Честито!!!
Лека бременност и сладко бебе ти желая!
Лека бременност и сладко бебе ти желая!
- Публикувана: 5 юли 2008, 19:24 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2008, 14:17 ч.
слу4айност, съдба или просто си въобраzявам
Вярвам, че няма нищо случайно. Тъй като бях много сериозно оперирана като по-малка, 8 години живях с мисълта, че може би няма да имам деца/така ми бяха казали лекарите, вероятността е твърде малка/ След като се оженихме с мъжът ми се молех непрекъснато да стане. След 5 месеца вече се бях отчаяла и не мислех толкова за това. Веднъж като простирах на терасата чух бебешки плач, който все едно идва от една от моите стаи. Първоначално си помислих,че си въобразявам. Огледах се навсякъде да няма бебе по терасите, но плачът идваше отвътре от детската. И това се повтори 3 пъти. Дойде племенницата ми и ме прегръща като казва:Лельо ,дай да гушна бебето"И същия ден видях 
.Стискам палци за теб да станат нещата ,както ги искаш!
.Стискам палци за теб да станат нещата ,както ги искаш! 
Честито на Мара!
Първата ми дъщеря дойде след 3 години и половина опити. Имах междувременно една неуспешна бременност. Една колежка ми каза, че ме е сънувала бременна, направих си същия ден тест - положителен. За съжаление изгубихме бебето и дълго време не можех да го прежаля. Задавах си въпроса "Защо?" и един ден сякаш някой ми отовори "Не му е било времето.".
Скоро след това пак бях брененна. Доки ми беше казал, че ако до 3 месеца не забременея почваме изследвания. На втория месец бях бременна. В деня, когато го разбрах ми се панда късметче с кафето - "приятна изненада". Доки го потвърди на Благовещение Жената на брат ми споделила с майка ми, че ме е сънувала бременна. Майка ми, която е доста навътре с гледането на кафе сънувала, че я викам да и покажа нещо - завела съм я до бебешко креватче, а в него момиченце със сиви очи. Аз тогава бях бременна 2-3 месец, но не казвах на никого, за да не се получи фал като предишния път. Сънувах щерката и аз като бременна, но беше с черни очи, както и се оказа в действителност. Когато малката се роди, обявихме че ще се казва Мина. Тогава свекърва ми ми разказа, че по съвет на някаква врачка била ходила в манастира "Св. Мина" и била направила дар 50.00 лв, леген и розова панделка - за внучка!
Все се майтапя с нея, че за тия 50.00 лв ще дойдат поне 3 внучки!
Когато Мина стана на 1 година направихме втората внучка от раз. Около Коледа. Поръчах си пак момиченце. Бях супер уверена, че съм забременяла от раз, че е момиче, че е с леко дръпнати очи и висока (бяхме ходили да правим бебето във В. Търново и се любувахме на останките на Калоян, с прабългарски азиатски черти и много висок). Бях сигума, че ще се роди на 16. Септември, предварително го бях обявила. Въобще с това бебе имах много силна връзка, още преди да го зачена. Пак не бях обявила, че съм бременна, защото от нетърпение отидох на доки на 1-вия ден от закъснението, той видя точицата, но имаше някои съмнения, предписа утрогестан и ме каза да се явя пак след 2 седмици. Затова споделих само със свеки, която идваше да ми помага с Мина. Майката на свеки и казала, че сънувала, че аз и свеки носим в ръце памук - това значело "нова душа". Майка ми вече беше видяла, че съм бременна в кафето на леля ми, та изненада нямаше. Имахме само 1 женско име - Ангелина. И се роди ангелче - русо, със сиви очи.
Предчувствам аз и още едно детенце, но има време.
Първата ми дъщеря дойде след 3 години и половина опити. Имах междувременно една неуспешна бременност. Една колежка ми каза, че ме е сънувала бременна, направих си същия ден тест - положителен. За съжаление изгубихме бебето и дълго време не можех да го прежаля. Задавах си въпроса "Защо?" и един ден сякаш някой ми отовори "Не му е било времето.".
Скоро след това пак бях брененна. Доки ми беше казал, че ако до 3 месеца не забременея почваме изследвания. На втория месец бях бременна. В деня, когато го разбрах ми се панда късметче с кафето - "приятна изненада". Доки го потвърди на Благовещение Жената на брат ми споделила с майка ми, че ме е сънувала бременна. Майка ми, която е доста навътре с гледането на кафе сънувала, че я викам да и покажа нещо - завела съм я до бебешко креватче, а в него момиченце със сиви очи. Аз тогава бях бременна 2-3 месец, но не казвах на никого, за да не се получи фал като предишния път. Сънувах щерката и аз като бременна, но беше с черни очи, както и се оказа в действителност. Когато малката се роди, обявихме че ще се казва Мина. Тогава свекърва ми ми разказа, че по съвет на някаква врачка била ходила в манастира "Св. Мина" и била направила дар 50.00 лв, леген и розова панделка - за внучка!
Все се майтапя с нея, че за тия 50.00 лв ще дойдат поне 3 внучки!
Когато Мина стана на 1 година направихме втората внучка от раз. Около Коледа. Поръчах си пак момиченце. Бях супер уверена, че съм забременяла от раз, че е момиче, че е с леко дръпнати очи и висока (бяхме ходили да правим бебето във В. Търново и се любувахме на останките на Калоян, с прабългарски азиатски черти и много висок). Бях сигума, че ще се роди на 16. Септември, предварително го бях обявила. Въобще с това бебе имах много силна връзка, още преди да го зачена. Пак не бях обявила, че съм бременна, защото от нетърпение отидох на доки на 1-вия ден от закъснението, той видя точицата, но имаше някои съмнения, предписа утрогестан и ме каза да се явя пак след 2 седмици. Затова споделих само със свеки, която идваше да ми помага с Мина. Майката на свеки и казала, че сънувала, че аз и свеки носим в ръце памук - това значело "нова душа". Майка ми вече беше видяла, че съм бременна в кафето на леля ми, та изненада нямаше. Имахме само 1 женско име - Ангелина. И се роди ангелче - русо, със сиви очи.
Предчувствам аз и още едно детенце, но има време.
Настръхнах, честито .
.
Ех, че хубаво!
Пожелавам ти догодина една сладка и пухена Лаура!
Пожелавам ти догодина една сладка и пухена Лаура!
Ще стискам палци. 
