Здравейте, аз раждах там 2005 г. Имах уговорка с д-р Калев и благодарение на него дъщеря ми се роди жива и здрава. Единственото нещо от което бях разочарована, беше отношението на акушерките които ме израждаха. Едната, в усилието си да ме накара да напъвам, се беше качила на гърба ми и почти ми спря дишането. Непрекъснато някой ми крещеше и то не много приятни за слушане неща. Човек би си помислил, че те не са жени и никога не са раждали, та не знаят какво е. Сега съм бременна с второто ми детенце и честно казано много се чудя как да раждам и каде. Колкото нямах никакъв страх от раждането първия път, толкова сега ме е страх. Още се чудя как да постъпя. Имам въпрос-някой знае ли дали във 2 градска има 3 де?
- Публикувана: 5 май 2008, 15:53 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2015, 16:26 ч.
Раждане във Втора градска болница, София
Защо тогава аз ходих в АГ-то при Владимирова и ме гледа уж на триизмерен?Ако на това му се вика 3Д....Но се плаща.
луд късмет ,че не е осакатил някоя бременна жена до сега! 
Аз родих там на 22ри юли 2008 и дълго се чудя какво точно да напиша в тази тема... 
Родих със сецио по спешност. Мога да посъветвам тези, които искат активно естествено раждане да не се насочват натам. Поне, ако нямат уговорка с някой лекар.
Към условията нямам коментар, предполагам, че са като навсякъде.
Но от отношението на следния персонал - сестри и акушерки, а и на някои лекари, стигам до извода, че тази болница не е приятел на бебето (както се твърди), а още по-малко на майката. Ако някой се интересува, мога да конкретизирам.
Родих със сецио по спешност. Мога да посъветвам тези, които искат активно естествено раждане да не се насочват натам. Поне, ако нямат уговорка с някой лекар.Към условията нямам коментар, предполагам, че са като навсякъде.
Но от отношението на следния персонал - сестри и акушерки, а и на някои лекари, стигам до извода, че тази болница не е приятел на бебето (както се твърди), а още по-малко на майката. Ако някой се интересува, мога да конкретизирам.
gnidka ,да аз се интересувам и то много,защото преди 4 години ,а и от части сега бях умишлено подведена от мед.сестра служител на въпросното болнично заведение!!!
Имам усещането ,че пишем за различни болници с някои родилки тук!!!
Те нямат читав, транспортен кувьоз за преждевременно родени дечица,а щетните неонатолози са ПОД ВСЯКАКВА КРИТИКА!!!Което ги превръща в първокласен враг на бебето!
дуета Станев+Въгленова са ОПАСНИ ЗА ЗДРАВЕТО на майката и бебето,поизгладняли "специалисти"с много съмнителна лекарска компетенция,най-сърдечно съветвам майките ползващи услугите им да се консултират и с други лекари!
Няма да цитирам служител на погребалната агенция каято наехме,за броя на техните пациентчета от Втора Градска Болница!
Това не е болница в която да се роди по избор,можеби от немай къде
Имам усещането ,че пишем за различни болници с някои родилки тук!!!
Те нямат читав, транспортен кувьоз за преждевременно родени дечица,а щетните неонатолози са ПОД ВСЯКАКВА КРИТИКА!!!Което ги превръща в първокласен враг на бебето!
дуета Станев+Въгленова са ОПАСНИ ЗА ЗДРАВЕТО на майката и бебето,поизгладняли "специалисти"с много съмнителна лекарска компетенция,най-сърдечно съветвам майките ползващи услугите им да се консултират и с други лекари!
Няма да цитирам служител на погребалната агенция каято наехме,за броя на техните пациентчета от Втора Градска Болница!
Това не е болница в която да се роди по избор,можеби от немай къде
Ами като начало, чаках около 1, час и половина да ме прегледа лекар, за да ме приемат. Понеже беше 8 сутринта и имат събрание за рапорт лекарите. Та акушерките прецениха, че щом съм спокойна, мога да чакам.
Като ме приеха, ми дадоха да облека една "нощница", която имаше едно копче между гърдите и надолу беше изрязана като триъгълник и все едно си бях чисто гола.
После, като дойде лекар, д-р Николова по-точно, ме прегледа за разкритие, като си навлажни ръкавиците със студена вода. Тези които са минали през това, знаят какво значи. Защото през 9я месец, наколко пъти са ме преглеждали за разкритие (не там), но никога не ме е боляло толкова.
