За глупостта и N-тите шансове

Против развода - нищо, ако е наистина наложителен.
Против развода заради изневеряване - много против.
Защото "виновния" вече разведен родител започва да се плъзга по плоскостта: "Ето, аз исках да си запазя семейството, но тя/той беше категоричен(а), взе ми детето......"и развеждайки се с партньора, за съжаление (не винаги) често се "развежда" и с децата си. После, особено, ако е мъж (пак не винаги) често създава ново семейство, нови деца и новата жена/майката на "новите" деца не винаги самоотвержено го подтиква да комуникира с децата, с които се е "развел" покрай развода с бившата жена, а и не е гаранция, че ще се кротне с новата жена... Разведената жена пък, ако създаде ново семейство, може да попадне на по-добър съпруг, ама той рядко е по-добър баща за децата от "бившото" семейство от техния биологичен, но може пък и да не попадне на по-добър съпруг...
Та не разбрах аз какви са ползите от развода поради изневеряване.
Какво се случва - изневеряващият си сяда на дупето ли? Децата ги очаква розово бъдеще ли? "Нараненият" се чувства по-несамотен и оценен ли?
Разбира се, че понякога е невъзможно да се продължи заедно. И всеки действа според разбиранията си. И няма универсална рецепта, защото ако имаше такава всеки щеше от първия път да намира точно неговата си половинка и да живеят щастливо, влюбено, в хармония и разбирателство докато смъртта ги раздели. Но в реалният живот има толкова ситуации, колкото хора.  И дали ще е "и живели щастливо", или "Гордост и предразсъдъци" (съвсем метафорично) доста често си зависи от нас.

не знам ти ли изневеряваш на мъжа си или той на теб или и двамата го правите превантивно и не ме интересува
ако така ви харесва - продължавайте
не забравяйте, че децата попиват и ако имате такива - молете се партньорите им да мислят като вас, щото иначе се оказва че сте ги възпитали доста куцо
аз бих си ревизирала мнението /на твое място/ на - Аз не бих се развела заради изневяра
 защото то твоето се оказа частен случай с много условности и неизвестни
И явно е изключение от правилото, което само го потвърждава
Аз с тая тема приключих, забавлявайте се с мъжа ти и умната с болестите и клюките

Ако е най-идеалния баща/майка - това няма да стане така. Нали твоя познат беше "прекрасен баща"? Ако стане така значи човека е доста далеч от "идеала".

Няма нужда да се развежда - той като е кръшкач може да си има една-две официални или неофициални любовници. Тогава пак има шанс да се появят деца. Много често тогава мъжът или отива при любовницата или прекъсва връзката. Нали се сещаш, че (поне) едно дете тогава остава без баща?
Другите ти разсъждения са празни приказки на вятъра. Можело това, можело онова. Теб ако те урежда да си седиш с твоя - лошо няма. Седи си. Ти си го избрала.
А иначе като сменяш партньора винаги очакваш нещо по-добро, е не винаги се получава, ама който не играе не пИчели.

Ако изневеряващия партньор е "чудесен" баща или майка - няма голяма полза.
Лично мнение: такива изневеряващи дето са "чудесни" бащи майки са малко.

Някои хора се чувстват по-спокойно ако не им изневеряват.
На други като теб явно не им пречи да им изневеряват.

Лично мнение: като се хванеш с човек дето кръшка има голям шанс той да те зареже в най-неподходящия момент. Какво си спестяваш с развод и раздяла - ми спестяваш си зарязването в най-неподходящия момент, много нерви и "бели коси". Спестяваш си много пропиляно време и възможности.

Лично мнение: такива хора много трудно (почти никога) не се променят.
Лично мнение: като имаш връзка с кръчкач(ка) си "подлагаш" за проблеми. Може и да дойдат, може и да те пропуснат.
Аз лично като съм в гората не викам "Ела, мецо, изяж ме". Но пък на някой хора рискования начин на живот им харесва.

Също така зависи и доколко партьнорът кръшка. Инцидентно или постоянно? С един любовник или с различни или ходи и по клубове.
Също така честата смяна на партьнора и ходенето по клубове изисква и някакви ресурси - най-малкото време и пари. Това време и пари иначе ще отидат при детето а сега отиват "някъде си".

