Колко е хубаво да си майка в България

Обичам България.Това е първата и  най-важна причина.
Разбира се, че има неуредици но във всяка една държава си има такива от всякакво естество.
Имала съм възможност да гледам децата си в Австрия но не можех да си представя, че ще ходя по улиците и няма да чувам българска реч...

Само ще вметна: възпитанието, уважението, респекта и т.н. получават своята основа у дома.
Аз лично възпитавам на тях децата си, но никъде по света няма закон, който да задължава родителите да го правят.
И има огромна разлика в това да те тъпчат и да си търсиш правата. Аз лично си ги търся - спазвам си задълженията и държа да бъдат уважавани правата ми - и затова съм позитивно настроена, защото не се оставям на течението, а си гоня интересите (всъщност, има много законови възможности за това - примерно, в малко страни на работник/служител се предоставя безплатна правна защита, когато са нарушени правата му и подобни.
Специално моят оптимизъм се базира на реализъм - бях подведена от работодател, подадох жалба, проведе се проверка; лекар се опита да ме изнуди - подадох оплакване и той беше санкциониран, а аз получих за компенсация от болницата безплатно пакет от БИП-услуги; сблъсках се с бюрокрацията в определена ситуация, подадох жалба и служителят беше наказан и т.н., и т.н. Това е правилният начин, но той е въпрос на възприятие и не мога насила да съм черногледа, защото има хора, които още живеят с инерцията от времето на Тато.
Работя без връзки - на 3 места и то работа, за която много пъти ме питат "Ама на кой си човек?" - ами на себе си съм, на образованието си и на възможностите си.

Де да знам, може би аз живея в някаква друга по-различна България?

И нека не правим сравнение с чужбина, а да коментираме само добрите неща в България. Защото винаги и навсякъде има и положителни, и отрицателни страни (примерно, за Канада съ съгласна, защото имат една много гъвкава социална политика, но и икономическото състяние е различно, и системата на данъците е различна, но пък там съм силно разочарована от системата им на здравеопазване - особено безумните цени на стоматологичната помощ - имам преки наблюдения).

И никой не казва, че в България е само цветя и рози - примерно проблемът с боклуците - навсякъде е решен и най-вече законово, защото има строги санкции, а при нас всички като стадо си хвърлят боклуците където им падне, а няма и кой да почисти след това.
Не си заравям главата в пясъка и знам, че има и проблеми, но нека тук изброим предимствата, а всеки сам да направи своя избор дали да е оптимист, реалист или песимист.
 

И аз живея в тази България, аzaf.   

TarikMom, аз не бих казала, че съм от тези, които лесно се примиряват  Напротив. Просто никога не съм се чувствала тъпкана. Знам си правата и не се притеснявам да си искам това, което ми се полага. Не поддържам сивата икономика. Не работя за некоректни работодатели ( макар да съм имала много възможности ), не си мълча, когато някой се опита да ми поиска пари за нещо, което ми се полага безплатно.

Не се чувствам тъпкана, затова съм оптимист 

Ето сега в една съседна тема една майка споделя как работодателя и иска да я ощети. И аз и казвам - имаш правото да не подписваш новия си договор и няма да те ощетят. Ей, веднага се намери една мама, която да започне да обяснява как тя и да не подпише, работодателя ще и фалшифицира подписа! Абе как ще ти фалшифицират подписа! ако го направят - има съд! Щом не те устройва новия договор - не подписваш и си оставаш на стария. Това е твое право.

Хубава тема . Аз пък много се радвам, че вместо да се чудя коя марка бебешка храна е най-малко вредна, мога да отида при баба на село и да си набера това, което има през сезона и да го сготвя на детето си и да знам, че е отгледано само с любов и без отрови и химикали. Много се радвам, че децата ми могат да правят снежни човеци зимата и да се къпят в морето на лято. Е, и на други места сигурно ги може тия работи,  ама тук като ни е добре, що да ходим на друго място...

Подкрепям напълно.
Не само ,че съм свободна, но бих добавила, че Бъллгария, където да си жена е по-добре, отколкото в 90% от останалия свят.