Сложиха ме в предродилна зала, докато ми се увеличат разкритието и контракциите, някъде да е било 9 и нещо. Овързаха ме с колани за мерене на контрациите и сърдечния ритъм на бебето. И така часове наред. Към обяд понеже не бях постигнала очакваните резултати, ми пуснаха система с букет от ускорители, не ми обясниха точно какви. И после почнаха мъките. Може би час или повече, ревях и виках от болка, без да има кой да ме погледне. В интерес на истината всички бях заети с други раждания. И така в 17,00, в приказки и песни, се стигна до секцио по спешност. Тук само ще уточня, че не успяха на няколко пъти да ми сложат абукат, както и спинална упойка, та се наложи пълна.
Мога да похваля сестрите в реанимацията, а както и само една сестра от родилно (за 7 дни престой), но не знам как се казва.
На следващия ден след операцията, като ме преместиха в родилно, трябваше да отида до детското отделение да видя защо не ми носят бебето за кърмене.
Визитацията, която правят почти всичките лекари там е чисто проформа - как сте, добре ли сте, добре...
Веднъж се осмелих да попитам една състра как да се изцедя и тя така ми показа, че извиках от болка и очите ми се насълзиха.
Май единственото положително там е, че бебета са при майките през повечето време. Така раздвижването след секцио става светкавично, щом ревне, проблемът си е твой как ще го нахраниш и успокоиш.
За храната - пример мога да дам - бучка сирене и една лъжица лютеница, друга комбинация е бучка сирене и няколко маслини.
Детските сестри сменят памперсите на всеки 6 часа, а ако решиш сам, ти се карат.
На моето бебе бяха почнали да му бият антибиотик, разбрах го, чак като ме преместиха в родилно. Тръгна си с конюктивит от вътреболнична инфекция.
Като за капак бяха сгрешили епикризата на бебето (само имената ни бяха верни, останалото беше на други майка и бебе), та се наложи мъжът ми се се връща да иска истинската. Е пак имаше грешни неща и в новата, но никой нямаше нерви вече.
За 7те дни, които бях там, едвам не изперках. Прозорците с решетки, можеш да говориш с близкате си само от там. Свижданията били забранени с оглед сигурност, но като гледам няма ефект...
Като ме приеха, ми дадоха да облека една "нощница", която имаше едно копче между гърдите и надолу беше изрязана като триъгълник и все едно си бях чисто гола.
После, като дойде лекар, д-р Николова по-точно, ме прегледа за разкритие, като си навлажни ръкавиците със студена вода. Тези които са минали през това, знаят какво значи. Защото през 9я месец, наколко пъти са ме преглеждали за разкритие (не там), но никога не ме е боляло толкова.
Сложиха ме в предродилна зала, докато ми се увеличат разкритието и контракциите, някъде да е било 9 и нещо. Овързаха ме с колани за мерене на контрациите и сърдечния ритъм на бебето. И така часове наред. Към обяд понеже не бях постигнала очакваните резултати, ми пуснаха система с букет от ускорители, не ми обясниха точно какви. И после почнаха мъките. Може би час или повече, ревях и виках от болка, без да има кой да ме погледне. В интерес на истината всички бях заети с други раждания. И така в 17,00, в приказки и песни, се стигна до секцио по спешност. Тук само ще уточня, че не успяха на няколко пъти да ми сложат абукат, както и спинална упойка, та се наложи пълна.
Мога да похваля сестрите в реанимацията, а както и само една сестра от родилно (за 7 дни престой), но не знам как се казва.
На следващия ден след операцията, като ме преместиха в родилно, трябваше да отида до детското отделение да видя защо не ми носят бебето за кърмене.
Визитацията, която правят почти всичките лекари там е чисто проформа - как сте, добре ли сте, добре...
Веднъж се осмелих да попитам една състра как да се изцедя и тя така ми показа, че извиках от болка и очите ми се насълзиха.
Май единственото положително там е, че бебета са при майките през повечето време. Така раздвижването след секцио става светкавично, щом ревне, проблемът си е твой как ще го нахраниш и успокоиш.
За храната - пример мога да дам - бучка сирене и една лъжица лютеница, друга комбинация е бучка сирене и няколко маслини.
Детските сестри сменят памперсите на всеки 6 часа, а ако решиш сам, ти се карат.
На моето бебе бяха почнали да му бият антибиотик, разбрах го, чак като ме преместиха в родилно. Тръгна си с конюктивит от вътреболнична инфекция.
