Публикувана: 13 окт. 2007, 15:27 ч.
Последно мнение: 31 окт. 2007, 06:24 ч.

Да си поговорим за страховете

5 402
57
1

# 30 16 окт. 2007, 08:56 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Miraetta в вт, 16 окт 2007, 00:59

Дай си поне 2 години. Вече едната мина.

Тц.
Първо на мен не ми трябва време, аз съм си "сложила главата в торбата" завинаги. Искала съм го, търсила съм го, борих се за него и обичам дори страховете си за това прекрасно същество. Не съм вярвала, че може да се обича толкова!
За нея ме е страх, не за мен или за нашата връзка.
Две години са само наполовината от времето, което е живяла в "изолатора".
Поне още 4 са нужни за да почне да поизбледнява спомена.

Но това е друг синдром. Това не е първична рана.
Тази е вторична, но бележи доста силно крехките им душици, съзнанието им най-вече.

Разговорите за "тази, от което чието коремче е излязла" са оскъдни за момента. За нищо не насилвам детето. Тя казва, че не иска да я вижда никога, аз съм й казала, че заникъде не бързаме, има време.
Оставям я да говори свободно и да излива на воля, каквото има да излива. А това е "дома". 30-40-50 пъти на ден "дома".
Истории, спомени, картини, случки. Всичко е свързано с "дома".

Понякога я слушам и ми се реве като на магаре, а не бива.
Затова ми е се е свило вътре.

Преди не знаех, какво могат да причинят тези институции, само си въобразявах. Сега знам и ми става страшно.

# 31 16 окт. 2007, 10:07 ч.

Мнения: 1 466

DarZaMen, не се притеснявай толкова, че все още говори за дома. Малките деца по-бързо забравят емоциите и чувствата, които дадена случка им е причинила.
Представи си, че я водиш в зоологическата градина. След излизането ви, тя с голямо въодушевление разказва какво е видяла там на първия срещнат познат. С блеснали очи обяснява колко голям е бил слона, мечката как се къпе и маймуните как са играли. След седмица обаче го няма това вълнение и ако някой я попита какво е имало в зоологическата градина, ще отговори "голям слон, мечка и маймуни" и на въпроса харесали ли са и, ще отговори просто "да".
Същото е и с дома. Да, живяла е там дълго време, все още говори за него, но вече не със същите чувства. Тя никога няма да го забрави. Дори спомена да избледнее, живота и в дома я е белязал дори на подсъзнателно ниво за цял живот, но все пак чувствата и емоциите, които ти и семейството и я карате и ще я карате да изпитва са вече много по-силни от спомените за дома.

# 32 16 окт. 2007, 12:24 ч.

Мнения: 380

Дефи страхохотен постинг!!!

Опитвах се да пиша, но и на мен не ми се отдаваше никак. Справила си се чудесно.

Ако успявам да схвана идеята е да различим страховете на осиновителите. Различни ли са те от страховете на всеки друг родител?

Не. Ама хич.

Аз имах страхове. Беше ме страх да не загубя семейството си. Жена си.
Взирах се в всеки жест на Боби. Всяко намръщване. Кихане. Търсех причини. И който търси знаете, че намира.

Вече не ме е страх. Боби е чудесно дете на почти две години. Доста активен, даже прекалено, но чудесен малък мъж. Изживях и надскочих страховете свързани с аспектите на осиновяването ( поне така си мисля).

Нормално родителски страхове. Даже да ви призная честно Боби дали заради дома или някаква друга причина се справя чудесно и сам. Наистина. С учудващо много неща.

От известно време се чувствам като допълнение/инструмент на любопитството му. Вече не го водя аз. А той води мен. И е чудесно:)

Не ме е страх.

# 33 16 окт. 2007, 20:02 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: някои в пн, 15 окт 2007, 21:23

Аист след като мислиш, че знае и това е причината за бягствата защо не говориш с нея направо по лошо от това не може да стане.

