изследвания на децата преди осиновяването им

Цветкова, настрахувай се хубаво, подреди си приоритетите и ако това е твоето дете си го прибирай у вас и каквото Бог ти е отредил - това е. Няма гаранционни карти в живота.

Mata e  казала -/ и съм видяла и такова дете искам да взема някой ден/ , но не е взела - нали .Само една майка прочетох , че  е взела дете което е имало медицински проблем . Защо се нахвърлихте така върху Цветкова? Нали знаете - които е безгрешен нека хвърли камък . Колко от вас са посочили , в заявлението си , че детето може да е със заболяване ? Нормално е да иска здраво дете, но ако не е то тя има право да знае какво е състоянието му и да може бързо и адекватно да го лекува.    Различно е да гледаш отстрани  или да работиш с болно дете, но да го гледаш , да се грижиш за него - това е нещо което е съвсем различно. Моята дъщеря е с здравословни проблеми , след прекаран вирусен менингит на 3 дневна възраст. Вече е на 19 години - обичам я безумно , радва ме , но знам и видях през годините много биологични родители , които не можаха да се справят с тези проблеми и децата им са при баби в села , в пансиони ....и т.н. Така , че защо я упреквате , тя е видяла достатъчно в работата си и нека знае какво е здравословното състояние на детето и.
 А за ваша информация аутизъм се открива веднага, ДЦП - на около 5-6 месеца и т.н.
Ако ти предстой цял живот да се бориш за здравето на някой - трябва да си силен и колкото по-рано знаеш за проблема  , толкова по-добре за детето.  Никъде не прочетох Цветкова да е казала , че няма да вземе детето - напротив , беше написала колко е мило и хубаво.         

Скъпа мр. биин, хайде сега да уточним.

В молбата (и най-вече в социалния доклад) обикновено се посочва не "здраво дете", а: дете без психически и физически заболявания, дете без тежки физически и психически заболявания и т.н. Такива са формулировките. Лично мен ме питаха и подробно за редица здравословни проблеми конкретно, като посочвах да или не. И мисля, че не съм единствената, още повече, разберете го - няма гаранции! Самата институция води до някои заболявания, които искат своето време, дори когато детето вече е осиновено. Други излизат в последствие.

Разбира се, че жената има право да посочи с какво има сили да се справи или не. Както сме го направили и ние. Тук иде реч не само за морална и психическа сила, но и за финансови възможности. Не е нужно да си работил с такива деца, за да си достатъчно зрял и да проумееш каква е отговорността.

И макар че много хора се опитаха да останат в рамките на добрия тон и безстрастното отношение, аз сега ще го наруша. Докато битува тази легенда "за познаването на моето дете" и това е причина да се отказват деца, пък било заради цвета на кожата им, миглите им или по-високото ниво на левкоцити, ще има проблеми и то най-вече за децата.
Защото нещата не са статични.
Децата растат, променят се, чертите им се изменят. Днес не прилича изобщо на циганче, утре може и да заприлича.
Днес е здраво като кон, утре ляга болно.
И ако още в зародиш съзнанието ти е било така затворено, следват състояния, в които никой не може да помогне. Връзката между майка осиновителка и осиновено дете се изгражда с времето и е една взаимна "работа". Не знам дали някоя от жените, които вече са осиновили би оспорила тези думи.

За много от децата няма и наполовина от информациите, които са дали на Цветкова още за първото дете. Няма данни за заболявания при родителите, дори не се знае кои са. Има явни заболявания, които не фигурират в картона и епикризата. Има и такива неявни. С това трябва да сме наясно още в момента на подаване на документите!

Престанете да приемате всяка критика, породена от опита и знанието като кръвна обида. Дори и да се почувствате така, помислете за миг над казаното и може някой ден да разберете колко са били прави тези жени и, че всъщност с "грубостта" и "нападките" си са били доста по-коректни към вас от други, които са ви обещавали безоблачно бъдеще!