Като за капак бяха сгрешили епикризата на бебето (само имената ни бяха верни, останалото беше на други майка и бебе), та се наложи мъжът ми се се връща да иска истинската. Е пак имаше грешни неща и в новата, но никой нямаше нерви вече.
За 7те дни, които бях там, едвам не изперках. Прозорците с решетки, можеш да говориш с близкате си само от там. Свижданията били забранени с оглед сигурност, но като гледам няма ефект...
Оф gnidka,като ти чета поста и ме връхлетяха спомени,все едно вчера бях там.Имам чувството,че до сега имаше една преградна стена,която не ми позволяваше да мисля за негативите,а само за положителните неща,макар че са наистина малко.
Мен там явно ме хвана следродилната депресия или нещо такова и не можах да издържа 4 дни,това свиждане през прозореца........сякаш бях в затвор и се задушавах.А когато попитах лекарката,която ме изражда(и аз не знам на никой името) дали има вариант да ме изпишат с ден по-рано,тя без да се обърне дори към мен,вървейки напред ми отговори грубо-НЕ,без повече обяснения.На другия ден на визитацията трябваше да се правя на артиска,за да ме изпишат.
Някой знае ли името на една червенокоса,висока,едричка млада лекарка(поне си мисля,че е такава)?С един по-груб глас?
Мен там явно ме хвана следродилната депресия или нещо такова и не можах да издържа 4 дни,това свиждане през прозореца........сякаш бях в затвор и се задушавах.А когато попитах лекарката,която ме изражда(и аз не знам на никой името) дали има вариант да ме изпишат с ден по-рано,тя без да се обърне дори към мен,вървейки напред ми отговори грубо-НЕ,без повече обяснения.На другия ден на визитацията трябваше да се правя на артиска,за да ме изпишат.
Някой знае ли името на една червенокоса,висока,едричка млада лекарка(поне си мисля,че е такава)?С един по-груб глас?
В бг реалността, няма идеален вариант, май Според мен изборът е между по-малкото зло. А и е важно изборът да е информиран 
Според мен изборът е между по-малкото зло. А и е важно изборът да е информиран
Ира79 много съжалявам за загубата ти 
Дано скоро Господ ти донесе радост скоро 
Руми, на мен пък от тогава ми е останал един горчив привкус... Та реших да споделя, току виж ми олекнало
Иначе да оцелееш в тези условия, единствения начин е да се затвориш в черупката и да чакаш да свърши... Вместо да са най-щастливите дни в живота.
Защо не пишеш в отчетни? Липсавш на компанията
Дано скоро Господ ти донесе радост скоро Руми, на мен пък от тогава ми е останал един горчив привкус... Та реших да споделя, току виж ми олекнало
Иначе да оцелееш в тези условия, единствения начин е да се затвориш в черупката и да чакаш да свърши... Вместо да са най-щастливите дни в живота.
Защо не пишеш в отчетни? Липсавш на компанията
Здравейте, явно нямаше смисъл да спестявам подробностите около моето предишно пребиваване във 2 градска. Както писах по-нагоре, родих там дъщеря си през 2005 г и сега колкото повече наближава термина ми, в толкова по-голям ужас изпадам. Направо не зная къде и как да родя. Макар, че са минали почти 3 години и половина, до ден днешен си спомням 3 дневните мъки и изглежда не само аз съм преживяла същото. Цял ден на системи и какво имаше в тях, нямам представа, но отидох с контаракции на 4 мин, а те спряха след 2 часа и вместо да раждам, следобед ме преместиха в патологията. След 4 часа ми изтекоха водите и 20, 30 започнаха мъките ме. Предполагам, че заради уговорката ми с лекаря, така ме бяха дрогирали, че отскачах по половин метър от леглото. Никой не ми обръщаше внимание с часове и накрая стигнах до там, че да се моля за секцио. В 8, 10 ме вкараха в родилна зала и 10 човека започнаха да ми нареждат какво да правя. В жалките ми опити да напъвам, чувах гласа на доктора, който ме заплашваше, че ще извади бебо с щипки и т.н. Обаче накрая благодарение на него дъщеря ми се роди, защото той просто я избута. Неонтоложката я пое и явно знаеше какво прави, защото неизплака благодарение на това, че 12 часа беше стояла без вода. Чух гласчето й след около минута която ми се видя като година. Хем съм благодарна на екипа, хем безкрайно ме е страх да отида пак там. Не знам накъде да се насоча?! Нямам против естественото раждане, даже не са ми слагали никакви упойки, но сега се замислям много сериозно за планово секцио. Единственото което ме плаши, е как ще се справя след това с двете деца?