......................