Не изчетох всичко подробно. Май сте малко сурови към жената... и крайни. Който с ръка на сърцето каже, че не е искал детето му да е здраво, че не е питал за здравословното му състояние, че не се е интересувал - ще преувеличи.
Хайде сега да не сме първи светици тука - всички до една.
Сега сме майки, сега знаем, сега е друго... Хайде спомнете си какви бяхте когато подавахте документите, когато чакахте, когато за първи път видяхте детето. Наистина ли бяхте толкова непоколебими, нямахте съмнения и никакви въпроси. Ами ако е било така, това на мен също не ми говори особено добре. Че чак чета и думи като - "жал ми е за детето ти"
Я се опомнете малко
Това, което е написала Дар е напълно вярно, обаче аз го разбрах чак след година и половина живот с Никола. Някой сме по-глупавички и по-обикновени. Отнесете се към нас със снизхождение, моля! Няма нужда от обиди

ДарЗаМен, с това вече не съм съгласна. Дете се познава. В противен случай, ако майката има и най-малки съмнения, че това е нейното дете и въпреки това го вземе, детето едва ли ще расте щастливо и обичано. Много е вероятно дори да попадне в темата за малтретираното дете. Смятам, че ако някой има съмнение относно цвета на кожата на детето, миглите и по-високото ниво на левкоцити, то не бива да го взима или трябва да отстрани съмненията предварително.
Вярно, че децата се променят, но ако в началото детето е прието без колебания, промените се приемат като промени в собственото дете, дори и да стане по-мургаво или да се разболее.
Казвала съм и друг път във форума, че вуйчо ми е осиновен. Той е с детска церебрална парализа и олигофрения. Баба ми го е осиновила като здраво дете на 6 месеца. В дома са знаели, че е болен, но са го скрили. След 1 година, когато вече си е личало, че детето има проблем са и казали да го върне, за да и дадът ново, защото са се почувствали гузни, че са излъгали. Сега той е на 35 години, но мисли като 4 годишен, не може да движи добре едната си ръка и единия крак, има тежки говорни нарушения и прави много бели, като се опитва да бърка в пирон в контактите, изпада в кризи на гняв, в които троши всичко, което му попадне на пътя и има неподозирана сила, т.е. ако удари някой, може да го убие на място. 35 години изисква непрекъснато внимание на 100% и в бъдеще ще остава същия.
Баба ми винаги е казвала, че обича него повече от майка ми, защото той има по-голяма нужда от обич. Преди време обаче, когато семейна приятелка и поиска съвет за осиновяване, баба ми само каза да гледа детето да е над 3 годишна възраст, защото тогава вече видимо си личат повечето заболявания.
Ако аз тръгна да осиновявам и разбера, че броя на левкоцитите е увеличен, също ще поискам пълни изследвания от независим лекар, най-малкото защото ще помисля, че щом са ме излъгали, че е здраво, а те са увеличени, значи прикриват нещо.
Никой не ми дава гаранции, че по-късно няма да се разболее, но искам предварително да знам, че поне към момента е здраво. Защото ако е здраво и се разболее, ще се разболее моето дете, но ако е болно и са ме излъгали, може би ще я има мисълта "Те ме излъгаха и ми дадоха болното", а това ще ме отдалечава от детето.

Иронията също е безпочвена. Защо изобщо пишем тогава, след като явно единствения път е този на лично преживяното?! Нали затова хората споделят, за да може освен да им поолекне, да дадат храна за размисъл на други, да помогнат (колкото и нелепо да звучи за някои).

Само аз ли виждам конфликта между теми като тази и "Малтретирано дете", една до друга?! Дали нереалните очаквания не водят едното до другото?

Никой от нас не е светец. Справяме се, както умеем. Но някои не се справят или за това ще си затворим очите?

Ок, твое право. Аз моето не го "познах". И го обичам с цялата си душа. Това с "разпознаването" по-добре да не го коментираме.

Колко пъти да пишем, че жената има право да се притеснява за здравето на детето? Или пак ви доскуча във форума...


Тогава ще се наложи да се справя със друг род проблеми, за които се изисква не по-малко кураж и търпение...

Въобще няма и грам ирония, Дар. Честно!
Просто казвам, че когато осиновявахме ние, тези въпроси за левкоцитите, за генетичните изследвания и пр. ми се виждаха напълно резонни.
Чак сега (след година и половина)подобни терзания ми се виждат безмислени (не глупави обаче), но ми трябваше много време за да го разбера.
Просто казвам, че има хора, които узряват по-бързо и хора, които по-бавно., аз съм от вторите. Това едва ли ме прави кой знае колко лош човек, че на някой да му е жал за моето дете, че му се е паднало такъв ужасен родител. Просто се поставих на мястото на Цветкова, която чете съде постове на образцови майки и жени.

