абе не аз знам, че с красавци не се живее, ама той като мъж-характер бе идеален...но пусто му избра нея пред мен
колкото до запознанствата аз съм малко зле в тея отношения ... не държа да се запознавам с мн хора, не държа да имам контакти - демек сама съм и ако хората не ме кефят не се занимавам с тях, което е гадно, щото малко хора ме кефят и изобщо не съм котактна ... ама никак
и съм изпаднала в една козирожка депресия от сумати месеци насам, че не мога да се измъкна...
ще се оправя... де ще ходя
само дето мъжа няма да ми падне от небето, а трябва аз да направя нещо за да ми се случи, пък аз нали ви казвам, че все ми е тя за тоя или оня с който ще танцувам или ще се целувам в дискотеката (там само загубеняци братче, чак ми се )
у нас ще си чакам да ми чукне на вратата господинчото
препоръчайте ми някоя книжчица ... нали съм ви казвала, че преди много четях, ама и книгите зарязах преди мн месеци ..
последното впечатляващо което четох бе "Дан за ангелите" (май така се казваше) на една руска авторка Марина Юденич (май така се казваше)
мн ми се чете нещо любовно като че ли (а хич не ги обичам тия розовейщини мамкаму)
издухала съм се съвсем