Вървя през поляна, слънчев ден, наблизо има блокове. Има някой с мен /мъж, близък/, но не го виждам. Намираме ученическа раница /първия път беше червена, вторият зелена - само това е различното/, отварям я и измъквам учебник по биология, подвързан с хария на дребни цветчета. Отварям го и виждам, че на вътрешната корица пише Петя /следва дълга фамилия, която не мога да запомня/, 6 /б или в/ клас. Убедена съм, че и се е случило нещо лошо /отвличане/. После "виждам", че мъж с брада и кестенява коса я държи заключена в сумрачен апартамент /детето не го виждам, но знам че е там, много е изплашена/. "Знам", че и се пада далечен роднина, живее сам, около 35-40 г., слаб, среден на ръст - обут е в дънки /от тези едновремешните-класически, дето сами се изтъркваха/, риза с дребно каре /червено-синьо/ има и колан - масивна катарама, формата е някакъв символ и значи нещо. После с придружителят ми се озоваваме в полицията - искаме да съобщим за изчезналото дете и при кой е. Вътрешно усещам, че трябва да се бързо да се спаси момиченцето, имам фатално чувство. Полицаите са облечени в стари униформи /комунистически/ - присмиват ни се и казват, че няма подаден сигнал за изчезнало дете. Това е и колуминацията на съня ми - чувствам безсилие, огромна мъка, плача и се събуждам обляна в сълзи
Реално не познавам дете в тази възраст, за което да се тревожа подсъзнателно...