Ето ме и мен!Прочетох всички мнения и съм ви много благодарна,защото така още повече се затвърди решението ми да я взема.Нямаше ме не защото съм се скрила,аз не съм такъв човек,не бягам от истината,а защото бяхме при моето момиченце.Сега да ви кажа какво ми каза педиатърa,между другото най-добрия в Пазарджик,когато е отишъл в дома да я прегледа.Няма нищо обезпокоително засега,но след като е прегледал и документацията е открил неща,които на мен ми бяха спестени при четенето на доклада.Ето още една причина да се консултирам с лекари-лично той ми каза да не вярвам на 100% на доклада и да направя необходимите консултации.Даже ме свърза с невролог да я погледне,защото според него,а и мен това е най-отговорното решение,което взимам и не трябва да вярвам само на доклада.А за предишното детенце като казах че е мургаво и циганче не исках да обидя никого,ИЗВИНЯВАМ СЕ НАЙ-ИСКРЕНО,исках просто да кажа,че ние сме по-белички,но основната причина да го откажа беше фамилната обремененост на майката със шизофрения.За ваше сведение мето момиченце също е този етнос,но аз ще я взема,защото вече я обичам,знам каква е майката,коя е,но това не променя нищо.Благодаря за вашите съвети!
- Публикувана: 25 апр. 2008, 12:20 ч.
- Последно мнение: 5 май 2008, 21:44 ч.
изследвания на децата преди осиновяването им
Цветкова, нахвърлихме ти се май, но си смела жена, според мен и добре, че се върна. Наистина решението за тази крачка е абсолютно лично и всеки си решава сам. Поздравявам те за смелостта и да ни четеш, и да пишеш. А за детенце - Честито! Да сте живи и здрави и да преминавате лесно през трудностите!
А шизофренията, мисля не е задължително да се отключи. Трябва да се провокира от нещо в определени критични възрасти. Каквото Бог е решил човек не може да избяга от него каквото и да прави.
Желая ви успех!
А шизофренията, мисля не е задължително да се отключи. Трябва да се провокира от нещо в определени критични възрасти. Каквото Бог е решил човек не може да избяга от него каквото и да прави.
Желая ви успех!
Иии, никой не отишъл в Ада затова, че не е харесал думите на друг! Пък кое право и криво... свят голям и шарен. Или бял.
Аз съм откровена расистка, ама наопаки.
Както казва един мой познат: толкова сме расисти, че мразим дори расистите! (Ей, майтап да става!)
Няма страшно. Аз мечтая за денят, когато и в България няма да има деца по институциите и ще лелеем някое малко, шоколадово сомалийче, което да оглася къщата ни със смях и плач.
Засега обаче това е утопия.
Засега мерим любовта си в пигментация.
Щом сте се намерили, бъдете щастливи! Сега вече, това дете е твоето дете.
Аз съм откровена расистка, ама наопаки.
Както казва един мой познат: толкова сме расисти, че мразим дори расистите! (Ей, майтап да става!)
Няма страшно. Аз мечтая за денят, когато и в България няма да има деца по институциите и ще лелеем някое малко, шоколадово сомалийче, което да оглася къщата ни със смях и плач.
Засега обаче това е утопия.
Засега мерим любовта си в пигментация.
Щом сте се намерили, бъдете щастливи! Сега вече, това дете е твоето дете.
Аз пък продължавам да не се радвам, когато някой на всеослушание обявява, че редовно и с лекота нарушава правилата и законите, които ние спазваме. Защо? Защото сме балами?
Имал малко връзки завел доктор в дома. Имал повечко, завел детето в болница. Имал още малко... Поръчал си детенце по свой образ и подобие...
Съгласен съм, че информацията в картоните е малко. Но и имате ли идея колко прегледа са им направили освен задължителните? Ако децата не са имали проблеми картона ще е почти празен.
Съгласен съм, че здравословното състояние е важно. Но няма застраховка. Има си риск. Който трябва да се поеме. И не само този риск...
Въпреки, че още едно дете излиза може би от дом не бих казал, че ми е много радостно...
Мислех си за промените, които бих искал да настъпят за да може такива като Цветкова, които водят доктори в дома да намалеят.
Мина ми даже идиотската идея това да стане законно, но веднага ми настръхна кожата при мисълта, че има хора, които биха отказали осиновяване заради повишени левкоцити...
Според мен в важно да няма скрита информация. Според мен би трябвало да се наблегне на сериозни наказания, ако се окаже, че има скрита информация от кандидат осиновителите ( здравословна или друга), която може да ги е подвела при техния избор.
Незнам. Това със здравето на децата в домовете са си подвижни пясъци.
Може би най - много искам да могат да се грижат по - добре за тяхното здраве там. Това най - вече. Повече и по - квалифициран персонал... Много ли искам?
Имал малко връзки завел доктор в дома. Имал повечко, завел детето в болница. Имал още малко... Поръчал си детенце по свой образ и подобие...
Съгласен съм, че информацията в картоните е малко. Но и имате ли идея колко прегледа са им направили освен задължителните? Ако децата не са имали проблеми картона ще е почти празен.
Съгласен съм, че здравословното състояние е важно. Но няма застраховка. Има си риск. Който трябва да се поеме. И не само този риск...
Въпреки, че още едно дете излиза може би от дом не бих казал, че ми е много радостно...
Мислех си за промените, които бих искал да настъпят за да може такива като Цветкова, които водят доктори в дома да намалеят.
Мина ми даже идиотската идея това да стане законно, но веднага ми настръхна кожата при мисълта, че има хора, които биха отказали осиновяване заради повишени левкоцити...
Според мен в важно да няма скрита информация. Според мен би трябвало да се наблегне на сериозни наказания, ако се окаже, че има скрита информация от кандидат осиновителите ( здравословна или друга), която може да ги е подвела при техния избор.