Мислила съм го, но дори и да и го кажа , смятам че това няма да промени към по-добро нещата, ама знае ли човек...
smile3555

Цитат на: Miraetta в вт, 16 окт 2007, 01:11

Ако пуши - предложи и цигара.
Разкажи и за страховете си.
За най-големия най-вече.
Защо след като тебе толкова те е страх, не ти хрумва, че и нея може да я е страх.
По-лошо не може да стане. Това е доста освобождаващо.

Това с цигарата наистина "ще избие рибата".Тя ще онемее, макар,че не съм сигурна дали някога й се е случвало.
А за страха... Ние не можем да говорим за обикновени неща, камо ли за най-важните... box

# 34 17 окт. 2007, 00:12 ч.

Понякога за важните неща се говори по лесно и ефекта може да е поразителен. А и все от някъде трябва да започнеш повече от това няма какво да губиш .

# 35 17 окт. 2007, 01:33 ч.

Мнения: 2 084

Нали може да пиша от името на Димо - неговият най-пръв страх беше "как ще се справяме с парите, това са две деца наведнъж, ако нямаме с какво да ги храним". Моят отговор беше -"ще крадем". С времето страховете ни се променят. Сега неговият страх за издържането на децата премина у мен "ако нещо се случи с Димо дали ще се справя чисто финансово"
Аз преди се страхувах да не ми ги вземат - сега той се страхува децата да не ни напуснат когато пораснат и да искат да живеят при едни други хора, да не ни харесват, защото сме "стари".
Той много се страхуваше от онова място - върнахме се това лято там и се оказа, че там няма призраци, а сърничка и люлка.
Странно е, че от хернията на Преси не се страхувам - боли ме душата, че ще го боли, , но не се страхувам - ще се оправи.
Имаше една руска анимация - за едно котенце и едно кученце, които при една буря се сгушиха и си казаха "хаиде, да се страхуваме заедно!"
Хубаво е, че има с кого да се страхувам заедно - така бурята ще отмине по-бурзо.

# 36 17 окт. 2007, 09:53 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Страх ме е за живота им.
Страх ме беше от въпросите,вече се научих как да отговарям и някак си по лесно става.
Страх ме е един ден да не предпочетат БР пред нас.
Страх ме е да не ни намразят.
Страх ме е че може да бъдат наранени.
Страх ме е от двете предстоящи операции на Боби,които занапред ще му предстоят.

Страховете ни са много.

# 37 17 окт. 2007, 10:07 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Магьосника от Оз в вт, 16 окт 2007, 12:24

Не ме е страх.

Ще ОФФ-на малко.

Като човек с бурно минало в няколко екстремни спорта, съм стигнала до един извод:

Тези, които не ги беше страх от нищо, ама от нищо, за жалост си отидоха млади и зелени.
Тези, които имаха страх, колкото да им мине мисълта "абе, то хубаво да видиш неизвестното, ама ми се ще да го гледам по-дълго", потрошиха туй-онуй, полежаха в гипс, но са живи и здрави, болежките само им напомнят, другия път да ги е малко по-страх...
Тези, които се страхуваха повечко, отколкото им беше любопитно - що е то адреналиновия приток, не постигнаха никога кой знае какво, но по своему извадиха най-голяма полза от спорта.
Тези, които се страхуваха повече от нужното... гледаха отдалече.

Малко страх не вреди. По лични наблюдения, това често се оказва единствения възможен начин за оцеляване.

И да ви кажа, стигнах до извода, че по-екстремен "спорт" от отглеждането на деца, няма! Wink

# 38 17 окт. 2007, 13:18 ч.

Мнения: 2 722

Цитат на: ivka10 в ср, 17 окт 2007, 09:53

Страх ме е един ден да не предпочетат БР пред нас.

И какво от това - заслужава ли си вместо да се радваме на времето с тях, да се тресем пред тази перспектива? Която според мен лично е малко вероятна, да не кажа невероятна. Може би редом с нас, но не пред нас.

# 39 17 окт. 2007, 16:03 ч.

Мнения: 128

Дефи,

Присъединявам се към страховете на всички.
Освен това, страх ме е,че няма да се справя.
Страх ме е,че съм просто обикновен човек, който има всички обикновени човешки нужди и обикновени човешки възможности и не е перфектен и адекватен във всеки един момент...