Съжалявам, че си се почувствала лично засегната, защото си един от малкото хора, които с нормален тон и човешки разговарят с останалите 

Ми прочети, душа, прочети - никой не беше суров към жената, дори й дадохме съвет, как да намери допълнителна информация, докато тя не започна с крайните изказвания за правото й да й го дадат здравичко. Забележи - правото й след като е чакала 3 години. Дори и след това някои бяха доста мили, аз си признавам бях груба, но не съжалявам. Дар го е казала меко, аз ще го кажа твърдо - непокриването на представата за детето и реалното дете води до голямо нещастие - и ти си го казвала и го знаеш. Другото съм го казала по-нагоре.

грешка стана - открих си правописни грешки и исках да ги оправя, но е минало време и не може. Извинявам се на четящите за лошия правопис, но така е като няма време.

Да и аз виждам това, което вижда Дар в двете теми.

Ама наистина четете, щото разправиите стават точно затова. И не, никой не отрича правото на притеснения, ама да ми се говори, че са й длъжни, щото била чакала, айде, няма нужда. Пак ще го повторя: никой на никого не е длъжен заради ограниченията, които сами си поставяме.
И за протокола: аз също не познах детето си. Просто знаех, че отивам да се срещна с детето, което ще вземем. Нищо не ми трепна, нищо не усетих. Аз в тръпки не вярвам. Ако нищо не те спира д анаправиш нещо и сам не си поставяш ограничения, няма да са ти нужни тръпки.

Скъпа Дар ,хайде да се доуточним  ,
 
Цветкова никъде не каза , че не иска момиченцето. Напротив  пише за него мило и с любов .
    Защо Дар реши , че тя не го иска  ? 

Тя просто търси за него максимална информация и това е нормално.  Още повече , че има рядката възможност да се възползва от услугата на познат лекар в  града.

аз само да добавя, че няма лошо да се търси здравословното състояние
ама поне нека се попрочете каков е завишени левкоцити....

както и да е за авторката - аз съм дала конкретни съвети - какво да се изследва
ако обаче заведете бебето на невролог на този етап - в зависимост от невролога може да получите различни мнения

апропо давам още един съвет - има си таблици какво трябва да прави едно дете за дадена възраст - напр на 5 месеца трябва като се сложи по корем да се подпира на ръце или поне на лакътна опора, ако не и да прави стойка гмурец...би било добре и би трябвало да отваря длани при това коремно поставяне
много долбер ако се върти, но дори да не се извърта от гръб по корем не е страшно
още по-добре ако се опитва да седи
задължително, ама напълно задължително вече трябва да задържа главата си
да остановява контакт с очи
да движи симетрично ръце и крака - те.е не някой крайник да се използва много малко или съвсем да не се използва
да посяга с ръце към предмети
при говор да се обръща на звук или силно хлопване на длани зад гърба му
трябва да издава звуци, като те трябва да не са някакво мучене или нещо подобно а вече по-разделени
не трябва в легнало положение да прави мост или да изпъва силно крайници или да ги държи в неестествено положение - значи има спастика на мусколите
трябва да следи движещи се предмети пред лицето му, дори е хубаво както писах да посяга към тях
би трябвало да може и с двете ръце да задържа предмети - разбира се малки                

ако вземете детето знаете какви изследвания
-пълна кръвна картина, диференциално, утайка
-урина обикновена и стерилна, като стерилна след два дни хубаво замиване в къщи и дори може да направите вечерни бани съ ссмрадлика - това задължително
- ортопед за ставите
за мен лично пълен ехограф е излишен, но ако държите до 7-8 месеца се прави трансфонатнелна ехография - безобидна е, пък ще покаже дали случайно бебето няма родови травми или нещо др....но това също е излишно за мен осмев ако нямате сериозни причини
- може и невролог, но предвид големия стрес от осиновяването и лошите грижи в домовете детето може да има известно моторно и психично забавяне, което при добри грижи ще изчезне до 3 месеца и което един некадърен невролог може да изтълкува погрешно и да ви травмира,а ако назначи и процедури по рехабилитация - съвсем да травмира детето