Незнам. Това със здравето на децата в домовете са си подвижни пясъци.
Може би най - много искам да могат да се грижат по - добре за тяхното здраве там. Това най - вече. Повече и по - квалифициран персонал... Много ли искам?
Искам да отговоря на Магьосника,защото в интерес на истината аз не знаех,че мога да си водя доктори.Когато ми четеха доклада в дирекцията изрично ми казаха че мога,че имам това право като осиновител да си заведа каквито аз реша доктори да я прегледат.И аз се възползвам от тази възможност.Да уточня че не съм я водила по болници,защото не дават да се извежда детето от дома.Така че след като ми разрешават защо не,а и още повече както казах че при четенето на доклада не ми казаха всичко за нея и не ме разрешиха сама да го прочета.
Цветкова, дано всичко да е наред с твоето дете! Тук всички сме доста чувствителни! Никой не може за избяга от съдбата и да предвиди всичко. Искам само да ти кажа, какво ще направиш ако си решила, че това е твоето дете и разбереш, че е болно- нищо. Ще го вземеш, нали. Просто ще знаеш. Имаме право да знаем. Познавам една жена, която беше до смърт изплашена от лекарската прогноза за детето, което ще осиновява, часове преди делото. И какво- просто влезе в залата, стана майка, излезе от залата и отиде в болницата, защото там беше нейното дете. Изживя кошмар. Когато аз видях детето няколко месеца след осиновяването й казах, че то просто е страдало, защото е нямало майка. По всичко личеше, че те се бяха намерили- детето цъфтеше. След всичко, детето се оправи и сега е в отлично здраве- нещо , което и най-смелите й мечти не са побирали.
Здраве и късмет на всички ви!
Здраве и късмет на всички ви!
Да,права си нищо не мога да направя,защото аз вече съм взела това решение.Просто искам да знам на този етап дали има нещо в здравословното й състояние.Каквото и да стане оттук нататък ще се борим,но ми се иска да кажа на всички,на които им предстои осиновяване да не вярват много на хората от дирекциите и от домовете,защото всички знаем как се правят тези доклади и разните му там изследвания.Съмнявайте се,защото е за доброто на вашите дечица.Аз не съжалявам,че си заведох в дома педиатър и невролог,защото не вярвам на хората при които е отглеждана,но пък те нямат вина че няма създадени условия по домовете.
Цветкова, честито
и пак да запея старата си песен - каквото и да ти казват НЕВРОЛОЗИТЕ не бързай да вярваш
сина ми никога не завърши рехабилитацията си, но слава богу е ок
обаче пък считам, че тя му помогна да стане още по-плашлив и нервен
ако ти трябва нещо за неврологичното развитие - ти знаеш, че има книги - чети прави гимнастика и ако след това няма резултат - тогава предприемай рехабилитация
друг вариант е рехабилитатор в къщи
честито и дано скоро дъщеря ти е при теб
ще чакаме да пишеш как вървят нещата!
и пак да запея старата си песен - каквото и да ти казват НЕВРОЛОЗИТЕ не бързай да вярваш
сина ми никога не завърши рехабилитацията си, но слава богу е ок
обаче пък считам, че тя му помогна да стане още по-плашлив и нервен
ако ти трябва нещо за неврологичното развитие - ти знаеш, че има книги - чети прави гимнастика и ако след това няма резултат - тогава предприемай рехабилитация
друг вариант е рехабилитатор в къщи
честито и дано скоро дъщеря ти е при теб
ще чакаме да пишеш как вървят нещата!
Аз искам да споделя само едно:
Когато видяхме дъщеря ни в дома разбрах, че това е моето дете, нашето... Точно след 5 минути взехме решение, че ще я осиновим...когато дойдоха да я вземат ние им казахме: искаме това дете...Те ни казаха: имате да мислите един месец...Ние отсекохме: няма какво да мислим, ние вече го решихме, точно след 2-3 часа бяхме оформили всички документи необходими за задействане на процедурата, в същия ден и се върнахме следобед да я видим отново.... Та така..мисля, че вътрешно ако си узрял за подобна стъпка си готов на всичко когато"познаеш" детето си... Относно това дали е здраво, дали е ромче, сомалийче или българче : Аз мисля така: Дори родителите, които имат свои биологични деца не избират какво да бъде то: здраво или не, красиво или с някакъв не дай си боже недъг... така, че успех на всички и мислете позитивно...Искам също да споделя от собствен опит, че точно след един месец нашето дете вече не е"онова" дете което видяхме, променя се със всеки иминал ден... всичко зависи от средата, грижите и възпитанието...
Когато видяхме дъщеря ни в дома разбрах, че това е моето дете, нашето... Точно след 5 минути взехме решение, че ще я осиновим...когато дойдоха да я вземат ние им казахме: искаме това дете...Те ни казаха: имате да мислите един месец...Ние отсекохме: няма какво да мислим, ние вече го решихме, точно след 2-3 часа бяхме оформили всички документи необходими за задействане на процедурата, в същия ден и се върнахме следобед да я видим отново.... Та така..мисля, че вътрешно ако си узрял за подобна стъпка си готов на всичко когато"познаеш" детето си... Относно това дали е здраво, дали е ромче, сомалийче или българче : Аз мисля така: Дори родителите, които имат свои биологични деца не избират какво да бъде то: здраво или не, красиво или с някакъв не дай си боже недъг... така, че успех на всички и мислете позитивно...Искам също да споделя от собствен опит, че точно след един месец нашето дете вече не е"онова" дете което видяхме, променя се със всеки иминал ден... всичко зависи от средата, грижите и възпитанието...
Препоръчани теми