Колко е хубаво да си майка в България

Момичета, вие превърнахте хубавата тема пак в спор 

Това, което най-много ми липсва от България, са бабите  Да са живи и здрави още много години, заради тях всяко лято сме в Родината 
Другото, което ми харесва, са кафенцата край детските площадки, където можеш да се заседиш по-дълго време и да се заприказваш със сродни души  Ресторантчетата с детски кътове, където можеш да се срещнеш с приятели, а децата да се забавляват 
Не знам дали оценявате и колко достъпно е частното медицинско обслучжване в България 

Напротив,приемам го като обида!Никой никога не ме е тъпкал и докато това зависи от мен-няма и да се случи!Какви точно проблеми с бюрокрацията визираш,защото досега,когато ми се е налагало да имам контакт с администрацията в България никога не съм имала проблеми/когато съм изрядна/.Обикновенно като ходиш някъде-всичките изисквания са написани.Това,че някой не чете,не си носи нужните документи,изпуснал и обявения срок или не може да проумее какъв е каналния ред-не е мой проблем  .
Проблем с работодател също не съм имала,то е ясно,че всички жени на определена възраст искат да имат деца.Работодателите също са майки и бащи.Майчинството си го получавам навреме,при това в доста добър размер спрямо средната заплата в България.
Относно медицинския персонал в болниците-тук пишат доста мами,които не са давали рушвети и въпреки това не се оплакват от отношението.Лично аз нямам наблюдения-ползвам основно частния сектор в здравеопазването,защото мога да си го позволя в България,ти можеш ли да кажеш същото за страната в която живееш?
Какво точно си видяла от отношението към дечицата в градините и яслите,защото снаха ми работи в градина и всеки ден виждам как трепери над децата и какви грижи се полагат за тях-като възпитание и хигиена-и това за около 200 лв. чисто на месец.
Заглавието на темата е "Колко е хубаво да си майка в България",ако искаш да се оплакваш-има друга тема за това,колко е лошо да си майка тук.Хайде да не израждаме темата още на третата страница в някакъв грозен спор.На мен като реализирана жена в България ми харесва и да си отгледам децата тук.Щом аз и други мами сме щастливи и успели тук,значи повредата не е в моя телевизор.

nikij1979, доста се постарах да запазя добрия тон в постинга си, защото не искам тази прекрасна тема да се превърне в спор. Така че и с теб няма да споря. Споделила съм лично мнение, както прави всеки във този форум. Аз уважавам другите и съответно очаквам и моето мнение да бъде уважено. Не е нужно да отправяш нападки или пък да намекваш, че съм имала проблеми с бюрокрацията, защото не съм изряден човек. Ето и точния цитат за да не възникнат спорове:
Извинявам се, ако съм засегнала и други хора с предишното си изказване. Ако може да допълня, че вашите коментари наистина ме карат България да ми липсва повече от обикновено.
     

Точно това и аз имах предвид-да не спорим поне в тази тема,нека да я оставим да бъде позитивна!В никакъв случай не те нападам или намеквам за проблеми с бюрокрацията теб лично,не те познавам,съответно нямам това право.Но това пък е моето мнение-хората,които срещат затруднения в работата с администрацията обикновенно сами са си виновни-това ми беше мисълта.
Уважавам твоето мнение,но честно казано не ми стана приятно да ме смяташ за едно потъпкано същество,само защото съм щастлива в България.
Мир.

Най важното за мен, това е, че моя юнак е тук при баби, дядовци и се радва на много внимание от тяхна страна.Което другаде едва ли би могъл да получи.

Зина, поздравявам те за темата. Това още по- добър начин да обосновеш собствените си разсъждения по въпроса. Ние, хората, се нуждаем от позитивно общуване, каквото предлага такава тема.
Не съм била майка извън границите на БГ, само съм имала контакти с такива майки. Затова тук мога да сравнявам само лично изживяното от мен с чутото от тях.
Преди да родя втория си син мислехме за легална емиграция в Канада. Тъй като обаче годините ни понапреднаха, аз станах на 30 г., предпочетохме или да поизчакаме, или да се откажем, тъй като считам, че тук ще ми е определено по- лесно с отглеждането на двете деца, поне докато второто навърши 4-5 години. Тук гледачката ми не е особено скъп вариянт. Освен това не живея в голям град /нарочно направих този избор/ и воденето и вземането на баткото от училище не е сложно. Също така когато гледачката има проблеми /и тя е човек/ имам две баби, на които поне в такива екстремни ситуации мога да разчитам. Нямам проблем с намирането на детско заведение /ДГ/, лекарката ни е "на една ръка разстояние". Запозната съм с нашето законодателство и ми е по- лесно да си отстоявам правата, ако имам проблеми. Освен това и двамата със съпруга ми имаме работа и собствено жилище, които в чужбина не е толкова лесно да набавиш. Това ни мотивира да останем /за сега, не мога да съм сигурна кога накъде ще ни задуха вятърът, не се заричам за нищо  /.
 

