Греша ли във възпитнието на децата си?

Няма училищно възпитание, което да е в състояние да компенсира липсата на домашно такова, да ме прощават защитниците на "горките дечица"...

lorka barborka и Eiphnh, съжалявам, но и в двата случая не бих действала с агресия. Против съм на метода 'око за око'.

Нещо повече - всеки има права и те следва да бъдат защитавани, а не да се отмъщава, да се извиняваме с 'изпуснати нерви' и прочие неща присъщи за примитивите. Това е мнението ми.

Purmamarca, абсолютно заставам зад мнението ти - няма нещо, което да замени домашното възпитание.

Хе, много ясно, че и аз няма да отида и да се сбия с учителката (може да е по-силна от мен ). Идеята ми е, че изобщо няма да толерирам подобно поведение в учителите на децата си, и ще направя всичко възможно да не им се размине наказанието по легален начин!!!

Когато бях в четвърти клас, бяхме от училището на профилактични прегледи. Чакахме пред един кабинет (аз най-отпред) и някои от децата крещяха и търчаха напред-назад. Класната ми, която беше в кабинета, изнервена от шума, излиза и лепва един шамар на първия, който й се изпречил пред очите (аз в случая). Аз бях толкова шокирана и разочарована (защото не бях виновна), че веднага си тръгнах и през рев разказах всичко на майка ми... Още на другия ден майка ми цъфна в училище и си поговори насаме с класната ми, като й казала, че й прави реверанс като не отива директно при директора. И така... Тя дойде, извини ми се пред целия клас и подобна постъпка никога не се повтори... Какво да ви кажа, това не ме направи лигла, а по-скоро затвърди доверието ми в родителите ми (естествено много други фактори допринесоха за това също) - знаех си, че винаги мога да споделя с тях всичко добро или лошо... Така и досега.

Така и аз винаги ще заставам зад децата си, когато те са уязвимата страна. А се надявам искрено, че с възпитанието, което им даваме, няма да допуснем поведението, описано в първата история .

Eiphnh - абсолютно и браво на майка ти.   

Баща ми постъпи по сходен начин, само че беше директорът на училището, който на всичкото отгоре му беше и приятел.

Хубаво, че майка ти те е защитила, но в случая има една много важна разлика- ти не си се била провинила и си пострадала несправедливо. В историята на Монда става дума за ученик, който системно нарушава реда в час. Не смятам, че ученикът в случая е уязвимата страна. Продължавам да мисля, че ситуацията се е развила по един крайно неадекватен начин. За мен това, което е направил бащата, е грубо и арогантно.  Каквото и да си е мислел за постъпката на учителката, трябвало е да й го каже насаме. Това не е защита на интересите на сина му, това е арогантна защита на собственото му "АЗ" и на целия му мироглед. Това е същото "Коя си ти, че ще ми кажеш", което демонстрира и синът му в час. Изумена съм, че има родители, които смятат, че трябва винаги и във всяка ситуация да "спасяват" децата си на всяка цена, мачкайки безогледно и малкото останал авторитет на училището и учителите. Извинявайте, обаче ако детето не е възпитано в семейството си на уважение към учителя и училището, кой ще го възпита? Когато у дома то  слуша насмешливите коментари за тази или онази учителка, когато е научено, че финансовите и социални възможности на родителите му или тяхното самочувствие са достатъчни, за да го преведат успешно през този живот? Вече години наред цялото общество е застанало срещу учителите, от тях се иска да са свръх хора, от тях се очакват някакви супер резултати, а в същото време  семейната среда не желае да съдейства на възпитателния процес и при най-малкото "посегателство" върху капризите на отрочето сипе огън и жупел отгоре им. 

Аз всъщност не изчетох толкова задълбочено всичко.
Влязох тук, защото моето дете е видимо кротко, но дефакто не е точно така. Понякога е доста трудно да го накараш да спазва някакви норми. Та ....
Haley, най вероятно книжката която детето ще чете ако не му е инересно ще  е Плейбой.
Аз лично мисля, че няма конкретна страна, която можем да обвиним. Това е все едно да търсим кое  е първо - яйцето или кокошката.
Учителите са виновни, защото не си вършат работата както трябва, защото не са достатъчно квалифицирани. Знам, че ще ме нападнете, но имам доста познати учители и съм си изградила мнението с времето.
Родителите са виновни, защото или много работят и нямат време да обърнат внимание на децата си, или компенсират липсата нажелание да се занимават с тях с пари и скъпи вещи. Аз не бих купила телефон на детето си за 1000 лв. Първо, че могат да му го откраднат и второ, защото няма да оцени жеста подобаващо.
Виновни са и приятелите, и улицата, и телевизията и .......
Аз съм на 30 г. и до 8 клас съм учила през комунизма. За лошо поведение - гонеха и пишеха неизвинено. За 3 неизв. отсъствия - намаляха поведение. За кражба - стрижеха 0 номер. На входната врата проверяваха за връзка и бележник.
Тогава имахме респект и уважение към учителите. Но и обратната страна - имах желание да уча и все още помня това което са ми преподавали.

Охххх, четете малко по-внимателно!!!

За ситуацията, която е описала Монда, няма спор - синът, и още повече бащата, са за "шамари", а за мен учителката е жертвата!!! Това съм го изразила ясно преди няколко страници...

Но Евана сподели ситуация, в която детето й в първи клас е било ударено с учебник по главата от учителката си, защото не е написало хубава осмица! . Ето това ме втрещи и казах, че ако се случи с моето дете няма да съм безучастна - затова дадох примера с майка ми...

Точно така.Не може една учителка да удари 7 годишно дете по главата,заради това че не можело да напише 8-ца....Доколкото разбрах...в този случай детето е скромно и добре възпитано.Не е лазело по нервите на учителката, както в случая с телефона.Така че нека само да беше посмяла да удари моето дете така с учебника по главата...заради такова нещо...Ами горко и тежко и!