И КОГАТО ТОВА ВСЕ ПАК СЕ СЛУЧИ......

# 60 22 дек. 2007, 18:51 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: msbilt в пт, 21 дек 2007, 21:53

Цитат на: Жабче в чт, 20 дек 2007, 15:54

И аз чакам с нетърпение да си отиде тази година и дано всичко лошо да остане в нея.
От празниците ще празнувам само НГ и то защото ще изпратя 2007.
msbilt Hug

Мило ЖАБЧЕ, bouquet

Споделям твоите чувства относно 2007г.!
Хубави мисли...му е майката, колкото и банално да звучи...но напоследък и аз съм много депресирана и си го изкарвам на най-близките си...май само ние тук помежду си се разбираме, потънали в общата си безкрайна мъка...Но хората в обкръжението ни всъщност не искат да слушат за това как се оплакваме и колко сме зле, дори и когато ни отправят въпроса "как си"...затова трябва да изглеждаме силни и да се държим по този начин. Идва НГ- имаме право на ново начало!

тук няма да се съглася
хората наистина искат да знаят как си...но се чувстват неловко и са непохватни в израза на личната си тъга по твоята загуба
а и често се чувстват неуместно тъжни като си представят ти как ли се чувстваш след като и тях ги боли...
и се опитват да те ободрят и да ти вдъхнат кураж - ако те прекъсват не е защото не искат да те чуят а защото ги е страх, че като говориш - удвояваш болката си, мислят си , че така спосолбстват да ти е още по-тъжно и затова бързат да ти кажат нещо весело и различно, нещо смешщно...
въобще колкото и да се държат като глупаци - ще е от любов и от това че ти мислят доброто!
а да се сили човек да мисли това окето не му е на сърцето е трудно...по-скоро трансхфоримрай мислите си - не мисил колко ти липсва бебето, а мисли колко мъка му бе спестена, не мисли че го няма - а че го има за по-хубав живот, не мисил за раздялата ви а за бъдещата ви среща! това е което наистина ще ти помогне според мен! поне аз в това вярвам...дано и на теб да ти помогне
трансформацията по принцип е по-лесна от пълна промяна на хода на мислите и чувствата на човек!

# 61 23 дек. 2007, 14:30 ч.

Някъде там...
Мнения: 3 995

Няма как да не се съглася с казаното от catnadeen. Hug

И около мен хората се държат странно, някои ме отбягват, други гледат всячески да избегнат темата, трети ме прекъсват ако заговоря за бременността, за бебето или просто не ме гледат в очите. Може би на някои наистина не им се слуша, не искат да се натоварват с отрицателни емоции, но други си мислят, че говорейки за това, аз отново изживявам мъката и че по този начин си вредя или просто не знаят как да реагират в дадената ситуация и се чувстват неловко. Дори и най-близките ми се опитват да ме накарат да мълча, да забравя, да изхвърля снимките от ехографа. Но просто не разбират, че аз имам нужда да говоря, че ми олеква като излея мъката вместо да я задържам за себе си и че няма как да забравя, просто с времето болката ще стане по-тъпа, споменът по-далечен. А най-доброто лекарство ще е следваща бременност, особено с добър край...
Все още често плача вечер и заспивам с възглавница мокра от сълзи, но се опитвам да насоча мислите си в друга посока - представям си какво ще е следващия път, мисля за процедурите, които ми предстоят и най-вече опитвам се да се убедя, че ще бъда майка все някога, въпреки трудното забременяване, въпреки неуспешната бременност, въпреки страховете и премеждията, които ще съпътстват следващата бременност.

# 62 24 дек. 2007, 17:05 ч.

Мнения: 912

Момичета, страхотни сте...не оспорвам това, което сте казали, сега за зло или добро сме по-силни и разумни от преди.
Желая Ви мирен и спокоен Бъдни вечер и една хубава Кледа, изпълнена с блаженство и нови трепети и очаквания за по-добро бъдеще!

Причина:

Причина: