Колко е хубаво да си майка в България

Zina благодаря ти за темата! На фона на целия негативизъм и отрицателни настроения заляли "пространството" смятам, че тази темичка ще донесе добро настроение!
Не съм отглеждала дете в чужбина, но съм живяла в САЩ няколко месеца. Когато се прибрах, не го осъзнавах, но сега съм сигурна, че въпреки всичките абсурди на нашата държава, за мен България е по-доброто място!
Просто защото тук се чувствам свободна! За мен е удоволствие, да отглеждам детето (децата си - живот и здраве!), като свободен човек.
Не знам дали много много хора могат да ме разберат  (все пак казаното се базира на лични преживявания, но то с всеки е така...)
Засега друго не ми хрумва... надявам се и други майки да споделят

Преди малко нямах много време, затова сега ще напиша на мен какво ми харесва.

Първо - новият размер на периода за бременност и раждане, от който, благодарение на всички дейни майки, мога и аз да се възползвам. В продължение на 10,5 месеца продължавам да си получавам заплатата, за която съм работила.
Нещо повече, ако си се осигурявал поне година преди да забременееш, на практика можеш още от третия месец на бременността да излезеш в болничен без това да се отрази на обезщетенията ти. Така реално можеш 16,5 месеца да си получаваш заплатата, без да работиш и ден. За разлика от доста от европейските страни, тук платения отпуск не се губи, а се натрупва. Така че след едно майчинство ти се събират минимум 40 дни платен отпуск. Това са си 2 месеца. Достатъчно, за да привикне детето към яслата преди да се върнеш на работа например.

Ако работиш на постоянен трудов договор си защитен от уволнение ( малко страни имат подобна защита ) по време на бременността и след това докато детето ти стане на 3 години. Това е голям плюс.

Малкият ме вика. После ще продължа 

За мен най- хубавото е, че децата ми растат в своята родина, слушат родния си език, близо са до любимите си хора, заобикалят ги нежността, топлината, грижите и любовта на всички тези хора...Горда съм, че съм българка и се радвам, че децата ми са родени тук!

Темпото е сравнително спокойно, децата ми са около близки и роднини, аз самата не съм подложена на стреса да се адаптирам с нова среда, по - дълго майчинство, бабите помагат, дядовците също разбира се и сме в родината си. Е, понякога негативното надделява, но с вяра гледам напред!!!

Не мога да си представя детето ми да расте в друга държава. Обичам родината си.
Не казвам, че всичко тук е рози и разкош, но пък се борим на родна почва, сред свои - близки, приятели, познати.
Знаем се  , като манталитет, нрави и порядки, а това ни отваря много врати.

Темата е страхотна!!
Трудно е да се живее в България, но пък обичам си я тази страна. Има абсурди, бюрокращина и т.н, но къде ли няма!!
Харесва ми, че мога да изведа детето си спокойно на разходка, да се срещам с приятелки с деца, тук се чувствам пълноценен гражданин и бих искала да предам на детето/децата / си тази увереност, че въпреки трудностите и абсурдите, човек трябва да е силен и да се справи с тях!!

Аз също!
Доволна съм, че детето ми живее в България, радвам се че тя слуша майчиния си език, че е заобиколена от хората, които я обичат (говоря за бабите и дядовците й, защото, ако я отглеждахме в чужбина, те щяха да я виждат само на снимка, или веднъж в годината за по 2 седмици, когато им дойдем на гости)....

Браво за темата !!! Писна ми да плюят българи по България, един вид предаваме себе си по този начин, незнам дали някоя друга нация е така негативна спрямо самата себе си !!!
Имала съм, а и имаме сега цялото семейство възможност да живеем в чужбина, но вярвайте ми не бих заменила родината си за никоя друга. Аз и мъжа ми сме българи, такива са и децата ни, не искам да се чувствам чужда в друга страна, като си имам своя !!! Вярно е, че много неща в сиситемата, в политиката, икономиката, образованието и къде ли още не, не са наред, но винаги сме се справяли и затова сме силен народ, затова българин където и да отиде навсякъде се оправя   Важното е да са ни здрави децата и ние за да им дадем цялата любов и грижи и да ги възпитаме в българска атмосфера, колкото е фрапантно да звучи!

Веднага започвам - от гледна точка на жена, която има намерение до няколко години да има 3-то дете в България.
Зина вече е написала някой от предимствата:
1. няма ограничение за болничните по време на бременност /предишната ми бременност беше рискова и изкарах 8 месеца на легло/ - моя близка приятелка е в САЩ и също трябваше да лежи, но, за да й приемат болничния, трябваше да лежи в болница /толкова дълго домашно "лечение" не искаха да й приемат за оправдание/м
2. повече от 10 месеца /+ евентуално, срокът на болничните/ майката получава 90% от заплатата си и ако се осигурява на реалната си заплата - това може да е една много добра сума;
3. до 2 г. на детето майките имат право да ги гледат и да получават сума равна на минималната работна заплата /с изключени на други 2-3 държави, терминът "платено майчинство" не съществува;
4. след 2-та година на детето - майката има право да ползва 6 месеца неплатено майчинство до 8-та година на детето и никой няма право да й откаже това майчинство; бащата има същото право; /не знам дали в момента още съществува и вариант бащата да прехвърли своите 6 мес. на майката - мъжът ми прехвърли неговата отпуска на мен и сега аз имам право да я ползвам до 2012 г./; на повечето места по света изобщо няма майчинство и майката има право на няколко месеца платен отпуск /от годишния й/;
5. до 3-тата година на детето работното място на майката се пази;
6. има клауза в закона, според която майка на дете до 7 г. /в зависимост от естеството на работата й/ има право да се споразумее с работодателя си и да работи от дома си;
7. докато жената е в майчинство, платеният й годишен отпуск за това време се натрупва и има право да го ползва след връщането си на работа, като отпуск за отминали години работодателят няма право да й отказва;
8. женските консултации, чийто час съвпада с работното време на жената се приемат като допълнителен платен отпуск и тя може свободно да излезе от работа, за да отиде на преглед - трябва й само удостоверение от АГ, че е била на консултация;
9. има данъчни облекчния, съобразени с броя на децата - разбира се, сравнително ниски са, но вярвам, че ако всички си плащат реалните данъци, ще може и тази сума да се увличи;
10. малко са другите държави, където бремнни и майки с деца имат предимство - пред лекарския кабинт, на опашките и т.н. /друг е въпросът за въпитанието, но тази възможност се дава официално - примерно, трябва да е изписано като текст на вратата на лекарските кабинети/.
Мисля, че ще има още какво да напиша, но за това се сщам на "прима виста".

