Детето ми го гледа майка ми.

Аz съм против НЕ ходенето на детска градина. И това е от моя личен опит, zащото аz не съм ходила.
Нищо не може да zамени контакта с други деца... Децата трябва да се научат да бъдат беz мама, баба или който и да е там. Да се научат да се zащитават и да съzдават приятелства, да комуникират.

Отделно съм на мнение, че не е честно да родиш дете и да го дадеш на отглеждана на който и да било. Родителите трябва да са до децата си (поне след работа). Но това е ное мнение и всеки има право да решава сам, но поне не лишавай детето си от социални контакти. То може и да живее при баба, но нека поне ходи на градина.

И моето го гледа майка ми, всяка вечер е при мен, а вече е и на градина, но пък за сметка на това тя гледа дъщеря ми от както е на 5 месеца. И при нас Мария слуша повече баба си, но какво да направя - за сметка на това, е гледана добре, научена е на определени норми, нахранена и пазена от болести. Майка ми даже е по-спокойна от мен и с повече търпение я гледа. Да са ни живи и здрави и децата и майките ни. Който каквото иска това да говори. По-добре ли е да сме егоистични, никой да не ни бутне детето - щото и такива майки познавам, това пък е вече крайност. Хем и детето не се привързва толкова много към родителите, че после да му е трудно да отиде на лагер само примерно.

Ей хора научете се да четете и после да отговаряте.
Не съм казвала че няма да я давам на детска градина. Напротив точно обратното написах.
Винаги съм готова да чуя мнения. Но мнения, а не опити да ми правят психологически портрет и директни нападки.

Ако зависеше от мен, бих оставяла малкия за по няколко дни с преспиване при майка ми. Но мъж ми е категоричен, че иска вечер като се прибере да има "пълна къща" и вместо да "тъпее пред телевизора" да се разтоварва с търкаляне по килима и возене на колички. Та при нас варианта ще бъде майка ми да идва да го гледа през деня, докато сме на работа и вечер да си ходи, или ние ще го водим сутрин и вечер ще си го вземаме. За щастие живеем на 2 спирки. Въпреки, че майка от сега е казала, че ако настане люта зима - детето ще стои у тях.
А на въпроса ти за постоянното гледане от бабата на село- много е хубаво, че детето ти живее сред природата, на чисто място. Но аз лично не бих го оставяла за толкова дълго далеч от мен, когато е още толкова малко. Защото всеки ден то се научава на нови неща, както се казва всеки час открива новото в света и бих искала да виждам по-отблизо тези моменти. В края на краищата човек вижда растящо пред очите му дете един- два пъти в живота си- не бих се лишила от удоволствието да бъда част от детския свят.
Освен разбира се, ако нямам абсолютно никакъв друг вариант...

Всеки знае собственото си положение и гледа детето си, както намери за добре. Няма да ти давам съвет, ще споделя моето разбиране за отглеждането на децата.

За мен детето се възпитава от майката и бащата. Където са те - там и то. Хубаво, лошо, трудно, лесно, всички са едно семейство. Аз дадох дъщеря си на ясла на 1г.6м. и противно на общото схващане бях супер доволна от нея, дано и сградината е така. Бабите са за събота и неделя или нещо извънредно.
Ако се налагаше детето ми да не посещава детско заведение щях да държа вечер и събота и неделя да е с нас. Т.е да е с родителите си, при семейството си. За мен да го виждам три дни  в  седмицата не е вариант. За какво съм го родила друг да ми го гледа? Че аз няма да го познавам това дете, баба му ще е наясно с вкусовете, страховете, желанията и навиците повече от мен.
Положението е това - мама и тати на работа, детето на градина/училище/ясла. Има събота, неделя, ваканция - това е времето за бабите и то, когато ние не можем да я гледаме.