# 40 17 окт. 2007, 16:27 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Аист в вт, 16 окт 2007, 20:02

Цитат на: някои в пн, 15 окт 2007, 21:23

Цитат на: Miraetta в вт, 16 окт 2007, 01:11

Малей

махнала си ми : "После ще имаш време да поговориш и за пушенето, но не сега."

Както ме имат за измет тука и пак ми зачестиха заплашителните писма, та сега и за пропагандатор на тютюнопушенето сред непълнолетни ще ме обявят ... .

Наистина си като пролетарията, силна си, защото няма какво да губиш "освен веригите си". (Майтап с намек на "Капитала" на Маркс).

Не се очаква всичко да се реши с един разговор, затаената болка е трупана с години и у двете страни, но аз бих казала, че искам да и кажа как се чувствам, колко я обичам, че винаги ще е моето дете и че няма да си простя ако не и кажа какво изпитвам и колко ме боли от това, че все едно я губя, а я обичам с цялото си сърце и винаги за мен ще е моята първа и голяма дъщеря.

Как е осмислила дните ми и как се надявам да порастне здрава и грижеща се за себе си жена и да имам внуци, в муцунките на които да видя отново моето прекрасно и мило бебче. Как и сега се гордееш тайничко каква красива и порастнала мома имаш. как сутрин се събуждаш и с мислълта за нея и вечер се молиш Господ да я пази.

Това е само моята скромна идея. Ти си познаваш детето и твоите думи, а и жестове ще са много по-намясто.

Hug

И че докато сме живи, има изход. Никакви упреци и разкази доколко ти стига кръвното.

# 41 17 окт. 2007, 16:36 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: Miraetta в ср, 17 окт 2007, 16:27

Както ме имат за измет тука и пак ми зачестиха заплашителните писма, та сега и за пропагандатор на тютюнопушенето сред непълнолетни ще ме обявят ... .

E това не мога да го разбера... нали всеки чете тук за да види друга искрена гледна точка. Ами много ясно, че няма всички да харесват всички... ама заплашителни писма... просто съм потресена.

Мира, това не е срещу теб, а срещу изпращачите. Само два пъти съм получавала гадости на лс ( в друг форум) - и двете ги публикувах едно към едно заедно с имената на изпращачите - повече не се повтори...

# 42 17 окт. 2007, 17:15 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Miraetta в ср, 17 окт 2007, 16:27

Значи, първо мисля, че с непрекъснатите обобщения на свой гръб, засягаш вече не малко хора, които те подкрепят и държат на мнението ти.
После - хвани и ги прати тези заплашителни писма на администрацията на сайта!
Трето, ако не престанеш да се наричаш непрекъснато "еди каква си", накрая някой ще вземе да ти повярва!

Това с негативната реклама също има граници!

И да се тупаме все у гърдите не е много шик, ама и да вменяваш непрекъснато колко си "извън нормалното", не е на хубаво.

# 43 17 окт. 2007, 17:54 ч.

на път
Мнения: 2 804

Цитат на: Miraetta в ср, 17 окт 2007, 16:27

.... пак ми зачестиха заплашителните писма ....

Просто вече горя от любопитство, кой може да ти се ядосва Thinking

?!
Вземи моля те да публикуваш поне едно писмо да му се посмеем всички заедно от сърце и да вземе да секне тази неясна вълна от "добронамереност" Confused

# 44 17 окт. 2007, 21:45 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: Miraetta в ср, 17 окт 2007, 16:27

Това е само моята скромна идея. Ти си познаваш детето и твоите думи, а и жестове ще са много по-намясто.
И че докато сме живи, има изход. Никакви упреци и разкази доколко ти стига кръвното.

Мираета, благодаря за топлите думи.Струва си да помисли човек над тях.
Но в момента се питам ще се прибере ли като свърши стачката, че да ходи поне на училище или ще има пак наказания за неизвинени отсъствия и смяна на училище.Питам се и кога ли ще бъде възпитателното й дело и какво ще решат оттук нататък там.
За съжаление повече от година тази е въртележката и няма как да ми дойдат светли мисли. Tired