При сериозна връзка и особено при деца такова поведение много трудно се поддържа, без да да са ощетени децата.

Пожелавам ти скоро да имаш дете (доколкото си спомням имаше желание за бебе). След това можем пак да обсъдим въпросите с изневярата.

На теория - може да си прекрасен баща/майка. Да спиш с който ти попадне и да ходиш по клубове. Все пак суйнг клубовете и те са за хора. Стига да се пазиш от болести и от нежелана бременност. И да имаш достатъчно време и пари така че да ти стигат и за децата и за клубовете и за ходенето по мъже/жени.
На практика - промискуитета води до доста повече неочаквани бременности с евентуалните последствия: деца без баща, деца оставени на грижата на държавата, аборти (с вероятните лоши последствия от тях) повишена опасност от болести (дори и след като си взел мерки) затруднени правни, наследствени отношения. Простото и скучно придържане към един партньор дето не ти кръшка ти спестява до голяма степен тези "екстри".

Порцеланке, не ми е ясно на кой точно свят живееш, ама дали ще ти е драго таткото на децата ти , хойкащ отворено насам и натам, с таз уста, дет целува другите, да ти помлясква и децата. Пази Боже в леглото ми да дойде, или в това на децата!
Такъв прекрасен баща и съпруг аз лично не искам.
Някак си човек, който явно е неспособен да си овладее нагона, не бих уважавала.
И да, всеки ден комуникирам с хора, мъже и жени, има и интересни между тях, но това не означава, че ще вирна крака или ще обърна резбата, с цел по-добро опознаване. Много приматно е това мислене, поне за мен.

ООООО Абе айде стига бе - бях бременна в 7ми месец и т.нар. баща на така желаното и от двама ни дете ми лепна такава инфекция дето едвам се отървах от нея за да мога нормално да родя детето си!!! Как пък не ще прощавам и ще си затварям очите .... и как пък не ще оставя такъв човек да възпитава детето ми...!!!!

тя може бе
как не разбрахте
кви сте такива назадничави и задръстени
кво е един венерически бацил между сродни души, издигнали се над мателиалното

Ама честно казано да внимава какво си пожелава и какво защитава, че като и се струпа на главата друга песен ще запее...оф, издразних се прощавайте!!!

Muneca уважавам мнението на всеки ама ще ме прощаваш няма нищо модерно и стойностно в това да си вееш да не казвам какво и да си вдигаш краката под път и над път!!! Съгласна съм живеем в динамични времена, срещаме много и различни хора , но повярвай колкото повече са изкушенията и колкото повече те започват да не те впечатляват дали защото си намерил партньор ама в истинския и пълния смисъл на думата партньор или просто имаш стабилна ценностна система толкова повече се издигаш като човешко същество!!! Иначе по-добре да си бяхме останали маймуни...

Да не мислиш, че ужасно много ми се е искало да бъда самотен родител, ама има определени граници и чисто човешки норми чието прекрачване вече не води до нищо добро! Говорим за самоуважение и за уважаване на хората които те заобикалят!!! А като има вече и деца не отговаряш само за себе си а и за тях и за това в какви хора ще им помогнеш да се превърнат...Да си чувала за първите седем години, тогава семейството и средата у дома са най-важни и формират най-силно усещането на малкото човече към заобикалящия го свят, чак след това идва улицата с всичките там положителни и не до там влияния...как да научиш детето си на морал и да му внушиш чувството за стабилност като ту единия ту другия или и двамата заедно родители кръшкат без задръжки....адски модерно и здравословно няма що!!!

аз, по таз тема, едно мога да кажа (и то не че друг път не съм го споменавала де) - аз съм старомодна.
много.
всъщност, чак сега взех да си давам сметка, до каква степен...

Мими, просто кефиш, булка 

sugarfree , тук всички сме старомодни май, иначе нямаше да сме в тоя форум, а да пускаме в ДиС анонимни теми "Нормално ли е да не правим секс шест месеца?" 
 

muneca , вашите да не са се разделили заради изневяра на баща ти и той след това да не се е интересувал от теб?
Само така бих си обяснила теориите ти.
По принцип съм отворена за всякакви гледни точки и много внимателно те чета и се опитвам да те разбера, но не успявам.

