Коя известна литературна творба НЕ харесвате?

Ами много хора,които не са ги чели бързат да дават определения за него. Предлгам им да вземат да ги прочетат,когато някой ден ги налегне скуката

Самият Стивън кинг е споделял, че не харесва нито един филм, който е правен по негова творба.Това преди "Зеленият път".Гледах "Мъглата".Признавам, че е от малкото книги на Стивън Кинг, които не съм чела.Краят е типично в негов стил.

Не харесвам "Параграф 22", "Дългата разходка" и "Пътна мрежа", така и не ги дочетох тези книги. А "Махалото на Фуко"  и "Островът от предишния ден" на Еко са ми от любимите. Харесвам и всичко на Азимов.

Работата е, че аз от 15 години живея като чергарка, и то баш в Щатите, но като я пробвах тази книга преди 10тина години и само ме потисна...

Може би човек всъщност обича да чете неща, които запълват липсващите неща в живота ни, а не тези неща, които имаш.  Може би, именно защото отдавна живея в Щатите не мога да понасям американска литература, а чета всичко руско подред.  И де що има писано за българското село.  По едно време бях изчела всички томове на всички най-известни автори и почнах да чета избраните съчинения на Тодор Влайков.  И той има добри попадения, ама не е Елен Пелин или Караславов, но аз пак си го изчетох с кеф...

"Алиса в страната на чудесата "  ми донесе чудесни кошмари така и не я разбрах тази книга 

Сиси Боата - " Преди да се родя и след това "на  Ивайло Петров - за селото и други

Не съм чела това от Ивайло Петров.  Много обичам "Хайка за вълци".  После обаче прочетох някакви новели на Ивайло Петров /не бяха на селска тематика/, които много ме разочароваха.  Чак не можех да повярвам как може един и същ човек да напише толкова различни неща.  Едната беше нещо като любовна история, но образът на жената беше изграден с такава липса на уважение, че настръхнах.  То не че всички жени са за уважение, естествено, ама това си беше чисто женомразие /хмм, това ли е правилната дума?/  Не мога да се сетя заглавието, за съжаление...

Разбира се! Наскоро прочетох "Дългата разходка" на един дъх! От сутринта до след обяд. Камерен сюжет, разбиващ с идеята, че човек заради пари и състезания е способен да се съгласи на каква ли не лудост! Но по принцип аз като започна да чета Ст.Кинг трудно се откъсвам...

Прекрасен роман. Що не взема да си го придърпам тая вечер? 

Може ли да говорим за него, може лиииии  любимият ми автор, защо не ти харесва, кажи да те навия пак да го четеш 

Имаше един филм за Стивън Кинг, там казаха, че ослепява прогресивно  преди много време пък четох, че всички ужасии, за които е писал, са в главата му и го мъчат, като пише за тях един вид се освобождава. От филмите много харесвах Сомнамбули, но вече ми се вижда безнадеждно стар и скучен.

Аз съм чела една негова наполовина разказ за живота му, наполовина съвети към начинаещи писатели. Там разказваше как "Кери" ги измъква от бедността, проблеми с пиенето, катастрофа, след това спрял и цигарите и започнал да пише много бавно, щото го нямало вече никотинът да му стимулира мозъка.

Просто не ми допада ,като стил .Както  "До  Чикаго и назад " ,проблемни са ми пътеписите.

Еехх, и аз много обичам "Хайка за вълци" . Ама я по темата де .  Независимо че Казандзакис ми е един от фаворитите със "Алексис Зорбас" и "Последното изкушение на Христос", то "Капитан Михалис" се оказа леко невъзможна за прочитане, поне в онзи момент, в който я подхванах. След Записките на Захари, опресняване на "Под игото" и на четирилогията на Талев, за да ги преподавам, тематиката за поробители и поробени ми дойде леко в повече. Но не съм се отказала де .

"По пътя" я прочетох по настояване на мъжа ми. Това било Книгата  Не ми допадна изобщо, не успях да я усетя, да потъна в нея...а може би съм имала прекалено високи очаквания. Обаче мъжа ми е в състояние да се качи на мотора и да тръгне съвсем сам на някъде, без цел и без посока, а по-често тръгва с някаква цел, а се озовава на съвсем друго място...Животът му в моите очи е безкраен низ от приключения. А моят е пълна скука - аз без резервация не тръгвам за никъде  Обаче определено на мен не ми запълни никаква празнина, просто не е моята книга.
Така или иначе съм на мнение, че преживяното се отразява и на начина ни на възприемане на творбите.
Искам да защитя и една моя много любима книга, която не съм чела много отдавна и ми напомнихте да си я препрочета - "Доктор Живаго" на Борис Пастернак. Трябва да призная, че преди да успея да я прочета и да ме заплени съм я започвала безуспешно няколко пъти...моментът определено има значение. За мен тази книга е поезия в проза, вълшебство, магия...Аз не помня подробно фабулата, помня усещането да я чета - като вълна, която ме повлича и ме люлее, дума след дума, изречение след изречение... За мен това е книга, която най-точно импонира на клишираният израз "магията на словото". А аз не съм страстна любителка на поезията. Чета поезия по-скоро по случайност, но няма примерно специално да си купя книга с поезия и да си я чета за удоволствие. Но стилът на Пастернак определено ме завладя и омагьоса. Щом се ентусиазирах и я прочетох и на руски, смятайте...
И изобщо руската литература ми е много приятна. 

 "По пътя" ми хареса много.Изчетох я с интерес.Въпреки,че няма нищо общо с моя начин на живот.А може би точно заради това ми допадна.Разкрива ми непознати за мен неща.Тайничко  завиждам на хората с авантюристичен дух,на безразсъдните,дръзките,кипящи от емоции и преживявания.

Сиси, с тая книга "По пътя" бяхме луднали в гимназията /ама това преди демокрацията/. Не че си спомням много - едни пътуваха с един камион, и все спираха за "пиш пауза". Ти си права, че кой какво си няма, това си търси.