Забелязвам , че повечето хора , които смятат , че в чужбина или "на запад" , както те се изразяват е по - добре , не са живели извън България и си мислят , че там някой те гали с перце ...
Аз обичам да си стоя в България  Имаме реалната възможност да живеем и в Холандия и в Щатите , но ще си стоим тук ...
Детето ми ще бъде зимата на ски , лятото на море , ще му покажа и други страни - нека избере за себе си . На мен тук ми харесва ,  имам възможности да живея добре . Не желая да съм емигрант , не ми харесва навън ...

Сетих се и за една тема ... една девойка , която беше кръстила себе си Таnia Spain , плюеше по нашата родина и се "чудеше" как живеем тук ... а тя там - чистачка , ама да е в Испания . И живяла там 2 години , ама вече бъркаше българския ... Жал ми е за такива хора . Те не осъзнават колко зле живеят 

Темата е много добра и .... нетипична
Аз не съм българка, идвам от друга държава, не от някаква мега-гега западна, но поне от по-чиста и подредена със сигурност , но ............... не искам да се връщам!
Тук ми е добре, тук се чувствам свободна, както не се чувствам в родината си.
Тука има и море и планина и равнина на едно мъничко пространство, което можеш да прекосиш за пет-шест часа с кола. Няма да описвам какво разнообразие от природни красоти се "изсипва" в полезрението ти докато обикаляш това пространство, дори да не слизаш от колата се зареждаш невероятно.
Тук хората се радват на чуждите деца и спират по улиците за да им се усмихнат и порадват (нещо невиждано от мен преди да дойда тук). Тук хората се запознават учудващо лесно...

Законовите предимства за майчинството ги описахте всичките, май, и аз им се радвам много и се присъединявам към всичко написано досега (към положителните оценки )

 

Преди 14 дни се завърнах от чужбина и не мога да ви опиша колко е ПО-хубаво да си майка в България.Понякога като чета негативизмите на някоя майки ми се иска да поживее в чужбина за да види за какво става въпрос и да оцени това което има!Аз направих разликата и се радвам, че имах тази възможност.

Знам че е офф, ама да не би да си чистачка да е нещо срамно Или в България няма чистачки, или те не стават майки
Биляна,  аз съм гледала деца и в чужбина и в България, а и на двете места не за ваканцията, а за постоянно. Наистина ние не живеем в една и съща страна с теб, а понятието "чужбина" е много широко.

Това не го разбрах.Поясни моля те!Но искам да ти кажа, че едно е да гледаш чужди деца в чужбина и коренно различно да става въпрос за твоята бременност и твоето дете.

Най-хубавото е да си майка, а по темата - след като не съм се замисляла колко добре/зле е и не съм завиждала на мамите в чужбина, то значи ми харесва, или поне не ми прави лошо впечатление. Все по-често обаче се улавям да мисля, че не искам детето ми да израства в Бг, където всеки си прави каквото иска, престъпниците са на свобода, в училищата цари незаинтересованост и агресия, а улицата е опасна дори за възрастни.

Когато бях малка, т.е. преди 10- 20 години там, където живеех, вече тогава, агресията, опасностите и престъпността впъти превишаха съществуващите в момента в България. 

Казват, че човек се чувства добре там, където му е коренът.
Обичам България - природата, емоциите, хората като цяло.
Тук наистина има неуредици, но идеално няма никъде. Нека да гледаме положителните страни, защото именно те ни дават сила да се борим с отрицателните!

Майка в чужбина съм. Засега... и надявам се не още дълго... Плюсовете са, че общо взето малко по-лесно се изкарват елементарните средства за едно малко дете. Общо взето нищо друго. Ще споделя, че тук няма детски площадки, няма люлки, пързалки, градинки. Има детски градини, които започват от 3 месеца и които носят само и единствено болести, проблеми и големи такси. Навсякъде е бъкано с арабчета и негри. Не бях расист, но вече станах, предвид агресията, простотията и елемнтарността им. Студенината на хората, незаинтересовността им, затворения живот, който водят. Много, ама много е различно. Здравната им система куца. Никак не ми харесва тук, и аз и синът ми не се чувстваме добре тук, с нетърпение очакваме да се приберем