Греша ли във възпитнието на децата си?

а дететоне унижава л учителката?

С кое, с това че е написало грозна 8-ца ...

Мисля, че говорите за различните случаи !

Монда, защо да унижава учителката?

Аз не намирам това за правилно, защото:
Възпитана съм в семейство, в което без значение какво се случва и кой е виновен семейството му го защитава. От малка знам, че насаме виновният се порицава, наказва, говори се, обяснява се и т.н., но пред чужди хора задължитено семейството подкрепя и защитава.  И сега като пораснала знам, че каквото и да се случи, каквото и да направя родителите ми ще ме защитят и ще застанат плътно зад мен, дори и след това на саме да ме порицаят. Усещането, че има някой, който е на твоя страна ВИНАГИ и че каквото и да се случи не си сам и че този някой винаги би те защитил и не е нужно да печелиш любовта и доврието му, защото каквовто и да правиш ти винаги имаш неговата любов и доверие... това чувство дава крила и прави човек изключително силен. Така се чувствам аз - никога не съм се тревожела, че ако изкарам ниска оценка в училище или ако се държа лошо по някакъв повод родителите ми може да ме намразят или да си развалят менението за мен, знаела съм че винаги безрезервно ще ме подкрепят и може би именно за това никога не съм изкаравал лоши оценки и не съм се държала лошо - защото съм искала да оправдя доверието им и подкрепата им към мен...Искам да създам това чувство у детето си, нещо като тримата мускетари: "Един за всички и всички за един!"
 В този вълчи свят, където всеки е против всеки и всеки гледа за себе си не трябва ли поне родителите да не нападат децата си, а да са им опора - ще кажете, че децата така ще се разглезят - не и ако са възпитани както трябва, ако знаят кое е добро и кое е зло (а това става чрез личен пример и много приятелски разговори с детето) - тогава собствената съвест на детето не би позволила то да се държи зле. Ако знаех, че ще ми се накарат публично, когато сгреша може би повече щях да греша и да си кажа - какво толкова ще изтърпя конското и толкова, но като знам, че ми е гласувано доверие и ще бъда защитена собствената ми съвест не би ми позволила да се държа зле.

Да, детето разваля авторитета на учителкта  пред всички и я кара да се чувства безсилна, но въпреки всичко с това дете трябва да се поговори насаме вкъщи и в семейна обстанвка да му се обасни къде греши и как би трябвало да постъпва. След това детето да отиде да се извини на учителката, а преди това би трябвало родителя да е поговорил с тази учителка и да й е обявснил, че хвърляне на предмети в коша е неприемливо!

Унижила та тази жена е за сериозно лечение

Нели, изключително много ми хареса всичко, което си написала   

А когато след 2-3 години същото "дете", пияно и без книжка, убие човек с колата на тати, последният ще пребие полицая, ще подкупи съдията и т.н., защото никой не може да унижава детенцето му и в семейството хората се подкрепят... А вкъщи ще му се скара и ще го накара да обещае, че повече няма да прави така? Чудесен метод, убедихте ме!

Evana Трогнах се от случката със синчето ти.И моя син беше кротичък,не беше  проблемно дете....и много чувствителен,но  не е попадал на такива изродки.

Аз на такава учителка отивам и и зашивам един  шамар...и после и обяснявам защо.Не може и няма право да посяга така за такова нещо.....

Познавам такива хора, с точно такива случки, за съжаление

Ами с арогантно поведение , незачитане на присъствието и...това  не е ли унижение за нея-да се чувсва безсилна.
става въпрос за дете, чийто родители за винаг зад гърба му- за ценки ходят и се разправят, за забележки, за всичко...

Monde, става въпрос за друг случай, не за "нашият" хубостник с телефона...

извинявайте, разсеяна съм
Да, в този случай бих защитила детето си и бих се разправила с учителката и то пт=ред Директорката, не шред  детето. не бих толерирала такова отношение, ако детето е от описания вид.

Ако "синковеца" си е гаменче и с, и без назидание пред хората нещата, които си написала могат да се случат!
Ако родителите са на място, изобщо няма да тръгнат да се карат с учителката! Защото си знаят "стоката"!
В случая родителя съвсем не си е "на мястото"!

Голям герой съм, изчетох ви всички. А сега сериозно.
Малкият е петокласник и е голям палавник. И аз, като Монда, винаги заставам на страната на учителката. Той трябва винаги да си знае мястото, има си правила, които се спазват. Не може да се вършат своеволия в училище и винаги, когато се издъни, бива наказван. Не го наказах само веднъж и, всъщност, само тогава го защитих. В първи клас госпожата го удари, защото нашият се защитил пред едно дете. Да, ама тя не видяла как другото удря моето, а само това, че моето му отвръща. И го ударила през лицето, като си беше оставила отпечатъка върху лицето му. Е, тогава побеснях. Резултатът от моето побесняване - преместих го в друг клас, а нея я преместиха в занималнята. Но не съм се разправяла пред него с нея, даже тогава.
Така съм възпитавана, нашите никога не са ме защитавали, дори и да съм била аз правата. И аз не ги защитавам, когато са се издънили, напротив - изтърпяват си наказанието чинно.
Монда, слава Богу, че така си гледаш децата и да знаеш, че ще станат хора 
Дано и аз да успея!