Къде ги тия хора дето пишат за хубавото в чужбина без да са го видели, че нещо не ги намерих  . И като не си живяла в чужбина и не знаеш как е защо не искаш да опиташ - невъзможно ли е да има по-хубав свят от БГ? Или като повечето българи не ти стиска да направиш голяма крачка в живота си, че така по-лесно и си на принципа: Моята локвичка си е най-хубавата, щото си е моя.
Моите познати датчани въпреки че си нямат море (имат ама не е топло) и въпреки че си нямат планини за ски, редовно всяка година си ходят на море и на ски в чужбина без проблем. Изборът им е голям защото имат възможност да си позволят всичко. Със самолет разстоянията нямат никакво значение - даже с чартър до Австрииските Алпи се стига по-бързо отколкото с кола от София до Боровец 
А девойката Tanja Spain наистина може да се чувства по-добре в Испания като чистачка. По добре чистачка в чужбина където уважават човешкия труд и ти се плаща нормално, така че да си позволиш много повече неща с чистаческа заплата от чужбина отколкото с тази от БГ. Не разбирам защо много хора си мислят, че някой като е емигрирал и като работи някаква нискоквалифицирана работа в чужбина му е много по-зле от БГ  . Не забравяй, че от добро никой не бега и на лошо никой не седи. Освен ако не му хлопа дъската. Колкото и да не ти се вярва има много по-добри места за живот от БГ. И това ти го казвам от личен опит. А да не говорим колко много емигранти умишлено не споменават за живота си в чужбина поради единствената причина да не им завиди някой.

Ники, права си, при всеки е различно. Едни, с уреден живот тук, не мислят за емиграция в чужбина. Други, които тук нямат някаква здрава почва под краката си, напр. родители /най- често/, които да дадат начален тласък или доходна работа търсят работа и устройване на живота си навън.
Всеки излязъл "навън" обаче изживява различни неща, придобива различен опит. Зависи и от това, къде си отишъл, от това, доколко си легален, от това какво работиш, с кого си, от това, какво си оставил тук, от много фактори зависи.
Разлика има и в последиците- едни се връщат, други- остават. Имам познати и от двата типа с разнообразна мотивация за решенията им.

В БГ наистина има много кафета навън по парковете и детски площадки в съседство. Мисля, че това е обусловено от климата - в Дания примерно при тези дъждове и дълги студени сезони е нерентабилно да се правят такива приспособления. Освен това и няма да се напълнят, защото в БГ има много повече безделници, киснещи по кафета докато тук не е така. Не съм била в Испания примерно но там климатът е подходящ за такива кафенца и площадки. Тук обаче има доста ресторанти с детски кът, във всеки шоппинг център има детски кът, дори места с охрана където може да си пуснеш детето да си играе с какво ли не докато ти си пазаруваш. Има обезопасени обществени детски площадки, с помещения вътре и с площадка навън, с пейки и масички където родителите могат да се събират на кафе докато децата си играят. И не е нужно да тичаш спед тях защото няма как да изскочат на улицата. Има различни играчки, колелета, организирани занимания с деца, празници и всичко е безплатно за всички. Можеш да седиш денонощно на площадката, само вътрешните помещения имат работно време. Вътре са обзаведени като детска градина. Изненадана съм, че такива неща няма в другите европейски държави.
Иначе за медицинското обслужване в БГ съм сугласна - тук е голям проблем да стигнеш до специалист - и да искаш няма на кой да платиш да ти обърне внимание. Този плюс на БГ го бях пропуснала. И сладката приказка, която може да стане само на родния ти език.

Чувствам се чудесно.
Имам висок стандарт, родители, приятели и близки.
Работа, която обожавам, администрацията не е БГ изобретение, в чужбина също съм се сблъсквала с не много приятни и адекватни служители, апропо.
Отдавна съм научена да прескачам бюрокращината с финикийски знаци, които ми спестяват опашки, лошо гледащи служителки, медицински кадри и най-вече време и нерви.
Зина е споменала и новите условия, които смятам за чудесни и напълно отговарят на собственото ми виждане за майчинство.
Редовните оплаквания за драмата в БГ и насаждането от медии и конкретни потребители картинка за горките българи, живеещи в мизерия, глад и недоимък, мен също започнаха да ме дразнят.

В момента, в който разбрах, че съм бременна, знаех, че трябва да родя детето си в Бг.

Аз съм от типа хора,  за които корените са всичко. В чужбина постоянно ме тресеше депресията, напълнях чувствително заради това, липсваше ми всичко Бг. И реших, че не мога да лишя от родината си собственото си дете  Родих го в България и никога не съм съжалила за решението си.

В сравнение със стандарта ми на "Запад" , тук той е чувствително по- нисък ( макар че и аз бях чистачка, ще ме простите). Но пък тук са всичките ми близки и приятели, а от това наистина няма по- важно. Поне за мен 

Дай Боже да е все така  ,
Аз пък се подразних от последното ти изречение, не искам да се заяждам или споря, но наистина има малди хора, които трудно се оправят и то не поради мързел. Това е факт, независимо дали някой се дразни или не.

Имам близки семество с инвалидност и мъжа и жената /придобита, не наследствена/ имат две деца да са им живи и здрави, мога много да Ви разказвам за тях и за ежедневната им борба за оцеляване, защото действително освен популистки изказвания, държавата не се ангажира сериозно с такива хора.

И това според теб е начина  да се върви напред?
Типично по Български- само при вида на финикииски знаци си мърдаме д.....та и си свършваме работата.
Преди да ми наскачате искам да кажа че не се заяждам с никого просто мисля че това е едно от вредните неща в страната ни- корупцията,сделките под маса и тн

Вили

ТраЛаЛа, мила, рано или късно, хората, които са трудолюбиви и имат качества, ще намерят мястото си и ще бъдат оценени по достойнство- вярвам го искрено.
За инвалидите темата е дълга, тежка и определено не визирам хора, от тази група, когато правя подобен коментар.
her_76 , да, точно така действам- и го смятам за по-удачно, отколкото да пиша редица жалби без резултат или да разяснявам на отегчени чиновници правата си, или да вися брменна на километрични опашки. И аз не се заяждам, просто съм искрена. За съжаление това няма да намали процента на корупция по низшите нива на администрацията и не виждам смисъл да си вярвам, че аз ще реша този въпрос.
Иначе си права- когато надушат онези знаци- си мърдат д...тата и ми решават проблема на секундата.
Тъжно, но факт.