Разбирам как се чувстваш.
Моето дете е още малко,аз го гледам през по-голямата част от времето, но баба му и дядо му го гледат 2 пъти седмично за по 2-3 часа,докато аз съм на училище.Въпреки,че те много се стараят и изпълняват всичките ми изисквания, аз усещам,че на детето ми му липсват контакти с други деца на неговата възраст- до такава степен,че като види дете в магазина и не иска да се отдели от него.Тъй като повечето ми близки с деца не живеят наблизо и се виждаме 1-2 пъти месечно(крайно недостатъчно за едно дете),реших да го запиша на ясла , на която да ходи веднъж седмично,баба и дядо да вижда вторник и четвъртък, а с мен да е петък,събота, неделя и понеделник.В тези дни го водя на една детска площадка с люлки, където понякога има и други деца, но времето не винаги е хубаво,за да го извеждам всеки ден.Опитвам се да му измизлям игри у дома,когато сме само двамата или с таткото-тримата.Резултата е- спокойно,здраво дете, което не се страхува,ако го оставя с други хора за малко-знае,че ще се върна,не е отчуждено и от другите деца е научил някои неща, които от възрастен няма как да научи.Така ежедневието му е разнообразно, на детето не му е скучно и развитието му се стимулира.Цената на това обаче е моето лично развитие,почти нямам време за себе си извън училището.Обмисляме вариант с мъжа ми той да го гледа един ден през седмицата, а аз да уча или да работя.Защото детето има нужда и от двамата родители.Забелязвам,че,ако например е гладен или наакан търси мен, а ако иска да играе- търси баща си.Обикновено,като е гладен татко го няма, а аз не съм толкова интересна, ако съм единствената играчка по цял ден.
Наложи ми се за една седмица да си отида в Бг и не беше удобно да взема и детето с мен.Щях да полудея от мъка.А като се върнах на детето му трябваше време да се сети коя съм аз-много ми беше тежко и съм решила каквото и да става да го взимам с мен,където и да ходя.Дори,когато баба му и дядо му искат да го гледат за някой уикенд,когато ние имаме да вършим нещо,пак ходим да го видим у тях,дори за 2 часа да е.
Трябва да решиш кой вариант е най-удачен за теб, мъжа ти и детето-така,че всеки да е доволен и да няма ощетени.

Тогава пусни тема "Успокойте ме, че не сгреших като дадох детето на баба му".

Мисля, че ти най-добре си знаеш кое е най-добре за детето ти. Твоят избор е правилният.

Ще ти кажа как постъпих аз.

Когато Мая беше на 4 месеца се върнах на работа.

Имах два варианта:

Вариант 1: Давам я на баба й в Смолян да я гледа там.
Вариант 2: Взимам детегледачка и си гледаме детето в София въпреки всичките трудности, най-вече финансови.

Със съпруга ми бяхме категорични и избрахме Вариант 2. Не че баба й щеше да я гледа лошо, даже напротив, но нашето мнение е че детето си има семейство, мама и татко и мястото му е при тях.

БигМамма, защото иначе в България няма да се раждат деца 

Опцията е такава или раждаш и отиваш да работиш за да покриваш разходите на детето или не раждаш 

Добре е, че го гледа майка ти и ти нямаш притеснения за детето. Лошото обаче е, че детето не живее на практика с вас. Ако си го взимаш всеки ден - това е едно, ама веднъж седмично, то не ви приема като родители. Вариантите с детегледачката за мен са безсмислени и неприемливи като цяло, но все пак помисли за вариант майка ти да го гледа у вас.

Като дойде време да тръгва на градина, изведнъж ще установите, че пак ще боледува. Така детето ще остане при баба си още поне една година. После още една... И накрая ще го вземете за първи клас. Но дали тогава ще е същото?
Изборът си е ваш.
Имам достатъчен брой познати, отгледани от бабите си. И според тях близки са им именно те, а не родителите. Те някак гледат на родителите си като на банкомати. Имам и познати, които дадоха децата си така на отглеждане от бабите в друг град и се виждаха за събота и неделя, и то не всяка неделя. Родителите си намираха достатъчно "работа", и накрая като нямаше накъде и си прибраха децата, изведнъж се озъбиха и установиха, че не познават децата си, нито децата, родителите си.

Зная, че ще има и много, които ще дадат обратните примери.

Знам че понякога няма как по друг начин,налага се някой да гледа детето ,докато родителите са принудени да работят за да се прехранва по някакъв начин семейството.Напълно влизам в положението на такива родители.Но има и такива,които имат време,но е по лесно друг да им гледа детето.Това не е оправдано.Не е честно детето да страда от липса на родителите си,които толкова много обича само защото мама и тати си имат "личен живот".Имам такова приятелско семсйство.Понякога ми е жал за децата.Никъде не ги водят,стоят непрекъснато в баба,докато мама им се почесва и ходи напред назад с баща им.
Един от най-тежките спомени в детството ми беше свързан с едномесечната командировка на майка ми.Ужасно ми слипсваше.Била съм на някъде около 4-5 години.Спомням си че непрекъснато карах баба ми да ми препрочита двете писма на майка ми,украсени с нарисувани с пастел венчета от цветя.Непрекъснато се гушках във възглавницата на майка ми вечер,плачех тайно и поглъщах нейния аромат,излъчващ се от калъфката.И се молех да се върне по-скоро при мен.Имах чувството че ще се пръсна от мъка.
Със сигурност на децата които живеят на чист въздух на село им е все едно за чистия въздух,зеленчуците и млякото.Мисля че емоционалния аспект е много по важен от здравословното хранене и всичките му там простотии.Едно дете расте много по здраво,когато е щастливо.А мисля че всяко дете е по-щастливо с родителите си,отколкото при баба си.

На теб майка ти ти е липсвала, защото през по-голяма част от времето сте били в един дом, спали сте в една къща. А дете, което вижда родителите си веднъж седмично, колкото да изяде по някой шоколад от тях, дори не му липсват родителите. Те си търсят този, който ги гледа.