успех

пак ще се изкилиферчи посоката на разговора. недейте така бе хора. никой не е идеален, хеле па я.
не става дума за това, че цветкова иска детето и да е здраво. боже упази да упреквам някоя майка за подобно нещо. става дума, че от поста не е ясно, аджеба, ако сега се окаже, че детето на базата на левкоцитите има съмнение за наследсвена болест
цветкова ще се откаже от него. кво толкова има да говорим, това е и ябълката на раздора.
и това с длъжни, както знаем също разбунва духовете.
ние я разбираме нея, ама тя не ще да разбере нас. някои реагират спонтанно, други се опитват да балансират, трети боравят най вече с факти.
знаете, че гаранции няма. ни при родено, ни при осиновено. не е релевантно дали работиш или не с болни деца. едно е професия, друго е семейството. аз от 20 години си казвам куку със смъртта, а когато баба ми умря реагирах като човек, който никога не е и помирисал подобно нещо. когато детето се разболее блокирам, ако ще да имам какви ли не познания.

аз лично не съм искала да обидя цветкова, нито пък мисля, останалите са целяли това. колкото и абсурдно да звучи, това е по-скоро помощ.
ще си поиргая малко на любител психолог. нея я е страх. тва е. и ако сама не се пребори с този страх, каквито и имена да му дава, кел файда. ако не успее да се пребори, значи не е трябвало. всеки знае от какво се повишават принципно левкоцити, още повече тя, работеща с деца със специфични нужди. каквито и изследвания да се направят - гаранция няма.
на мои приятели синът е болен от МС. миналата година му я откриха. на 22 е. най-добрата ми приятелка от бебешките години почина преди 3 години от рак, на брат и му откриха тумор на мозъка. семейството е здраво и няма наследсвени болести.
дребни дефекти се преодоляват, фрапиращи малформации се виждат и откриват в самото начало.
на който му е писано да се обеси, няма да се удави. всичко е божа работа. месец имаш да мислиш, като не можеш да решиш, по-добре изчакай. аз ако се налагаше едно време да взимам подобно решение, още щях да си подготвям изследванията, предполагам.

в домвете правят определени изследвания и толкова. да влачиш детето през времето за размисъл по допълнителни такива е загуба на ресусрси. мъчиш детето, а затова няма оправдание. ако интуицията ти казва, че нещо не е наред, ок. ама нали го е имало онова прословуто трепване.
на мен нищо не ми трепна, и да ми беше и да не ми беше, реших още преди да се роди. при шоковото състояние в което бях и талпа да ме беше фраснала по главата, нямаше да усетя.
решението е лично. никой не може да го отнеме. да се търси съвет не е зле, но отговорноста няма как да се разпредели. всеки си я носи сам.
детето всеки си го гледа сам. тва е положението, минке.
ще мине време и цветкова сама ще започне да дава съвети, а на бас.
отказвам се да се меся повече, кой разбрал, разбрал.
като тиквите сме, трябва да узреем. всеки има нужда от време. тъжно е само заради децата, защото те чакат.
естествено, че ако ние си бяхме родили, детето щеше да е с айкю 1000, прекрасно, умно и гениално, здраво като камък и така нататък.
господ, съдбата или там който ще да е, иска да научим нещо. хубаво е да се замислим какво ли е то. право имаме да дишаме, да преработваме, да умираме. за всичко останало трябва да се преборим и ако не можем да е така както искаме, да направим най-доброто от това, което имаме. защото понякога то е по-добро от това, което бихме искали.

пазарлъци със съдбата не могат да се правят. няма просто как. ако някой беше намерил начин, щеше да владее света.

цветкова явно вече е разбрала че това е нейното дете. съгласна съм с нея че трябва да информирана напълно за здр.състояние на детето. За съжаление в картоните на тези деца информацията е много малка или невярна.

catnadeen  за какви таблици става въпрос при нашите деца.
моето голямо бебче на 5м. беше 5кг и 50см не можеше да си държи главичката изправена а ти за мостове пишеш че трябва да правят.

Цветкова ако наистина си усетила че това е твоето дете УСПЕХ !!!
Всяка майка иска детето и да е здраво и най-хубавото.