За отношението на детето към тате

Много тъжно!Ама много!

Ние засега запазваме отношения. Боядисвахме яйца заедно с баща й и я водихме заедно на парк.
Нашият БНД много се тюхка че детето иска мама и татко заедно - "их, какъв е гаден живота бе".
Това защото Марти като сме заедно се държи и за двамата.

Той пък какво очаква, нали е дете, разбира се,че ще мечтае за родителите си заедно 

Абе той човека явно си го разбира, просто му е кофти от това.
Разбирам го и аз съм така.

Отдавна не съм писала,но тази тема не мога да я пропусна.С бащата на Вайа сме разделени повече от година,той живее с приятелката си,но постоянно се грижи за детето си.Поне веднъж седмично я взима да спи при него (при майка му), държи се добре,много добре и с двете ни,но...какво от това.?!Когато баща й ме вбеси с поредната си глупост си мисля,че ако детето ми беше достатъчно малко,бих го изтрила от съзнанието й,но................после я виждам как се радва когато й звънне и  .........
Колкото й да ми тъжно май ще си останем така......

Изход няма,всеки взима своето решение.Аз съм благодарна на съдбата,че имам дъщеричка,тя си е само МОЯ. Той просто е за разнообразие в живота й,когато може. Знам,че й тя го знае.Говорим си много с нея по въпроса.Това е моето решение ,но и то не е меродавно.Мисля си,какво ли мнение ще има тя за мъжете и семейството,когато трябва да се обвърже.

Да бе, страшна си. Той к'во, нещо в ролята на клоун ли се явява или к'во?
Баси тъпотия... и к'во точно си говорите? Или по точно, какво и набиваш в главата?

За ТОВА прошка няма!
Траяна,  За Мария, за Вяра, за всички дечица, които никога не са виждали "бащите" си...
Знам, че по празниците е най-тежко, най-болезнено, най-...Момичета, кураж! 
Абсолютно в десятката. Какви хора са бе? Какви? Знае, че детето му има празник и не му дреме...поне от гузна съвест да беше пратил нещо...Ей така просто...Нямам думи. Без думи останах и без мисли денонощно да се питам какъв човек избрах за баща на Вяра...Въпроси без отговори... Срам ме е от себе си...

Сабина,няма защо да се срамуваш.
Дала си му много шансове да бъде баща,но той не е пожелал да бъде такъв.
Едва ли нарочно си търсила най-безотговорния.Просто такъв се е оказал.
Не се самообвинявай,имаш прекрастно дете,най-хубавото нещо на света.Животът ти е пълен,не си предала и не си изоставила никого.
Радвай се на дъщеря си и остави онзи идиот да си живее животеца.

Систър! "Не се самообвинявай!" беше първото нещо, което ми каза психоложката, при която отидох за помощ, когато осъзнах, че..."тати" май ще излезе просто най-обикновен боклук.
Престани да се виниш!
"Животът ти е пълен, не си предала и не си изоставила никого." 

Оморфис, Траяна, наясно съм с това. И пак цялото ми същество се бунтува срещу истината. Кога ще забравя? Кога ще простя? Кога? Снощи пак си пуснах "Страстите Христови". Гледах, плаках...обаче от мъка...как може да има толкова жестоки хора! А идеята, посланието на филма е съвсем друго - за прошката, за смирението, за разбирането. Не мога да го направя, а това ще ме съсипе психически. Не мога да приема, че съществува човек, който се отрича и отвръща от собствената си плът, като че ли това е най-лошото нещо на света.
А форумът ми показва точно обратното. Всеки ден.
Все ми се щеше Вяра да има някакви отношения с баща си, но едно е какво ми се иска на мен, друга е действителността. Отсреща като стои камък без сърце и душа, не става.