Приемам в крайна сметка, че колко хора, толкова гледни точки.

muneca всъщност прочетох всичко внимателно
и пак всъщност са ми изневерявали и съм прощавала
и за трети път всъщност съм доста свободомислеща /доста не безкрайно /
и за четвърти път всъщност, май единствената причина да смяташ, че те нападам е че не си уверена, защото всичко това е от твоите доводи
е, доста извадено от контекста ама...........

единственото, което все не разбирам е защо точно изневярата си се втурнала да защитаваш
защото доста почетох и се оказа, че имало неща, заради които може да се разведе човек ама заради нея не
е доста от нас ти казаха, че причините са комплексни, но ти си се вкопчила в едно и само за него се държиш
ами дано не ти се случи, за да разбереш защо ние - преживелите го - имаме мнение различно от твоето
нарича се опит, а не теория
 

Не, баща ми почина когато бях на 9. Мога да направя разлика между това да имаш мама и тати и това да имаш само мама.  Аз бях другият (алтернативен и крайно недостатъчен) "родител" на по-малкия ми брат. (ако въобще така може да се каже)

Изневерявали са ми, дори в най-сериозната от моя страна връзка, заради която преобърнах половин Европа и направих неща, граничещи с невъзможното, за да съм с него (с много мечти, надежди....) бившият имаше паралелна връзка.
Бившият е бивш, защото не искаше да има деца по принцип, а аз исках да имам. (защото сигурно ще ме попитате защо не съм останала с него)

Сравнявайки двете ситуации може и да не ми повярваш, но да загубиш почва под краката си на 9 и на 20+ има огромна разлика. Несигурността, опустошението, чувството, че си загубен, страха, това че си различен, че може би си виновен, че си се провалил... се преодоляват някак си. Но ако за втората ситуация ми отне няколко месеца, то за първата изпитвам съмнения, че съм се справила, дори след 18 години.
Заради това, когато и ако някой ден имам дете/деца, няма да ми мине дори през акъла да се разведа с баща им, ако той ми изневерява, или има любовница, но е грижовен и отговорен към тях, за да не преживеят те това, което аз, защото оставането сам, страха от неизвестното правят така, че оставащият при децата родител за дълъг период е още по недостатъчен.
Ако не дай си Боже бащата на децата ми се пропие, агресивен е, бие ме/ни..., да, най-вероятно ще предприема мерки за раздяла, защото съм благодарна на Господ, че 9 години имах баща мечта, а едва ли бих била толкова благодарна, ако 27 години имам(х) агресивен баща пияница, не изпълняващ моралната си функция на такъв.

Много ми се иска всичко, което съм написала, да е само "на теория" и "празни приказки на вятъра", но е напълно вписващо се в контекста на реалния ми живот. Това също е опит, може и различен, може от друга гледна точка, но има не само самотни родители, а и самотни деца понякога. Когато си дете е в пъти по-трудно да се справиш. И се извинявам, ако съм бръкнала в раната на някои от Вас, наистина, не ми е било за цел това, или да издигам в култ изневерите и безразборната смяна на партньори, но няма как, пред вид гореизложеното да спра да защитавам каузата "дете с мама и тати". Защото само в редки случаи е невъзможно.

Съжалявам за нещата, които си приживяла като дете.
Характера ти е странен - няколко пъти съм ти го казвал/писал май. Не се обиждай моля
По моя преценка и моя характер е странен. Така че това не е нещо обидно в моята уста.
Интересен ми е начина по който мислиш, дори и когато не се съгласявам с това което казваш. И не тая лоши чувства

По същество:

Това са смешни аргументи.

Хората са различни. Това което за един човек е нормално за други е странно/неприемливо. Щом като сте се разбрали с приятеля ти връзката ви да е свободна - може така да си живеете.
Това което исках да кажа във всички постове досега е че много често този модел не работи добре сред хората които аз познавам. Или по-скоро работи докато няма деца и сериозни отговорности. След това почва да издиша. При твоите познати и при теб може да работи прекрасно.

Не е пожелание - констатация е. Разбира се - риска е за теб, ако си права - печелиш.
Всъщност пожелавам ти: ти да си правата и всичко да е ОК при теб.