Разбира се има и неща, които не одобрявам, не ми харесват и се опитвам да се боря с тях.
Мисля, че бюрокрацията и "шуробаджанащината" са колкото навсякъде по света, но там хората подават срещу това жалби, оплаквания и т.н. и се вземат мерки, а тук определени пречки се решават, търсейки други връзки или с пари под масата, но това е въпрос на манталитет - останал от близкото ни минало и искрено с надявам скоро да с промени.
Има и други неща - детските, майчинството за многознаци, социалната политика спрямо многодетните семейства и др., които не ми допадат, но хубавите неща определено не са малко.

Стана ми, обаче, мъчно, че за някои майки предимството на България са само близките, роднините и приятелит .

  за темата .Аз няма какво да добавя azaf е написала достатъчно

И на мен ми харесва как е уредено законово майчинството - в малко страни има толкова дълъг срок  и добри проценти от заплатата.

Никога не съм се оплаквала от България. Живяла съм в друга държава и то не месеци, години...
Имам прекрасна работа на хубаво място, с готини хора. Обичам мъжа ми , детето ми, родителите ми и всичките ми близки роднини. Синът ми е заобиколен от най-обичащите го на света хора.... Имам всичко , което съм искала - в професионален и личен план. Докато бях бременна винаги са се отнасяли с уважение към състоянието ми, независимо дали съм чакала да си платя хляба или пред лекарски кабинет, институция и т.н.. Сега пак е така - защото съм с бебе. Навсякъде ти се отварят вратите. Проблем с болничните не съм имала - изплащани са на време. Какво повече? И всичко това е тук, в България. 

Ако някой ми отговори в коя държава за ДЕСЕТ ЕВРО НА МЕСЕЦ, нали е модерно да не смятаме в левове, детето ти ще бъде целодневно на градина, възпитавано, изучавано, образовано, водено на културни мероприятия /театри, концерти и други идеи/ и от 8.00 до 17.30 нямаш никакви ангажименти като майка и си работиш спокойно работата, ще го предложа за Нобелова награда.

 
Ето, това го забравих - системата на детските ясли и градини, защото почти няма други страни, където има държавни ясли, където за толкова ниска месечна такса /почти символична/ децата спят, хранят се, гледат ги и всичко написано в цитата.
При това: при 2 и повече деца - 2-то заплаща 50% по-ниска такса, а 3-тото - 75% по-ниска.
Да, малко са, недостигат местата, но ги има и всеки има право да подаде документи и детето му има реален шанс да ги посещава.

Азаф 

Това ми е единственото разочарование от чужбината...нали все я величаеха,но дефакто доста важни неща куцат

по-точен отговор трудно може да се даде 

Освен всичко това ако майката държи да продължи работа догато си гледа детето може да го направи на граждански догжовор без това да спира правото да получи обезщетение.

Да не забравяме и новата програма за детегледачките  Може да са малко местата за нея, но все пак я има.

"Стана ми, обаче, мъчно, че за някои майки предимството на България са само близките, роднините и приятелите ." - Azaf


Мисля, че няма по-важни неща в живота на човек! Всичко останало (като осигуровки, стаж, майчинство) идват след това!

Много хубава тема!Най-накрая нещо позитивно.
И на мен ми харесва да съм майка в България.Винаги съм имала възможност да родя и отгледам децата си "на запад",но реших да не се възползвам.Мамите преди мен са описали много точно административната страна на нещата,която въобще не е за подценяване спрямо други прехвалени държави.
Иначе емоционално-близо съм до родителите си и братята ми,съпруга ми също.Близо съм и до приятелите,които много обичам и искам да контактувам с тях очи в очи,а не по скайп.За мен е несравнима удоволствие да знам,че в хубавото време,като излезна с количката ще се срещна с други майки,ще обменяме опит,ще пием кафе или просто ще пазаруваме.Едва ли това ще ми се случи в непозната държава.
България е чудесно място да отгледам децата си!

Момичета, много ви благодаря, че ви има. Просълзих се, като ви чета. Много ми стана мило, че все пак има и други, като мен, на които тук им харесва. 

Вече бях започнала да си мисля, че аз нещо не съм наред, като виждам толкова плюсове, които в чужбина ги няма. При това не говорим за възможности да заобиколиш закона, а за съвсем законни възможности да живееш добре.

Още веднъж ви благодаря, че сте се включили. Утре денят ми ще започне с усмивка    Дано и вашия започне така.

Да, така е, но обичта на близките не се определя от граници и разстояния.
Аз съм дете от смесен брак и винаги съм получавала любов, уважение, подкрепа, внимание, грижа и т.нат. и в България, и в Гърция.
Идеята ми е, че при отглеждането на дете има и много други фактори, които са от огромно значение.
А и /понеже със Зина коментирахме проблемите в една друга тема/ знам, че тя има предвид точно това, за което аз написах.
А патриотизма, чувствата и всички други /наистина по-важни неща, но и независещи от самата държава и от политиката й/ са нещо, което много пъти е било коментирано и темата е малко по-встрани този път.
 

Най-хубавото на БГ са всеотдайните баби. Но това пак не е правило, защото и в БГ има не дотам всеотдайни, а в чужбина също се срещат всеотдайни. Но като процент БГ всеотдайни баби водят.   
Съжалявам ама за друг значителен плюс в сравнение с Дания не се сещам в момента.

Чета, чета и не мога да се начудя, излиза, че едно от основните прекрасни неща в BG  е общетението за майчинство.  И според Вас това е достатъчно за да си майка. Или ниската такса за детската градина, ами да ниска е защото доходите ни са ниски - факт, тъжен, но факт
А защо забравяме за заливащата ни отвсякъде простотия, за агресията у хората и респективно в децата. Надали има друга държава, в която гражданите да се възпитават в неуважение към институциите и то просто защото, няма как да имаш респект при наличието на такива хора, които ги предствляват. За това, как девалвира образованието и нищо чудно синът ми след някоя и друга година да стане ватман, вместо лекар или учител. За съжаление тъжните неща у нас са много повече от хубавите и според да си майка  е изкуство, независимо къде, дали у нас или в чужбина

Майчета, много се радвам, че сте настроени така позитивно. Нека и аз да споделя - липсва ми това, че няма къде да излезе на разходка човек - тука трябва специално да ходя с колата до парка и там да се разхождам с количката. Липсва ми семейството - то е най-важната част при изграждането на малкия човек.

Но трябва да ви кажа, че съм съгласна С ТраЛаЛа. Моля не го приемайте като обида, но докато има хора като вас, които колкото и да ги тъпчеш, все са позитивно настроени - няма да се оправим като държава. Вярно е, че законово много добре звучат нещата, но реално колко много майки се сблъскват с проблеми и бюрокрация - проблеми с работодателя още от назначаването, защото били млади и щели да раждат, не си получават навреме майчинството, отношението на мед. персонал в болниците, отношението към дечицата в градините и яслите......... и много други примери.

Гордея се, че съм Българка и ОБИЧАМ страната си, но не бих отглеждала децата си там. Трудно е, може би аз нямам достатъчно сили и нерви. Радвам се, че има хора като вас с неразрушим дух и вечен оптимизъм!  

Не бих могла да знам колко  е хубаво да си майка в България по простата причина че не живея в България.Дано наистина е толкова хубаво , колкото казвате.

Да си майка е хубаво независимо къде си- Майка те правят децата ти , а не адресната ти регистрация.


Вили

Сетих се за детската млечна кухня - изключително удобна за майката! Не съм живяла в чужбина, но от такива, които са живяли или живеят не съм чувала да има някъде нещо подобно! 

Като предимства, и аз ще спомена детската млечна кюхня, голямото майчинство, според мен добрата система на детските градини (това го смятам за голямо постижение за България - че успя да запази доброто им ниво дори по време на прехода). Това са все неща, с които българите трябва да се гордеят и аз ги давам за пример на моите приятели канадците. Обаче като се има предвид че съм била майка и в България и в Канада, за съжаление сравнението е силно в полза на Канада

Забравих да спомена и възможността личният ти лекар да идва на домашно посещение вкъщи. Тук това отдавна са го забравили. Ако извикаш линейка си плащаш (не във всички случаи де, зависи от сериозността на болестта).

Обичам България.Това е първата и  най-важна причина.
Разбира се, че има неуредици но във всяка една държава си има такива от всякакво естество.
Имала съм възможност да гледам децата си в Австрия но не можех да си представя, че ще ходя по улиците и няма да чувам българска реч...

Само ще вметна: възпитанието, уважението, респекта и т.н. получават своята основа у дома.
Аз лично възпитавам на тях децата си, но никъде по света няма закон, който да задължава родителите да го правят.
И има огромна разлика в това да те тъпчат и да си търсиш правата. Аз лично си ги търся - спазвам си задълженията и държа да бъдат уважавани правата ми - и затова съм позитивно настроена, защото не се оставям на течението, а си гоня интересите (всъщност, има много законови възможности за това - примерно, в малко страни на работник/служител се предоставя безплатна правна защита, когато са нарушени правата му и подобни.
Специално моят оптимизъм се базира на реализъм - бях подведена от работодател, подадох жалба, проведе се проверка; лекар се опита да ме изнуди - подадох оплакване и той беше санкциониран, а аз получих за компенсация от болницата безплатно пакет от БИП-услуги; сблъсках се с бюрокрацията в определена ситуация, подадох жалба и служителят беше наказан и т.н., и т.н. Това е правилният начин, но той е въпрос на възприятие и не мога насила да съм черногледа, защото има хора, които още живеят с инерцията от времето на Тато.
Работя без връзки - на 3 места и то работа, за която много пъти ме питат "Ама на кой си човек?" - ами на себе си съм, на образованието си и на възможностите си.

Де да знам, може би аз живея в някаква друга по-различна България?

И нека не правим сравнение с чужбина, а да коментираме само добрите неща в България. Защото винаги и навсякъде има и положителни, и отрицателни страни (примерно, за Канада съ съгласна, защото имат една много гъвкава социална политика, но и икономическото състяние е различно, и системата на данъците е различна, но пък там съм силно разочарована от системата им на здравеопазване - особено безумните цени на стоматологичната помощ - имам преки наблюдения).

И никой не казва, че в България е само цветя и рози - примерно проблемът с боклуците - навсякъде е решен и най-вече законово, защото има строги санкции, а при нас всички като стадо си хвърлят боклуците където им падне, а няма и кой да почисти след това.
Не си заравям главата в пясъка и знам, че има и проблеми, но нека тук изброим предимствата, а всеки сам да направи своя избор дали да е оптимист, реалист или песимист.
 

И аз живея в тази България, аzaf.   

TarikMom, аз не бих казала, че съм от тези, които лесно се примиряват  Напротив. Просто никога не съм се чувствала тъпкана. Знам си правата и не се притеснявам да си искам това, което ми се полага. Не поддържам сивата икономика. Не работя за некоректни работодатели ( макар да съм имала много възможности ), не си мълча, когато някой се опита да ми поиска пари за нещо, което ми се полага безплатно.

