Публикувана: 18 юни 2007, 15:15 ч.
Последно мнение: 26 юни 2007, 07:22 ч.

Моля отговорете на въпросите ми!

3 553
25
1

Гост

# 15 21 юни 2007, 03:08 ч.

Мнения: 7 716

Паломита, не се страхувай.
И на теб ще има кой да каже "мамо", дали ще родиш или осиновиш като че ли няма кой знае какво значение след дълъг стерилитет.
Е, не е лошо да родиш.
Но пък представа си нямаш колко е хубаво да осиновиш.
Виж всички как се радват на щастието си тук.
Е, онази мъничката болка и копнеж по неизживяната бременност, която бодва мамите тук понякога ще бодва и теб, но усмивката за теб на твоето детенце ще стопява болката.

Ето ТУК една чудесна статия.

Последна редакция: чт, 21 юни 2007, 03:25 от Lali

# 16 21 юни 2007, 06:45 ч.

Мнения: 526

Здравейте! Самата процедура не е толково тежке и тромава,просто аз я преживях 2002г. всички документи се правят като комплект за около месец. Аз отидох до социалните и ми предложиха списък с необходимите докумунти. Истината е че не можеш да избираш дете което например да е със сини очи и руса коса не че не съществува такова но те ти предлагат дете което в момента подлежи на осиновяване. Моят път беше много кратък от момента на подаване на документите до влезането на детето в къщи изминаха само 4 м. Ако се решите на тази стъпка пригответе се че ще се сблъскате с много нелицеприятни неща и думи но има поговорка дума дупка не прави. А за възрастта на на детето знай че по добре да е след 6м. възраст, за да са убедени че взимаш психично и физическо здраво дете. Ако се решеш на тази стъпка бъди много смела и непукист, мисли само че ще си имаш едно прекрасно слънчице. Много неща може да се изпеше от личен опит но просто ще държим връзка. Моето дете бе на 1г е 2м. когато ми огря дома. bouquet

# 17 21 юни 2007, 14:29 ч.

Мнения: 380

Не бих могъл да твърдя, че познавам добре терзанията на една жена, които не може да има дете (след като винаги съм си мислил, че жените търсят не мъжа на живота си, а бащата на детето си), но взимането на такова решение в ефектирано състояние не е най - добрата идея.

Самото осиновяване не решава проблемите със стерилитета. Те си остават. Както и емоциите свързани с невъзможността да имаме собствени деца.

За да осиновиш би било много хубаво наистина да се пооттърсиш от проблемите и очакванията си.

Според мен не би трябвало да гледаш на осиновяването като поредната стъпка след неуспешни Инвитра. Осиновяването е като коренна промяна. Не решава проблеми със стерилитет. Създава доста други. И прави почти всички доста щастливи... Колко ми е трудно да опиша осиновяването...

Но със сигурност не е панацея. А част от пътя.

# 18 21 юни 2007, 14:33 ч.

Мнения: 2 722

Засилих се и аз да взема отношение по въпроса, но Магьосника го е написал просто превъзходно - няма какво да се допълни.
Самата процедура не е чак толкова тромава и сложна /е, необходима е и известна доза късмет след като приключи проучването/
Стесняването на възрастовата и етническата граница автоматично увеличава времето за чакане, но всеки си има мотиви за желанието.
Успех!

# 19 21 юни 2007, 14:53 ч.

Мнения: 1 843

Дали на жените тук ще им прозвучи странно, ако кажа, че за не малко от нас решението за осиновяване е имало нужда от време, не само поради разни психологически и материални фактори, но и в голяма степен, защото забременяването и раждането са ни изглеждали по-лесни?

Просто понякога желанието за дете така те обсебва, че всякаква рационалност изчезва.

Чак след това си даваме сметка, колко глупаво сме хабили нерви и емоции за нещо, което е на "една ръка" разстояние.

Всеки обаче, трябва да си мине по пътя и да си вземе необходимото му време.

