По стар български обичай на сватба

Освен, че на моята сватба няма да обикалям гостите за пари и подаръци, а само ще ги поздравявам поетапно, на чужди сватби също не ми е приятно да ме обикалят. Казва диджеят, че младоженците ще минават и ти като зачакаш 2 часа, не смееш да станеш, щото а станал, а си ги изпуснал, а дето се вика и корем може да те свие и всичко може да стане

Колкото до банкови сметки, списъци и тн...ще има една маса, който има желание да оставя каквото му сърце иска.
Не правя сватба заради подаръци, та да изготвям списъци какво и откъде искам.

Най- важното е да ви Е ГОТ!!!!!!!!!

Ние поздравихме всички гости. Единственото ми условие на сватбата беше никой да не развява пари под какъвто и да е предтекст. Бях купила картички и пликове и ги бях оставила при DJ-a. Всеки, който искаше да дава пари, можеше да си вземе картичка, да напише 2 думи на нея и да ги запечата в плика. Сега нямам никакъв спомен кой колко пари и какви подаръци ни е дал. Но пазим в албум всички картички с пожелания от гостите и те са ни много по-ценни.

Логиката не пречи.

О, да, избягнях всички тези неща. Имаше хора в ресторанта и там ги чакаха и обясниха за подаръците и парите - на една маса в градината да се оставят. В интерес на истината доста гости се засегнаха, но просто нямаше как да сатен да минавам като на просия. Знам, че си е обичай и е нормално, но категорично не. Направихме изключение само за едни гости от Македония, които много се разлютиха от идеята и отказаха  Нямахме нищо друго от тези неща, ъвпреки, че на сватби ми е било интересно да гледам и не ме е дразнело. Но зависи къде е, зависи от манталитета на роднините и младоженците, като под манталитет не влагам нищо обидно. Ние след общината и църквата се пренесохме в един парк-ресторант, с реки и беседки, имахме дж и това беше. Имаше над 100 човека, много танци, имаше триетажна торта и мазане по лицата и това беше 

Като стана въпрос за американски традиции - тук е прието да изпратиш подарък за всяко събитие, на което си поканен, независимо дали ще ходиш или не.

И ако не искате подаръци - миналата година, на доста заможна двойка (втори брак, и двамата не в първа младост) - на поканата пише "Вместо подаръци, младоженците биха предпочели да направите дарение на еди-коя си кауза". Много ми допадна.

Аз се чувствах щастлива на сватбата си и някак не забелязах всички неща, които се случваха. Мъжът, когото обичам беше до мен, най-близките ми хора - също. Запознавах се с близките на съпруга си и всичко се случваше като че ли насън.
Защо трябва мисълта колко съм ФЕЕшън да пречи на щастието от този наистина страхотен ден?

Само че тази сватба, на която си искаха пари, още при списъка с поканените се правеше сметка, кого да поканят...! А аз лично бях свидетел, вечерта след сватбата, още с облеклото... как брояха парите...уф само 4000. Ние им дадохме в евро, като искахме да ги зарадваме/символично/! Никакъв ефект! Преди 1 месец бяхме на сватба на момиченце от службата. Представихме се скромно, а и то подчерта да не се притесняваме! Купихме кафе-машина. Няма ден, в който да не ни обяснява колко хубаво кафе пият с мъжът й и все за нас се сещат!

Моля никой да не приема мнението ми като лична обида
Първо срам било да се минава по масите и за се събират парите - е да ама после като се броят няма срам 
Освен това не се минава по масите с цел да събереш парата или подаръците, а да кажеш наздраве на всеки един от гостите и да му обърнеш поне малко внимание, защото всички знаем колко внимание могат да обърнат младоженците на всеки гост точно на сватбата.
Още вендъж подчертавам - това не е заяждане, а е въпрос на лично мнение 

The same myself,
Преди две седмици бях на сватба, която много ми допадна.
Ще ти я опиша, а пък от информация глава не боли. 

На малко бяло листче, към поканата за сватбата пишеше, че ако гостите искат да подарят материални подаръци на младото семейство, могат да ги оставят на предварително определената за целта маса, от лявата страна, на входа на ресторанта. Там стояха приятели на младоженеца и отнасяха непрекъснато подаръците в една кола, като се интересуваха дали са предварително надписани от кого са, има ли картичка или надпис вътре в тях. Ако не бяха, момчетата ги надписваха със специално подготвени пликчета, които прикрепяха на подаръка, или пък даваха на хората, да си ги надпишат самостоятелно.
На същото листче пишеше, че паричните подаръци към младото семейство да се оставят в надписан плик, който може да бъде оставен на малка масичка, до сватбените чаши и шампанското, отстрани на тяхната маса. Там стояха две приятелки на булката, които също подсещаха пликовете да са надписани, ако искат хората, естествено.

Младоженците чакаха лично всички гости на вратата на ресторанта, поздравяваха всеки. И булката и младоженеца даряваха на гостите си някакъв подарък, за спомен от тях - на жените висулка от естествен камък, за синджирче, на мъжете малък ключодържател, пак с естествен камък. На децата даваха книжка с приказки.
Младоженците приемаха само букети цветя, ако някой не ги беше дал, не е бил на подписването или на църковния брак.

От там нататък всичко беше в ръцете на ди-джея. Поздравления от кума и от кумата, поздравления от родителите на булката и на младоженеца. Всеки, който искаше можеше да поднесе поздравления, като ги напише на листче, а приятел на младоженеца (артист), ги четеше когато се посъберяха.
Останалото беше танци, музика, забавления, игри за неомъжените моми, за ергените, за по-възрастните имаше надиграване на ръченица, хоро, валс, танго, туист. Младоженецът захрани момите с торта, за да се оженят, а булката - ергените. Не липсваха и комични ситуации там, особено от страна на булката - опита се да нахрани единия ерген с въздух, вместо с торта.  И булката и младоженеца правеха номера.

През цялото време булката и младоженеца се забавляваха, от време на време предизвикваха приятелите си, но с нищо не издевателстваха над гостите.

Надявам се да съм била полезна! 
Успешен празник ти желая.

По български -моята сватба се състоеше само с подписване в общината. Водещото лице, беше с дълга копринена пола, бяла риза с подплънки и лента трикольор през рамото. Спомням си една сватба на братовчед от 87-ма нищо оттогава не се е променило. Също и тържествения глас, с който говореше ми напомняше 24-то майска манифестация. Но ни беше забавно. Гости нямахме, защото не планирахме това подписване, стана спонтанно за 24 часа. Само най -близките се почерпихме, така пропуснах парите в плик и наддаването. Както и недоволството на родата, че можеше да бъдат на не много традиционална българска сватба.
 
По американски- имахме само коктейл с роднините и приятелите на мъжа ми. Маса до входната врата с пoкривка, книга(тетрадка) в която гостите си пишат имената за спомен, да знаем кой е присъствал. До тази маса, беше мястото за подаръци, всеkи влизаше записваше се и оставяше подаръка. Ние на няколко метра оттам с родителите поздравявахме гостите. След като ни отминеха отиваха да си вземат напитка, някоя глезотийка за хапване(никакви порции и пържоли) и си говореха  с останалите гости. Слушаха музика и така. Като се понапълни ние започнахме да се веселим с гостите до края на вечерта. Cъщо имахме торта, която разрязахме и споделихме с гостите.  Закъснелите идваха да ни намерят и ни честитяха, като си бяха оставили вече преди това подаръка. Вечерта като се прибрахме заедно отворихме всички подаръци и пликове, снаха ми записваше кой какво ни е дал, на другия ден изпратихме благодарствени картички на всички като споменавахме конкретния подарък.
Съвет, не се съобразявайте какво искат или очакват родителите и родата. Това е вашия празник и си го направете според вашите разбираня и вкус .

Спестихме се всички тези обичаи, подписахме и заминахме на меден месец. 
Никак не обичам всенародни веселби от какъвто и да е характер. И на абитуриентски бал не съм ходила.

Това с масата с подаръците много ми хареса, но номера с подписите ми напомня на ведомост.
Защо някои млади хора толкова искат сватбата им да е "по американски"?! Нима "онези" имат по-красиви обичаи и традиции, нима имат фолклор и традиции като българските! Интересно ми е и каква веселба може да има и при "шведска маса", като си разнасяш чашката и няма къде да седнеш? Била съм преди години на такава сватба на известна политическа дама, да беше "елегантно", но повечето гости бяха "специални" и тази форма беше подходяща за тях. Зависи и от гостите.
Най-съгласна съм с това, че младоженците да си решават! ТОВА Е ТЕХЕН ДЕН!
Преди години, първият ми конфликт със свекървата беше на "погачата"/просто за сватбата нямаше думата/.
След като празника беше при родителите ми, гостите бяха мои приятелки, а тя беше довела двете квартални клюкарки. Та, наред с приемането на подаръците, ми сложиха над главата кърпа и разчупиха пита. Нищо лошо. Но в следващия момент свеки дръпна кърпата, сложи я на масата и рече " сега да видим колко левчета ще се събере за новороденото"!!! Приятелките ми си забъркаха по джобовете! Аз издърпах кърпата и заявих, че такъв ритуал не харесвам и подаръците му стигат на детето. Стана ужасно неловко пред гостите, а тя продължаваше, умрях от срам! В "дебата" се включиха и двете тетки! Е, аз надделях, но се изложихме пред хората!

Точно това е и моето мнение, никога не съм приемала въпросното обикаляне като просия, а като уважение към гостите... И какво значение има дали ще причакваш хората на входа или ще им напомняш да си оставят пликовете и кутиите еди-къде си - нали все за получаване на подаръци става дума? Мен лично пък ме отблъскват нанизите с банкноти, увесени на врата на младоженците, лепене на пари по челата, или показното " Тъстът подарява на младоженците еди-какво си!". Мислех, че тези неща са вече отживелица, но преди година - две гледах снимки от подобна сватба...
Но, в крайна сметка, важното е булката да се чувства удобно и добре , така че всеки си преценява за себе си!