Не се чувствам тъпкана, затова съм оптимист 

Ето сега в една съседна тема една майка споделя как работодателя и иска да я ощети. И аз и казвам - имаш правото да не подписваш новия си договор и няма да те ощетят. Ей, веднага се намери една мама, която да започне да обяснява как тя и да не подпише, работодателя ще и фалшифицира подписа! Абе как ще ти фалшифицират подписа! ако го направят - има съд! Щом не те устройва новия договор - не подписваш и си оставаш на стария. Това е твое право.

Хубава тема . Аз пък много се радвам, че вместо да се чудя коя марка бебешка храна е най-малко вредна, мога да отида при баба на село и да си набера това, което има през сезона и да го сготвя на детето си и да знам, че е отгледано само с любов и без отрови и химикали. Много се радвам, че децата ми могат да правят снежни човеци зимата и да се къпят в морето на лято. Е, и на други места сигурно ги може тия работи,  ама тук като ни е добре, що да ходим на друго място...

Подкрепям напълно.
Не само ,че съм свободна, но бих добавила, че Бъллгария, където да си жена е по-добре, отколкото в 90% от останалия свят.

Забелязвам , че повечето хора , които смятат , че в чужбина или "на запад" , както те се изразяват е по - добре , не са живели извън България и си мислят , че там някой те гали с перце ...
Аз обичам да си стоя в България  Имаме реалната възможност да живеем и в Холандия и в Щатите , но ще си стоим тук ...
Детето ми ще бъде зимата на ски , лятото на море , ще му покажа и други страни - нека избере за себе си . На мен тук ми харесва ,  имам възможности да живея добре . Не желая да съм емигрант , не ми харесва навън ...

Сетих се и за една тема ... една девойка , която беше кръстила себе си Таnia Spain , плюеше по нашата родина и се "чудеше" как живеем тук ... а тя там - чистачка , ама да е в Испания . И живяла там 2 години , ама вече бъркаше българския ... Жал ми е за такива хора . Те не осъзнават колко зле живеят 

Темата е много добра и .... нетипична
Аз не съм българка, идвам от друга държава, не от някаква мега-гега западна, но поне от по-чиста и подредена със сигурност , но ............... не искам да се връщам!
Тук ми е добре, тук се чувствам свободна, както не се чувствам в родината си.
Тука има и море и планина и равнина на едно мъничко пространство, което можеш да прекосиш за пет-шест часа с кола. Няма да описвам какво разнообразие от природни красоти се "изсипва" в полезрението ти докато обикаляш това пространство, дори да не слизаш от колата се зареждаш невероятно.
Тук хората се радват на чуждите деца и спират по улиците за да им се усмихнат и порадват (нещо невиждано от мен преди да дойда тук). Тук хората се запознават учудващо лесно...

Законовите предимства за майчинството ги описахте всичките, май, и аз им се радвам много и се присъединявам към всичко написано досега (към положителните оценки )

 

Преди 14 дни се завърнах от чужбина и не мога да ви опиша колко е ПО-хубаво да си майка в България.Понякога като чета негативизмите на някоя майки ми се иска да поживее в чужбина за да види за какво става въпрос и да оцени това което има!Аз направих разликата и се радвам, че имах тази възможност.

Знам че е офф, ама да не би да си чистачка да е нещо срамно Или в България няма чистачки, или те не стават майки
Биляна,  аз съм гледала деца и в чужбина и в България, а и на двете места не за ваканцията, а за постоянно. Наистина ние не живеем в една и съща страна с теб, а понятието "чужбина" е много широко.

Това не го разбрах.Поясни моля те!Но искам да ти кажа, че едно е да гледаш чужди деца в чужбина и коренно различно да става въпрос за твоята бременност и твоето дете.

Най-хубавото е да си майка, а по темата - след като не съм се замисляла колко добре/зле е и не съм завиждала на мамите в чужбина, то значи ми харесва, или поне не ми прави лошо впечатление. Все по-често обаче се улавям да мисля, че не искам детето ми да израства в Бг, където всеки си прави каквото иска, престъпниците са на свобода, в училищата цари незаинтересованост и агресия, а улицата е опасна дори за възрастни.

Когато бях малка, т.е. преди 10- 20 години там, където живеех, вече тогава, агресията, опасностите и престъпността впъти превишаха съществуващите в момента в България. 

Казват, че човек се чувства добре там, където му е коренът.
Обичам България - природата, емоциите, хората като цяло.
Тук наистина има неуредици, но идеално няма никъде. Нека да гледаме положителните страни, защото именно те ни дават сила да се борим с отрицателните!

Майка в чужбина съм. Засега... и надявам се не още дълго... Плюсовете са, че общо взето малко по-лесно се изкарват елементарните средства за едно малко дете. Общо взето нищо друго. Ще споделя, че тук няма детски площадки, няма люлки, пързалки, градинки. Има детски градини, които започват от 3 месеца и които носят само и единствено болести, проблеми и големи такси. Навсякъде е бъкано с арабчета и негри. Не бях расист, но вече станах, предвид агресията, простотията и елемнтарността им. Студенината на хората, незаинтересовността им, затворения живот, който водят. Много, ама много е различно. Здравната им система куца. Никак не ми харесва тук, и аз и синът ми не се чувстваме добре тук, с нетърпение очакваме да се приберем 

Момичета, вие превърнахте хубавата тема пак в спор 

Това, което най-много ми липсва от България, са бабите  Да са живи и здрави още много години, заради тях всяко лято сме в Родината 
Другото, което ми харесва, са кафенцата край детските площадки, където можеш да се заседиш по-дълго време и да се заприказваш със сродни души  Ресторантчетата с детски кътове, където можеш да се срещнеш с приятели, а децата да се забавляват 
Не знам дали оценявате и колко достъпно е частното медицинско обслучжване в България 

Напротив,приемам го като обида!Никой никога не ме е тъпкал и докато това зависи от мен-няма и да се случи!Какви точно проблеми с бюрокрацията визираш,защото досега,когато ми се е налагало да имам контакт с администрацията в България никога не съм имала проблеми/когато съм изрядна/.Обикновенно като ходиш някъде-всичките изисквания са написани.Това,че някой не чете,не си носи нужните документи,изпуснал и обявения срок или не може да проумее какъв е каналния ред-не е мой проблем  .
Проблем с работодател също не съм имала,то е ясно,че всички жени на определена възраст искат да имат деца.Работодателите също са майки и бащи.Майчинството си го получавам навреме,при това в доста добър размер спрямо средната заплата в България.
Относно медицинския персонал в болниците-тук пишат доста мами,които не са давали рушвети и въпреки това не се оплакват от отношението.Лично аз нямам наблюдения-ползвам основно частния сектор в здравеопазването,защото мога да си го позволя в България,ти можеш ли да кажеш същото за страната в която живееш?
Какво точно си видяла от отношението към дечицата в градините и яслите,защото снаха ми работи в градина и всеки ден виждам как трепери над децата и какви грижи се полагат за тях-като възпитание и хигиена-и това за около 200 лв. чисто на месец.
Заглавието на темата е "Колко е хубаво да си майка в България",ако искаш да се оплакваш-има друга тема за това,колко е лошо да си майка тук.Хайде да не израждаме темата още на третата страница в някакъв грозен спор.На мен като реализирана жена в България ми харесва и да си отгледам децата тук.Щом аз и други мами сме щастливи и успели тук,значи повредата не е в моя телевизор.

nikij1979, доста се постарах да запазя добрия тон в постинга си, защото не искам тази прекрасна тема да се превърне в спор. Така че и с теб няма да споря. Споделила съм лично мнение, както прави всеки във този форум. Аз уважавам другите и съответно очаквам и моето мнение да бъде уважено. Не е нужно да отправяш нападки или пък да намекваш, че съм имала проблеми с бюрокрацията, защото не съм изряден човек. Ето и точния цитат за да не възникнат спорове:
Извинявам се, ако съм засегнала и други хора с предишното си изказване. Ако може да допълня, че вашите коментари наистина ме карат България да ми липсва повече от обикновено.
     

Точно това и аз имах предвид-да не спорим поне в тази тема,нека да я оставим да бъде позитивна!В никакъв случай не те нападам или намеквам за проблеми с бюрокрацията теб лично,не те познавам,съответно нямам това право.Но това пък е моето мнение-хората,които срещат затруднения в работата с администрацията обикновенно сами са си виновни-това ми беше мисълта.
Уважавам твоето мнение,но честно казано не ми стана приятно да ме смяташ за едно потъпкано същество,само защото съм щастлива в България.
Мир.

Най важното за мен, това е, че моя юнак е тук при баби, дядовци и се радва на много внимание от тяхна страна.Което другаде едва ли би могъл да получи.

Зина, поздравявам те за темата. Това още по- добър начин да обосновеш собствените си разсъждения по въпроса. Ние, хората, се нуждаем от позитивно общуване, каквото предлага такава тема.
Не съм била майка извън границите на БГ, само съм имала контакти с такива майки. Затова тук мога да сравнявам само лично изживяното от мен с чутото от тях.
Преди да родя втория си син мислехме за легална емиграция в Канада. Тъй като обаче годините ни понапреднаха, аз станах на 30 г., предпочетохме или да поизчакаме, или да се откажем, тъй като считам, че тук ще ми е определено по- лесно с отглеждането на двете деца, поне докато второто навърши 4-5 години. Тук гледачката ми не е особено скъп вариянт. Освен това не живея в голям град /нарочно направих този избор/ и воденето и вземането на баткото от училище не е сложно. Също така когато гледачката има проблеми /и тя е човек/ имам две баби, на които поне в такива екстремни ситуации мога да разчитам. Нямам проблем с намирането на детско заведение /ДГ/, лекарката ни е "на една ръка разстояние". Запозната съм с нашето законодателство и ми е по- лесно да си отстоявам правата, ако имам проблеми. Освен това и двамата със съпруга ми имаме работа и собствено жилище, които в чужбина не е толкова лесно да набавиш. Това ни мотивира да останем /за сега, не мога да съм сигурна кога накъде ще ни задуха вятърът, не се заричам за нищо  /.
 

Къде ги тия хора дето пишат за хубавото в чужбина без да са го видели, че нещо не ги намерих  . И като не си живяла в чужбина и не знаеш как е защо не искаш да опиташ - невъзможно ли е да има по-хубав свят от БГ? Или като повечето българи не ти стиска да направиш голяма крачка в живота си, че така по-лесно и си на принципа: Моята локвичка си е най-хубавата, щото си е моя.
Моите познати датчани въпреки че си нямат море (имат ама не е топло) и въпреки че си нямат планини за ски, редовно всяка година си ходят на море и на ски в чужбина без проблем. Изборът им е голям защото имат възможност да си позволят всичко. Със самолет разстоянията нямат никакво значение - даже с чартър до Австрииските Алпи се стига по-бързо отколкото с кола от София до Боровец 
А девойката Tanja Spain наистина може да се чувства по-добре в Испания като чистачка. По добре чистачка в чужбина където уважават човешкия труд и ти се плаща нормално, така че да си позволиш много повече неща с чистаческа заплата от чужбина отколкото с тази от БГ. Не разбирам защо много хора си мислят, че някой като е емигрирал и като работи някаква нискоквалифицирана работа в чужбина му е много по-зле от БГ  . Не забравяй, че от добро никой не бега и на лошо никой не седи. Освен ако не му хлопа дъската. Колкото и да не ти се вярва има много по-добри места за живот от БГ. И това ти го казвам от личен опит. А да не говорим колко много емигранти умишлено не споменават за живота си в чужбина поради единствената причина да не им завиди някой.

Ники, права си, при всеки е различно. Едни, с уреден живот тук, не мислят за емиграция в чужбина. Други, които тук нямат някаква здрава почва под краката си, напр. родители /най- често/, които да дадат начален тласък или доходна работа търсят работа и устройване на живота си навън.
Всеки излязъл "навън" обаче изживява различни неща, придобива различен опит. Зависи и от това, къде си отишъл, от това, доколко си легален, от това какво работиш, с кого си, от това, какво си оставил тук, от много фактори зависи.
Разлика има и в последиците- едни се връщат, други- остават. Имам познати и от двата типа с разнообразна мотивация за решенията им.

В БГ наистина има много кафета навън по парковете и детски площадки в съседство. Мисля, че това е обусловено от климата - в Дания примерно при тези дъждове и дълги студени сезони е нерентабилно да се правят такива приспособления. Освен това и няма да се напълнят, защото в БГ има много повече безделници, киснещи по кафета докато тук не е така. Не съм била в Испания примерно но там климатът е подходящ за такива кафенца и площадки. Тук обаче има доста ресторанти с детски кът, във всеки шоппинг център има детски кът, дори места с охрана където може да си пуснеш детето да си играе с какво ли не докато ти си пазаруваш. Има обезопасени обществени детски площадки, с помещения вътре и с площадка навън, с пейки и масички където родителите могат да се събират на кафе докато децата си играят. И не е нужно да тичаш спед тях защото няма как да изскочат на улицата. Има различни играчки, колелета, организирани занимания с деца, празници и всичко е безплатно за всички. Можеш да седиш денонощно на площадката, само вътрешните помещения имат работно време. Вътре са обзаведени като детска градина. Изненадана съм, че такива неща няма в другите европейски държави.
Иначе за медицинското обслужване в БГ съм сугласна - тук е голям проблем да стигнеш до специалист - и да искаш няма на кой да платиш да ти обърне внимание. Този плюс на БГ го бях пропуснала. И сладката приказка, която може да стане само на родния ти език.

Чувствам се чудесно.
Имам висок стандарт, родители, приятели и близки.
Работа, която обожавам, администрацията не е БГ изобретение, в чужбина също съм се сблъсквала с не много приятни и адекватни служители, апропо.
Отдавна съм научена да прескачам бюрокращината с финикийски знаци, които ми спестяват опашки, лошо гледащи служителки, медицински кадри и най-вече време и нерви.
Зина е споменала и новите условия, които смятам за чудесни и напълно отговарят на собственото ми виждане за майчинство.
Редовните оплаквания за драмата в БГ и насаждането от медии и конкретни потребители картинка за горките българи, живеещи в мизерия, глад и недоимък, мен също започнаха да ме дразнят.

В момента, в който разбрах, че съм бременна, знаех, че трябва да родя детето си в Бг.

Аз съм от типа хора,  за които корените са всичко. В чужбина постоянно ме тресеше депресията, напълнях чувствително заради това, липсваше ми всичко Бг. И реших, че не мога да лишя от родината си собственото си дете  Родих го в България и никога не съм съжалила за решението си.

В сравнение със стандарта ми на "Запад" , тук той е чувствително по- нисък ( макар че и аз бях чистачка, ще ме простите). Но пък тук са всичките ми близки и приятели, а от това наистина няма по- важно. Поне за мен 

Дай Боже да е все така  ,
Аз пък се подразних от последното ти изречение, не искам да се заяждам или споря, но наистина има малди хора, които трудно се оправят и то не поради мързел. Това е факт, независимо дали някой се дразни или не.

Имам близки семество с инвалидност и мъжа и жената /придобита, не наследствена/ имат две деца да са им живи и здрави, мога много да Ви разказвам за тях и за ежедневната им борба за оцеляване, защото действително освен популистки изказвания, държавата не се ангажира сериозно с такива хора.

И това според теб е начина  да се върви напред?
Типично по Български- само при вида на финикииски знаци си мърдаме д.....та и си свършваме работата.
Преди да ми наскачате искам да кажа че не се заяждам с никого просто мисля че това е едно от вредните неща в страната ни- корупцията,сделките под маса и тн

Вили

ТраЛаЛа, мила, рано или късно, хората, които са трудолюбиви и имат качества, ще намерят мястото си и ще бъдат оценени по достойнство- вярвам го искрено.
За инвалидите темата е дълга, тежка и определено не визирам хора, от тази група, когато правя подобен коментар.
her_76 , да, точно така действам- и го смятам за по-удачно, отколкото да пиша редица жалби без резултат или да разяснявам на отегчени чиновници правата си, или да вися брменна на километрични опашки. И аз не се заяждам, просто съм искрена. За съжаление това няма да намали процента на корупция по низшите нива на администрацията и не виждам смисъл да си вярвам, че аз ще реша този въпрос.
Иначе си права- когато надушат онези знаци- си мърдат д...тата и ми решават проблема на секундата.
Тъжно, но факт.

За съжаление е така      
Вили

Вили,
Не вярвам някой да ти скочи.
Писах го по-нагоре, а и в други теми.
Факт и реалност е, че има корупция (и не само в България). Факт е, че има начини да се преборим с нея.
Но... ето, че е факт как има хора, които я подкрепят и се гордеят с това  .
Само не съм съгласна, че е типично по български - просто тук още има много хора, които не са дорасли до там, че да следват законите (пак последица от едно мислене години наред, което е възпитавано у няколко поколения българи и трудно ще се изкорени).
Та пак стигаме до изходната точка, а тя е в това как самите ние възпитаваме децата си (независимо къде се намираме, защото с времето границите стават все по-незначими, защото можеш по всяко време да отидеш където и да е по света; защото скоро се случи по скайп - аз в София, голямата ми зълва във Вашингтон, кака ми в Кибек и моя приятелка в Лондон - да си пием заедно кафето и да си говорим сякаш сме на една маса в кафенето...).