# 20 21 юни 2007, 15:12 ч.

Мнения: 1 669

Аз съм с 4 неуспешни бременности, последната от които беше извънматочна... В деня, в който разбрахме, останалата ми тръба е запушена и единствения ми шанс е да се отстрани и тя и едва тогава да се предприеме ин витро, мъжът ми каза: аз искам здрава жена, със здрави нерви, ще се съобразя с твоето мнение, но аз бих предпочел да осиновим дете... Обичам те повече от това да имам дете с моите гени... Щях да припадна... И след седмица бяхме събрали всички необходими документи и право в ОЗД...
Извинете за спама Embarassed

# 21 21 юни 2007, 16:02 ч.

Мнения: 526

След толкова време, лечение и очакване а нашето не беше малко 10г. мога да кажа само едно всеке сам взема решение дали ще осинови или ще остане без дете. Аз просто съжелявам че толкова време съм загубила от живота си в очакване за собствено дете. Моето дете го осинових на 1г и2м но е най красивото и умно дете на света. Само се моля бъдещите осиновители да не си поставят огромни изисквания за детето т.е. със сини очи, руса коса ит.н. защото това не е магазин просто в определен момент няколко деца могат да се осиновят. А колкото до възрастта имайте в предвит че децата не са желани от рожденните си майки и майките не са пазили плода в отробата си, в резултат след определен период от разтежа на детето се появяват доста заболявания. Моят съвет е детето да е преминало 6м възраст. Peace

# 22 21 юни 2007, 17:54 ч.

Lali благодаря ти за статията!
Магьосника от Оз прав си за това, че осиновяването не решава проблема със стерилитета. И със сигурност не взимам решението в състояние на афект. Обмислям го вече в продължение на година и половина. Това, че обмислям обаче не ми пречи да направя последен опит инвитро. Даже мога да подам документи и накрая дай Боже да се сдобия не с 1 а с 2 деца.
DarZaMen напълно съм съгласна с теб, че всеки трябва да си мине по пътя и да си вземе необходимото му време!

И на всички останали (няма да Ви изброявам поименно) благодаря за отговорите.
Действате ми успокоително и ми вдъхвате кураж!

# 23 23 юни 2007, 00:25 ч.

Мнения: 2 084

Паломита, попаднала си на точното място.
Ние се женихме, когато бяхме на 35-36. Спестихме си борбата със стерилитета - на нашата възраст, с нашите финансови възможности и здравеопазването в нашата страна беше най-разумно от наша гледна точка. Аз има определено негативно отношение към инвитро - не приемам тази процедура. Психическото натоварване с "правенето" на бебе за по-малко от година едва не ме докара до фригидност - с един идиотски термометър издържах два месеца и се отказах.
Много ми е познато желанието "Много бих желала да преживеем всички моменти, които бихме имали ако сами можехме да си имаме дете". Аз мислех по същия начин и почти същите бяха думите ми при социалната. Сега живея пълноценен живот, не преживях първите осем месеца с децата си, не преживях бременност и раждане, но съм щастлива и много изморена, и още по-щастлива.
Паломита, желая ти щастие!
Във всеки бивш окръжен град и в доста села има домове за деца под и над 2 г. Не зная дали е добре да ти давам съвет, но май е по-добре за теб да не ходиш там. Прекалено много болка излъчват тези места - самотата се усеща във въздуха. Аз се срещах там с нашите деца и това място ме убиваше.

# 24 24 юни 2007, 00:03 ч.

София
Мнения: 708

Аз преживях едно инвитро и не можах да се осмеля на второ, просто много нерви ми костваше. Преживях процедурата по осиновяването много лесно и не чух нито една дума кофти. И раждане преживях. И мога да кажа с ръка на сърцето, че инвитрото ми костваше най-много нерви и кофти моменти. Да не говорим какво означава в БГ лечение на дългогодишен стерилитет.
Така че, щом това ще е поредното инвитро, значи една процедура по осиновяване ще ти се стори просто елементарна откъм документи и време. Много е важно само да си убедена, че го искаш. Няма да се плашиш, с теб сме.

# 25 26 юни 2007, 07:22 ч.

Мнения: 441

Цитат на: Миленка в нд, 24 юни 2007, 00:03

....Така че, щом това ще е поредното инвитро, значи една процедура по осиновяване ще ти се стори просто елементарна откъм документи и време....

точно

мила palomita, да осиновиш дете е прекрасно

чувствата и мислите, които те вълнуват са нормални и почти всички тук сме ги преживели

и ти ще минеш по този път, ще надживееш предразсъдъците и идеалистичните си очаквания

и ще забравиш всичко, когато хванеш детето си в ръце и погледнеш в очите му

всичко ще е наред, успех ти желая Simple Smile

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 035
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: