Кампари, бих казала, че много зависи по какъв начин се правят нещата. Може да се отбелязват празниците без да има насаждане на религия. Да се прави деликатно и така че да е интересно на децата. Зависи от самите педагози.
Например, в гимназията имахме една учителка, която беше силно вярваща. Говореше ни са Исус и т.н. Това вече е насаждане, при това е доста грубо и грозно. Ако подобни неща се правят в детските градини, особено при положение че там децата са малки и податливи на влияние, това вече е отвратително. И изисква предприемане на спешни мерки.
Например, в гимназията имахме една учителка, която беше силно вярваща. Говореше ни са Исус и т.н. Това вече е насаждане, при това е доста грубо и грозно. Ако подобни неща се правят в детските градини, особено при положение че там децата са малки и податливи на влияние, това вече е отвратително. И изисква предприемане на спешни мерки.
Докато православието по принцип не се слави много с проповядване. Това, което харесвам аз на моята религия е точно това самовглъбяване и уважаване на собствения избор. Ако искаш спазваш ритуалите, ако искаш не ги спазваш, винаги си добре дошъл в храма. Кой знае, един ден може да решиш сам да повярваш, да се образоваш религиозно, да идеш в църквата да поразпиташ, да потърсиш съвет.
Именно с тази демократичност на православието са свързани и много от неговите недостатъци. Други, по-натрапчиво въздействащи религии, далеч повече участват в ежедневния живот на последователите си. Познавам доста поляци, млади, съвременни, образовани, чийто живот е строго подчинен на католическите норми. Това при нас го няма, за добро или за лошо. Според мен е за добро.
Не понасям някой да ми се налага в каквото и да е. Но пък и един живот, изцяло подчинен на религията, на църквата, си има своите предимства - за някои хора е по-лесно някой да ги напътства, да ги обгрижва и да им виси над главата. 
Сектантството е бич 