Не искам да засегна Azzy, но просто не мога да оправдая подобно мислене.
Всъщност, пробвала ли си по друг начин?

Прекрасна тема. Аз смятам, че е хубаво да се споменават положителните неща и ако ще се почувстваш по-щастлив, да се концентрираш само върху тях. Аз не успях да се възползвам от новия закон, но пък работодателят ми направи жест към мен и продължава да го прави -да е жив и здрав. Щастлива съм, че когато се наложи да се върна на работа и бебето ми беше на по-малко от 7 месеца, имах възможност да прехвърля майчинството на майка ми. Да е жива и здрава тази жена, която се съгласи да се грижи за дъщеря ми и го прави с много любов. Хубаво е,че живея на 2 преки от парка, който е чист и поддържан и мога да разхождам там дъщеря си  -кагато избирахме апартамент и бебето беше планирано, гледахме и тези неща.  Хубаво е, че мога да се обадя на частната ни педиатърка и тя да дойде вкъщи или пък да заведа детето на консултация в събота или неделя, когато ми е удобно. С голяма част от останалите неща съм съгласна и няма да ги повтарям.

Meshko106По лентичката ти виждам,че имаш рожденничка!Да ти е жива и здрава бонбонката и много радости да ти носи!

Всъщност не съм обновила лентичката, но все пак преди десетина дни имахме рожден ден и благодаря за пожеланията.

Поздравления, за което   .

Щастлива съм от факта,че имам дете и то живее в България.Лошо или не всеки сам си преценява.Да,искам да има повече привилегии за нас майки и за нашите деца,но здраве да е.С мъжът ми сме готови на всичко детето ни да е щастливо ,колкото до финансите-ще се оправим някакси,а те все не стигат.

azaf, разбира се, че съм пробвала. С усмивка, с любезно отношение и т.н., разбира се, не винаги се налага да се стига до там, имам много работа по всякакви институции и много често ми се случва да попадна и на хора, които ми съдействат без задна мисъл, че ще получат нещоот мен, но също така има и ситуации, в които подобен подход ми спестява наистина много нерви, време и разправии- написала съм го и преди.
Не искам да провокирам излишни спорове, но по-скоро понякога се адаптирам към ситуацията, отколкото да се опитвам да "разбивам стена с глава", вярвам, че ме разбра от предишните постинги. 

Всичко си има, но не е като в България  На мен специално ми липсва едно ресторантче от квартала, Сръбската скара, на Бъкстон. Имат прекрасна детска площадка и лятото, дори и след полунощ, може да се чуе детска глъч от там. Ще ме изненадаш много, ако в Дания имате подобни заведения 

Ако избягаме от материалната част на нещата, всички роднини и братовчеди на Йоана са тук, а те я обожават. Всеки ден получава страшно много любов и аз се радвам, че живея в България с тези хора. Говорим си на роден език, детето има много приятели - българчета, учи български песнички и стихотворения и аз съм щастлива в България! 

И моето дете говори на роден език, защото  е родено тук, пък и баща му е тукашен  . Е друг е въпросът, че още не говори де, но предстои. Братоввчедите му живеят под нас и всеки ден им ходи на гости или ги гони по двора. А баба му и дядо му са в съседната къща, на нема и 10 мерта пак в нашия двор и ги обожава. Та не него му е идеално тук, а на мен ми е добре защото и на него му е добре. С българските роднини се среща задължително всяка година - каня ги на гости колкото може по-често, най-близките става въпрос. Майка ми седя 2 месеца тук, а сестра ми с децата си 2 пъти по 3 месеца за миналата година. Скоро пак ще ги поканя да видят новите попълнения. Чува българска реч освен от мен и от други българи тук. И ТВ и филмчета български може да гледа. Така че нищо не му липсва. 
Самата аз като ходя в БГ се чувствам на екскурзия и като се връщам тук го усещам като че ли се прибирам у дома. В крайна сметка тук е семейството ми, моето, което сама съм създала и домът ми.

Ники, темата е за България, а не за Дания.

 

А теб що те е яд. Не ме чети като ти развалям настроението, което е очевидно.
Освен това не си разбрала смисъла на темата. Не може да кажеш колко е хубаво в БГ ако не сравниш с другите страни.  Както между впрочем забелязвам, че правят много от изказалите се. Не се изтъкват наистина хубави неща, а такива, които мамите харесват и то само защото не знаят, че на др места е и по-добре или някой ги е излъгал, че е по-зле за да не му завидят случайно - в общи линии си харесват положението, защото си е тяхно и са му свикнали, ако не забелязваш. Темата е за Хубавото на майчинството в БГ, а не дали ми харесва да живея на ръба на мизерията и да пестя стотинки за памперс.
Освен това примерно, че в БГ близките са си до теб и говориш родният си език могат да го изтъкнат и в Зимбабве и в Руанда и в Бурунди. Но това няма нищо общо с темата за Хубавото да си майка в БГ.

Ники,
Нито ме е яд, нито говоря без база за сравнение. Живяла съм в чужбина, имам близки в чужбина, запозната съм достатъчно професионално с политиката и социалните условия и в България, и в други страни.
И имах предвид точно това

защото точно ти наблягаш на факта за родния език на сина ти в Дания.

И не можеш да ме разстроиш, защото нито влагам емоции, нито някога съм живяла в мизерия, че да те разбера.
И всъщност, искрено се забавлявам от писанията ти (не само по тази тема).