Ох, момичета, момичета, въпросът: "Как е възможно той да причинява това на собственото си дете?!" е толкова риторичен...., сигурно е най-риторичният въпрос на света.... Единственият начин да се справите с него е да спрете да си го задавате - аз поне така направих преди известно време и вече се чувствам много по-добре.  ----> Същата история и при нас и не само след като се разделихме, а и  още преди това. Да ви кажа ли нещо наистина "прекрасно" , което той /бившия/ ми е казвал по повод организирането на скромно семейно тържество по случой рожденния ден на Лора...: "Не мога да разбера как можеш да мислиш да му празнуваш рожден ден на това дете?! Какъв празник може да е това, че ставала на едиколко си години, като я гледаш в това състояние?!"/намеквайки за специфичния й проблем, сякаш той я прави един вид бракувана негодна стока/   Смятам, че няма кой да ме надцака с по-изродско изказване  

Та така, в момента, в който приех, че той си е такъв някакъв изчанчен душевно екземпляр и да търся отговор на въпроса"как е възможно да е такъв", е все едно да питам "защо слънцето изгрява от изток"/като на второто има по-голяма вероятност да си отговоря/..., от там нататък дишам много по-леко. Според мен най-доброто, което можем да направим за децата си, е да им даваме онова, от което имат нужда, като се опитваме да запълним всяка празнота в живота им, причинена от липсата на читав баща. Разбира се, че не е напълно възможно, но е най-доброто, което можем да им предоставим като самотни родители, така че те да не страдат от това, че са отглеждани от самотни родители. Пък че малоумникът не бил способен да се отнася адекватно към собственото си дете, това ние не можем да го променим, колкото и да си го задаваме горния риторичен въпрос - така само подхранваме горчивината вътре в себе си.

Сабина,    Всъщност ,когато този човек е станал "баща " на Вяра, ти си знаела,че нещата ще са съвсем други и Вяра ще има семейство , така че няма за какво да се обвиняваш.Това,че на онзи му е хрумнало друго после...ами има, има много гадни хора-факт просто ( знаеш, има хора,които удрят бременните си жени(аз съм пример),които не ги е еня живи ли са докато са бременни ,щото не им се занимава просто...и живеят страхотно, изглеждат перфектно...)
Ами да си живеят  Няма ние да страдаме заради тях, Сабина.
Знаеш ли, и мен ме мъчи най-много това,че вътре в себе си не мога да простя всичко ,което се случи.Това,че разиграваше мене и детето кога ще дойде, че ни пренебрягаше...Искам да простя, за да ми олекне, но не мога.

my_everything, съжалявам, че си минала през това...
Самотната ми бременност беше най-черния период от живота ми и се радвах, когато Вяра се роди жива и здрава, защото знаех, че никога повече няма да бъда сама.
Тя е най-хубавото нещо в живота ми и няма да позволя никой да помрачи щастието ни.
А за прошката - много път трябва да измина и много вода трябва да изтече...уви...

Какво разбирате под прошка ми е интересно?
Не ви трябва да прощавате, а просто да забравите - в смисъл да не се интересувате от тях както и те не се интересуват от вас. Вече не са част от живота ви. Оставете ги в миналото, стига сте ги влачили напред.
Не знам дали някой от вас е чел коаните - малко източна мъдрост, но ще си позволя да ви споделя един.
Двама монаси пътували на дълъг път. Минавали покрай една река и видели едно момиче на брега, което ги помолило да и помогнат да прекоси реката. Религията им забранявла всякакъв контак с жени обаче. Все пак единият  монах я взел на ръце и я пренесъл. После продължили пътя си. След няколко часа другият го попитал: Братко, как можа да пренесеш момиче, знаеш че е грешно? А той отговорил: Аз я пренесох и я оставих на другия бряг, а ти още я носиш със себе си.

Стъни, лично аз ако не мина през прошката, няма как да забравя. За да загърбя станалото и да продължа живота си начисто, трябва да простя. Безразличието към този човек е нещото, което желая най-силно в момента, но горчивината, която нося в сърцето си не ми дава вътрешен покой. Хич не си мисли, че съм някоя възвишена душа, желаеща пречистване и незнам-там-какво-си. Още повече, че не съм особено вярваща и религиозна...да не кажа нещо по-силно...По-скоро от егоистични подбуди искам да простя, демек на мен да ми стане по-леко!