Не съм наблегнала, просто направих каквото направиха другите, къде е проблема, освен че не е отговор по темата, а на въпроса Добре ли ми е така както живея.
Не се заблуждавай, че като имаш близки в чужбина знаеш нещо за живота там. Едно е да идеш на гости и да ти разказват, а друго - да си в системата, да го изпитваш на гърба си. Така че съм много по-веща от теб, колкото и да не ти се иска.
Опитай се да разбереш хората около теб, които живеят в мизерия. За мен този период е минало за щастие, и пак за щастие съм запозната и с мизерията и с нейната противоположност, така че явно и по-този въпрос съм по-компетентна от теб.
Радвам се че те забавлявам. Дано само наистина е така

Не съм ходила на гости. Живяла съм и то много хубаво (някъде изобщо да съм казала, че в чужбина е лошо? - казвам, че в България е хубаво - за мен, но на никой не искам да налагам мнението си), но темата не е за мен.
И моля те, без да ме познаваш, не коментирай в кое си по-веща или по-компетентна.
Така и не ми стана ясно защо от едно доуточняване, че не става въпрос за хубавото другаде, а за хубавото в БГ, реши да се заяждаш с мен?!
Както и да е. Аз нямам намерение повече да спамя по темата.
Само ще кажа - животът е такъв, какъвто човек си го направи. На който едно нещо му е трудно (или на едно място не му харесва), винаги може да промени живота си  .
Който му харесва в България, нека живее в България. Който му харесва в друга страна, нека отиде там. Не виждам защо все трябва да се навира в очите на хората, че тук (или там) е лошо (или хубаво).
Аз писах достатъчно за предимствата по отношение на майчинството. Писала съм и за негативите.
На мен в моята България (тази, която аз съм си изградила - у дома, в работата ми, в обкръжението ми, във възприятията ми) си ми е добре. По същия начин, на Ники си й е хубаво в Дания. Дай Боже, всекиму да му е добре в неговия си личен свят   .

Аз пък раждах на 50 метра от нас в АГ-то и ми беше много хубаво, че съм толкова близо - чувствах се спокойна... Ако трябваше да съм някъде другаде, особено в чужда държава, бих се панирала. Плюс това всички мои приятели и близки имаха възможността да ни посрещнат с бебо, когато ни изписваха и точно по български се събрахме в нас на ядене и пиене

Много приятно изненадана съм, че има момичета на които им харесва да гледат бебета в Бг. Дай Боже да се множите! 

Моето семейство избра чужбина отдавна, но по стечение на обстоятелствата моя приятелка от детинство с която винаги сме поддържали близки връзки има малко дете и бременееше с мен за второто (малката се роди преди няколко дни) така че сме говорили много имам чувството че живея на две места... 

Опитвайки се да бъда максимално обективна сравнявайки живота на приятелката ми с моя (за протокола - и двете сме жени с утвърдени професионални позиции и съответно заплатени) си мисля, че плюсовете на Бг са запазването на работното място и дългото майчинство (ако жената е осигурявана на редовната и заплата и бащата печели добре) и ... това е! Останалото може да се подреди еднакво добре и тук и там, ако човек се постарае и има нужните средства.......

Единственото което не може да се купи с пари са спокойните и усмихнати хора около нас, но пък ако човек не е живял с години в уредена държава много често не осъзнава какво му липсва...Точно това спокойствие е и причината аз да не планирам връщане в България в обозримо бъдеще, а приятелката ми да е в процес на имиграция...

  за всички които са щастливи точно там където са!

Моля, обърнете внимание на тази тема, ако вече не сте я прочели. Лично за мен беше шокираща
Може би сме свикнали да се оплакваме и не виждаме хубавите неща около нас. А в някои области определено сме по-добре от други държави. При това държави, минаващи за развити.

Аз и в двата случая говорех за гледане на мои деца. Разликата става още по-осезаема когато детето тръгне на училище.
Но имах предвид че аз пиша за Канада, и то за една определена провинция и дори град в Канада, а ти имаш впечатления от друга страна. Аз вече за Канада избягвам да правя обобщения защото нещата варират от провинция на провинция, а да не говорим за неопределеното "чужбина".

Лилита, аз го написах Даже НикиФин се съгласи с това твърдение Не виждам какво е шокиращото, освен ако човек не е живял извън България и си представя живота на запад като в приказките 

Не е много по темата, но понеже питаш... има места в чужбина, където за такса от 0 евро детето ти може да е целодневно (от 7:30 до 18:30) обучавано, възпитавано, водено на културни и спортни мероприятия и т.н. Но както вече каза heureuse, чужбината е много широко понятие.

О евро точно за изброените от теб ли неща? Бъди сигурна, че винаги намират начини, места, оправдания и завои да си взимат парите. Винаги! Не казвам, че е лошо или да го осъждам, просто знам и съм убедена, че безплатен обяд няма 

Така е. Тук много неща уж са безплатни, но ако погледнеш кви данъци плащаме ще ти стане ясно от къде идват "безплатните" неща. Друг е въпросът, че има начини хора, които не плащат данъци пак да се възползват от безплатното - уредени детски площадки и съоръжения които са обществени и никой не те пита като влизаш с детето си дали имаш нещо общо с данъците. Детето ти наред с другите е добре дошло да си играе с пластелни и разни други мероприятия, които се организират, както и празненства Коледни отворени за всички с програма, ядене, пиене и всичко квото ти е кеф - кой няма да те върне - посрещат те като почетен гост, настаняват те и даже ти сервират каквото си поръчаш от менюто.

Частното здравеопазване в България според вас е много достъпно, ама защо? Защото лекарите и сестрите са срамно ниско заплатени. Аз това положение не бих го изтъкнала като плюс. Да не говорим че за мен и този факт - за достъпното частно здравеопазване, е много спорен, като се имат предвид доходите. Хайде, един час на частно при лекар можеш да си позволиш, ами ако ти се наложат изследвания? Ами манипулации и не дай си Боже операция? Ако личният ти лекар не ти е дал направление, няма как Касата да ги прокрие тези раходи. А като ги знам личните лекари как дават направления, пълна мъка. Майка ми сега точно на такъв огън се пържи
Отговарям на предишни изказвания, ама съзнавам че отговорът ми е пълен офф
Във връзка с темата, мисля че за икономическото положение в което е, България поддържа едно съвсем прилично здравеопазване. За което много се радвам